Милан Асадуров (автор и преводач)

Преводни произведения

Интервю

Предговор

Роман

Научен текст

Биография

По-долу е показана статията за Милан Асадуров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Милан Асадуров
Милан Асадуров през 2006 г.
Милан Асадуров през 2006 г.
Роден29 декември 1949 г.
Починал7 юни 2019 г. (69 г.)
Националност България
Уебсайтmilanasadurov.com

Милан Асадуров е български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.

През 1979 създава и става първият отговорен редактор на фантастичната Поредица „Библиотека Галактика“. Превежда няколко книги на Братя Стругацки („Пикник край пътя“, „Бръмбар в мравуняка“, „Вълните усмиряват вятъра“, „Времето на дъжда“, „Обреченият град“, „Приказка за Тройката“).

Редактор е на алманаха „Фар“ и на научно-популярната поредица на варненското издателство „Нептун“, където издава книги на Тур Хейердал, Жак-Ив Кусто.

През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на „Фаровете по българския черноморски бряг“. Бил е главен редактор на списание „Корабостроене и корабоплаване“ и директор на издателските къщи „Галактика“ и „Сталкер“.

От края на 90-те години публикува фантастичната трилогия „Истории за Нищото“, превежда Даниил Хармс („Случки“[1]) и Лев Гумильов („Етногенезисът и биосферата на Земята“).[2]

Редактор е на първия и единствен фотоалбум за растителния и животинския свят в Черно море, дело на подводния фотограф Любомир Клисуров – „Черно море под водата“ (2008).[3]

В края на 2011 г. издава в 61 номерирани и 40 „незаконни“ екземпляра автобиографичната книга „e-book[4] През 2013 г. излиза „Който следва Пътя“ – петата книга от „Истории за Нищото“.

Резултатите от 33-годишите си изследвания на историята на фаровете публикува в 2014 г. в книгата „Фаровете в Стария свят от древността до наши дни“.

Библиография

  • „Няма хък-мък“ или Първа книга от Истории за Нищото“ (1997)[5]
  • „Втората библиотека или Следваща книга от Истории за Нищото“ (1998)[5]
  • „Речник на Нищото“ или Трета книга от Истории за Нищото“ (1998)[5]
  • „Мистерии“ или Четвърта книга от Истории за Нищото“ (1999)[6]
  • „Фаровете по българския черноморски бряг“ (1982 – 2007)[7]
  • „61 или CV под формата на илюстровано/черно-бяло/бурно обяснение в любов към книгите, филмите, картините, фотографията, фаровете и джаза, а защо не и любовните забежки на един пристрастен читател, зрител и слушател под формата на Curriculum Vitae“ (2011)[4]
  • „Който следва пътя“ или Пета книга от Истории за Нищото“ (2013)
  • Фаровете в Стария свят от древността до наши дни (2014)

Източници

Външни препратки