Милан Асадуров
Който следва пътя (16)

15. Оелун

Лесно е да кажеш: „Погледни в себе си!“, трудно е да го направиш, си мислеше Хък, докато оглеждаше гостната, в която бяха попаднали. Нещо не беше наред…

— Хък, имам чувството, че тръгнахме на зигзаг във времето — объркано се оглеждаха главите на дракона. — Веднъж май вече бяхме тук.

— Браво, момчето ми! Колко си наблюдателен. Всичко забелязваш! — рече малко пресилено с бодрия глас на лъвицата Тереса Людовика още от вратата. — Добре че любезният ми свекър е лишен от твоите сетива. Неговата чувствителност доста е обръгнала в последно време за сметка на необуздания му гняв.

Гостите в дома на полския шляхтич объркани се спогледаха. Сянката на баща му се мярна в главата на Хък, той се намръщи, повдигна вежди и малко грубо попита:

— Какво става тук?!

— Налага се да се превъплъщавам в чужди, но, надявам се, любими тела, скъпи, и да се крия по чужди къщи в други времена, защото свекърът ми проявява патологично любопитство и много държи да знае какво си говорим. А пък аз…

— Каква марка беше БТР-а, в който се срещнахме за първи път? — остро я прекъсна Хък, готов да разобличи поредната инсинуация на баща си, докато веждите му вече почти докосваха темето.

— Танк беше, съпруже мой. Танк! — усмихна се нежно фалшивата Тереса Людовика на бдителния си съпруг. — Скапан „Т–34“.

— Изобщо не беше скапан. Много хубава машина си беше за ония времена — най-после се отпусна Хък. — Колко бой яде Хитлер от нея!

— Гледай ги тия! Положението стана толкова напечено, а те за танкове си говорят! — възнегодува драконът, докато се хвърляше на врата на Ана-Мария-Тереса-Людовика.

Ала този път демонстрацията на любовта му безславно се провали. Драконът премина през дегизираната лъвица и тупна в ъгъла на гостната.

— Стой там, непрокопсанико, и ни остави да поговорим! — строго му рече Хък, чиито нерви явно вече бяха доста изтънели.

Драконът се сви на пода като виновно пале и сгуши глави в нозете си.

— ВИП ми направи изследвания, Хък — поспадна приповдигнатият глас на лъвицата. — Имам непозната форма на рак. Докато моите магии са се драли до смърт с магиите на стария вещер, са проспали появата на тумора. Изглежда в суматохата една от магиите на баща ти се пресякла и ги заблудила. Тя трябва да го е предизвикала. Според ВИП туморът прилича на октопод. Той е пуснал пипала до всеки жизненоважен орган и го манипулира чрез магия. Направо е като жив. Все едно някой, по-зъл и от стария Хогбен, се е настанил в утробата ми.

— Но ВИП ще намери лекарство, нали? — с плаха надежда попита Хък.

— Опита. Засега не се получава…

— Некадърник! — обади се холографното чудовище, но Хък го изгледа страшно и то веднага млъкна и отново гузно се сгуши на пода.

— Оставих го да се мъчи, а аз смятам да прескоча до Земята да видя дали някой от обкръжението на сър Арчибалд Донахю-Стивънс не може да помогне. Толкова дарители изсипаха милиарди долари в техните лаборатории. Все донякъде трябва да са стигнали.

— А Лоното на живота?

— Да. Забравих. И през него минах. Туморът се намърда и в новото ми тяло — поклати глава лъвицата.

— Сещам се за една почтена дама — опита се да я окуражи Хък, — която бе могла да ни е от полза. Навремето беше страхотна лечителка! — той понечи да прегърне лъвицата, но се сети какво се случи с любовния порив на дракона преди минута и изпрати въздушна целувка на любимата си. — Хайде, драконче! Да не губим време. Мятай се на гърба ми, че работа ни чака!

Работата, която ги чакаше, се оказа тъкмо по вкуса на холографното чудовище. Трябваше да ядат и да пият на корем на богата трапеза в сърцето на монголската степ.

— Хане баща Тогорил, уважаеми анда Джамуха — занарежда Темуджин, който седеше като тамада на първото по важност място на трапезата, — вий силите си обединихте и с благоволението на Могъщото небе, със закрилата на Майката земя черния дроб и сърцето зло на жадувалите отмъщение меркити разбихте. Техните стари родове унищожихте. Юртите им докрай изпразнихте. С плячка пребогата се сдобихте!

И всички пиха кумис, а Оелун поклати глава. Езиците на сътрапезниците се развързаха и скоро стана ясно, че Темуджин, Тогорил хан и Джамуха се бяха съюзили и бяха разорили островърхите юрти на безброй меркити, бяха пленили красивите им жени, накрая бяха обърнали конете си от гористите Орхон и Селенге и бяха пристигнали в долината Хорхонаг да празнуват. Драконът побърза сладко да си хапне в чест на победата, зяпнал в захлас живописните монголски бойци. Той най-вече не можеше да откъсне очи от високия рус и синеок Темуджин.

— Помниш ли — взе думата и Джамуха, като се обърна към тамадата Темуджин, — когато беше на единайсет години, аз ти подарих ашик от кост на антилопа, а ти на мене — метален ашик. И двамата играехме на ашици на покритата с лед река Онон и така станахме анди за първи път?

И всички пиха кумис, а Оелун сбръчка вежди.

— Помня, как да не помня. А ти помниш ли — на свой ред риторично попита Темуджин, защото такъв беше обичаят, — когато напролет стреляхме с лък, ти ми даде особена стрела, направена от два рога на едногодишно биче? По тази стрела имаше дупчици и затова, когато тя летеше, се чуваше свиркане. Аз пък ти дадох друга стрела, изрязана от смърч. Така за втори път станахме анди.

И всички пиха кумис, а Оелун се завайка.

— Помня, как да не помня! — разпалено отвърна Джамуха. — И от възрастните хора знам, че познаваш ли някой човек, който ти е станал анда приятел, до края на живота си трябва да му бъдеш защитник!

— А пък аз знам — добави Темуджин, че във всичко без изключение трябва да му бъдеш помощник! Такъв е законът на братството.

— Отсега ще бъдем най-верни приятели — ритуално рече Темуджин на своя анда Джамуха, когото щеше да убие след четири години.

И всички пиха кумис, а Оелун стана от трапезата и взе нервно да се разхожда. В това време Темуджин върза на Джамуха златния пояс, който бе отнел у меркита Тогтога. После му подари жълтеникавия кон с черна опашка, който също принадлежеше на Тогтога. На свой ред Джамуха препаса Темуджин със златен пояс, взет от Дайр Усун от меркитския род увас, и му подари белия кон, който по-рано яздеше същият този Дайр Усун. Така те за трети път станаха анди побратими.

И всички пиха кумис, а Оелун взе да се моли на Тенгри.

Така, докато Хък се вглеждаше в себе си и все не можеше да открие спасение за Ана-Мария, в долината Хорхонаг Джубур на южния склон на Хулдгар Хун под вековното клонесто дърво богатата гощавка беше в разгара си. И Хък и драконът продължаваха да участват. Единият — по принуда, защото със свито сърце чакаше да настъпи вечерта и Оелун да остане сама, а другият добре си похапна, поигра и попя. Простено му беше, защото гощавката беше любимият транквилант на дракона за опънати нерви. Още повече че яденето беше на корем и никой не му обръщаше внимание. Само Оелун не се веселеше и не пируваше.

Най-сетне привечер всички присъстващи съединиха своите помисли и сърца и станаха толкова верни анди приятели, та холографното чудовище чак се разплака. Нощта се спусна и повечето участници в пиршеството се оттеглиха да спят. Чак тогава Хък тръгна към каруцата на Оелун.

Бъдещият Чингис хан, който все още се наричаше Темуджин, навярно беше най-безстрашният човек, раждан някога от жена. Хък поне не беше срещал по-храбър мъж от него през живота си. А беше живял много. Ала Хък добре знаеше, че и Чингис хан си има слабо място като древния Ахил. Само че неговото не беше в петата. Дори и след като стана Чингис хан и покори половината от познатия свят, Темуджин се страхуваше от Оелун — своята майка.

Хък се приближи до каруцата на Оелун. Тя беше заета да хока двама от синовете си — Темуджин и Хасар. Враждата им беше отдавнашна и понеже прекалиха с кумиса, тя лесно пламна отново след гощавката. За назидание Темуджин държеше брат си вързан на колене пред очите на майка си. Оелун слезе люто сърдита от каруцата, собственоръчно развърза ръкавите на Хасар, грабна шапката и пояса му от ръцете на Темуджин и ги върна на собственика им. Беше бясна. Клекна, извади гърдите си от ризата, сложи ги на коленете на Хасар, и като ги посочи, рече:

— Виждате ли ги? Това са гърдите, от които и двамата бозаехте. О, опропастители на майчината утроба! О, унищожители на пъпната връв! Какво лошо ви е сторил Хасар? Някога Темуджин успяваше да изсуче млякото само от едната ми гърда. Хачигун и Отчигин бозаеха и двамата от една гърда, ала така и не успяваха да я изпразнят. Хасар пък сучеше и от двете гърди, докато не свършваше всичкото мляко. Само той ме успокояваше и ми доставяше отмора. Ето защо Темуджин стана толкова умен, а Хасар се отличава със сила безмерна — и Оелун взе напевно да нарежда. Онези, що се опитваха да стрелят, със силата на стрелите си непременно усмиряваше. Онези, що от битки бягаха, със стрелите си остри обезателно в бой вкарваше — изведнъж тя впери поглед в Темуджин. — Затова ли ти не можеш да гледаш спокойно Хасар? Загдето разби враговете си?

В това време откъм стана се чу подозрителен шум.

Темуджин взе да успокоява майка си:

— Изплаших се премного от вида на гневната ми майка. Засрамих се аз, да знаеш. Не искам да продължаваме, по-добре да тръгнем начаса!

Двамата братя се метнаха на конете си и запрашиха в степта. Хък пристъпи в мрака напред и се поклони на Оелун:

— Оелун Уджин, майко на следващия велик хаган на всички монголи, жена ми е болна. Научи ме как да й помогна!

Оелун прибра откритите си гърди в ризата, качи се на каруцата и се загледа подир синовете си в степта. Хък се уплаши, че тя не го вижда, и понечи разочарован да си тръгне.

— Къде хукна? — спря го майката на великия хаган на монголите, без да извръща глава към него. — Жена ти трябва да сучи мляко от лявата гърда на майката на Тенгри. Онази, дето е по-близо до сърцето на Майката на всички неща.

После подкара каруцата към лагера на синовете си. Хък тръгна да търси дракона. Намери го в юртата на хан Тогорил да спи под една завивка с хана и Джамуха. Нарами го, без да го събужда, и пое като обречен към второто си възкресение.