Милан Асадуров
Който следва пътя (23)

22. Паноптикум на боговете

В спартански обзаведения дом на Фред и Шуин тримата пиха чай и кроиха планове. Фред в никакъв случай не биваше да се мярка пред очите на стария Хогбен, затова беше определен за главен координатор на операцията. Хък трябваше да пренесе ВИП в техния дом. Благодарение на лъвицата нейният летящ компютър имаше постоянна връзка с глобалната мрежа от всяка точка в този район на Вселената и така щяха да превърнат дома им в истински координационен център. Шуин натовари главния координатор с още една задача — да обиколи околностите на столицата и да изкупи от билкарите всичкото клинавиче, което намери.

— Какво е това клинавиче? — попита Хък.

— Не си ли чувал за клинавото биле? Тази билка има много имена: клинавиче, астрагал, врани нокти, орлови нокти, сладколистно сграбиче. И от мен да знаеш, любими братко, че клинавичето е много тачено китайско лекарство. В източната медицина отварата от него се използва поне от четири хиляди години. Тя има чудодейната способност да засилва съпротивителните сили на организма. А пък великите учени на Запад откриха едва в края на XX век — тъжно се усмихна Шуин, — че клинавото биле стимулира клетките, поразени от рак и радиация, да възстановят нормалните си функции. Ще се опитам с него да излекувам Ана-Мария — добави Шуин и през лицето и премина нервна тръпка. — Дано да не е много късно!

Фред тръгна да изкупи чудодейното биле от околността, а Шуин поседя малко сгушена до гърдите на брат си, докато си изпият чая и се нарадват един на друг. Договориха се Хък и драконът да влязат в пряк контакт със стария Хогбен и привидно да заиграят по свирката му, за да прикриват Шуин. В това време тя трябваше колкото се може по-дълго време да остане незабелязана и, като използва женската си интуиция и своята свръхчувствителност, да се опита да открие лъвицата. Накрая решиха преди да влязат в решаваща битка с тираничния си родител да проверят теорията на Хък, че баща му сигурно крие комплект резервни стъкленици в леговището на Бялата маймуна.

Двамата отлетяха към палата в подножието на високата планина зад труднопроходимите земи на юг, пълни с крадливи духове. Водеше Шуин, защото Хък никога не беше ходил там. Пристигнаха по тъмно в кристално безмълвната долина зад реката с горичките от борове и кипариси, сред които се ширеха любимите на китайците полусвещени муданови храсти, дето много приличат на обикновени божури. Пристъпиха през порутените каменни порти с провиснали, изгнили дървени крила и пред тях се откриха три олющени и осеяни с паяжина и кълба от тръни някога лъскави и просторни зали. Не се мяркаха никакви признаци на живот. Мястото изглеждаше изоставено от векове.

Хък си помисли, че изглеждаше прекалено изоставено.

— Помниш ли къде беше избата? — попита той. — Тук се е леело много вино.

— Слизаше се по тринайсет стъпала.

Загубиха половин час, докато Шуин най-сетне се сети да използва една магия за стерилизиране на зимнина от разстояние, която им разкри входа. Избата беше в образцово състояние, готова да издържи проверката на всички комисии за контрол на храните и напитките по света. Младото вино беше налято в огромни дъбови бъчви, а старото отлежаваше от години в милион бутилки под съответния наклон по стелажите. Кой знае защо най-близо до входа бяха любимите вина на Хък: пино ноар, пино гри, каберне совиньон, мерло, траминер, совиньон блан, шардоне, сира, мискет, ризлинг, рубин, та даже имаше и двайсетина бутилки гъмза и мавруд. Не можаха да видят всички, защото раят на сомелиерите беше няколко декара. Когато Хък и Шуин се добраха до по-екзотичните небиоло, санджовезе и шенин блан, намериха това, което търсеха.

На вратата пишеше „Паноптикум“. В първия момент им се стори, че са попаднали в знаменитата гробница на основателя на династията Цин. В нея 7500 теракотени войници в цял ръст и съвсем като живи охраняваха мавзолея на императора Шъхуанди. В паноптикума на стария Хогбен обаче, съдейки по лицата и одеждите, нямаше войници, а 7500 богове и пророци от всички краища на света. И понеже баща им беше по-пресметлив и от главен счетоводител, ги беше подредил по метода „последен влязъл, първи излязъл“.

Деснофлангови бе природеният им брат Мохамед, до него се бе изправил по-старият им природен брат Исус Христос, а зад гърба му надничаше чичо им Пакеекее, спартански облечен като Буда. Разпознаха още Заратустра, Ариман, Тракийския конник, който беше без коня си, и Тангра, поне десет файтона древногръцки богове, начело със Зевс и Хера, почти толкова египетски, предвождани от Ре, на когото някога му викаха Амон Ра, придружен от богинята-котка Бастет. Тук естествено бяха Брахма, Вишну, Кали, Кришна, Шива и останалите им колеги от Индия. Имаше много индиански богове от двете Америки, на които Хък и Шиун бяха забравили имената. А също и много африкански богове, на които пък никога не бяха чували имената. В покрайнините на огромната зала бяха представени дори и древните божества от Австралия и Океания.

Все едно че всички богове на Земята си бяха организирали нещо като Олимпийски игри. А домакин и главен организатор на грандиозния събор явно беше старият Хогбен. Общото между боговете бе не само че всичките бяха направени от теракота, но техният родител бе създал илюзията, че едновременно мери температурата на всичките си чада преди да започне състезанието. Всеки от боговете беше лапнал собствената си стъкленица в устата като термометър.

Хък посегна да издърпа стъкленицата от устата на Христос, но теракотената фигура се отдръпна. Пристъпи крачка напред, а Христос направи две крачки назад. Колкото повече се опитваше да се приближи, толкова повече се отдалечаваше от него Христос. Тогава опита с Мохамед. Танцът крачка напред, две назад се повтори. Дори любимият му чичо, който се оказа, че преди да стане Таоа е бил Буда, не прие да контактува с Хък.

— Няма смисъл! — обади се Шуин. — Всяка фибра от телата им е омагьосана здраво. Даже не ме допускат да припаря до тях. Трябва друг път да дойдем, когато ще имаме повече свободно време. Пък и ще се наложи да направя няколко консултации, защото този път си имаме работа с друг, стар и много по-висок клас магия.

— А той дали ни засече? — безнадеждно се огледа за камери и „къртици“ в навалицата Хък.

— Струва ми се, че не! — позамисли се Шуин. — Сложил е слабо заклинание на вратата, колкото да попречи на децата да си играят на криеница в неговия Паноптикум. Но е толкова сигурен в силата на магията, дето не позволява на никого да докосва боговете, че изобщо не се интересува, кой посещава това свърталище. Винаги съм му казвала, че тази негова самоувереност рано или късно ще му изяде главата.

— Ха, дано! — рече Хък.

И двамата си тръгнаха. У дома завариха главният координатор да подрежда три чувала клинавиче край стените на главния координационен център.

— Има клинаво биле да излекуваш цяла рота войници от рак! — гордо рапортува Фред Лю и тутакси бе награден с целувка от жена си.

Хък ги остави да се радват един на друг и прескочи до Плодовитата пустота за ВИП. Не се наложи да обяснява на Церберина какво става, защото тя сладко спеше. А ВИП обикаляше из двора като болен от инсомния и мрънкаше нещо като обран поп.

— Хайде, стига си безделничел! — скара му се на шега Хък. — Тръгвай с мен!

— Що за нахалство! Аз съм безделничел! Дето цял ден крак не съм подвил! — искрено възнегодува ВИП, защото нетленното осмо чудо на природата отдавна умираше от скука.

— Защото нямаш крака, затова не ги подвиваш! Хайде, заплети се в косите ми, че път ни чака — подкани го отново Хък.

— Никъде не отивам без Ана-Мария! — запъна се като магаре на мост летящият персонален компютър на лъвицата.

— Ние ще отидем при нея, глупако! Хайде, че няма време!

Хък грабна в прегръдките си реещия се като облак досадни светулки над главата му компютър и отпраши към дома на Фред и Шуин. Завари ги да приготвят отварата от клинаво биле. ВИП взе да протестира, че лъвицата не е тук, но Шуин го приласка за секунди и осмото чудо се кротна като мушица. Хък никога не беше го виждал такъв даже и в ръцете на Ана-Мария.

— Трябва да ме научиш как го правиш! — Хък посочи с глава ВИП и целуна сестра си за сбогом. — Ако се наложи, ще държим връзка чрез Фред.

После стисна ръката на зет си. Заради предстоящата битка и на двамата това им се стори малко, та се прегърнаха и се потупаха по раменете. И Хък тръгна да прибере дракона от Магнаурската школа. Завари го облян в сълзи сред зубрещите философия ученици на патриарх Фотий да мачка ръката на бъдещия цар Симеон Велики. Петнайсетгодишният син на княз Борис бе доближил главата си до една от слушалките и също слушаше Хора на софийските момчета. Хък им се порадва малко, но мисълта за лъвицата го жегна. Той наруши идилията и свали слушалките от главите на холографното чудовище. Драконът тъкмо щеше да изреве, ала отвори очи и, като съзря Хък, грейна и се хвърли да го прегръща. Втренченият поглед на баща му мигом се заби в гърба на Хък и го отрезви съвсем.

— А бе, човек, къде… — понечи да го попита къде се е загубил толкова време драконът, но Хък сложи пръст пред устните си: „Шшшт“, вдигна рамене и посочи ученолюбивата аудитория на патриарх Фотий: „Да не пречим на младежта…“

После побърза да измъкне дракона от залата.

— Хайде да вървим, че ще станеш много учен. И после ще се чудя какво да те правя!

— Да знаеш, Хък… — и драконът взе възторжено да описва какво е преживял в Магнаурската школа, но Хък не го слушаше, защото сърцето му беше свито.