Милан Асадуров
Който следва пътя (26)

25. Ин и Ян

Старият Хогбен си живееше в неговия черно-бял свят. Дясната половина от огромната зала, в която попаднаха, напомняше покоите на Клеопатра с белите си стени, белия мраморен под, белия басейн, вкопан в пода, и белите мебели. Дори статистите в спектакъла, заели тази половина от сцената, бяха в бели одежди. Лявата половина пък би задоволила всички претенции на Сатаната за интериорен дизайн на неговото дяволско свърталище. Там, както се полагаше, всичко беше в черно — черни стени, черен мраморен под, черен басейн, пълен с черна вода, и черни мебели, по които бяха насядали черни демони в черни дрехи. Дори светлината в това крило беше черна. Черни бяха и отблясъците от шлема и костюма на Дарт Ведър, които баща ме явно беше приготвил за него. Хък вече беше готов да продаде и душата си, ако така щеше да спаси живота на лъвицата.

И в този момент прожекторите се включиха. Сцената оживя. И също като в китайския символ на Великия предел — Тайдзи-ту — и в двете половини на залата изплува по един контрапункт. В центъра на бялата половина Ян, удобно отпуснат в черен фотьойл с кръстосани крака, седеше, целият в черно, надменно затворил очи старият Хогбен. Контрапунктът в бяло в черната половина Ин беше Ана-Мария. Тя се разхождаше тромаво в животинска клетка с бели решетки в алдебаранския си облик на лъвица албинос. Хък понечи да се хвърли да я освободи от унизителния затвор, но Таоа се измъкна от дъното на черната половина на залата, хванал за ръце близнаците, и го спря:

— Недей, синко. Това не е обикновено клетка. Тя едва ни позволява да я поддържаме все още жива — благо взе да го успокоява Таоа, а децата се хванаха за решетките на клетката и Ана-Мария видимо се оживи. — Болестта е много напреднала. Отдавна те чакаме. Времето на нашата горда лъвица изтича.

И Таоа помилва Лио и Лия по главите, а те кимнаха тъжно на баща си за поздрав, както се държаха за клетката и се опитваха да преливат жизнени сокове на умиращата си майка.

— Добре ли сте, деца? — едва чуто попита Хък.

— Добре сме, тате! — отвърна Лия, а Лео сериозно поклати глава. — Таоа и леля се грижат за нас. Само дето мама е зле — появи се влага в очите на дъщеря му.

В това време, сякаш събуден от детския глъч, старият Хогбен отвори очи, направи властен жест с ръка и разтрепераният дракон тутакси се озова в нозете му като послушно пале. Хък им обърна гръб и се приближи към лъвицата. Тя не даваше признаци, че го забелязва. Гледката беше покъртителна. Толкова беше отслабнала, че изглеждаше направо изпита. Ребрата й се брояха. Козината й бе опадала на фъндъци. Главата й бе олисяла. Всъщност отблизо се виждаше, че оголената й кожа не е бяла, а суха, люспеста и жълта като пергамент. Лъвицата умираше пред очите му!

Шуин изплува от тъмнината иззад Таоа и близнаците и сложи ръка на рамото на Хък:

— Съжалявам, братко. Много е късно. И клинавото биле не може да помогне вече!

Хък изпъшка. Внезапно той измъкна нефритения нож от колана си и се хвърли към мъжката половина от залата.

— Недей! — опита се да го спре Таоа.

На крачка от баща си Хък замръзна с ножа над главата. Въпреки театралния императорски грим отблизо ясно се виждаше, че косите на стария Хогбен бяха окапали, бузите и студените му безизразни очи бяха хлътнали, а кожата на лицето и ръцете му беше суха, люспеста и жълта като пергамент. И баща му умираше, оглозган отвътре от същия тумор като лъвицата. Тиранинът беше повален от собствената си магия.

Хък побърза да се върне при клетката на Ана-Мария. ВИП кръжеше объркан над главата на лъвицата. На Хък му се стори, че мерна някакви искрици интерес в зелените й очи, които бяха станали по-дълбоки и от кладенци. За миг си помисли, че животворните сокове на децата му имат чудодейна сила, но изведнъж предните лапи на лъвицата се прегънаха и тя се свлече на една страна. ВИП се завъртя като пумпал, а децата тихо изпискаха и леля им ги приласка, за да ги успокои. Тогава Хък отчаяно тръсна глава и, макар че знаеше отговора, се обърна към Таоа и Шуин:

— Какво да направя? Все трябва да има някакъв изход?!

— Единственото спасение е да я отведем в Нищото и там да я излекуваме! Само че смъртните не могат да посещават Нищото нито живи, нито мъртви. Ясно ти е нали? — тихо рече Таоа и млъкна, надявайки се, че племенникът му е готов да поеме кръста си и да ги извади от този омагьосан кръг.

Хък погледна Шуин. Като удавник очакваше в последния момент тя да му подаде спасителен пояс, за който да се хване, и да му се размине. Ала спасителен пояс нямаше.

— Братко, добре знаеш, че в началото на света стои Безпределната празнота — У дзи, където Безкрайността и Нищото са тъждествени — започна отдалеч сестра му, като милваше децата по главите. — И там, в глъбините на празнотата се намира същината на всички неща. За да стигнеш до нея, трябва да преминеш през Осемте врати — Багуа, дето на Запад им викат черни дупки. Тези врати се отварят една подир друга в коридор към Нищото за кратко, веднъж на сто и петнайсет години. Заради парадокса на времето в Нищото това време минава много по-бързо. Само за десетина дни. Но в околностите на Земята се проточва повече от век. И Осемте врати ще се отворят много скоро, след пет-шест минути.

Като му обясняваше подробно азбучни истини, Шуин явно прилагаше терапия, насочена не само към децата, но и към него. Тя очевидно усещаше, че има нужда да го подготви за предстоящия шок, дето висеше над главата му като дамоклев меч. Хък отдавна знаеше какво ще последва. От срещата с Авицена насам се готвеше за този миг. Но се оказа, че не е готов!

— Синко, вярвай ми, че единственият начин смъртен да премине през Осемте врати, е да бъде намушкан право в сърцето с нефритен нож от любимия. Нищото приема само една-единствена жертва — любовта, същината на всички неща. Знам, че е трудно, защото съм го правил. И добре знам, че сто и петнайсет години са адски много. Накрая човек започва да се отчайва и да губи надежда. Но трябва да го направиш. Защото лъвицата умира.

Докато говореше, Таоа отвори клетката. ВИП чинно се отдръпна. Лъвицата се надигна трудно, едва се измъкна през вратата. Изправи се с върховно усилие на задните си крака и сложи предните си лапи на раменете на Хък, откривайки сърцето си. В дълбоките й зелени очи напираха сълзи. Сгушени в прегръдките на леля си, близнаците пристъпиха напред да окуражат баща си. Шуин явно добре ги беше подготвила за случващото се.

— Хайде, синко, направи го! — вдъхна му смелост Таоа. — Време е. Вратите се отвориха.

— Смелост, братко! — поощри го Шуин и закри с шепи очите на Лио и Лия да не гледат.

Хък погледна ножа в ръката си, за да се увери, че това е същото оръжие, което получи от африканската магьосница на служба при Авицена. Целуна почти нетленната Ана-Мария по изпръхналите устни. Затвори очи. Прошепна: „Обичам те!“ И заби нефритения нож в сърцето на лъвицата.

Таоа грабна свличащото се ефирно тяло и двамата изчезнаха. Шуин свали ръце от очите на децата. Лио и Лия изхлипаха, като видяха, че майка им я няма, но Шуин ги прегърна и те кротко и безутешно заплакаха. От мъжката половина на залата обаче се чу протяжен писък и холографното чудовище неистово зарида. Шуин отведе децата да не чуват хълцащия дракон, а Хък тъкмо се канеше да му вдъхне малко кураж, когато забеляза, че колкото повече стенеше и се тръшкаше чудовището, толкова повече баща му тлееше като гаснеща свещичка. И докато си помисли, че състоянието на стария Хогбен става все по-зависимо от емоциите на клетото холографно чудовище, баща му изтля съвсем, угасна и се разтвори във вечността.

На Земята вече можеше да започне Ерата на Водолея. Със стария Хогбен изчезнаха в небитието и залата на Великия предел, и археологическия музей, и маймунарника. И се оказа, че Хък си е у дома, в осиротялата Плодовита пустота. А заключените илюзии, магии, легенди и митове, и всичките оковани души на въображаемите същества се върнаха на Земята.

Шуин приспа с майчини ласки и малко магия развълнуваните деца. Церберина се зае да приготвя вечерята. Фред Лю и ВИП излязоха да полеят градината с цветята-книги. Драконът, без да обели дума, се сви на пода в трапезарията, затвори очи и, още преди да си сложи слушалките, се разрева. А Хък седна до прозореца, впери поглед в звездите и зачака.