Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Irresistibly, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 54 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2017)
Корекция
asayva (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Нещо повече от любов…

Преводач: Вера Паунова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 27.03.2017

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-191-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7893

История

  1. — Добавяне

5

По-късно същата вечер Брук се отби в апартамента на Форд и когато приятелят й отвори тежката стоманена врата, тя размаха пред очите му три билета за ложата на „Стърлинг“ на „Ригли Фийлд“.

— „Къбс“ срещу „Сокс“. Реших да видя дали с Чарли и Тъкър не искате да отидете — каза тя, макар че вече знаеше отговора.

Нямаше човек в Чикаго, който би отказал безплатни билети за класическото дерби между двата бейзболни отбора на града.

Форд грабна билетите.

— Ложата? И още как. Обожавам, когато докарат количката с десерти.

— Един от най-големите ми плюсове като приятелка, очевидно — отбеляза Брук, докато влизаше.

С отворения си план, голи тухлени стени и високи тавани, апартаментът на Форд беше двойно по-голям от жилището на Брук в един небостъргач в „Голд Коуст“. Всеки път щом Форд започнеше да злорадства за това, Брук му излизаше със същите обяснения, които бе поднесла и на родителите си, когато го бе купила — как искала да може да ходи пеша на работа и да е близо до езерото, и като сама жена се чувствала по-сигурна, живеейки в небостъргач с портиер.

В действителност просто й харесваше да бъде близо до забързания ритъм на Мичиган авеню.

— Мислех, че ще заведеш Готиния гинеколог на мача — подхвърли Форд, влизайки след нея в кухнята. — Да не е дежурен тогава?

— С Готиния гинеколог днес скъсахме.

Форд отпусна ръце.

— Какво? Това е третият мъж за осемнайсет месеца.

Брук го изгледа свирепо.

— Добре че ми каза.

В този миг Тъкър и Чарли прекрачиха прага на стъклената врата, водеща към терасата. Съквартиранти на Форд от колежа, те винаги бяха наоколо и като че ли никога нямаха работа за вършене, и с течение на времето Брук ги бе осиновила като приятели.

— Здрасти, Брук. Форд не каза, че ще идваш. — Чарли си взе бира от хладилника и подаде една на Тъкър. — Ще дойдеш ли с нас във „Файърлайт“? — попита той, говорейки за популярния, лъскав нощен клуб в квартал „Голд Коуст“.

Брук поклати глава.

— Отбих се само за малко. Утре трябва да ставам рано за работа.

— В събота? — Гримасата на Чарли красноречиво говореше колко отвратителна му се струва тази идея. След това махна с бирата към нея. — Хей, как вървят нещата с Готиния гинеколог?

— Днес следобед скъса с мен.

— О. Ама че кофти. — Той замълча за миг, сякаш се опитваше да измисли още нещо, а после се обърна за помощ към Тъкър.

— Не ме гледай — рече Тъкър. — Аз все още се опитвам да разбера защо двамата с Форд не са се събрали.

— Няма да го бъде — заявиха Брук и Форд едновременно, навярно за петстотен път, откакто бяха станали приятели преди повече от двайсет години.

Форд извади две бутилки „Амстел Лайт“ от хладилника и подаде едната на Брук.

— Искаш ли да отидем на Мястото и да си поговорим?

Брук взе бирата и въпреки всичко, случило се днес, се усмихна при споменаването на любимото им кътче като деца — сенчестия бряг на едно поточе, който двамата бяха кръстили Мястото. Не беше най-оригиналното име, ала те бяха едва на десет години.

— Защо не. Но мисля, че и едно резюме ще е достатъчно: общо взето, същата история, както и с предишните двама. — Тя последва Форд навън и се настани на едно от канапетата на терасата.

— Е, какво стана? — попита Форд, сядайки на стола срещу нея.

Уловен от топлия ветрец, кичур коса й влезе в очите, така че тя пусна опашката си и я върза наново. Беше се преоблякла, преди да дойде тук — дънките и сандалите й бяха пълна противоположност на обичайните й високи токчета и тесни поли, ала това беше Форд. Не я беше грижа как изглежда пред него от… ами открай време.

— Каза, че не съм жена за „голямата картина на живота му“.

Лицето на Форд придоби гневно изражение.

— Ама че гаден коментар.

Брук му беше благодарна за лоялността. Само че, откакто си бе тръгнала от работа, доста бе мислила и започваше да осъзнава, че май трябва да си извади поука от станалото.

— Абсолютно. Но това не променя факта, че нещо не се получава с тези мъже. Аз отново и отново влагам месеци от времето си в тези връзки, само за да се озова там, откъдето съм започнала. И знаеш ли какво? Никак не е приятно непрекъснато да се връщам в началото.

— Може би имаш нужда от План Б — предложи Форд.

— Да започна да работя по-малко? — Брук поклати глава. — Точно сега не е възможно. Твърде много неща се случват в Отдела за спорт и развлечения, който създаваме в „Стърлинг“.

— Всъщност мислех си, че може би трябва да престанеш да се опитваш да намериш място за романтична връзка в живота си. Особено като се има предвид, че бездруго не си падаш чак толкова по тези мъже.

— Хей, това не е честно.

— О, извинявай. Готиният гинеколог беше любовта на живота ти.

Е… добре. Вероятно не беше. Ала й беше приятно да излиза с тези мъже в свободното си време. Всичките трийсет минути на седмица, с които разполагаше.

Брук въздъхна и облегна глава на дивана.

— Според мен трябва да си взема почивка от връзките.

— При мен сработи.

Думите му я накараха да се усмихне. Форд, кралят на несериозните връзки, от години си беше взел „почивка“ от тях. Брук се надяваше, че нейната няма да се проточи чак толкова дълго. Ала след три скъсвания беше време да се изправи очи в очи с фактите: като се имаха предвид изискванията на работата й, точно в този момент в живота и май наистина нямаше място за връзки.

И като се замислеше, омръзнало й бе непрекъснато да се чувства така, сякаш трябва да се извинява за това.

Работеше много и не го отричаше. Откровено казано, цял живот бе работила здравата и се гордееше докъде бе стигнала благодарение на това.

Двамата с Форд бяха израснали в Гленууд, заможно градче близо до Чикаго, излязло сякаш от филм на Джон Хюс с елегантните си, засенчени от дървета улици и големите лъскави къщи с просторни, грижливо поддържани морави.

С изключение, разбира се, на онази част, където живееха те с Форд, която бе малко по-скромна.

Всъщност доста по-скромна.

Наречено „Квадратите“, тъй като всяка сграда съдържаше четири жилища, родното място на Брук се смяташе за „скрита перла“, тъй като предлагаше доста изгодни жилища в близост до училищата на Гленууд, които редовно водеха класациите в щата. Родителите на Брук, месар и възпитателка в ясли, бяха решили да напуснат Чикаго, след като държавното училище, което Брук посещаваше, бе паднало в последната четвърт на класацията на учебните заведения в Илинойс.

Брук открай време се представяше отлично в училище, открай време искаше да се представя отлично и честно казано, в държавното училище в Чикаго никак не беше трудно да е между първите. Всичко това се беше променило, след като се преместиха в Гленууд.

В Гленууд децата имаха частни учители. Както и бавачки, и майки, които не работеха и можеха да им помагат с проектите им за училище. Съучениците й ходеха на пиано и танци и вземаха всевъзможни други уроци от най-добрите преподаватели в региона, а през лятото участваха в програми на разменни начала и учеха езици като немски и японски.

В гимназията нещата станаха още по-шантави. Чуваше истории за родители, които плащали на най-добрите учители в училището за да работят с децата им през лятната ваканция, и във втори курс всички ученици и родители вече мислеха за колежи и за това, че учебни заведения като „Харвард“ и „Йейл“ най-вероятно ще приемат само двама-трима кандидати от Гленууд (както преподавателите им повтаряха непрекъснато), независимо колко бяха надарени.

Брук бързо осъзна, че в много отношения не е в състояние да се мери с далеч по-заможните си съученици. Родителите й не можеха да си позволят частен учител или цял куп уроци, които биха изглеждали добре в документите й за кандидатстване в колеж; всъщност понякога едва успяваха да платят вноските за ипотеката на жилището им. И за разлика от много други ученици, нейните родители нямаха „връзки“ във водещите университети, нито имаше бивш възпитаник на някое престижно учебно заведение в семейството, който би могъл да побутне нещата в правилната посока. Което означаваше, че ако Брук искаше да има шанс за някое от местата на върха, трябваше да го направи по другия начин.

Като си скъса задника от работа.

В резултат на това беше учила здравата. Родителите й бяха дали възможността да посещава една от най-добрите гимназии в щата и тя бе твърдо решена да извлече възможно най-много от това.

За щастие, усилията й бяха възнаградени и тя до ден-днешен помнеше гордостта върху лицата на родителите си, когато бе получила потвърждение, че е приета в Чикагския университет. Онова, което я бе поразило още повече, бе гордостта, която изпитваше самата тя, знаейки, че го бе постигнала единствено благодарение на себе си.

Тя беше амбициозна и тази гордост, това усещане за постижение, я бе тласнало да се справи също толкова добре и в университета. Докато се дипломира в Юридическия факултет и започне кариерата си, то се бе превърнало в част от нея. Каквото и да правеше, Брук винаги даваше сто и десет процента от себе си и когато ставаше дума за кариерата й, познаваше само една скорост — пълна газ. И тъй като наистина й харесваше да работи в „Стърлинг Ресторантс“, това не й тежеше.

Трите й бивши гаджета, от друга страна, очевидно далеч не бяха очаровани от положението.

— Знаеш ли, не съм сигурна, че усещам подобаващо ниво на съчувствие в теб — заяви тя на Форд. — Според мен току-що зарязаната се нуждае от малко повече утешаване. Ако беше жена и ти кажех, че току-що съм била зарязана за трети път в рамките на осемнайсет месеца, досега вече да сме започнали да се наливаме с лимонови мартинита и да се убеждаваме една друга как не се нуждаем от мъж в живота си за да се чувстваме цели. След което щяхме да изгледаме „Тетрадката“ и да точим лиги по Раян Гослинг.

Форд я дари с усмивка, протягайки ръка върху гърба на стола си.

— Съжалявам, бейби. Когато са раздавали най-добрите приятели, ти си изтеглила клечката с пенис. Което означава — никакъв Раян Гослинг.

— Такъв ми бил късметът — измърмори тя.

Двамата се загледаха към нощния град и между тях се възцари приятно мълчание.

— Случва ли ти се да погледнеш всичко това — Форд посочи изгледа — и да се зачудиш как стигнахме дотук?

Брук се усмихна.

— Не е зле за две хлапета от „Квадратите“.

— Съжаляваш ли за нещо?

Брук усети, че я пита сериозно, така че се замисли над отговора.

— За нищичко.

— Тогава майната им на всички онези мъже — заяви Форд. — Ако за тях няма място в голямата картина на твоя живот, значи, не са си стрували.

Брук обърна очи към своя приятел. Понякога, въпреки че имаше пенис, той знаеше точно какво да каже.

— Благодаря ти.

Той й намигна.

— Винаги, бейби.

Чарли отвори плъзгащата се врата и подаде глава на терасата.

— Безопасно ли е с Тък да дойдем при вас? Не бихме искали да ви прекъснем, ако се натискате или нещо такова.

Брук и Форд поклатиха глави. Петстотин и един пъти.

— Все така няма да го бъде — отговориха те в унисон.