Джули Джеймс
Нещо повече от любов… (14)

14

— Ще ни кажеш ли нещо за този тайнствен мъж, преди да се е появил? — Форд й намигна. — Ако искаш, мога да го светна за новия ти подход към връзките. Как единствените подаръци, които приемаш тези дни, са секс играчки и масажни масла.

— Само посмей да споменеш тези правила и охраната на „Ригли Фийлд“ ще те изхвърли от тук толкова светкавично, че свят ще ти се извие.

— И почти ще си заслужава — засмя се Форд. — Само че тогава ще пропусна количката с десертите.

— Тя кога ще се появи, между другото? — обади се Тъкър от задния ред. — Обожавам количката с десертите.

— Хей, не можем да си губим времето с приказки за десерти — намеси се и Чарли. — Трябва да си подготвим всички въпроси, които искаме да зададем на мистериозния мъж. Трябва да го подложим на сериозен разпит за да се уверим, че е достатъчно добър за Брук.

Брук си даде сметка, че трябва да ги спре още сега. Форд, Чарли и Тъкър имаха склонността да се държат странно закрилнически винаги когато доведеше някой нов мъж… което беше достатъчно гадно, когато тя наистина излизаше с този мъж. Кейд обаче беше просто приятел. Общо взето.

— Оценявам го, момчета. Но смятам, че този път може да пропуснете разпита. Все още дори не съм вечеряла с него.

— Искам този път аз да съм в ролята на страшния приятел — каза Тъкър. — Нали се сещаш, през цялото време ще си седя в ъгъла и ще го гледам свирепо. Да видим дали ще издържи.

— Виждала съм страшното ти изражение, Тък — заяви Чарли. — Изглеждаш така, сякаш имаш запек. Форд, по-добре ще е ти да го гледаш заплашително.

— Никакви заплашителни погледи и никакви страшни типове — отсече Брук решително. — Освен това, не се засягайте, но не мисля, че ще се получи. Той е прокурор. Работи с ФБР, Службата за борба с наркотиците и Тайните служби.

— Страхотно. — Форд направи физиономия. — Оказва се, че е някакъв преуспял адвокат.

— Хей! Аз съм преуспял адвокат — изтъкна Брук.

— То е различно, защото си момиче. При теб е сладко.

Брук го стрелна с поглед.

— Не мога да повярвам, че наистина го каза.

— Мисля, че този тип не ми харесва — заяви Тъкър неочаквано.

Брук разпери отчаяно ръце.

— Та ти още не си го видял. Освен това вие не харесвате никой от мъжете, с които ви запознавам. Не харесахте дори Готиния гинеколог.

— Готиния гинеколог беше задник — заяви Чарли.

— Силно се надявам този тайнствен мъж също да не се окаже задник, Брук — предупреди я Форд. — Не мога да прекарам шест ининга затворен в една ложа със задник.

Честна дума, губеше мозъчни клетки само като ги слушаше.

— Сериозно, ако бях дошла на мача с приятелки, сега щяхме да пием дайкирита и да обсъждаме кой от играчите има най-готиното дупе.

Форд се засмя.

— Добре де, ще се държим добре. Е, как му е името на този твой загадъчен мъж?

— Кейд Морган.

— Я стига — каза Чарли слисано.

Форд се сепна изненадано.

— Кейд Морган? — Погледна я за миг, а после се ухили одобрително. — Браво на теб.

Е, добре… тази реакция беше леко странна.

— Да не би да си падате по щатски прокурори, а аз да не подозирам?

И тримата я изгледаха така, сякаш й беше пораснала втора глава.

— Кейд Морган играеше футбол — обясни Кейд. — Куотърбек в отбора на „Нортуестърн“. През 2001 година спечели купата „Роуз Боул“. Как е възможно да не го знаеш? Нали непрекъснато работиш с хора от света на спорта.

— Не и през 2001 година — възрази тя. Тогава беше в колежа. — Сигурни ли сте, че става въпрос за същия човек? Висок, адски сексапилен в костюм от три части, дразнещо добър в това, да подлуди една жена с приказки, а после — бам! — изневиделица вкарва една-две мили думи?

Тримата я зяпнаха.

— Ъ… аз бих казал нещо от рода на „кестенява коса, метър и деветдесет, деветдесет и пет килограма“, но ако предпочиташ, ще използваме твоето описание — заяви Форд.

Хм. Описанието подозрително приличаше на Кейд. Брук не можеше да реши дали е подразнена, че не го бе знаела, дали се чувства глупаво, или е заинтригувана. Навярно и трите.

— Спомена нещо за контузия на рамото. От футбола ли е?

— Господи, жено. Та това е един от най-прочутите моменти в историята на колежанския футбол — каза Форд.

— Виждаш ли — включи се и Чарли, — „Нортуестърн“ падаха с четири точки.

— Което също си е голяма работа, защото „Нортуестърн“ почти никога не стигат до мача на „Роуз Боул“ — добави и Тъкър.

— Точно така. Само че онази година Морган беше невероятен… Всички казваха, че ще отиде в професионалната лига — продължи Чарли.

Форд отново взе думата:

— И така, остават още петнайсет секунди и „Нортуестърн“ падат. — Той се изправи и започна да жестикулира, изигравайки сцената. — И тогава Морган изскача отстрани тъкмо когато един огромен лайнбекър връхлита отгоре му с пълна скорост, с намерението да го събори, а той подава съвършен шейсет и пет ярдов пас право в ръцете на един уайдрисийвър в енд зоната. Стадионът направо полудя.

Чарли като че ли се беше просълзил.

— Беше едно от най-красивите неща, които съм виждал някога.

Брук нямаше търпение да чуе края на историята. Майната му на мача.

— Какво стана с Кейд?

Форд направи физиономия.

— Лайнбекърът го удари лошо и предполагам, че падна кофти. „Нортуестърн“ бяха толкова заети с това, да ликуват, че в началото не забелязаха, че е пострадал.

— Счупи си ключицата и тотално си прецака рамото — обясни Тъкър. — Никога повече не стъпи на футболното игрище.

Брук просто си седеше там и не можеше да повярва, че говорят за Кейд Морган, преуспелия прокурор, създал си име с дела против корумпирани политици и други престъпници по върховете на властта.

— Представа си нямах.

В този миг вратата на ложата се отвори. За вълка говорим.

Кейд излезе на терасата на ложата, следван от Хъксли и Вон. Очите му начаса се спряха върху Брук. Виждайки устните му да се извиват развеселено, тя, естествено, отвори уста за да отправи първата саркастична забележка и…

… беше изпреварена от гръмогласен възторжен вик от страна на Форд, Чарли и Тъкър.

— Кейд Морган! Човече, тъкмо говорехме за теб — заяви Тъкър ентусиазирано.

Дотук беше със строгия тип и свирепите погледи.

Форд му протегна ръка и се здрависа с него.

— Тъкмо разказвах на Брук за победата ти на „Роуз Боул“.

— Криел си тайни, а? — каза тя на Кейд.

— Я чакай. — Вон го погледна с престорено учудване. — Играл си футбол в колежа? Не може да бъде. — С едно намигване, двамата с Хъксли се присъединиха до Брук край парапета, докато нейните приятели наобиколиха нетърпеливо Кейд, заливайки го с въпроси.

— Ние вече сме чували историята за „Роуз Боул“ — обясни й Хъксли.

— Да разбирам, че Кейд обича да се отдава на спомени за доброто старо време — попита Брук.

Хъксли се замисли над думите й.

— Всъщност той никога не го споменава. Другите го правят.

Брук се изненада. Кейд Морган — скромен? Не беше възможно.

Тя го погледна, чудейки се дали тук не се крие някаква история. Видя го да отхвърля небрежно възторжената похвала от страна на Тъкър, нещо за това, как имал страхотни резултати в „Нортуестърн“, въпреки че отборът нямал свестен рисийвър.

За съжаление, точно сега нямаше как да се вреди да каже каквото и да било, не и докато приятелите й се прехласваха по него като дванайсетгодишни момиченца, сдобили се с пропуск зад сцената на концерт на Джъстин Бийбър. Ето защо тя се заприказва с Хъксли и Вон, говорейки първо малко за работата, а после за мача.

В един момент погледна към другите, тъкмо когато Кейд казваше нещо, от което всички избухнаха в смях. Видя Форд да се усмихва и да обяснява разпалено нещо, очевидно увлечен в разговора, и не можеше да отрече, че й стана приятно от това, че най-добрият й приятел се разбираше толкова добре с мъж, с когото тя го беше запознала. Всъщност много приятно.

За щастие, гласът на Чарли се извиси, преди този ред на мисли да успее да отиде по-далеч.

— Вероятно всички би трябвало да те мразим — заяви той на Кейд. — През онази година „Нортуестърн“ направо смля „Илинойс“… — Той не довърши, прекъснат от почукване на вратата.

Млада жена, облечена с пола и черна тениска, на която с червени букви пишеше „Стърлинг Ресторантс“, се появи в ложата, бутайки количка за десерт на три етажа.

— Исусе, ето че пристигна — прошепна Чарли благоговейно.

Брук потисна усмивката си. Количката с десерти бе нещо, което „Стърлинг Ресторантс“ бяха въвели преди година, една от привилегиите за всички ложи в спортните арени, с които работеха. Четири вида торти (шоколадова с карамелена глазура, морковена, традиционен чийзкейк и тарта с ананас и малини), три вида курабии (с парченца шоколад, с М & М и овесени със стафиди), браунита с бял и с черен шоколад, лимонови сладки, прасковен сладкиш, четири вида десертни ликьори, захаросани ябълки и на последния етаж — всичко необходимо за да си направиш мелба по свой вкус.

Очите на Вон се разшириха.

— Леле. На това му се казва изобилие.

Мъжете се хвърлиха към вратата на ложата и нападнаха количката като глутница прегладнели участници в „Сървайвър“.

Всички, освен един.

Кейд остана на терасата. Облегна се на парапета, изпъвайки високата си широкоплещеста фигура.

— Най-сетне. Мислех си, че никога няма да си тръгнат.

Брук се приближи до него. Имаше нещо, което наистина искаше да узнае.

— Защо не ми каза, че си играл футбол?

— Не е ставало дума. — Той сви нехайно рамене, но виждайки, че отговорът му не я задоволи, отстъпи. — Понякога е приятно това да не е първото, за което хората ме питат.

Да, вероятно можеше да го разбере. Тя плъзна очи по него — никак не беше трудно да си го представи във футболна униформа, особено като се имаше предвид начинът, по който тениската подчертаваше коравите му гърди и мускулестите ръце.

Тя го докосна леко по дясното рамо.

— Това ли беше?

— Да.

Вдигна очи и видя неприкритата топлота в очите му от нейното докосване. Когато сложи ръка върху парапета, той я покри със своята, плъзвайки лекичко палец по кокалчетата й.

— Още колко ининга трябва изгледаме, преди да отидем на вечеря?

В стомаха й припламнаха искрици на вълнение при звука на дрезгавите нотки в гласа му.

— Да си тръгна преди края на дербито? — подразни го тя. — Никога.

— Значи, така ще бъде тази вечер, а? — Очите му задържаха дръзко нейните. — Много добре.