Джули Джеймс
Нещо повече от любов… (15)

15

— Осъзнах нещо — каза Брук между хапките курабия с шоколадови парченца, която беше успяла да си отмъкне от количката с десерти. — Виждала съм те да играеш футбол.

След като мачът свърши, те останаха в ложата, изчаквайки множеството да се разотиде. Кейд бе предложил двамата да отидат в непретенциозното заведение за суши съвсем близо до апартамента му (заведение, което не беше собственост на „Стърлинг“ и където, както се изрази той, „никой нямаше да подскача наоколо като заек, натъпкан с хероин за да угоди на Брук Паркър“).

Според нея това звучеше съвършено.

Беше топла юлска вечер, въздухът бе изпълнен с уханието на барбекюта, запалени в задните дворове на къщите. Празнуващи победата на „Къбс“ над „Сокс“ (което в северната част на града бе по-голям повод за тържество от Четвърти юли), хората седяха на веранди и балкони, играеха корнхоул^[1] по тротоарите и в малките улички, докато пиеха вино, бира и коктейли от пластмасови чаши.

Толкова различно от квартала, в който живееше тя. Брук се усмихна, мислейки си за това, колко малко вероятно бе нейните носещи „Прада“ съседи някога да се съберат за да пият бира и да поиграят на корнхоул на терасата на покрива. Макар че, ако трябваше да е откровена, те вероятно мислеха същото за нея.

— Трябва да е било по телевизията — отвърна Кейд. — Никога не сме играли срещу Чикагския университет.

По време на вечерята им в „Несуно“ Брук беше споменала къде е следвала.

— Не. Видях те на живо. От плът и кръв. Бях на мача между „Нортуестърн“ и „Илинойс“, за който Тъкър спомена по-рано. Форд ме беше поканил по-рано този уикенд за тържествата по абитуриентските балове.

Кейд й отправи самоуверена усмивка.

— И естествено, сега си спомняш колко си се впечатлила от брилянтното ми представяне.

— Всъщност почти не поглеждах към игрището. Прекалено бях заета да флиртувам с един секси тип от колежа на Форд. — Тя се усмихна невинно, когато усмивката на Кейд отстъпи място на гримаса. — Ти ме попита.

Те си проправиха път между група хора, чакащи на тротоара пред един магазин за сладолед.

— Да разбирам, че с Форд се познавате отдавна?

— От четвърти клас. Бяхме съседи — отвърна Брук.

— Къде си израснала?

Тя се поколеба за миг.

— Гленууд.

— Разбирам.

И преди беше чувала този тон и знаеше точно какво има предвид Кейд. За никого не беше тайна, че Гленууд бе изключително заможно градче. Всъщност наскоро списание „Форбс“ го беше обявило за деветото най-богато място в Съединените щати, нещо, което вестниците в Чикаго бяха повтаряли до припадък.

— Знам какво си мислиш, че разбираш — каза тя, докато завиваха зад един ъгъл.

— Нима? — Кейд я погледна лукаво. — И какво си мисля, че разбирам, госпожице Паркър?

— Виждаш скъпо образование от Чикагския университет, луксозен апартамент недалеч от Мичиган авеню, чуваш, че съм израснала в Гленууд…

— Не забравяй и онези страхотни червени обувки. След като ще обобщаваме.

— … и си мислиш, че виждаш някой, израснал със сребърна лъжица в устата. — Брук повдигна вежди. — Права ли съм?

Той наклони глава на една страна.

— Е, добре. Може и наистина да си мислех нещо такова. Кажи ми тогава… какво трябва да видя вместо това?

— Някой, работил страшно много за да стигне дотам, където е сега — заяви Брук с нескрита гордост.

Това бе всичко, което имаше да каже по въпроса, така че продължи напред и беше направила няколко крачки, преди да осъзнае, че Кейд не е до нея. Погледна назад и го видя да стои на тротоара.

— Какво правиш?

— Чакам остатъка от историята.

— Остатъкът от коя история? — попита тя.

— О, сигурен съм, че си свикнала да подхвърляш късчета информация за себе си, незначителен коментар за миналото си, който използваш за да подчертаеш думите си, след което сменяш темата, но с мен няма да се получи. — Скръстил очаквателно ръце на гърдите си, той досущ приличаше на прокурор, въпреки сивата тениска и късите панталони. — Кажи ми повече за това, което би трябвало да видя.

Брук махна наоколо.

— Тук?

Кейд сви рамене.

— Ти повдигна тази тема.

Проклети прокурори, помисли си Брук кисело. Държат се така, сякаш целият свят е съдебна зала. И очевидно нямаше намерение да отстъпи — тя го усещаше.

Е, добре. Все тая. Можеше да отговори на въпроса му, какво пък толкова.

— Като за начало би трябвало да видиш някой, израснал в онази част на Гленууд, за която не пише във „Форбс“. Някой, който никога не би могъл да си позволи място като Чикагския университет, ако нямаше стипендия за висок успех и финансова помощ.

В очите на Кейд проблесна нещо, което Брук не можа да разчете. Той обаче не каза нищо, просто тръгна към нея.

— Някой, който три години живя не в кампуса на университета, а с леля си в града за да спести парите за наем, така че да може да си купува учебници. Някой, който… продължаваше упорито напред, опитвайки се винаги да бъде една крачка пред останалите, и вероятно никога не спря да се притеснява да не направи нещо, с което да провали всичко, докато не получи първата си заплата като адвокат. И всъщност нямам никаква представа защо ти разказвам всичко това — довърши Брук; не беше възнамерявала да се разбъбри така.

Зачака Кейд да каже нещо. Каквото и да било. Вместо това, той просто си стоеше там и я гледаше. Брук се размърда неспокойно, чувствайки се странно… разголена.

— Стига си ме зяпал по този начин. Не съм един от твоите свидетели, Морган.

Той дойде още по-близо, все така — без да продумва, и в този миг Брук си даде сметка, че очаква да го погледне. Така че тя го направи. Взря се предизвикателно в невероятните му сини очи.

— Не ме карай отново да се вживея в ролята на коравото момиче — предупреди го тя.

Кейд докосна брадичката й.

— Не можеш да ме уплашиш, Брук Паркър. Нито дори с ролята на коравото момиче.

Навярно бе, защото, колкото и да беше странно, току-що беше споделила повече за миналото си, отколкото в която и да било от предишните си три връзки. Ала в този миг, докато той се взираше в очите й, Брук имаше чувството, че наистина я вижда — не преуспялата главна юристка на „Стърлинг“ в костюм и скъпи обувки, способна да се справи с всичко, без окото й да трепне. А просто Брук.

Отметна глава назад и го целуна.

Без никакво колебание, сякаш бе очаквал именно това, той плъзна устни по нейните, а пръстите му уловиха бузата й в шепа. Толкова добре се целуваше — игрив и секси, и все пак — властен.

Брук обви ръце около врата му и го притегли към себе си; усети как другата му ръка легна на кръста й, притискайки я към него. Дъхът й секна от усещането на високото му стройно тяло до нейното, устата му беше гореща и настойчива, докато той най-сетне се отдръпна и сведе поглед към нея.

Очите му бяха тъмни.

— Брук.

Знаеше какво я пита.

— Да.

Той в миг улови ръката й и я поведе — доста бързо — по тротоара.

— Слава богу, че днес не нося червените обувки на токчета — отбеляза тя.

— След две минути няма да носиш нищо.

Е, добре тогава.

След около една пресечка двамата минаха през порта от ковано желязо и изкачиха стъпалата на елегантна сграда от сив камък. Ако се съдеше по пощенските кутии, вътре имаше шест жилища, в едно от които (3Б) очевидно живееше „Морган“.

Кейд отключи входната врата и я издърпа вътре. Изкачиха стъпалата до неговия етаж, а после започнаха да се целуват, притиснати във вратата на апартамента му. Брук зарови пръсти в косата му, а езикът й се сблъска с неговия, докато той пъхаше ключа в ключалката за да ги пусне в апартамента.

Тя се огледа набързо наоколо, докато вратата се затваряше зад тях, любопитна да види жилището му, и зърна приятно обзаведено, очевидно ергенско местенце. Голям ъглов диван от черна кожа и грамадна табуретка от същата материя заемаха по-голямата част от хола, обърнати към големия плазмен телевизор над камината. Видя малка трапезария, отвъд която имаше стълбище, и тъкмо се чудеше накъде ли води то, когато Кейд я вдигна с невероятна лекота и я понесе… нанякъде.

— Рамото ти — каза тя, обвивайки крака около кръста му.

— О, мамка му. — Престори се, че я изпуска, и тя си пое рязко дъх, после обаче й намигна и я улови. — Шегувам се. Добре съм.

Брук се усмихна, чудейки се дали някога бе срещала друг, който да е в състояние да я кара да се смее и едновременно с това да събуди у нея някои особено палави мисли. В отговор тя се раздвижи, намествайки дебелата му корава ерекция между краката си.

В очите му лумна огън.

— Всъщност много повече от добре.

Постави я върху нещо хладно (стъклена маса в трапезарията), а после развърза опашката й и захвърли ластичето настрани, гледайки как косата й се разпилява по раменете й.

— Ластичето ще ми трябва по-късно — каза тя.

— Много по-късно. — Кейд наведе глава и я целуна по шията, прокарвайки еротична пътека по кожата й с устните си.

Брук си пое накъсано дъх, отметнала глава назад. О, господи, беше невероятно.

— Можем да го направим по два начина — заяви той. — Понеже съм джентълмен, ще предоставя избора на теб. Вариант А е бавно и нежно, и префинено. И разбира се, вариант Б.

— Какъв е вариант Б?

Той направи крачка назад и смъкна тениската през главата си.

Леле.

— Засега вариант Б наистина ми харесва — заяви Брук, поразена от гледката пред себе си.

Където и да погледнеше, срещаше само наслада за очите: гладка, позлатена от слънцето кожа, изваяни мускули на гърдите, широки, силни рамене и ръце и корав, плосък корем. Никога досега не се бе прехласвала по атлети или бивши атлети, ала имаше нещо почти неприлично в това, колко невероятно изглеждаше той без риза.

Отбеляза си наум да се разсърди за това по-късно. Много по-късно.

— Значи, се спираме на вариант Б. — Видимо доволен от решението й, Кейд посегна към нея и след броени секунди тениската й вече беше на пода до неговата, последвана от дънковите й шорти. А после той поспря и изпи с очи гледката на почти голото й тяло върху масата му за хранене.

Брук очакваше да каже нещо закачливо и дразнещо, както ставаше между тях обикновено.

Той се протегна и прокара палец по долната й устна.

— Обожавам начина, по който изглеждаш, когато те целувам — каза дрезгаво. — Аз…

Изведнъж млъкна, придобил необичайно за него несигурно изражение, а после пристъпи към нея и зарови ръка в косата й. Притегли я към себе си, пленявайки устата й в изпепеляваща целувка.

Брук обви ръце около шията му с нетърпение, което по нищо не отстъпваше на неговото. Нямаше представа какво се бе канел да каже, ала като никога този път нямаше нужда от словесни двубои между тях. Онова, което искаше в този миг, бе нещо далеч по-първично и просто. Плъзна ръце по коравите му гърди и простена, когато той притисна стоманения хребет на ерекцията си между краката й.

О, да. Точно това.

— Кейд… — каза, а гласът й бе натежал от желание.

Той се раздвижи до нея, бавно, възбуждащо движение.

— Това ли искаш?

От деня, в който се появи в офиса ми.

— Да.

Ръката му се спусна към бельото й, плъзна се под дантелата и пръстът му потъна в нея.

— Исусе, като коприна си — гърлено каза той. — Ще бъде невероятно, когато почувствам как ме обгръщаш.

Брук усети туптяща горещина между краката си и хълбоците й подскочиха.

— Ако изобщо стигнем дотам.

— Многознайка, както винаги. — Той смъкна бельото й, а после свали ципа на панталона си, без нито за миг да откъсва поглед от нея. — Последен шанс да избереш вариант А — предупреди я.

Брук вдигна ръка и разкопча сутиена си, пускайки го на пода.

Челюстта на Кейд се напрегна и ето че той отново беше отгоре й, целувайки я страстно, докато бъркаше в панталона си. Тя почувства ерекцията му до крака си, корава и дебела, и чу шумолене, когато той извади кондом от портфейла си и разкъса опаковката. Задъхани, те не преставаха да се целуват, а после Брук разтвори крака — толкова невероятно готова — докато той пъхаше ръка под дупето й за да я намести.

Нахлу в нея с един мощен тласък и тя изкрещя в устата му от наслада. О, господи, беше толкова голям.

Той застина, давайки възможност на тялото й да свикне с него, а пръстите на едната му ръка се заровиха в косата й. След това се отдръпна нежно, принуждавайки я да срещне погледа му, докато отново потъваше в нея.

— Мислила ли си си за това? — попита дрезгаво. Потъмнели от желание, очите му не се откъсваха от нейните, докато хълбоците му се движеха ритмично.

— Да. — Никакви игрички. — Искам го грубо — каза тя задъхано. Много отдавна не се бе чувствала така разгорещена и сексапилна, и толкова невероятно.

От начина, по който очите му припламнаха, разбра, че е напълно съгласен.

— Обвий крака около кръста ми — нареди й.

Тя се подчини и той я положи върху масата. Стъклото под гърба й бе хладно. Улови ръцете й в своите и ги прикова към масата над главата й.

Сините му очи се впиха в нейните толкова изпепеляващо, че беше истинско чудо как масата не се стопи под тях.

Нахлу с всичка сила в нея и Брук простена.

Той нахлу отново. Все по-бързо и по-дълбоко, така че гърдите й заподскачаха, докато я чукаше върху масата. Брук затвори очи и простена, когато той наведе глава и засмука връхчето на гърдата й, прокарвайки език по щръкналото зърно.

— Невероятно е — простена, движейки хълбоци за да посрещне всеки от тласъците му.

— Много добре. Защото възнамерявам да те чукам по този начин цяла нощ. — Той свали ръка и подразни умело клитора й.

Ръката му притискаше нейните към стъклото, коравият му пенис притискаше тялото й към масата, докато я обладаваше яростно. Брук отвори очи и загледа как се напрягат мускулите на ръцете, на раменете, на гърдите му, и беше толкова невероятно просто да се предаде, да се остави на този миг, на него, на могъщото тяло, което й доставяше такова удоволствие.

— Кейд — каза тя настойчиво.

Той потъваше в нея с дълбоки, властни тласъци.

— Толкова си сладка — изръмжа той. Ръката му се плъзна под дупето й, повдигна го и го задържа така, докато нахлуваше в нея.

И това беше. Още два тласъка и Брук се пръсна на късчета. Изкрещя, а тялото й затрепери, докато вълните на оргазма я заливаха отново и отново. Кейд пусна китките й и като залепи длан за стъклото, започна да потъва още по-яростно в нея, докато от дълбините на гърдите му не се изтръгна ръмжене. Разтърсвано от мощни спазми, тялото му трепереше до нейното, отново и отново, докато най-сетне рухна отгоре й, заравяйки лице в косата й.

Брук усещаше ударите на сърцето му, докато двамата лежаха така, напълно изцедени. За двама души, които предпочитаха да си общуват със закачки и сарказъм, това се бе оказало неочаквано… интензивно.

И тя не беше сигурна какво изпитва.

А после Кейд проговори:

— Мисля, че за първи път използвам тази маса — каза той до шията й.

Брук започна да се смее. Господи, все още беше в нея, а тя вече се кискаше.

— Да разбирам, че не забавляваш много гости тук.

Той се поотдръпна, тъмната коса падаше по челото му.

— Нима не се забавлявате, госпожице Паркър?

Имаше нещо в игривия начин, по който го каза, в топлия поглед, с който я съзерцаваше в този миг. Изведнъж тя бе обзета от желание да обвие ръце около него и никога да не го пусне.

Внимавай, момиче.

Леко и забавно — това беше всичко.

Никакъв проблем.