Джули Джеймс
Нещо повече от любов… (18)

18

Седмица по-късно Кейд седеше на конферентната маса срещу Чарлс Торино и двама от адвокатите му. Като федералния прокурор, повдигнал обвиненията срещу сенатор Сандерсън, Торино и останалите трима подсъдими, Кейд се бе опитал да предположи кой от обвиняемите пръв ще се обърне към него за да се признае за виновен. Беше се спрял на Торино, най-вече защото подозираше, че изпълнителният директор на болница, който живееше в къща на стойност четири милиона долара, би сторил всичко по силите си за да не лежи във федерален затвор. А фактът, че адвокатът му буквално се беше изпотил в съдебната зала, навеждаше на мисълта, че екипът на защитата му не се чувства особено уверен в шансовете им.

Подозренията му се потвърдиха тази петъчна сутрин.

— Бихме искали да обсъдим обвиненията срещу моя клиент — заяви Оуен Локхарт, главният адвокат в защитата на Чарлс Торино, който по-рано тази седмица се беше обадил на Кейд за да поиска среща.

— Опит да бъде подкупен държавен служител — отвърна Кейд. — И както ви казах по телефона, господин Локхарт, боя се, че няма кой знае какво за обсъждане.

— Клиентът ми — Локхарт го посочи с ръка — обмисля дали да не се признае за виновен.

— Разумно решение, с оглед на доказателствата — каза Кейд. — Можем да се обадим на съдебния сътрудник и да уредим насрочването на заседание веднага щом поискате.

— Но какво ще получа аз в замяна? — избъбри Торино, без да обръща внимание на погледите на адвокатите си.

Кейд облегна ръце на масата.

— Извинявам се, ако това не ви е било обяснено, господин Торино, ала както вече съобщих на адвоката ви, не възнамерявам да сключвам никакво споразумение относно предявените ви обвинения.

Другият адвокат на Торино, Джеймс Уийлър, беше по-млад и очевидно по-агресивен от Локхарт.

— Знаем, че основната ти цел е сенаторът, Морган. Напоследък май здравата си вдигнал мерника на политиците.

— Онова, на което съм вдигнал мерника, господин Уийлър, са онези, които съзнателно и най-безсрамно нарушават законите на Съединените щати.

Локхарт побърза да се намеси за да успокои духовете.

— Това, което колегата ми искаше да каже, бе, че господин Торино е дребна риба в морето, което представлява този случай. Според докладите на ФБР от месеци насам събирате доказателства срещу Сандерсън. Навярно бихме могли да ви помогнем да заловите голямата риба.

Тонът на Кейд си остана учтив, но твърд.

— С цялото ми уважение, господа, вече разполагам с всичко, което ми е нужно от господин Торино. — Той се обърна директно към управителя на болницата: — Разполагам със записи на разговори между вас и сенатора, както по телефона, така и в „Соня“. Като капак на всичко имаме и видео запис от ресторанта, на който двамата буквално си стискате ръцете, докато вие се съгласявате да му платите двеста хиляди долара в замяна на това, той да се погрижи болница „Паркпойнт“ да не бъде закрита. Това е предостатъчно за съдебните заседатели, независимо дали ще дадете показания, или не.

Торино погледна през прозореца и поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че всичко това се случва. След няколко мига проговори глухо:

— Допуснах грешка, господин Морган. Една грешка. Вече изгубих работата си и обезщетението на стойност три милиона долара. Ала най-лошото е, че изгубих репутацията си. А сега ме заплашват и двайсет години затвор заради това. — Той преглътна с усилие, сякаш се бореше да запази самообладание. — Имам две дъщери. На седем и на девет години. Дори ако съдията ми даде половината от максималната присъда, ще изгубя толкова много от времето да бъда с тях.

Въпреки че непрекъснато чуваше подобни истории, Кейд не беше напълно неподатлив към тях. И макар че наистина му беше жал за дъщерите на Торино, много отдавна се бе научил да не се замисля за семействата на подсъдимите, срещу които се изправяше в съда. Имаше си работа, която трябваше да бъде свършена, работа, в която вярваше, и затова се съсредоточаваше единствено върху нея.

— Сигурен съм, че това са неща, които съдията ще вземе под внимание, когато определя присъдата ви, господин Торино. — И като кимна решително, стана от масата. — Господа, смятам, че изчерпахме всичко, което трябваше да обсъдим.

— Почакайте малко, Морган. — Локхарт погледна първо към Уийлър, а после към Торино, който кимна.

Кейд начаса разбра, че става нещо.

— Ами ако ви кажем, че в морето има и друга голяма риба? — попита Локхарт. — Риба, която още не сте заловили.

— Вероятно бих отговорил, че ще е най-добре да престанете с риболовните метафори, ако искате да ме задържите в тази стая.

— Нека го кажа по друг начин тогава. — Локхарт сплете ръце върху масата. — В замяна на някои гаранции, господин Торино може да ви съобщи за още… да ги наречем уговорки, между него и друг държавен служител.

— Уговорки, направени единствено в опит да защитя интересите на болницата — добави Торино.

Локхарт и Уийлър го стрелнаха с поглед и той побърза да млъкне.

Лицето на Кейд си остана безстрастно, ала би излъгал, ако кажеше, че не е любопитен. Още един корумпиран политик? Да не повярва човек.

— Друг сенатор?

Уийлър поклати глава.

— Представител на щата.

— За каква сума говорим? — попита Кейд. Този разговор не си струваше, ако ставаше дума за опитите на Торино да си спечели благоволението на някакъв представител на щата, като го покани няколко пъти на вечеря.

— Достатъчно за да проявите интерес — увери го Локхарт.

— Да чуем. Аз съм доста придирчив.

Локхарт не отговори веднага.

— Около триста хиляди долара.

Кейд запази непроницаемото си изражение, ала това действително беше солиден подкуп. Ако информацията беше вярна, някой в Камарата на представителите определено беше сериозна конкуренция на сенатор Сандерсън в категорията „подкупен политик“.

Макар и неохотно, Кейд трябваше да си признае, че иска да чуе повече. Точно както адвокатите на Торино бяха знаели, че ще стане.

— Разбирате, естествено, че споделяме тази информация единствено за да започнем преговорите за споразумение за намаляване на присъдата — добави Локхарт.

Да, Кейд го разбираше. Което означаваше, че според постановленията на закона нито дума от този разговор нямаше да бъде допусната като доказателство в съда, ако Торино решеше да не се признае за виновен. Той впи поглед в Торино, виждайки го в съвсем различна светлина, сега, когато знаеше, че беше похарчил половин милион долара, подкупвайки не един, а двама членове на Генералната асамблея на Илинойс.

— Една-единствена грешка, а? — попита, без да си дава труда да скрие сарказма в гласа си.

Торино сви рамене.

— Реших първо да се опитам да си изпрося малко съчувствие.

Кейд поклати отвратено глава и извади телефона си.

— Можеш ли да ми запазиш конферентната зала за следващия час? — помоли той секретарката си. — Ще ми трябва повече време, отколкото очаквах. Освен това се свържи с Грег Боран от Бюрото за служебна защита и му кажи, че ще трябва да отложим разговора си този следобед.

Той благодари на Деми, затвори и отново се обърна към Торино и адвокатите му.

— Означава ли това, че ще го обсъдим? — попита Локхарт.

— Не. — Кейд прибра телефона в джоба на сакото си и отново седна на масата. — Означава, че съм готов да ви изслушам.

* * *

— Едно трябва да му се признае — помислил е за всичко, като си е намерил човек и в двата клона на Генералната асамблея на Илинойс. — Седнал срещу шефката си, главен прокурор Камерън Линд, Кейд й предаваше какво бе научил по време на двучасовата си среща с Торино. — Държал е сенатор Сандерсън в единия си джоб и както научихме днес, представител Бил Флайс в другия. Платил им е общо петстотин хиляди долара подкуп. Естествено, той ще ти каже, че го е направил за доброто на гражданите. Твърди, че понеже „Паркпойнт“ обслужва някои от най-бедните квартали в Чикаго, просто е правил каквото е нужно за да е сигурен, че „бедните също имат достъп до добро здравеопазване“.

Седнала зад бюрото си, Камерън не изглеждаше особено впечатлена от това оправдание.

— Истински Робин Худ, в къщата си за четири милиона долара.

Кейд изобщо не се учуди на сардоничния й тон. Когато близо две години по-рано бе станала главен прокурор, Камерън ясно бе дала да се разбере, че смята случаите на корупция във властта за един от приоритетите си. Макар да беше симпатичен, земен човек (нещо, което Кейд наистина оценяваше у един началник), Камерън си беше спечелила славата на изключително корава, когато ставаше дума за корумпирани политици. В резултат тя се радваше на уважение както в офиса, така и извън него и бързо бе станала наистина влиятелна жена в Департамента по правосъдие.

— Как смяташ да процедираш? — попита тя.

Кейд бе очаквал този въпрос, така че го беше обмислил сериозно, преди да се отбие в кабинета на Камерън за да обсъдят най-новото развитие на случая на Торино.

— Очевидно трябва да говорим с ФБР и да обсъдим възможността Флайс да бъде разследван. И колкото и да ми е неприятно, струва ми се, че е в наш интерес да сключим споразумение с Торино в замяна на показанията му. — Не му харесваше мисълта, че Торино ще се отърве с по-лека присъда, ала понякога това беше неизбежно.

Все пак нямаше намерение да го остави да се измъкне напълно безнаказано.

— Казах на Торино и на адвокатите му, че няма да оттегля обвиненията в случая „Сандерсън“. Обещах им обаче, че ще си помисля дали да не се обърна към съдията с молба за намаляване на присъдата на Торино с оглед на съдействието му и да поискам осемнайсет месеца в затвор с минимална сигурност.

Камерън се замисли.

— Толкова е тъжно. Торино е бил председател на две от най-влиятелните лобистки организации в Илинойс. Би могъл да използва влиянието си за да направи толкова добро, вместо да прибягва до подкупи.

— Дори и да не се съгласим да поискаме намаляване на присъдата, Торино едва ли ще получи повече от четири години — отвърна Кейд. — Това е първото му провинение и адвокатите му ще изтъкнат всичкото добро, което е направил в общността. Така поне ще пипнем и Флайс.

Камерън се заигра с химикалката си, прехвърляйки през главата си възможностите пред тях. Най-сетне въздъхна.

— Изобщо не ми е приятно, но съм съгласна. Предложи им споразумение.

Кейд кимна.

— Дадено.

Камерън се облегна в стола си и го погледна изучаващо.

— Започваш да си изграждаш солидно име с тези случаи на корупция. Хората ще следят напредъка ти с още по-голям интерес.

— Отлично. Така поне ще могат да се съсредоточат върху нещо друго, освен онзи проклет случай с туитър терориста.

Камерън се засмя при споменаването на нашумелия случай, върху който Кейд беше работил под ръководството на нейния предшественик. То бе нещо като шега между тях двамата, връщане към дните, когато и двамата бяха колеги в Отдела за специални обвинения и работеха за невероятно егоцентричен началник, който също се бе оказал корумпиран. За щастие на Кейд и всички в офиса, положението се беше подобрило значително сега, когато Камерън командваше.

— Според мен си дал достатъчно поводи за интерес към теб, освен случая с туитър терориста — заяви Камерън. — И като стана дума за това, радвам се, че се отби. Има нещо, за което искам да си поговорим.

Тя скръсти ръце върху корема си с размерите на баскетболна топка.

— Ако всичко е наред, бебето Палъс ще се появи на бял свят след около осем седмици. Което е добре, защото още малко и двамата с Джак като нищо ще се окажем включени в черния списък на всички магазини за бебешки стоки в Чикаго.

Кейд се засмя. Да се твърди, че специален агент Джак Палъс прекалява със закрилническото отношение към бременната си съпруга и нероденото си дете, би било меко казано.

— Какво е направил Джак този път?

— Освен че върна трети бебефон поред, защото имал „съмнителни настройки за сигурност“, този уикенд в продължение на четиресет и пет минути разпитва мъжете, които доставиха мебелите за детската стая, за „подготовката и специалните им умения в монтирането на бебешки креватчета“.

Кейд се разсмя, представяйки си картинката. Виждал бе физиономията на Палъс, когато подлагаше някого на разпит — тя определено не беше за хора със слабо сърце.

— Е, справиха ли се с теста?

Камерън поклати глава.

— Не. Така че сега вместо креватче, в детската стая има кутия с размерите на хладилник. Джак помоли Ник и Сам да дойдат този уикенд — обясни тя, споменавайки други двама агенти от ФБР. — Очевидно сами ще го сглобят.

— Какво разбират Маккол и Уилкинс от сглобяването на детски креватчета?

— Именно. — Въпреки сухия тон на Камерън, в очите й играеха искрици на неподправено щастие. — Така или иначе, съобщих на върховния прокурор, че възнамерявам да си взема три месеца отпуск по майчинство, и двамата се съгласихме, че логичното решение е да ме замести някой от офиса, така че той поиска да му препоръчам най-подходящия. Което означава… — Камерън замълча за миг и лицето й придоби лукаво изражение, — че ако проявяваш интерес, постът „изпълняваш длъжността главен прокурор“ е твой.

Кейд примига.

— Не знам какво да кажа. Благодаря ти.

— Не е нужно да ми благодариш — увери го Камерън. — Заслужил си си го. Страшно те бива в съдебната зала и с теб споделяме една и съща цел — да прочистим политическата сцена в Илинойс. Доволна съм (и честно казано, облекчена), че ти ще държиш фронта, докато ме няма. — Тя го посочи с пръст, погледът й беше строг. — Но става въпрос само за три месеца, Морган. Ще се върна.

— Разбира се. Обещавам да не изгоря мястото до основи в отсъствието ти.

— Оценявам го. И говорех сериозно, когато казах, че хората те гледат. Името ти изскочи в повече от един разговор между мен и върховния прокурор. Имам чувството, че постът „изпълняващ длъжността главен прокурор“ ще ти отвори много врати.

Кейд се трудеше здравата и харесваше работата си, ала не можеше да отрече, че бе започнал да обмисля следващата стъпка в кариерата си. Повечето прокурори се задържаха не повече от десет години, след което обикновено си намираха доходоносна позиция в някоя голяма кантора. Тъй като предполагаше, че ще иска да продължи да води дела, Кейд вече бе започнал да опипва почвата в две от водещите кантори в Чикаго, които бяха проявили интерес към това, да го привлекат в редиците си за да оглави отдела им за финансови престъпления.

Нямаше обаче никакво съмнение, че постът „изпълняващ длъжността главен прокурор“ щеше да открие пред него още възможности. Стига да не се издънеше (което нямаше да се случи — той възнамеряваше да е страхотен през тези три месеца), това като нищо можеше да се окаже трамплин за политически пост на по-високо ниво, ако решеше, че иска да продължи в публичния сектор.

Двамата с Камерън се заловиха да обсъдят техническите подробности на прехода и се съгласиха той да започне да присъства на срещите й с останалите прокурори, в които ставаше въпрос за по-сложни случаи, както и на тези, отнасящи се до всички нови въпроси, възникнали през следващите два месеца. Камерън предложи да уреди той да бъде приет от ръководителите на местните клонове на ФБР, Службата за борба с наркотиците, Тайните служби, Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия, както и данъчните за да се запознае с течащите в момента разследвания, по които офисът им си сътрудничеше с всяка от тези агенции.

— Кога възнамеряваш да съобщиш на останалите? — попита той накрая.

— Скоро. Знам, че всички се интересуват какво ще стане, когато бебето се роди. — Тя сложи любвеобилно ръка върху корема си. — Всъщност дори аз съм мъничко любопитна.

— Нали знаеш, че в офиса на ФБР залагат за това? Първият, който успее да се сдобие със снимка на Джак с едно от онези кенгура за носене на бебета, печели.

Камерън се разсмя… а после се сети нещо.

— Каква е печалбата?

— Последно чух, че са събрали петстотин долара.

— По дяволите, искам да се включа.

Докато отиваше към вратата, Кейд отново й благодари.

— Само още нещо. Възразяваш ли да кажа на Райлин, преди да си съобщила на останалите? — Имаше чувството, че много скоро ще се види с колежката си от Отдела за специални обвинения (която най-сетне се беше завърнала от двуседмично дело и едноседмична ваканция) за ежедневното им посещение в „Старбъкс“, и предпочиташе тя да научи новината от него.

Камерън кимна с разбиране.

— Естествено.

* * *

Когато се върна в кабинета си, Кейд затвори вратата зад себе си, седна на бюрото и се опита да осмисли станалото.

Изпълняващ длъжността главен прокурор.

Добре звучеше.

Заслужаваше си да се отпразнува и той прехвърли възможностите през ума си. Вон, естествено, както и Хъксли. Бързо отхвърли приятелите си от Прокуратурата — мнозина от тях бяха амбициозни, също като него, и не искаше да им навира в лицата повишението си (пък било то и временно).

Значи, оставаха Вон и Хъксли.

Освен…

Дали пък не беше време за едно съобщение до госпожица Брук Паркър от „Стърлинг Ресторантс“?

Е, да, след онзи странен момент миналата неделя, когато се бе почувствал длъжен да се отбие в офиса й с Брук-бургера, бе решил да постави малко предпазно разстояние между тях. Просто… за всеки случай.

Сега обаче беше добре. Отново си беше себе си. И ако искаше да отпразнува добрата новина със страстна среща, не виждаше нищо лошо в това.

С тази мисъл той извади телефона си и й написа есемес. Вкара мъничко флиртуване във встъпителното съобщение.

Така и не ми благодари за бургера. Неблагодарница.

Провери служебния си имейл и написа набързо няколко писма. Десетина минути по-късно получи есемес от Брук.

Някой щеше да си получи благодарността на живо, ако не беше изхвърчал от офиса ми като завършек на някаква опака тирада.

Кейд се усмихна, докато отговаряше.

Тъй като съм наистина добър, ще ти дам възможност да ми благодариш очи в очи на вечеря днес. Получих добра новина и искам да я отпразнувам.

И колко добра е тази новина?, попита тя в отговор.

Кейд се замисли.

По скалата от „Нищо особено“ до „Майко мила, току-що спечелих купата «Роуз боул»“, бих казал, че е някъде около „Адски“.

Минута по-късно телефонът му звънна.

— Тъкмо пишех отговор, когато си дадох сметка, че би било по-бързо да се обадя — заяви Брук, когато той вдигна. — Любопитна съм за тази твоя „адски готина“ новина. — В гласа й се промъкнаха разочаровани нотки. — За съжаление, днес не мога. Ще вечерям с външните адвокати, които наехме за да ни помогнат със семинара за „Равни възможности“ миналата седмица. Предполагам, че ще се опитат да си уредят още ангажименти с нас. — Тя млъкна. — Съжалявам, Кейд. Естествено, че ще съм заета.

Сякаш щеше да я остави да се измъкне толкова лесно.

— Мога да измисля нещо, което да се вмести в програмата ти, Пепеляшке — подразни я той. — Какво ще кажеш да се видим на питие след вечерята ти?

Тя замълча за миг, преди да отговори.

— С удоволствие. Би трябвало да се освободя докъм девет часа, ако не е твърде късно.

И в този миг Кейд осъзна с какво нетърпение очаква да я види.

Много ясно — с всичкия секс, който щяха да правят.

— Девет часът, тогава. Ще те взема от вас.

— Ще те чакам с денвърски омлет.

— Много смешно.

— И, Кейд — добави тя, преди да затвори, — каквато и да е новината, поздравления.

Кейд се усмихна и прибра телефона в джоба на сакото си.

— Ако се съди по усмивката, предполагам, че някой подсъдим или адвоката му го очаква наистина гаден ден.

При звука на разнеслия се женски глас Кейд си погледна часовника и видя, че е точно три.

Време беше за „Старбъкс“.

Обърна се в стола и видя познато лице на прага.

— Я виж ти кой се завърна. Как беше почивката?

Райлин Пиърс, един от прокурорите от Отдела за специални обвинения, пристъпи в офиса му.

— Крайно необходима. Ако никога вече не видя дело за измама с ипотеки с десет подсъдими и тринайсет обвинения, пак ще е прекалено скоро.

— Обзалагам се, че седмицата в Бора Бора е помогнала — каза Кейд. — Чух, че в мига, в който присъдата била произнесена, Роудс те качил на покрива, където ви чакал хеликоптер.

— Човек може да чуе какво ли не. И не мисля, че на осъдените престъпници им разрешават да си паркират хеликоптерите на покрива на федерални сгради — отвърна Райлин, говорейки за колоритното криминално минало на приятеля си.

Преди една година тя доста бе разбунила духовете в офиса, оповестявайки, че излиза с Кайл Роудс, богат софтуерен предприемач, който по една случайност бе също така и нашумял бивш затворник, известен под името Туитър терориста. В началото Кейд бе особено изненадан от връзката им, като се имаше предвид, че: а) смяташе Райлин за една от най-близките си приятелки в офиса и б) именно той бе прокурорът, пратил Роудс зад решетките за осемнайсет месеца.

Неловко.

Все пак, въпреки необичайните обстоятелства, двамата с Райлин бяха успели да преодолеят това, че някога той бе нарекъл любовта на живота й „кибер заплаха за обществото“, и си бяха останали приятели. Което беше чудесно, защото, освен че беше някой, с когото му бе приятно да общува, Райлин беше отличен прокурор. Като двама от най-опитните в Отдела за специални обвинения, те много често обсъждаха случаите си, търсеха се за съвети и си разменяха истории от съдебната зала. Вярно, двамата с Роудс едва ли щяха да пият яйчен пунш и да пеят коледни песни на годишното офис парти, но заради Райлин се държаха тихичко настрани един от друг.

— Значи, никакъв хеликоптер, а? — попита той. — Офисните клюкари ще бъдат съкрушени.

— Никакъв хеликоптер, но… възможно е пред съда да е имало лимузина — отвърна Райлин. — С шампанско в кофичка с лед.

Естествено, че бе имало. Кейд стана и се отправи към вратата.

— Нали ти е ясно, че сега съм длъжен да те поднасям за това в продължение на поне две седмици?

Двамата поеха по коридора към асансьорите.

— Аха. — Райлин се усмихна палаво. — И си струваше всяка секунда.

* * *

След като си взеха кафетата, Кейд предложи да поостанат. Намериха си празна маса в ъгъла на заведението, където можеха да говорят, без никой да ги чуе.

— Има нещо, което според мен трябва да знаеш — започна той. — И исках да го научиш от мен. Днес следобед се видях с Камерън и тя ме помоли да я замествам, докато е в отпуск по майчинство.

Не беше сигурен как ще реагира Райлин. Тя беше отличен прокурор и също като него беше част от Отдела за специални обвинения, и беше изключително посветена на работата си. Не му се искаше това временно повишение да предизвика напрежение между тях.

За щастие, отговорът й разсея притесненията му.

— Поздравления, Кейд — каза тя сърдечно. — Това е фантастично. И напълно заслужено.

Кейд отхвърли скромно похвалата.

— Подозирам, че до голяма степен се дължи на по-дългия ми стаж в офиса в Чикаго. — Въпреки че двамата с Райлин имаха еднакъв опит, по-рано тя бе работила в Прокуратурата в Сан Франциско и се бе преместила в Чикаго едва преди година.

Райлин отпи от фрапучиното си и отметна кичур гарвановочерна коса от очите си.

— Оценявам думите ти. И да, Камерън несъмнено е взела предвид факта, че работиш в Чикаго по-отдавна. Ала преди всичко е избрала теб, защото ще се справиш отлично.

— Благодаря, Райлин. Това означава много за мен.

— Не ме разбирай погрешно, аз също щях да се справя страхотно — добави тя и разклати кубчетата лед в чашата си. — Ала и двамата знаем, че това е невъзможно. Главният прокурор никога не би се съгласил постът му да бъде поет от някой, който излиза с известен бивш затворник.

Каза го нехайно, без следа от огорчение. И макар че Кейд не би се изразил толкова директно, и двамата знаеха, че Райлин е права. Само че тя още преди една година бе приела, че връзката й с Роудс означава, че кариерата й в държавния сектор ще има свой таван… и доколкото Кейд знаеше, изобщо не съжаляваше за това.

Всъщност коментарът й бе тъкмо поводът, от който се нуждаеше, и той махна към огромния диамант, появил се на ръката й.

— Ако се съди по това на пръста ти, струва ми се, че с Роудс вече не просто „излизате“. Да разбирам ли, че е време за поздравления?

Райлин се изчерви и сведе поглед към пръстена.

— Исках да кажа нещо по-рано, но… е, нали се сещаш, като се има предвид миналото ти с Кайл, стори ми се малко неловко.

— Изобщо не е неловко. — Тя го изгледа и Кейд отстъпи. — Е, добре де, все още е малко неловко. Но хайде, разкажи ми как ти направи предложение.

Тя повдигна вежди.

— Наистина ли?

— Наистина. Само недей да забравяш, че съм мъж, така че съм генетично предразположен да реша, че сантименталната история, която ще ми поднесеш, е изключително сладникава.

Райлин се засмя.

— В такъв случай ще карам по същество. — Тя сложи чашата си на масата. — Е, вече чу как Кайл ме взе от съдебната зала след края на процеса. Каза, че искал да ме изненада с ваканция, защото съм работела твърде много, но първо трябвало да отидем в Шампейн за да се види с някогашния си ментор, ръководителя на Катедрата по информатика в Университета на Илинойс за да обсъдят някакъв проект, върху който Кайл работи за един клиент. — Райлин вдигна искрящата си ръка, при което едва не заслепи Кейд и вероятно половината посетители в „Старбъкс“. — Поглеждайки назад, си давам сметка, че наистина звучи доста съмнително, но какво разбирам аз от мрежова защита? Той си беше извадил лаптопа, спомена нещо за кодове и троянски коне… тогава ми се стори съвсем достоверно.

— Когато стана главен прокурор, ми напомни да не ти възлагам никакви киберпрестъпления.

— Както и да е… пристигаме в Шампейн, където, между другото, се срещнахме за първи път преди десет години. Лимузината свива по улицата, където живеех, докато следвах, Кайл казва на шофьора да спре, защото искал да види мястото, от носталгия. Така че двамата слизаме от лимузината и той ми сервира една дълга реч за нощта, когато се запознахме, и как ме бил изпратил до нас по същия този тротоар… Мисля да попрескоча малко, като се има предвид нетърпимостта ти към сладникавите неща… а аз се смея вътрешно, защото стоим на грешната страна на тротоара. Така че, естествено, му го казвам, а той ми отговаря, че, не, бъркам, защото си спомнял всичко от онази нощ, така че за да му докажа, че греши, аз пресичам улицата… — Райлин млъкна за миг, — и откривам кутия за бижута на тротоара, точно там, където се целунахме за първи път. Обръщам се и виждам, че Кайл е паднал на едно коляно.

Тя махна ръка, очите й се бяха замъглили мъничко.

— Ами това е. Цялата сантиментална, сладникава история. Хайде, можеш да повърнеш.

Кейд взе чашата си с кафе и отпи една глътка.

— Всъщност това е доста готино.

Райлин се усмихна широко.

— Знам. Бивша кибер заплаха за обществото или не, този мъж не е за изпускане.