Нора Робъртс
Завръщане към залеза (8)

7.

Семейството се събра в Бодин хаус. Настаниха се в уютната дневна с десетките рамкирани снимки по стените. След като накара майка си най-сетне да седне, Морийн раздаде кафето.

Ако бяха в ранчото, помисли си Бодин, семейното събиране щеше да е около голямата маса в трапезарията. И майка й щеше да снове напред-назад точно както сега.

Това я успокояваше — Бодин го знаеше по себе си.

Бяха избрали да се видят тук, защото трябваше да са наблизо, а Бодин беше изчислила, че не може да отдели повече от половин час извън кабинета си.

Трябваше да се погрижи за хората си, да се справи с шока и тъгата, които вече се носеха из ваканционното селище.

— Какво можем да направим за семейството й? — Мис Фанси седеше с изправен гръб на любимия си стол. — Момичето работеше здравата и обичаше да се забавлява, но, Бодин, ти я познаваше най-добре. Как можем да помогнем?

— Все още не съм сигурна, бабче. Родителите й са разведени от доста време, мисля. Има брат във флота, но не знам къде е точно. Ще разбера. Майка й е в Хелена, доколкото знам. За баща й не съм сигурна.

— Ако семейството й дойде тук, ще трябва да им осигурим уединение и да се погрижим за тях.

— Разбира се — съгласи се Кора. — Бодин, отдели две от хижите, за да ги използваме, ако се наложи. И избери шофьор.

— Вече го направих. — Имаше план и вече беше организирала каквото можеше. — Колкото до шофьора, смятам, че някой от нас трябва да е с тях. Мисля, че по-скоро ние трябва да се заемем, а да не оставяме това на персонала.

— Добре си го измислила — съгласи се Морийн. — Трябва да се погрижим и за хората от персонала, те са ни като семейство. Били Джийн… — Очите й се напълниха със сълзи и замълча за момент, за да ги преглътне. — Всички я харесваха. Толкова дружелюбно момиче. Трябва, и то скоро, да се обърнем към хората, предвид шока и страха. Все още не знаем какво е станало, но ще започнат да спекулират и да се тревожат.

— Мисля, че трябва да доведем и терапевт.

При предложението на Рори, Чейс обърна глава и го изгледа.

— Не си представям хората да искат да разговарят за това с някакъв непознат.

— Разбирам те — съгласи се Рори. — И други биха те разбрали. Но някои от хората могат да се възползват, независимо ти какво мислиш. Ние като сериозна компания трябва да предложим терапия за служителите си.

— Може и да съм на страната на Чейс по отношение споделянето с терапевт — започна Сам, — но разбирам гледната точка на Рори. Трябва да намерим някой с добра репутация, пък хората сами ще решат.

— Ще потърся. — Бодин вече го беше отметнала в списъка си.

— Не. — Кора поклати глава. — Ти си имаш достатъчно работа. Аз мога да намеря правилния човек за това.

— Не съм безчувствен… — Рори се намръщи, докато отпиваше от кафето си. — Бесен съм и съм тъжен. И още не мога да си събера главата, а и не съм сигурен дали ще успея, дори когато открием какво, по дяволите, е станало. Но трябва да помислим за изявление пред медиите, как да отговаряме на репортерите, да не говоря и за въпросите на гостите ни…

— Ще се заема с това — увери го Бодин. — Преди да разберем какво е станало, най-добре е първо да говорим истината. Всички сме шокирани и скърбим за загубата на близък до нас човек. И оказваме пълно съдействие на разследването. Няма много повече, което да се каже по въпроса.

— Мога да поговоря с част от персонала. Маминка е права, че имаш достатъчно работа — отговори Рори.

Той щеше да знае какво да каже, помисли си Бодин. Освен това знаеше и кога само да слуша. Рори имаше способността да разбира от какво другият има нужда, често пъти преди самият човек да е разбрал.

— Това ще помогне. Междувременно с Джесика Бейзов ще уточним официалните изявления и ще поработим над това, което всички — не само ние, а всички — трябва да казват на гостите и на репортерите. И с това можеш да помогнеш, Рори.

— Но защо тя? — запита Чейс. — Защо Джесика? Тя е организатор на събития, нали?

— Защото е умна и разбира настроенията. Успява да запази спокойствие, знае как да действа според обстоятелствата.

Бодин седна по турски на пода, погледна го и видя как се намръщи.

— По-добро предложение ли имаш?

— Не разбирам защо предпочиташ някой, който едва познава Били Джийн и работи по организиране на партита. Но решението си е твое. — При тези думи сви рамене.

— Точно така.

— С татко трябва да успокоим работниците в ранчото. Но това просто няма смисъл. — В гласа му отекна гняв. — Просто няма никакъв проклет смисъл някой да постъпи така с нея.

— Не знаем какво се е случило. — Бодин протегна ръка преди Чейс да успее да каже нещо. — Дотогава ще трябва да казваш на хората от ранчото същото, което казваме на всички останали.

Той я гледа, докато яростта в очите му не утихна.

— Сигурно е било ужасно, когато си я намерила. Радвам се, че не си била сама.

Споменът проблесна в паметта й. Бодин поклати глава и погледна настрани. Изправи се бързо, когато на вратата се похлопа.

— Аз ще отворя.

Шериф Тейт съвестно изтриваше ботушите си в изтривалката.

— Бодин, как си, скъпа?

Боб Тейт имаше здраво телосложение и червендалесто лице. Тя го познаваше открай време, тъй като беше приятел с родителите й. Обичаше да дразни баща й като разправяше, че бил целунал майка й преди той да се сети.

— Ужасен ден. Тежък, ужасен ден.

— Знам. — Прегърна я бързо, а сетне я потупа по гърба. — Бях в офиса ти и онази красива блондинка ми каза, че цялото семейство сте тук. Трябва да говоря с теб, скъпа.

— Знам. Чакай да ти взема палтото.

— Не се тревожи за това. — Пристъпи в дневната. — Мис Фанси, госпожо Бодин… — Свали шапката си. — Съжалявам, че идвам в дома ви по този повод.

— Винаги си добре дошъл тук, Боб. — Кора се изправи първа. — Ще ти донеса кафе.

— Със сигурност ще съм ти благодарен. Морийн, Сам, момчета…

— Рори, дай стол на шериф Тейт. — Мис Фанси посочи към спалнята на дъщеря си. — Как е Лоли?

— Подложила ме е на диета. — Усмихна се, като го каза, и присви очи. — Човек може да умре от глад в собствената си къща. Благодаря, Рори.

Седна на стола, който Рори му донесе, и въздъхна.

— Какво имаш да ни казваш? — запита го Сам.

— Истината е, че точно в момента нямам много за казване. Правим всичко каквото трябва, и не мога да говоря за това. Трябва да задам на Бодин няколко въпроса.

Кора спря на връщане от кухнята с чаша кафе в ръка.

— Искаш ли да излезем?

— Не, не е необходимо. Напротив, всички познавахте Били Джийн, може да добавите нещо. Бодин, ти си я намерила. Заедно с Кал Скинър.

— Да, сър. Яздехме заедно сутринта — обясни тя.

— Хванали сте обиколния път. Кал ли го предложи?

— Не, аз. Аз водех.

Той повдигна вежди, но кимна.

Бодин му разказа подробностите, както беше направила и пред Гарет Клинтък. Тейт я спря, когато стигна до телефона на Били Джийн.

Шерифът кимна и разлисти малък бележник.

— Кал ли предложи да й се обадиш?

— Не. Когато видях, че чантата й е в колата, се разтревожих, така че й се обадих на мобилния телефон. Тя няма домашен. И тогава чух сигнала й. Едновременно с това Кал ми каза да заобиколя колата и да погледна. Открихме телефона й на земята, както и стъпки в снега. Тогава я видях в снега и опитах да изтичам до мястото. Помислих, че е ранена, опитвах се сама да се убедя в това, но истината беше, че виждах — всеки би могъл да види, че е твърде късно. Калън ме спря, задържа ме.

Докато я наблюдаваше, Тейт почукваше с дебел къс молив върху бележника си.

— Той отиде ли при нея?

— Не. Задържа ме и ме успокои, за да мога да разбера… Аз просто не исках да разбирам… че не трябва да я докосваме, нито нещо друго.

— Разбрах, че Кал е с насинено око. Така ли беше сутринта, когато тръгнахте за работа?

— Не, защото аз го насиних. Бях като полудяла, борех се да се освободя и го ударих. И… — Гласът й стана студен. — Имам да кажа нещо.

— Давай.

— Разказах на Гарет ясно, както и на теб, какво и как е станало. Ако ти е казал нещо различно, лъже.

За да я успокои, Тейт махна с ръка.

— Е, Бо, знам за враждата между Кал и Гарет.

— Клинтък я пося преди много време. — Чейс бавно се изправи. — Бяхме само хлапета, когато преследваше Кал. Беше дяволски упорит. Съжалявам, бабче, но това е точната дума. Той започна всичко, когато заедно с трима от шибаните си приятели…

Когато млъкна, мис Фанси махна с ръка.

— Ще изчакам да свършиш, за да се извиниш за езика си.

— Те ни нападнаха, когато с Кал бяхме на къмпинг долу край реката. Тримата ме държаха, за да може Гарет да набие Кал. Накрая обаче Кал го наби и тъкмо се оправяше с него, когато Уейн Рикет… — помните ли го?

— Помня го — каза Тейт — от времето, когато бях помощник-шериф. Затварял съм го повече от веднъж, а като шериф — пет години за жестоко нападение.

— Той също се нахвърли, така че станаха двама срещу един. При мен също останаха двама, а аз бях доста ядосан. Справихме се с тях. Накрая Клинтък се задоволи само с тежки думи — нямаше кой знае какъв друг избор, тъй като няколкото юмрука, които получи в корема си от Кал, го накараха да повръща като болно псе. Искам да кажа, че ако успее да намери начин да си го върне на Кал, дори това да включва да те накара да мислиш, че е убил жена, ще направи точно това.

След като каза каквото имаше, Чейс отново седна.

Тейт помълча известно време, загледан в малкия си бележник.

— Оценявам информацията. Добре тогава, Бо. — Шерифът се обърна към нея. — Какво стана после?

— Кал ви се обади, а аз звъннах на нашата охрана. Вече бях се посъвзела и им казах да блокират пътя и да спират всеки, който иска да мине. Клинтък дойде пръв, беше ясно, че иска да натопи Калън, така че… — Тя въздъхна. — Казах, че трябва да седна и да пийна вода, бях се обадила в офиса да пратят ключовете за близката хижа. Не бях в настроение да ги гледам как се джафкат, докато Били Джийн лежи там.

— Постъпила си умно. Остана ми да уточня още някои подробности и се налага да разговарям с прекия шеф на Били Джийн, както и с колегите й, които са работили с нея снощи.

— Това е Дрю Матърс. Говорих с него и с персонала на бара. Били Джийн е изпратила другите да си вървят към дванайсет и половина. В бара били останали три двойки — четиримата дошли като група и се сприятелили с друга двойка. Не мога да ти кажа със сигурност точно по кое време е затворила и е тръгнала, но мога да ти дам имената на хората, които са били в бара след дванайсет и половина.

— Това може да е от полза. Тя си имаше приятел, нали?

— Скъсаха. Преди около две седмици. Чад Амън. Един от нашите шофьори. Днес не е на работа.

— Да не е момчето на Стю Амън?

— Да, той е.

— Знаеш ли кой е прекратил връзката?

— Тя. Той й изневери с някакво момиче от Мисула. А преди това с момиче от Милтаун, така че тя му показа вратата. И искам да добавя, макар да знам, че трябва и с него да говориш, че Чад е ужасно непостоянен по отношение на жените, но не е злобен и отмъстителен. Да не говорим, че скъсването го разстрои все едно се беше порязал при бръснене.

— Тя виждаше ли се с някой друг?

— Тя, как да го кажа… Изпрати в отпуск… — Погледна бабите си. — Някои определени анатомични части. Виждахме се почти всеки ден и щеше да ми каже.

— Добре тогава. Оценявам, че сподели всичко това с мен, Бо. — След като пъхна бележника в джоба си, Тейт се изправи. — Кафето беше много хубаво, госпожо Бодин. Ще тръгвам.

— Към курорта ли отиваш? — попита го Бодин.

— Да.

— Мога да дойда с теб, да събера хората, с които трябва да говориш, и да ви намеря място за тая цел.

— Това ще помогне.

Изчака я да си вземе палтото. Бодин погледна семейството си. Нямаше какво още да каже, помисли си тя, и излезе навън с Тейт.

— Знам, че още не можеш да кажеш каквото и да е — започна тя. — Но е сигурно, че някой е тръгнал след нея. Не знам защо е спряла там, нито как е станало, но е ясно, че е била изплашена достатъчно, за да избяга, което значи, че е бягала от нещо. От някого.

— Имам още работа преди да мога да кажа дали е било така. Официално.

— Питам дали не трябва да засиля охраната.

— Не знам дали е необходимо. Но когато се случи нещо такова, хората са наплашени, докато отговорите не се появят. Мисля, че трябва да направиш каквото смяташ за правилно.

Една млада жена, която познаваше, нейна приятелка, беше мъртва, помисли си Бодин. Искаше да знае кое точно е правилно.

 

 

Докато качваше в ремаркето една кротка кобилка, Калън видя пикапа на шерифа да идва към развлекателния център „Бодин“.

Очакваше го.

Затвори двата коня и отиде в ограждението, където Изи Лафой четкаше друг кон.

— След малко ще идеш на работа — говореше младежът на жребеца. — Така че стига си мързелувал.

— Изи, ще ми трябваш, за да отведеш тези коне в центъра. След около час ще имаме урок. Мади ще отиде направо там.

— Не съм приключил тук, шефе.

— Няма проблем, аз ще се заема. Ти отведи тези двата там, оседлай ги. Само кажи на Мади да си спомни правилата. Можеш да обядваш, докато урокът върви.

— Добре, шефе. — Излезе от конюшнята с Калън, докато Тейт паркираше. — Предполагам, че той е тук заради станалото с онова момиче. Ужасна работа.

— Да. Ти върви. — Калън отиде да посрещне Тейт.

— Кал. — Шерифът му кимна. — Как е майка ти?

— Добре е. Радва се, че си има внуче, което да глези.

— И аз чакам едно.

— Не знаех.

— Да, първото ми внуче, чакаме го през май. Жена ми буквално е полудяла, купува костюмчета и плюшени мечета. — Тейт замълча и се загледа как Изи подкарва пикапа с ремаркето. — Това нов работник ли е?

— Да, но и аз съм нов.

— Не е посрещането, което човек би си пожелал. Какво ще кажеш да повториш всичко и пред мен?

— Можем ли да говорим, докато работя? Днес следобед имам шест човека за разходка с езда.

— Няма проблем. — Тръгнаха към конюшнята и Калън започна от там, докъдето Изи беше стигнал.

Докато работеше, отново разказа всичко — от срещата с Бодин при конюшнята, до откриването на тялото.

— По маршрута Уайт тейл ли яздихте?

— Да. Времето беше прекрасно, все едно яздиш във филм. Прекрасна гледка.

— Ти ги разбираш тия неща. Филмите де…

— Предполагам.

— Ходил ли си за по питие в „Кръчмата“, откакто си се върнал?

— Не. Бях зает, пиех си бирата в ранчото. Никога не съм виждал жената. — И никога нямаше да я забрави. — Не мога да докажа, че не съм решил да шофирам по този път посред нощ, нито че не съм тръгнал след някаква жена, която никога не съм виждал, но това определено би означавало промяна в навиците ми.

Тейт леко се усмихна.

— Имаше някои спречквания тук-там, доколкото си спомням.

— С момчета и мъже. — Калън лесно се съгласи, макар да усети присъствието на Клинтък във въпросите. — Що се отнася до отношенията ми с момичета и жени, те са по-други и винаги по взаимно съгласие.

— Никога не съм чувал друго. — Тейт посочи окото му. — Май си имал скорошно спречкване. Хубава синина, с която да се перчиш.

— И по-хубави съм имал. Бодин… Тя просто искаше да иде при приятелката си. Не мислеше за друго, а не можех да я оставя. Така че, да, можеш да кажеш, че сме се спречкали и тя ме насини. Има забележително дясно кроше.

— Така ли го разказа на помощника ми?

— Да.

Тейт замълча малко.

— Не искаш ли нещо да добавиш?

— Нямам какво да добавя.

— Имам нещо за теб. — Тейт извади пакетче дъвка от джоба си. — Жената ми натяква, докато не спрях да пуша. — Подаде му пакетчето и Калън си взе дъвка. — Освен това ме е поставила и на проклета диета. Здравословният живот е живот в ада, ако ме питаш. Но да живееш с недоволна жена е още по-страшно. Все едно, за друго ми беше думата. Една вечер играхме на покер у Клинтък. Госпожата беше на гости на сестра си, беше взела и малката със себе си — познаваш ли Шели Клинтък?

— Малко.

— Хубаво, младо момиче. Премести се в Чикаго, най-неочаквано. Изкарва си хляба като купува дрехи.

Калън спря да четка коня.

— Как си изкарва хляба?

— Добре ме чу. За някакъв голям магазин. Среща се с някакъв адвокат. Може да е сериозно.

Развеселен, Калън се наведе над коня.

— Имало какво да се научи за Чикаго.

— Шели поддържа връзка с моето момиче, така че получавам новини. Струва си да знаеш кое как е, дори да не е точно пред теб. Ето така научих, че си си спечелил добра репутация в Калифорния.

Калън сви рамене и се върна към работата си.

— Правя каквото трябва.

— Да, и аз също. Обаче си изгубих мисълта. Да… играта на покер… Вкъщи бяха само Бъд Клинтък и малкият Гарет. По онова време, предполагам, е бил някъде на дванайсет. И баща ти беше там.

Лицето на Калън стана безизразно и той кимна.

— Обикновено беше там, където има и покер.

Или надбягване с коне, или спортно събитие със залагания.

— Така е, макар че имаше и добри черти, когато успееше да обуздае дявола си. Но случаят не беше такъв. Джак Скинър си имаше слабости, но инак беше добър човек. Онази вечер имаше късмет. И се възползваше. Много пиене се изпи, много ругатни, облози, пушене… което истински ми липсва.

Тейт въздъхна и задъвка дъвката си.

— Последното залагане беше между баща ти и бащата на Гарет. Бъд губеше почти толкова, колкото твоят старец печелеше през цялата вечер. Залогът беше голям и Бъд качи. Джак на свой ред също качи. Към петстотин долара, когато на Бъд му свършиха парите. Рече, че щял да заложи нещо. Баща ти, почти на шега, каза, че може да заложи кутрето. Кучето беше на не повече от четири месеца и се беше привързало към Джак. Джак каза, че то ще му донесе късмет. Бъд се съгласи и свалиха картите.

— Бъд имаше флъш купи, от осмица до дама. А Джак? Четири двойки.

Тейт замълча, свали шапката си и поклати глава.

— Четири двойки и това беше. Джак взе парите, но кучето не взе. То беше на момчето, а Джак не беше толкова подъл. Каза, че по-скоро ще очаква Бъд да го почерпи някоя вечер с пържола и приключиха въпроса. Всички си тръгнахме, малко пийнали и с олекнали джобове, освен Джак. И аз изгубих, което беше също толкова добре като да спечеля, предвид обстоятелствата.

Тейт извърна поглед към планините, а после погледна Калън право в очите.

— Чух, че още на другия ден някой застрелял кучето. Бъд може и да беше труден човек, но никога не би застрелял кутре.

Калън можеше да види и беше виждал тази низост в Клинтък още по времето, когато бяха на дванайсет.

— Защо го взе за помощник, шерифе?

— Той служи на страната си и се върна вкъщи. От онова, което можех да видя, предположих, че Гарет е надраснал някои черти от характера си. Не мога да твърдя, че не би могъл да пресече чертата, но не мога да кажа, че съм имал и причини да се оплаквам от него. С него ще си поговорим за загиналата жена и как никой, който работи за мен, не може да използва станалото, за да си го върне заради стара вражда.

— Аз нямам работа с него. Ако той стои далеч от пътя ми, и аз няма да му се пречкам.

— Точно така ще поставя нещата. Предай поздрави на майка си, когато говориш с нея следващия път.

— Ще го направя.

Останал сам с конете, Калън се замисли за младите момчета — какъвто беше и той някога — и за бащите, които никога не бяха проявявали подлост, но бяха достатъчно слаби, за да изгубят всичко. Включително и уважението на синовете си.

В офиса Бодин се зае с неотложната работа. Спираше на няколко пъти, когато някой от персонала на ваканционното селище идваше по повод случилото се.

Отхвърляше задачите със свит стомах и с главоболие, което с времето се усилваше.

Джесика спря на прага и потропа на касата на вратата.

— Извинявам се, че те прекъсвам.

— Не, всичко е наред. И без това щях да дойда при теб след малко. Спести ми пътя.

— Яла ли си нещо?

— Какво? — Бодин разтри схванатия си врат.

— Така си и помислих. — Джесика вдигна телефона от бюрото на Бодин и набра номера на кухнята.

— Здравей, Карлийн, Джесика е. Би ли изпратила една супа и чай от лайка в офиса на Бодин? Да, това ще е чудесно. Благодаря.

— Ами ако не искам супа? — каза Бодин, когато Джесика затвори.

— Ще я изядеш, защото си достатъчно умна, за да знаеш, че трябва. Същото се отнася и за Рори, и за майка ти.

Бодин успя да се усмихне.

— Поела си грижите за нас ли?

— Някой трябва да го направи. Изглеждаш изтощена, а знам, че тук цял ден се точи процесия от хора, които търсят подкрепа от теб, също както беше и в офиса и на Рори, и при Морийн.

— Голямата шефка съм.

— Точно така. Ти им трябваш, за да ги успокояваш, а на теб ти трябва супа. Сега ми кажи с какво мога да помогна.

— Работех по няколко неща и… Ти не трябваше ли в момента да се консултираш за конференцията на компания „Родър“?

— Отмених го. Не беше проблем.

В пламналите очи на Бодин бликнаха сълзи. Притисна пръсти към тях, а Джесика се обърна и затвори вратата.

— Съжалявам, Бодин. Не познавах добре Били Джийн, но я харесвах. Нека поема някои от нещата, с които си се захванала. Знам, че обикновено Сал ти помага, когато се наложи, обаче… В момента е направо развалина.

— Те бяха наистина добри приятелки. Мога да се възползвам от помощта ти за някои неща. И знам, че ти също имаш доста работа в момента.

— Челси е добра точно толкова, колкото предполагахме с теб. Като я приех в екипа си, си освободих достатъчно време.

— Мога да го запълня. Първо, написала съм изявление за медиите. Вече се наложи да го използвам на два пъти заради репортерите, които се обадиха да питат за станалото. Искам да съм сигурна, че е с правилния тон.

— Ще го погледна.

— Трябва ни изявление и за гостите. За онези, които са тук, както и за онези, които са направили резервации и могат да се свържат с нас за това. Нахвърлила съм чернова. Ти не я познаваше много добре — добави Бодин, — така че ще си по-обективна. Не съм сигурна дали не съм прекалила и не е прекалено рязко или кратко, защото ми е приятелка, а това има значение.

— Добре.

— И накрая, трябва да организираме помен. Тук. Вече говорих с майка й. — Бодин помълча и въздъхна. — Решихме да им предложим няколко хижи, както и шофьори, и всичко, от което имат нужда, но ще отседнат в Мисула и когато могат, ще я върнат у дома й в Хелена. Поменът ще е заради всички нас, за служителите от курорта и ранчото, както и за всеки друг тук, който я е познавал и иска да отдаде почит.

— Нека се заема с това. Няма да изглежда непочтително, ако обявя помена като събитие, а събитията са моята отговорност. Само ми кажи кога искаш да се проведе и къде точно, а аз ще организирам нещата.

Бодин я погледна с благодарност.

— Мисля, че трябва да се проведе на закрито, не можем да разчитаме на времето. „Мил“ ще е най-доброто място.

— Съгласна съм. — Джесика стана, когато на вратата се почука, и отвори. — Благодаря, Карлийн, това е идеално.

Отнесе подноса до бюрото и го остави.

— Яж.

— Стомахът ми е свит.

— И все пак яж.

Бодин се усмихна и взе лъжицата.

— Звучиш като баба ми.

— Добър комплимент. Кажи ми какво точно искаш, а аз ще се заема с подробностите.

Цветя, защото Били Джийн ги обичаше. И кънтри музика. Докато нахвърляше детайлите, Бодин хапваше — супата беше добър избор, тъй като лесно се поемаше, без много мисъл.

— Мисля, че поменът трябва да е четири-пет часа, заедно с някой от семейството. Можем да го уредим — каза Бодин. — Но искам всеки, който работи тук, да може да дойде и да прекара малко време, а нямаме нито ден без резервации. Мислех да затворим за ден.

Джесика, която старателно си водеше бележки, не си направи труда да вдигне поглед.

— А после трябва да помислиш как проваляш почивката на хората, които не само са си наели хижа, а може би са си купили и самолетни билети и са планували отпуската си.

— Няма да е правилно. Но всеки трябва да получи възможността да присъства. По-лесно ще е да го направим в ранчото, обаче…

— Тя беше от ваканционното селище…

— Не ми го побира главата. — Бодин едва успя да продължи. — Не мога да повярвам, че е могло да стане нещо такова. Имали сме неприятности. Откачени гости, неуредици сред персонала, дори свади при някои събирания. Но нещо такова? Не ми го побира главата.

— Бо? Извинявай. — Рори се показа на вратата. — Мама има нужда да те види за минута, ако може.

— Разбира се. Идвам. Джеси, може да прегледаш изявленията. Така поне нещо ще е свършено. — Бодин отвори файла на компютъра си и стана. — След минута се връщам.

Джесика седна зад бюрото и прочете изявленията. Звучаха откровени, но може би малко резки.

Премести се до клавиатурата и започна да коригира.

— Бо, искам да… — Почти стигнал до средата на офиса, Чейс спря. — Извинявай, мислех, че е Бо.

— Наложи й се да излезе за минутка. — Джесика се изправи. — Чейс, съжалявам.

— Оценявам го. — Свали шапката си и я задържа в ръце. — Ще те оставя да си довършиш обяда.

— Не е мой. Наложи се да се направя на мис Фанси и да накарам Бодин да хапне нещо. Сега ще се върне. Защо не седнеш? Ще ти донеса кафе.

— Не мога да поема повече кафе. Никога не съм мислил, че ще се чуя някога да го казвам. — Все пак Чейс седна. — Ами тя, държи ли се? Бодин, имам предвид.

Изглеждаше уморен, дори малко блед, прецени Джесика и осъзна, че досега не го беше виждала такъв. Заобиколи бюрото и седна на другия стол.

— Изглеждаш уморен… и не ми благодари, че го изтъквам. Бодин изглежда изтощена.

— Всичко чака нея — смотолеви той. — Да планира, да говори с хората…

— Ще го направи. И все пак си мисля, че работата й помага да се отърси от първоначалния шок. Истината е, че всички разчитат на нея. Изглежда бледа и изтощена, но няма време да скърби или дори да приеме станалото.

За момент той не каза нищо, само продължи да гледа шапката си.

Не само блед и уморен, помисли си тя. Изглеждаше също неописуемо тъжен.

— Ял ли си?

— Какво?

— Очевидно днес съм отговорник по супата. Мога да поръчам и за теб.

— Не, аз… — Той я изгледа продължително. — Добре съм… Аз… Аз те критикувах пред Бо.

— Мен ли?

— Когато тя каза, че ще те помоли да й помогнеш с изявленията и всичко останало…

Докато осмисляше това, Джесика се заигра с иглата на шала си.

— Защото не съм оттук?

— Не си оттук, дойде наскоро и…

— И?

— Няма значение. Дойдох да се извиня. Болеше я, можех да го видя, но все пак настоявах. Защото бях пощурял. — Отново заби поглед в шапката си. — Просто пощурял. И още съм така.

— Така ли изглеждаш, като пощурееш?

— Зависи. — Вдигна очи. — От това на какво съм ядосан. Бо мисли, че ти си човекът, който трябва да се заеме, и аз нямам причина да споря.

Джесика кимна и кръстоса краката си с високите токове.

— След като отвори вратата… Какъв ти е проблемът с мен? И двамата знаем, че имаш такъв.

— Не знам. Може би просто ми трябва време, за да свикна с хората.

— С хората като мен?

— С хората въобще. — Поколеба се за момент, после сви рамене. — Има добра причина да работя в ранчото, а Рори да е в курорта. Полудявам, ако трябва по цял ден да се разправям с хора.

— Е, като разбереш дали проблемът ти с мен е по-различен от това, че съм човек, кажи ми. Може би ще можем да го преодолеем. Ще ида да кажа на Бо, че я чакаш.

Чейс се изкашля, когато тя се запъти към вратата.

— Трябва ли и на теб да се извиня?

Тя се обърна и го прободе с поглед.

— Зависи — каза и излезе.