Нора Робъртс
Завръщане към залеза (29)

28.

Бар „Степ ъп“ беше до една бензиностанция с две колони, където основно се продаваха цигари, тютюн за дъвчене и оръжие. Човек можеше да си купи и кафе, стига да не го беше грижа, че ще си прогори стомаха, но машината за безалкохолни отпред все пак беше по-добрият избор в редките случаи, когато бе заредена.

Срещу буренясалия и покрит с чакъл паркинг се намираше мотел с двайсет стаи и с репутация за съмнителна хигиена, който приемаше само най-отчаяните пътници.

И все пак имаше местни, на които жалката обстановка не пречеше на намеренията им да се напият, така че посещаваха бара. Понякога достатъчното пиене подмамваше някоя и друга двойка към мотела, за да се възползват от нерекламираните услуги на почасовия наем.

И мотелът, и базарът успяваха да съществуват благодарение основно на пътниците, които предпочитаха евтино питие, залози и някое и друго сбиване за дреболия.

Калън беше замъкнал Чейс там, преди да отпътува към Калифорния, за да ударят бунтарски по някое питие, понеже в бара на никой никога не би му хрумнало да проверява възрастта им по лична карта.

Калън подмина премигващия надпис на мотел „Уан шот“, който обявяваше, че има свободни стаи, и установи, че почти нищо не се беше променило.

Надписът на мотела жужеше като насекомо в безветрената нощ. Над него, в обсипаното със звезди небе, светеше луната, ден преди пълнолуние.

Подмина редица паркирали мотори и спря до един пикап. Поклати глава. Чейс седеше пред колата, зад него се виждаше Рори, от двете им страни бяха Джесика и Челси.

— Не знаех, че имаме парти.

— Ами ето ти на — каза Бодин и слезе.

Калън също излезе и огледа групичката.

— Оценявам подкрепата, но не предполагах, че ще ми е нужна армия, за да се справя с проблема си тук.

— Не ми пука как изглежда. — Чейс излезе от пикапа. — Клинтък направи онова на наша земя. Няма да ви се пречкаме, освен ако той не опита нещо мръсно.

— Той е вътре — каза Рори и изпъна палец зад гърба си. — Пикапът му е ей там.

Калън опита за последно.

— Нито мястото, нито обстоятелствата са подходящи, за да си прави човек срещите тук.

В отговор Рори се ухили.

— Ти си с гаджето си. Освен това… Челси, кажи му.

— Имам черен колан по таекуондо. — Когато зае бойна стойка, Калън успя само да се усмихне. — Получих го в колежа.

— Аз пък удрям здрави и фатално акуратни шамари — добави Джесика.

Нямаше какво да се направи, реши Калън, така че щеше да се довери на братята, че ще държат жените настрани.

— Искам само да му забия един в лицето. Това ще ми е достатъчно.

Чейс кимна.

— Свърши си работата и да се махаме.

Калън влезе вътре заедно с целия си антураж и видя, че интериорът също не беше се променил особено.

Вътрешната декорация се състоеше от препарирани глави на мечки и лосове, окачени на стените заедно с поставеното в рамка знаме на щата Монтана, редом до знамето на Гадсдън. Имаше и нов елемент. Надпис, който гласеше:

Не оръжията убиват хора, а аз!

Двама мотористи играеха билярд, още няколко пиеха бира от бутилки и гледаха.

В помещението имаше и две сепарета. В едното от тях двама възрастни типове, които изглеждаха вкиснати, играеха карти и пиеха бира.

Второто сепаре беше завзето от мотористите, празните бутилки бяха покрили цялата маса, а кожените якета бяха струпани на купчини по столовете.

Имаше седем бар стола, всичките заети. На пръв поглед Калън не разпозна никого, освен Клинтък в края, но после се сети, че е виждал едрия мъж в средата, който ядеше бирени фъстъци.

Когато групичката влезе, топките спряха да се блъскат и задниците се извъртяха върху столовете. Калън адски се надяваше увеличението на женската популация до три бройки да не предизвика беля.

Но като видя как Клинтък се изправя на стола си, разбра, че поне един от посетителите бе разпознал белята.

— Скинър? Ти ли си това? — Едрият мъж махна с ръка. — Да се цуна отзад, ама това си ти, Кал Скинър. Чух, че си се върнал.

— Санди Раймс — тихо каза Бодин и на Калън му светна.

— Как я караш, Санди?

— Мога да се оплача, ама няма. Здрасти Чейс, Рори, Бодин… — Имаше едро, приятно лице и сладка, почти ангелска усмивка. — Групичката ви да не се е изгубила, че сте тук?

— Не. Намираме се където трябва.

— Е, ако ти се пие бира, гледай да е от бутилка. Кибиците тук ще те посъветват същото — добави и надигна бутилката си към набития отегчен барман.

— Точно сега няма да пием. Имам малко друга работа.

Санди огледа бара.

— Клинтък? Ако той ти е на мерника, ще… изчакам. — Широките му цял километър рамене се изпънаха, сладката му усмивка се стопи. — Той ли простреля коня ти? Чух за тая работа. — Санди тресна бирата си на бара и понечи да надигне едрото си тяло от стола.

— Всичко е наред. — Боже, не му трябваше още един. — Разполагам с всичко необходимо.

— Дано да е тъй.

— Просто останете тук — нареди той на останалите и тръгна към Клинтък. — Имам си работа за довършване.

— Шибай се, Скинър.

— Предполагам, че си въоръжен, тъй че ще трябва да ти кажа, че ако видя ръката ти да отива към пистолета, ще ти счупя китката.

Лицето на Клинтък се наля с кръв.

— Нима заплашваш полицейски служител?

— Заплашвам един задник, при това безработен. Чух какво е станало. Заплашвам страхливец, който се крие зад дърветата и стреля по кон. Тъй че ще си държиш ръцете там, където мога да ги виждам.

Калън усети как мъжът зад него става от стола си.

— Страхливец! — Клинтък също се изправи. — Ти си страхлив убиец. Уби две жени.

Сега Калън почувства как рокерите наострят уши.

— Ще ти се да го вярваш. Знаеш, че не е така, но искаш да е истина. А истината всъщност е, че простреля коня ми.

Клинтък докосна гърдите му с пръст, но Калън не помръдна.

— Целех се по змия.

— Дори и ти не се целиш толкова зле.

— Все същият си. — С пламнал поглед и стиснати зъби, Клинтък отново приближи. — Жалък изтърсак на човек, дето проигра всичко и се обеси от срам. И си дошъл тук? Дошъл си с мъжете на Лонгбоу и с момичета, зад които да се криеш.

— Само ще гледат как ти сритвам задника. Тук ли искаш да го направя, или отвън? Изборът е твой.

— Нека е отвън — каза барманът, извади бейзболна бухалка и я удари в дланта си.

— Навън да бъде — съгласи се Калън.

Видя идващия юмрук, но реши да не реагира. От удара ушите му засвириха, но той просто избърса кръвта от устната си.

— Ела навън — каза той и тръгна към вратата.

Клинтък се засили и докато Калън се подготвяше, Санди вдигна яката си ръка.

— Какво се опитваш да извадиш, Гарет? — Издърпа трийсет и два калибровия пистолет от кобура му. — Човекът е от тия, дето се крият в храстите — обяви той на бара. — Прострелял е коня на тоя мъж, както е яздел. Ние не можем да търпим това. Не, сър, няма. Няма да търпим и да се нахвърляш на невъоръжен човек. — Остави оръжието върху бара. — Най-добре скрий това отзад, Слатс. Сега ще излезеш ли навън, за да се оправиш сам, Гарет, или искаш да ти помогна?

— Я си дръж ръцете далеч от мен. Безполезно малоумно пиянде.

— Излез и задръж вратата отворена — каза Калън на Чейс. — Ще го измъкна. Да вървим, Клинтък. Ако се опиташ да избягаш отзад, на бас, че съм по-бърз.

— От теб ли ще бягам? — Клинтък грабна бутилка бира от бара, счупи я и атакува с нащърбеното стъкло.

Калън отскочи настрани, остави инерцията да поведе Клинтък и го изрита здраво в задника, за да го прекара през вратата.

Чейс стисна бившия помощник-шериф за китката и я изви. Счупената бутилка падна върху чакъла.

— Благодаря — каза Калън. — Сега стой настрани.

Изрита изгубилия равновесие Клинтък на земята и с удоволствие проследи как се плъзга по чакъла, като оставя кървава диря.

Отстъпи назад и зачака.

Бодин изрита счупеното стъкло настрани и също като Калън видя как Клинтък бавно се изправя на краката си. Дланите му бяха разкървавени от неравната настилка. Под голямата луна и жужащия надпис на мотела тя видя тъмните петна върху коленете на дънките му, причинени от падането.

И ледената ярост в очите му.

— Оправи се с него — каза на Калън.

Но до съзнанието на Калън — удивително спокойно за момента — думите достигнаха тежки като юмруци.

— Оръжия, счупени бутилки. Прилича ти, Клинтък. Точно както и криенето зад скали и дървета, и прострелването на кон. Точно както и прострелването на някое беззащитно кутре. Напълно ти подхожда.

— Кученце ли е прострелял? — обади се един от рокерите, които се събираха да гледат битката. — Кучият му син.

— Прилича ти — продължи Калън. — Както ти приличат и засадите, както и приятелите ти да държат някого, докато го биеш. Онова не ти се получи толкова добре, доколкото помня. Време е да видим как ще се справиш сам, в честна битка.

— Трябваше да прострелям теб.

Калън се ухили.

— Кога точно? Когато бяхме още деца и ти уби онова куче, или сега, когато стреля по коня ми?

— И двата пъти.

Като каза това, Клинтък се нахвърли.

Калън отби удара и на свой ред му заби един десен прав. Главата на Клинтък се отметна назад, носът му се разкървави.

Каза си, че това му е достатъчно, да изкара кръв с един юмручен удар. Само че това беше подпалило огъня в него, който тлееше от години.

Преди да го обмисли, заби левия си лакът в челюстта на Клинтък.

Може би двата бързи удара бяха прочистили главата на бившия полицай, а може би си имаше и инстинкти. Което и да беше вярно, Калън пое два силни удара в ребрата, преди да насини окото на противника си.

Отзад Джесика стисна ръката на Бодин.

— Трябва да ги спрем.

— Не, по дяволите.

Бодин примижа, когато Калън пое юмрук в лицето, замахна със свободната си ръка и на свой ред стовари два юмрука в стомаха на Клинтък, с което му спря въздуха, а после добави гаден ъперкът.

Чакълът скърцаше под краката им, докато се обикаляха и си нанасяха удари. Металическата миризма на кръв се смесваше с вонята на бира, на пот и на пастърмата, която Санди дъвчеше.

Животинско ръмжене, шум от стоварващи се върху плът и кости юмруци. Джесика се предаде, обърна се и скри очите си с ръце.

— Кажи ми като свършат.

— Почти свършиха.

Работила цял живот с каубои и израсла с двама братя, без да се брои и Калън, Бодин смяташе, че е видяла доста от битки и спречквания. И можеше да отсъжда.

Клинтък се ползваше с предимството на чистата сила, на своя страна Калън имаше тежест и стратегия. Нажежен гняв срещу леден огън.

Всеки път, когато Калън удареше, Клинтък му отговаряше все по-несигурно. Хайде де, Скинър, каза си Бодин, не виждаш ли, че… Ох…

После видя как Калън отвърна на косия удар в скулата си с внезапен ъперкът, хлъзгав и бърз като змия, последван от юмрук в корема и пак оня коварен ъперкът.

Точно той събори Клинтък и Калън се стовари отгоре му. Не удари падналия си противник, а тя нямаше да изгуби и грам уважение към него, ако го беше направил. Зрителите не само го очакваха, но и гласно го насърчаваха.

Вместо това Калън го притисна и заговори ясно:

— Ако отново ми налетиш, на мен или на някой важен за мен човек, няма просто да те простра на земята. Ще те заровя в нея. Повярвай ми. — Изправи се. — Сега се разкарай.

Отдалечи се и използва цялата си гордост, за да не куца, взе от Бодин шапката си и я нахлупи на главата.

— Предполагам, трябва да черпя всички с по едно питие.

— Кървиш — каза Джесика.

Калън прокара ожулените си кокалчета по нараненото си лице и сви рамене.

— Не е кой знае какво.

— Всички мъже ли са такива? — зачуди се Джесика. — Всички ли, или само ония, дето носят шапки?

— Ще го обсъдим на по бира. — Бодин развеселена дръпна приятелката си към вратата, когато някой изкрещя.

Клинтък се беше изправил и стискаше пистолет в ръката си.

Калън избута момичетата, докато Клинтък вдигаше оръжието си.

Светът спря да се върти и застина в онзи миг. Бодин чу виковете, които идеха като гласове, сякаш в тунел и почувства как някой се опита да я издърпа.

И после — нищо.

Ужасена видя как Клинтък натиска спусъка. Веднъж, два пъти, три пъти.

И нищо.

Обърканото му изражение можеше и да й се стори смешно, ако земята под краката й не беше се разтресла. В същото време Калън се нахвърли. Ударът му прати Клинтък във въздуха, преди да се стовари на земята. И си остана там.

— Можеше да улучиш момичето ми, жалък кучи син.

Вдигна оръжието.

— Празен е.

— Рори се сети, че сигурно има пистолет в пикапа си. — Пребледняла, Челси стисна Рори за ръката. — И провери, за всеки случай.

— Добрият търговец умее да преценява хората. — Рори спокойно отиде до Калън и взе оръжието. — Така че му махнах патроните.

— Длъжник съм ти.

— Няма нищо. Но ще приема питието.

Калън погледна Клинтък. Не само беше свален, а напълно извън строя.

— Ще трябва да направим нещо за това.

— Направих вече. — Джесика стискаше телефона си. — Шерифът идва насам.

— За бога, Джеси, защо му се обади?

Тя го зяпна.

— Как защо? Та той се опита да те убие.

— Тя има право. — Чейс застана до него. — Знам как се чувстваш, но тя е права.

— Дяволски права е. — Бодин вложи всичките си сили, за да не избухне. — Ако Рори не беше проявил повече разум, отколкото някога съм предполагала, че има, щеше да си мъртъв или зле ранен. Той не е просто задник, той е откачен задник. Не е просто страхливец, той е убиец и…

Понеже долови истерични нотки в гласа й, Калън отиде при нея и стисна ръцете й.

— Добре, добре. Сигурно искаш да си поемеш въздух.

— Не ми казвай да си поемам дъх.

Той я целуна и изруга, когато от допира го заболя, след което прошепна в ухото й:

— Не плачи. Ще те е яд на тебе.

— Добре съм.

— По едно за всички — нареди Калън на бармана, без да сваля очи от Бодин. — Аз плащам.

— Тъй да е. — Барманът хвърли последен поглед на Клинтък и отново удари бухалката в дланта си. — Ще си получи заслуженото.

 

 

Тейт не изглеждаше доволен, когато пристигна в бара след двайсет минути.

Погледна Клинтък, който седеше на земята с вързани зад гърба си ръце и окървавено лице. Погледна и Калън, който стоеше облегнат на стената и пиеше бира с Бодин и останалите.

Наведе се над Клинтък.

— Казах ти да стоиш настрана.

— Само си пиех бирата, когато тоя нахлу с шайката си и започна.

— И ти реши да завършиш, като извадиш оръжие?

— Нямаше да се налага да го правя, ако си беше свършил работата и беше заключил тоя убиец.

— Добре си свърших аз работата, както ще я свърша и сега. Нарушил си гаранцията, като си бил с оръжие. Къртис, заключи го отзад и после ще вземем показания, за да разберем какво по дяволите е ставало тук. И на теб ти казах да стоиш настрана, нали? — обърна се той към Калън.

— Решихме да излезем да пийнем — намеси се Бодин. — Искахме да покажем на Джесика още малко от местния колорит.

Тейт я изгледа продължително, след което потърка лице.

— Бодин, това беше просто обидно.

— Не е съвсем невярно — намеси се Калън. — Истина е обаче, че знаех, че Клинтък най-вероятно ще е тук, и е съвсем вярно, че планирах да му наритам задника.

— Мога да те заключа отзад при него и да те обвиня в нападение.

— Е, наистина можеш — замислено каза Чейс, докато оглеждаше бирата си. — Ама няма да изглежда съвсем добре, щото видях как Клинтък нападна първи, а после извади пистолета си. Можеш да питаш хората там как стана всичко, а като говориш и със Санди Раймс, той със сигурност ще ти каже как измъкна оръжието на Клинтък — онова, дето носеше със себе си, преди да успее да го използва.

— Госпожица Бейзов каза, че Клинтък е насочил оръжие към Калън отвън.

— Взе го от пикапа си, след като Калън го победи в честна битка. Аз му махнах патроните — обясни Рори. — Досетих се, че има пистолет в колата си, а след като вече простреля Калън веднъж и опита да направи същото вътре, ми се стори благоразумно да взема предпазни мерки.

Сега Тейт потърка лицето си и с двете ръце.

— Боже всемилостиви.

— Забравяш и за счупената бутилка. Той счупи бутилка — обади се и Челси. — Нахвърли се с нея на Калън. Не се би честно.

— Майка ти знае ли, че си тук и се замесваш в кръчмарски свади? — сопна се Тейт.

— Знае, че съм с Рори. Или се надявам да знае. Почти всеки ден говоря с нея.

— Куп глупости, ето с какво разполагам. Къртис, ти влизай вътре и започни със Санди Раймс. Вземи показанията му. Госпожице Бейзов…

— Джесика.

— Джесика, нека идем до автомата за безалкохолни, понеже не мога да получа чаша силно уиски, каквото ми трябва. Ще допусна, че ти си най-разумна от всички тук. Така че ще ми опишеш всичко, стъпка по стъпка.

— С удоволствие.

Калън отпи от бирата си, докато прекосяваха паркинга.

— Ядосан е…

— Ще му мине — сви Бодин рамене. — Знаеше, че ще приклещиш Клинтък, и знае, че самият той би постъпил така при подобни обстоятелства. Разочарованието му ще трае повече от яда. И няма да е разочарован от теб, а от Клинтък.

 

 

След час Калън усещаше всяка драскотина по тялото си. Замисли се с признателност за пакета с грах, който Бодин беше прибрала в камерата, и му се прииска да бе добавила още няколко.

И все пак смяташе, че всичките му болежки си заслужаваха. Гарет Клинтък щеше да остане зад решетките за дълго. Предполагаше, че показанията на Джесика също ще улучат целта.

Клинтък определено имаше нужда от психиатър.

Докато стискаше зъби от болката в ребрата, когато слизаше от пикапа, си напомни, че Клинтък беше още по-зле.

— Искаш ли да идеш и да кажеш на Съндаун?

— Ще му кажа сутринта.

Бодин го прегърна през кръста.

— Можеш да се облегнеш на мен. — Вдигна поглед и въздъхна към луната. — Трябва да кажа, че това е на първо място в личната ми класация като красива нощ за битки. Джесика направи някои странни снимки на „Степ ъп“ и на някои от клиентите, докато Тейт ти четеше конското. — Отвори вратата, свали му шапката и я метна настрани. После прокара пръсти през лицето му, за да прецени нараняванията. — Няколко дни няма да си хубавец, но пък му счупи носа.

— Да, така мисля.

— Никога повече не ме избутвай така настрани.

Той изви вежди. Дори и това болеше.

— Гарантирам ти, че ако някой шибан задник пак насочи оръжие към теб, отново ще се случи същото.

— Тогава следващия път ще съм готова и ще те избутам първа. — Тя леко го побутна назад, за да разкопчае ризата му. — Нека видим и останалите ти части.

Той стисна ръцете й.

— Сърцето ми спря при мисълта, че може да те простреля.

— И моето не се почувства особено добре, когато му се откри като мишена. Проклет Гари Купър.

— По-скоро Клинт Истууд. Чейс е повече като Гари Купър.

Хвана лицето й и я целуна така, че болката, страстта и удоволствието изригнаха и се смесиха.

Тя сграбчи раменете му и нежно го прегърна.

— Не си във форма, за да ме разпалиш тая вечер, Скинър.

— Но се налага да го направя. — Той бързо свали ризата й и притисна гърба й към вратата. — Трябва да те имам. Просто ме остави. — Разкопча сутиена й, метна го настрани и остави гърдите й да изпълнят дланите му. — Нека те имам.

— Исках да ти разкъсам дрехите още като му удари първия юмрук. — И тя започна с ризата му. — После да не ми се оплакваш, като те заболи.

Устните й се впиха в неговите.

Цялата жега, целият огън, цялата страст, които беше затаил, за да се бие хладнокръвно и честно, изригнаха в него. Желанието да наранява сега бе прераснало в копнеж да я обладае. Нея.

И той се поддаде.

Изпита болка, когато ръцете й, загрубели и алчни, издърпаха дрехите му и се впиха в тялото му. Но болката беше някак далечна, почти недоловима, заровена под този яростен див глад.

Не я изчака, не можеше да чака, влезе в нея веднага, щом успя да се съблече. И я облада така, сякаш животът му зависеше от това.

Тя се изви бездиханна, стисна косата му, сякаш се пазеше да не полети от скала. Очите му бяха станали зелени, отразяваха нейните с почти животинска страст и приковаха погледа й в неговия.

Премина през нея като горски пожар, като мълния, остави я като изпепелена земя. Тя се извиваше под него, направляваше го по-силно, по-бързо. Той грабеше, тя пленяваше. И когато мълнията отново удари, тя я яхна, докато и този път пламъците не погълнаха и двамата.

Разтреперана, изпотена, тя дишаше тежко. Сърцето му блъскаше заедно с нейното.

Бодин се сети за оня миг, когато Клинтък вдигна оръжието си — забавянето, усещането как земята се люлее, и си помисли, че това беше почти същото.

— Ето какво ще направиш.

— Бодин, мисля, че има многобройни причини да не мога да помръдна точно сега.

— Предупредих те да не се оплакваш като те нараня. А ти ще идеш да си вземеш горещ душ. След това ще изпиеш едно обезболяващо, малко уиски и ще сложим лед където трябва, а после ще почистим и превържем раните.

— Аз съм си добре така.

— Това е заради адреналина от секса, а той скоро ще спадне.

— Адреналин от секса. — Той се усмихна, опрял устни в шията й. — Трябва да се бутилира.

— Тая вечер срита един задник, който си плачеше за това, и го гарнира с най-страхотния и шантав секс на пода, който някога съм правила.

— И който и аз съм правил.

— Това, доколкото мога да преценя, беше възможно най-мъжкарската вечер. Но може и да си по-зле, отколкото предполагаш. Ще стане по-лошо, ако не се погрижим. — Внимателно, тя го погали по гърба. — Направи го заради мен, Калън.

Никога не молеше, и никога толкова нежно. Той нямаше избор. Когато помръдна, не успя да сдържи стона си.

— Ребрата ти май са най-зле. Отляво.

— Да, знам. — Като се погледна, за пръв път видя синините, примесени с яростно червено. — По дяволите.

— Утре ще изглежда и ще се усеща по-зле, така че нека те оправим. — Тя издърпа обувката си, която още беше на крака й, заедно с панталона, захванал се за нея. Изправи се и му подаде ръка. — Хайде, каубой, да те водим под душа.

Той стисна ръката й и бавно се изправи. Застана така и я огледа.

— Трябва да си наясно какво предстои.

Сърцето й леко подскочи.

— Може би, но не ми се ще да стане, докато едва стоиш на краката си.

— Вероятно си права. Ще изчака.

Тя обу дънките си, докато Калън куцукаше към душа. Можеше да изчака, помисли си тя. Не си падаше по излишното суетене, но ако мъжът, когото осъзна, че беше чакала цял живот, й кажеше, че я обича, й се искаше да му отвърне със същото… когато той не кървеше.