Нора Робъртс
Завръщане към залеза (32)

Епилог

Къпа се, докато водата не изстина, и макар да беше възнамерявала да слезе долу, не възрази, когато майка й и Джесика я сложиха да си легне. Не можа да измисли довод, когато Джесика й нареди да остане вкъщи и на всичкото отгоре да си вземе и следващия ден за почивен.

Макар да не смяташе да се съгласява, заспа още преди да са излезли от стаята. Спа непробудно пет часа и не усети когато Калън легна до нея, просто за да е там.

Събуди се и яде, все едно беше гладувала цяла седмица.

Тейт дойде да я види, както й беше обещал, и тя отново му разказа цялото си изпитание. Спомни си подробности, които беше пропуснала. След това сама се изненада като задряма на дивана, когато шерифът отиде да разговаря с Алис.

Между съня и храната, включително голямата трапеза, подредена отвън, за да могат да се включат и всички работници от ранчото, не успя да си уреди и пет минути насаме с Калън.

А имаше да му казва някои неща.

С тези мисли в главата обяви, че й трябва хубава дълга езда. Погледна го и го привика с пръст.

Почти не говореха, докато оседлаваха конете, а маршрута избра тя, имаше нещо наум.

— Така и не попитах как ме откри. Знам за частта с Алис, обаче…

— Имах късмет. Намерих един фермер, който знаеше за онова място. Намираше се на около километър и половина от Лафой и след още около половин километър чух изстрелите.

— Ще ида лично да му благодаря. Ако не беше дошъл навреме, щях да съм убила двама мъже, вместо един.

— Ако чувстваш и грам вина за станалото, значи си пълна глупачка.

— Не съм глупачка и въобще не ме е грижа за Лафой. Не е нещо, което мога просто да преглътна, но не съм виновна. Щях обаче да се чувствам зле, ако бях застреляла Изи. Той не е добре, все едно какво е направил, не е добре. И е син на Алис, така че и тая тежест щеше да ми се стовари. Но ти дойде и не се наложи да стрелям по него. Ти ме спаси от това.

— Ти сама си се спасила с проклетото джобно ножче.

— Така е, но се сещам, че ти ми го подари. Даде ми оръжието и аз го използвах. Още една точка за теб, Скинър. Нека се поразходим, имам нужда да походя.

Тръгна и го изчака да я последва.

Заедно поведоха конете. Дърветата въздишаха на вятъра, тревата се люлееше, цъфтяха диви цветя.

— Бях толкова уплашена… — прошепна тя.

— И аз също. — Той спря, обърна се и се приближи до нея. — Господи, Бодин, не предполагах, че жив човек може да се уплаши толкова. — И никога, никога през живота си нямаше да я забрави как стоеше там с разкъсана и окървавена риза, с бледо и наранено лице.

— Знаех, че ще дойдеш, но не можех да чакам.

— Имаше си план.

Тя се засмя и го целуна по шията.

— Така е.

— Типично за теб, отбелязваш квадратчетата. Благодаря на Бога за това. — Взе лицето й в шепите си и я целуна. — Ще те заведа аз на онази специална вечеря, рано или късно.

— Сигурна съм, че ще го направиш. Междувременно… Харесва ми земята тук. Няма по-хубави гледки. — Махна към планините, към слънцето, което бавно се плъзгаше в безкрайното небе над тях. — Достатъчно място, за да се разгърне човек.

Отиде напред и преметна юздите на Лео около един клон. Изпълнен с любопитство, Калън последва примера й и застана до нея.

— Тепърва трябва да се прокара път към ранчото. Предполагам, че къщата ще е точно там, ще гледа на запад към залеза. Ето там ще е плевнята, както и ливадата за конете. Когато решиш сериозно да се захванеш с фермерска работа, можеш да добавиш и общежитие за работниците. Пашата тук е хубава, за коне или добитък. Нямам против и пилета — замислено добави тя. — Винаги съм намирала пилетата за странно успокояващи.

Може би мозъкът му още беше уморен предвид всичко станало, но най-сетне успя да догони мислите й.

— Да не смяташ да строиш къща тук?

— Къщата е по твоята част, макар да имам някои неподлежащи на договаряния изисквания по нея. Моята част е земята. Родителите ми са обещали на всеки от нас по петстотин акра. И повече, ако поискаме, но това е съвсем достатъчно за мен като за начало. Ако си се справил толкова добре в Калифорния, ще можеш да платиш къщата.

Калън най-сетне взе да схваща и посоката на мислите й доста му хареса.

— Добре се справих, да.

— Хубаво. Искам красива широка веранда. И големи прозорци. Камини. Искам една и в спалнята. Всъщност, видях снимка в едно списание, с камина в банята. Искам такава.

— Искаш камина в банята?

— Да. И един от ония големи душове, които пускат пара. Мисля за две веранди една над друга, макар че едната ще обикаля цялата къща. И… Ще ти направя списък.

— Обзалагам се, че ще направиш. Колко спални трябва да построя?

— Мисля, че пет ще са достатъчни.

Той поклати глава.

— Шест.

Тя надигна вежди и го изгледа хладно.

— Да ти приличам на кобила за разплод?

— Шест. И една голяма стая, в която ще сложим възможно най-големия телевизор и ще гледаме филми.

Веждите й отново се извиха.

— Ти колко добре си се справил в Калифорния?

— Ще трябва да се омъжиш за мен, за да разбереш.

— Говорех за строеж на къща. Не съм казала, че ще се омъжвам за теб.

— А трябва. — Трябваше му само да погледне Съндаун, за да го накара да я изрита в задника и да я прати в обятията му. — Малцинство си. Нека си построим къща, Бодин. Нека създадем семейство.

— Знаех, че ще дойдеш. — Притисна ръката си към бузата му. — Бях толкова уплашена, но знаех, че ще дойдеш. Не можех просто да седя и да чакам, но знаех. Сега се питам дали винаги съм знаела, че ще се върнеш. Че ще се върнеш у дома и ще дойдеш за мен. Не можех да седя и да чакам, но се питам дали съм знаела. Хубаво е да се мисли така. Но едно нещо знаех със сигурност. След като хванах ножа, който ти ми подари преди толкова години, и след като се захванах с ключалката, знаех, че когато избягам, ще се върна при теб. Ще дойда при теб и ще се омъжа за теб.

Когато притисна устни към неговите, Бодин можеше да се закълне, че усеща как двамата пускат корени в земята.

— Обичам те, Бодин. Всеки ден ще ти го доказвам.

— И аз те обичам. — Погледна го в очите. — Толкова много те обичам.

— Чу ли това? — Калън я сграбчи и я завъртя. Съндаун изцвили одобрително и смушка Лео в бедрото, за да го накара да изпръхти.

Бодин през смях облегна глава на рамото на Калън.

— Ще имаме дяволски красив залез.

— Всяка привечер.

— И като заговорихме за вечери. Пет спални.

— Шест. — Настани я на седлото. — А на горната веранда ще предвидя и гореща вана, за нашата спалня.

Бодин огледа земята и си представи къщата.

— Гореща вана… — повтори тя.

Калън се усмихна и се метна на седлото, за да обходят земята с конете и да си поговорят за бъдещето. Докато небето се обагряше в ярки цветове.