Нора Робъртс
Завръщане към залеза (28)

27.

В най-хубавото време от седмицата, макар и с еднодневно закъснение заради обилния дъжд, в меката априлска привечер Калън оседла Съндаун за Голямото завръщане, както го беше нарекъл.

— Може би още не трябва да гледат.

Той се обърна и видя Алис. Беше с нови ботуши и бежова шапка, с дънки и яркорозова риза. Беше добавила и кафява кожена жилетка, която Калън подозираше, че е на Бодин.

— Изглеждаш великолепно.

Алис наведе глава, но той успя да долови усмивката й.

— Ще бъда до теб — напомни й Калън. — Но ако искаш да изчакаш…

— Не, глупаво е. Аз постъпвам глупаво. Но ти ще си с мен.

— По време на всяка стъпка. Готова ли си?

Тя кимна и стъпи на ръцете му, за да се качи. Когато се настани на седлото, изпусна дълга и щастлива въздишка.

— Толкова е хубаво, както беше и първият път. Не първия път въобще, а оттогава. Откакто ми помогна да седна на Съндаун.

— Искаш ли юздите?

— Не още. Не още. Почти всички ме видяха как седя на него и как ме разхождаш. Можеш просто да ме разходиш, нали?

Той я поведе бавно към вратата на конюшните.

— Някога яздех бързо и надалеч.

— Отново ще яздиш когато поискаш.

Остави я навън след дългия ден, в който Голямото завръщане включваше пържоли на скара, царевичен хляб и бира, както и семейство, което се събираше за нещо толкова обикновено и толкова важно като една жена на средна възраст, възседнала кон.

Повечето от работниците също бяха там и ръкопляскаха.

Чейс задържа вратата на заграждението отворена и после я затвори зад тях. Калън направи пълен кръг с коня.

— Можем просто да ходим така — каза той на Алис. — Кажи ми дали си готова. Всичко зависи от теб.

— Не съм свикнала да ме гледат — призна тя. — Гърдите ме болят.

— Може би защото усещаш колко съм горд.

— Ти говориш хубави неща. Чувствам се добре, като ми приказваш. Моят Бенджамин отиде на небето, но може би ако не беше тъй, щеше да стане като теб.

Зрителите седяха по оградата или стояха, опрели ботуш върху напречника. Тя познаваше лицата им, имената им. Но все пак я гледаха.

— И те се гордеят с теб.

— Гордеят се с мен — тихо каза тя, сякаш за да свикне с мисълта. — И се радват да видят, че Съндаун отново е добре.

— Точно така. Ти му помогна да се оправи.

— Помогнах му. Мога да го направя. Мога да го направя, обаче ще останеш ли с мен?

— Знам, че ще можеш. — Подаде й юздите. — Давай, започвай да яздиш, мис Алис.

Тя почувства кожата в ръцете си, в главата й старите спомени се смесиха с нови, усети добрия кон под краката си, палавия пролетен вятър върху лицето си. Съндаун стоеше напълно неподвижен, докато не го подкара да тръгне.

Калън остана наблизо, но тя яздеше. И това я правеше горда. Припомни си времето, когато беше млада, в безопасност и свободна. Изпита онова бълбукащо чувство, което вече знаеше, че е щастие.

Погледна към Калън.

— Мога ли?

— Само му кажи.

Когато го подкара в тръс, съвсем сама, чу ръкопляскане и дори някои подвиквания. Не им обърна голямо внимание. Беше свободна.

— Не си споменал, че се е научила да язди в тръс — каза Бодин.

Калън само сви рамене, облегнат на оградата.

— Не се налага да знаеш всичко.

Алис спря пред оградата със зачервено лице и зачака Калън да й кимне. Свали шапката си и я задържа над главата си, а Съндаун се поклони.

Калън й помогна да слезе и тя обви ръце около шията на коня, а после прегърна и Кал.

— Може ли утре пак да яздя?

— Можеш да яздиш винаги когато поискаш.

— Алис, заснех клип. — Рори й показа телефона си. — Филм как яздиш.

— Филм! Искам да видя.

Втурна се към Рори, а Калън се обърна към Бодин и майка й.

— Искам да я взема на една по-обикновена разходка с езда, когато е готова. Мисля, че Роузи ще е подходяща за нея. Тя е нежна и спокойна.

— Не знам дали ще иска да язди далеч от ранчото — замислено каза Морийн.

— Ще поиска, ако Калън е там — отговори Бодин. — Или Рори. Или пък аз. А Роузи е добър избор, когато е готова да се качи на друг кон, освен Съндаун.

— Първо искам да говоря със Силия и с мама.

— Рийни, ела да ме видиш! Аз съм филмова звезда!

— Тя е просто предпазлива. — Бодин се завъртя на оградата. — В момента маминка би оставила Алис да язди до луната и обратно, ако това ще я направи щастлива. Мама се опитва да балансира.

— Не е проблем. Ако искаш, говори с лекарката дали ще може да работи с конете тук, а после и в развлекателния център.

— В центъра ли?

— По един час тук и там, с мен. Четох за някои терапии, при много от тях се използват животни. За Алис са подходящи конете, макар че тя харесва и кучета. Тимари Съндаун все едно ще ходи на конкурс за красота. Може да се справи и с повече задачи.

— Може. — Не беше мислила за това, но сега успя да види ползите. — Може би ще е добре за нея да върши някаква работа, навън, в конюшните, да помага на Клем в кухнята. Имаш мозък, Скинър.

Сръга го приятелски в ребрата.

— Понякога дори го използвам.

— Работата я кара да се чувства полезна, а като се чувства полезна, се чувства нормална. Трябва да говориш с татко за това. Да видим как ще се справи тук и после ще поговорим дали да не прекарва и малко време в центъра, ако иска.

Алис се радваше на вечерта. Макар да беше хладно, подредиха маси за пикник и ги покриха с мушами, а после семейството и работниците седнаха да хапнат пържоли, печени на скара картофи, зелен боб и царевичен хляб, а за десерт имаше пай с горски плодове с прясна бита сметана.

Алис направо летеше. Говореше с майка си за пуловера, който бе почнала да плете, и за изненада на всички се заговори с Хек за коне. Безброй пъти гледа и клипа на Рори.

Калън чакаше удобен случай. Чейс се измъкна с Джесика, Рори отиде при Челси, а той седна със Сам на предната веранда, под светлината на звездите.

Пура и уиски означаваха приятен завършек на деня.

— Много време отдели на Алис — отбеляза Сам след дълго мълчание.

— И тя ми отдели много време.

— Ще ми се да те питам нещо. Предполагам, че ще си откровен с мен, понеже не помня някога да е било иначе.

Калън почувства леко присвиване в стомаха. Беше подготвен за разговор за Бодин и все още не беше измислил отговор на въпросите, които баща й би могъл да го попита.

— Може някога да не съм отговарял направо за някои неща, които сме вършили с Чейс.

— Не и ако те питах направо.

— Не, не и ако ме питаше направо. — Увъртане? Е, това беше просто проява на предпазливост за някои неща. А лъжата си беше лъжа.

— Тъй че те питам направо дали смяташ да се саморазправиш с Гарет Клинтък.

Присвиването в стомаха му се успокои. Много по-лесно му беше да отговори на това, отколкото на бащинските въпроси от типа „Какви са намеренията ти към дъщеря ми“.

— Той е навън под гаранция. — Калън спокойно дръпна от пурата и се загледа в дима, който се разнесе в нощта. — Кракът ми се оправи. От него зависи дали ще проведем разговор, или ще се достигне до нещо друго… Но не мога да го оставя. Ще ми бъде по-трудно, ако ме помолиш да го оставя, но пак няма да мога.

— Ще те помоля да не започваш този разговор сам. Не се съмнявам, че можеш да се оправиш и сам, Кал, но ти ще се биеш честно. Така си устроен. А той не, защото той пък е устроен по друг начин. И това ще се прояви в него, както винаги е ставало. — Сам отпи малко уиски. — А сега той сам се закопа. Никой няма да застане на негова страна. Не знам какво ще стане в съда, но никой няма да излезе в негова подкрепа. Никога вече няма да бъде полицай, все едно къде ще иде, а той ще се махне, ако не свърши в затвора. Ще се стреми към нещо по-сериозно от това да ти разкървави носа.

Сам дръпна от пурата си и издиша дима.

— Затова ще те помоля — продължи той. — Не ходи при него сам. Вземи със себе си някой, на когото имаш доверие, за да е свидетел, че битката ще е честна.

Беше малко дразнещо, но думите на Сам Лонгбоу винаги бяха смислени.

— Няма да ида сам.

— Добре тогава. А сега защо не ми кажеш какво искаш? Ако ще е ръката на дъщеря ми, вероятно ще ти я дам, макар това да ми къса сърцето.

Присвиването в стомаха му се завърна, още по-силно от преди.

— Аз не… Ние още не сме стигнали дотам.

— Хубаво. За да си спестим неудобството за когато стигнете, смятай, че вече съм ти я дал. Не се налага отново да минаваме през това.

— Нямам никаква земя. — Калън се чу сам да изрича това.

Сам наклони глава и го изгледа замислено.

— Да не си профукал всички пари, които си спечелил в Калифорния, по уиски и жени?

— Съвсем малък процент от тях.

— Предполагам, че планираш да продължиш работата.

— Докато не ме уволните, ще съм тук.

— Е, баба й не ме уволни, когато се хванах с дъщеря й, така че и ти си в безопасност. Сега, ако не щеш да говорим за това, какво друго имаш наум?

— Дали би приел да наемеш Алис?

— Да наема Алис ли?

— Щях да те питам дали имаш нещо против да я оставиш да ми помага малко с конете. Дяволски добра е в тимаренето и може да рине тор. Силна е. Куцането малко я затруднява, особено ако е уморена, но е силна. Има подход към конете. И към кучетата. Мисля, че към животните въобще. Но колкото повече мисля, толкова повече ми се струва, че тя ще бъде по-горда, ако получава известно възнаграждение, макар и малко.

Нощните птици се обадиха, а Сам се загледа в пурата си.

— Никога не съм мислил за това.

— Преди малко споменах нещо на Морийн и знам, че тя иска да говори с маминка и с лекарката. Така е правилно, но ти управляваш ранчото…

— Това е добра идея, Кал. Добра идея. И ако съдя по онова, на което съм свидетел последните няколко седмици, е и правилната. Ще видим дали ще стане. Някой идва.

Още преди да види фаровете, чу бученето на двигателя в тихата нощ.

— Късно е за посещения — отбеляза Сам, но кръстоса изпънатите си крака.

— Шериф Тейт — каза Калън, когато колата се доближи достатъчно.

Изчакаха Тейт да спре и да излезе.

— Добър вечер, Сам, Кал.

— Добър вечер, Боб. Изглеждаш уморен.

— Защото съм.

— Какво ще кажеш за стол, уиски и пура?

— Ако приема пурата, цяла седмица ще си плащам. Дори ако пожарникарите ме облеят от горе от долу с маркуч, жена ми пак ще ме надуши. Но против уискито нямам нищо против. В момента не съм на работа.

— Сядай. — Калън се изправи. — Ще донеса бутилката.

— Оценявам това.

Преди Калън да успее да стигне вратата, Бодин я отвори.

— Шерифе?

— Добър вечер, Бодин.

— Отивам за уиски — обясни Калън.

— Аз ще го донеса.

Когато затвори отново вратата, Калън взе пурата си, която бе оставил в пепелника, и се облегна на парапета на верандата.

— Бях тръгнал към къщи, но ми се прииска да намина и да ви кажа докъде сме стигнали. През последните няколко дни разговарях с някои хора за това, което Калън ми каза, че е разбрал от Алис. Търсим хора, които са активни членове или симпатизират на военните формирования. Истинските патриоти са едни от тях. Тя нали така ги нарече?

— Няколко пъти — потвърди Калън.

Шерифът млъкна, когато Бодин се появи и му подаде чаша с уиски.

— Благодаря. Дълъг ден. — Отпи бавно. — Дълъг и сух. Хората, замесени в тези групи, не са много склонни да сътрудничат на полицейското разследване, особено ако се води от човек, който не е, както го наричат, конституционен шериф. — Отново замълча и отпи по-дълга глътка. — Но все пак говорихме, показвахме рисунката, гледахме да разберат за какво разследваме човека, за когото разпитваме. Отникъде не получихме кой знае каква информация. До днес.

При тези думи Бодин се приближи и застана до Калън.

— Днес получих обаждане. Няма да кажа името, не знам дали го познавате, но за всеки случай ще го запазя поверително. Каза, че е познал лицето, че го е виждал на сбирките, които няколко пъти са провеждали. Не е сигурен за името. Представял се за Джей Джи. Казва, че този мъж тренирал с тях няколко месеца, но не редовно. Доставял им разни неща. Твърди, че от няколко месеца не го е виждал. Мястото, където се събират, е сравнително далеч, на изток от тук, но според информатора нашият човек имал земя някъде наоколо и живеел, както някои от тях практикуват, без да си има вземане-даване с държавата. Ще се захванем за това, но внимателно.

— Награда дали ще помогне? — запита Сам.

— Парите никога не вредят — отговори Боб.

— Петдесет хиляди, ако те отведе до онова копеле.

— За тоя и десет са достатъчни. Ако ме оставиш да му предложа десет, той ще се сети за още неща.

— Тогава му предложи.

— Спестяваш ми разпита. — Боб отново отпи. — Има и още, по информацията, която Алис е споделила с Калън. Че може да има и други жени. Че е чула писъци и викове за помощ. Предполагаме, че е било след като я е преместил в бараката. Проверих за изчезнали млади жени. Попаднах на една, която така и не е била открита. Деветнайсетгодишно момиче, отишла на фотографски туризъм в района на Лоло. Обадила се на майка си и гаджето си от Стивънсвил на седемнайсети юли, след като се върнала от маршрута Бас крийк. Казала, че планира да си вземе малко храна и да направи още един бърз преход, а после да си устрои лагер за през нощта. Тогава последно се чули с нея. Повече никой не я е видял. Никаква следа от нея.

— Сигурно е имало и други, освен Алис — тихо каза Бодин. — Може точно сега да държи и друга жена заключена.

— Разговарях със служителя, който работи по случая. Още не е приключен. Пак ще говорим. Бях в Стивънсвил, разговарях с хората, с които е говорил и той и които си спомнят, че са я виждали. Било е още светло, когато е тръгнала, а Алис казва, че е било тъмно, като е чула вика. Ще проследим това, ще опитаме да стесним кръга до времето и мястото на отвличането, ако го е направил. Може да се наложи отново да говоря с Алис, да разбера кога е възможно да е чула другите звуци, за които е казала на Кал. Други звуци, които може да означават други жени. — Той въздъхна тежко. — Трябва да ви кажа и че все още нямаме нищо за убийствата на Били Джийн и Карин Алисън. Няколкото следи, които мислехме за надеждни, ни разочароваха. Все още работим по въпроса, но нямаме нищо ново, а вече минаха месеци. Колкото повече време минава, толкова повече следите изстиват. Това ме кара да се чувствам зле и да съжалявам. И последно… — Вдигна поглед към Калън. — Знаеш, че Гарет е пуснат под гаранция.

— Чух нещо такова.

— Искам да ти кажа, че прокурорът го е погнал. Според него доказателствата и собствената глупост на Гарет са достатъчни. Адвокатът му може и да пледира, но той ще влезе в затвора, Кал. Ще влезе в затвора и никога вече няма да носи значка.

— Радвам се да го чуя.

— Трябва да стоиш далеч от него.

— Просто си пуша пурата на верандата.

Тейт поклати глава и се изправи.

— Трябва да стоиш далеч. Благодаря за питието. Мисля утре да говоря с Алис, но сега се прибирам с надеждата, че Лоли ще ми стопли вечерята.

Изправи се и тръгна да слиза по стъпалата. Погледна нагоре.

— Нощта е ясна. Погледнеш ли това небе, все едно откога си в полицията, просто не разбираш защо хората причиняват такива неща на други хора.

Шерифът потегли с колата, а Сам вдигна празните чаши.

— Най-добре да разкажа това на майка ти — каза той на дъщеря си.

— Искаш ли и аз да дойда? — попита Бодин.

Той поклати глава.

— Аз ще се погрижа. — Погледа след колата на Тейт, докато фаровете й чезнеха в далечината. — Боже, труден ден за някои от нас.

— Не знам какво да правя. — Бодин вдигна ръце и ги отпусна, когато баща й влезе в къщата. — Не знам какво да мисля или да чувствам.

— Няма какво да направиш. Просто приеми нещата такива, каквито са. Знаеш, че следя какво става с Клинтък. Прекарва известно време в бар „Степ ъп“. След няколко дни мисля да ида дотам.

— Какво му има на утрешния ден?

— Мислех, че имаме среща за вечеря.

Тя не обърна внимание.

— И следващата събота можем да излезем на вечеря. Приключи с това, Скинър. Ще те измъчва, докато не го направиш. Ще идем утре.

— Бодин, да не ми казваш, че предпочиташ потенциална кръчмарска свада пред ресторант?

— Не мога да разбера кой би предпочел друго.

Той се ухили и й протегна ръка.

— Отново ме налегнаха онези мощни чувства. Нека се поразходим под това огромно небе.

 

 

Избра си съпруга. Имаше план. Този път нямаше да допусне грешка. Вечер обикновено работеше по организацията и подготовката. По запасите и сигурността.

Жената трябваше да бъде държана здраво под ключ, докато не разбереше реда на нещата. И дори след това.

Веригите бяха здраво закрепени за стената, добави още две ключалки на вратата. Като се сети какъв шум можеха да вдигат веригите, отдели време и закрепи за стената ленти от стиропор.

Не че някой би дошъл около хижата, но тези предпазни средства трябваше отдавна да ги е взел.

След като приключи, се огледа и си представи съпругата си в леглото. Завързана и готова да бъде заплодена.

Възбуди се, толкова се втвърди, че изпита благодарност, че не се налага да чака още дълго.

Дългата зима беше приключила, пролетта дойде. Време за посев. За всяко нещо си имаше време, помисли си той. А сега беше неговото време.

Семето му, неговото семе, щеше да прихване. Да израсне в млада и плодородна утроба. А после щеше да направи друга промяна. Да остави сина да се грижи за майката. Почитай баща си и майка си. Да, тоя път това трябваше да бъде сторено. Щеше понякога да й води момчето на посещение, може би малко уроци, докато растеше. И щеше да прави същото и със синовете, които после щяха да се родят.

Щяха да създадат семейство. Той щеше да е глава, жената да му е помощничка, а синовете да са наследство.

Уверен в плановете и в избора си, легна на леглото, където щеше да оре и да сее. И реши, че щом веднъж семето прихванеше, би могъл да си избере и друга съпруга, да зачене нов син.

Имаше място, можеше да ги държи разделени, докато не се научат да бъдат сестри. Две, за да му доставят удоволствие, да отглеждат синовете му, да работят по посевите, да се грижат за добитъка, да чистят и да готвят, докато времето минаваше.

Две, за да вършат женската работа, докато той се занимаваше с мъжки дела и се грижеше за мъжките интереси.

Затвори очи, докато си представяше всичко това. Нещо като царство, каза си и заспа, мечтаейки.

 

 

Калън планираше да вечеря след работа в събота и някъде към девет да иде с колата до бар „Степ ъп“.

Цял ден беше работил здравата — през пролетните уикенди ваканционното селище винаги беше пълно — после сам се беше погрижил за храната и почистването на Съндаун.

Отдели малко време и за да втрие витаминено масло върху розовия белег на корема на коня си.

— Боен белег. — Изправи се и погали Съндаун. — Не мога да изравня везните, ако не прострелям копелето, но просто не съм такъв човек. Или поне не искам да се държа така. Но мога да добавя няколко тежести в блюдото.

Съндаун тропна два пъти с предния си десен крак и макар Калън да знаеше, че конят реагира на тона му, се съгласи.

— Да, две и за двама ни. Дръж се прилично — заповяда му, след което излезе и пусна резето на вратата на ограждението. Мина покрай Лео и го почеса между ушите, където конят най-много обичаше. — Дръж го под око — нареди му той.

Излезе от конюшните, по пътя размени думи с някои от работниците и отклони покана за покер. Беше прекарал по-дълго време със Съндаун, отколкото беше планирал, затова реши да замени готвенето със сандвич.

Когато влезе в хижата, го посрещна миризмата на готвено, а Бодин се суетеше около печката.

— Жено, вечерята ми още ли не е на масата?

— Много забавно — каза му тя, без да се обръща.

— Мислех, че е. Какво готвиш? Не знаех, че го практикуваш.

— Не го практикувам, но мога да позагоря малко месо и да го полея със сос барбекю, както и да изпържа малко картофки. Ето това получаваш.

Миришеше много по-хубаво от сандвича със сирене.

— Приемам и благодаря.

— Така си и мислех. Искаш ли бира? — Погледна го и той поклати глава, а тя кимна. — Ще я оставим за по-късно. Макар няколко бири да правят битката по-интересна, трезвата глава е по-умна. Но нямам нищо против да пийна кола.

Калън стана и отвори две.

— Бодин?

— Калън?

Той се усмихна и я целуна.

— В главата ми се въртят разни думи и търсят къде да се напаснат. Като стигнем там, ще ти кажа нещо.

— А на мен дали ще ми хареса да го чуя?

— Е, ще разберем. Трябва да се измия. Бях при конете.

— Имаш пет, може би десет минути, преди да сложа масата — предупреди тя.

Когато Калън се върна, тя сипа щедри порции месо със сос, добави пържени картофи и солидно количество зеленчуци.

— Задигнах зеленчуците от Клементайн. Тя е приготвила достатъчно.

— Вкусно е. Има и нещо пикантно.

— Това е от соса. Реших, че ще ти хареса.

— Харесва ми, да. Исках да те питам, понеже във вторник не е много натоварено, дали не може майка ми да доведе отново детето. Броуди обича конете и иска пак да язди пони.

— Не трябва да ме питаш за това, Калън.

— Предпочитам да съгласувам с шефа.

— Шефът казва, че няма нищо против. Прати ми съобщение, когато дойдат. Ако мога, ще сляза да ги видя.

— Ще го направя. Казах на майка ми, че започват да събарят къщата.

— И тя как го прие?

— Спокойно. Не я интересуваше. Не изглеждаше да е особено впечатлена, така че питах и Савана. Тя каза същото, че мама няма нищо против. Наистина се зарадва на онова парче от дюшемето, особено когато Джъстин го сложи в рамка. И особено много хареса розовите храсти. Така че решението беше правилно.

— А на теб тежи ли ти?

— Малко. Вече не. Ще останеш ли тук тази вечер, докато отида да се разправя с Клинтък?

Тя набоде няколко картофа и го изгледа с лека усмивка, докато дъвчеше.

— Ще стискам перлите си на влизане. И вече съм накъсала фустата си за превръзки.

— Никога не съм те виждал с перли и по фуста, предполагам, че ще изглеждаш наистина добре и с двете. И защо реши, че ще ми трябват превръзки?

— Перлите на бабчето са отредени за мен и бих могла да ги заема, ако ми се прище да ги стискам. Фуста нямам, така че ще минеш и без превръзки. Но вече съм сложила торба със замразен грах в камерата ти, защото Клинтък е голям и е скандалджия. Може и да не се съмнявам, че ще му сриташ задника, но той няма да се даде просто така.

Без да сваля поглед от него, тя облиза соса от пръста си.

— Обаче, за да отговоря на въпроса ти, не си мисли, че щом съм ти приготвила вечеря, ще се превърна в жена от стереотипите.

— Ти нито си стерео, нито си тип.

— Дяволски прав си. Идвам. Някой трябва да ти държи палтото, а никой няма да ме лиши от удоволствието да видя как му пускаш кръв.

— Какво ще кажеш, ако след специалната ни вечеря следващата събота си вземем и хотелска стая?

Тя довърши вечерята и отпи от колата.

— Изглежда имаш пари за пилеене, Скинър.

— Имам си, за да ги харча.

— Значи изглежда ще трябва да си приготвя багаж за през нощта. Да измием чиниите и да тръгваме.

— Мислех си, че мога да хапна още малко.

Бодин заби пръст в стегнатия му корем.

— Ще съжалиш за тези си думи, ако оня стовари юмруците си тук.

— Не мога да споря — примири се той и стана от масата.