Нора Робъртс
Завръщане към залеза (5)

4.

Наши дни

В допълнение към конференцията на писателите и състезанието със снежни скулптури, както и различните празнични прояви и намаленията за Свети Валентин, Бодин се беше заровила в резюметата и препоръките от различни мениджъри.

Набеляза си няколко: току-що дипломирана студентка, търсеща работа; жена с пораснали и напуснали дома деца, с опит в домакинството; млад коняр, който си търсеше работа на пълно или непълно работно време; две молби за сервитьори; опитен масажист, който току-що се беше преместил от Боулдър.

Подбра още няколко, като пресмяташе приоритетите си.

Трябваше им нова икономка, защото Еда, съпругата на Ейб, щеше да оваканти мястото, когато тръгнат към Аризона. А кандидатката изглеждаше подходяща. Можеха да използват още един каубой, както и сервитьори.

Замисли се за дипломираната студентка, която изглеждаше готова за всяка позиция, която би могла да заеме. Солидно резюме, добри оценки, местно момиче.

Въоръжена с папката си, се отправи да търси Джесика.

Откри я в „Дайнинг хол“, разговаряше с управителя на ресторанта.

— Чудесно. Двама, с които искам да се срещна. Джейк, прегледах двете кандидатури за сервитьори, които ми изпрати.

— Кари Ан ги одобри — каза той, като имаше предвид най-добрата им сервитьорка с дванайсетгодишен стаж.

— Разбирам. Имаш одобрението ми, ако ги искаш. Ще ти дам време да провериш дали са подходящи преди празничните резервации.

— Става. Оправихме ли всичко, Джесика?

— Всичко е наред. Мисля, че събитието на Хобарт ще постигне целите си. Оценявам го, Джейк.

— Благодаря. Ще се заема с наемането на новия персонал тази седмица.

Когато си тръгна, Бодин се обърна към Джесика.

— Какво мислиш за идеята да си наемеш асистент?

— Имам си Уил. — Внезапно в ледените сини очи проблесна тревога. — Не отстраняваш Уил, нали?

— Не, ще добавя втори човек. Евентуално. Тя е племенница на приятелка на майка ми… обаче… Има добра квалификация. Дипломирала се е, работила е в хотел в Билингс, след като е завършила, но миналия месец майка й имала проблем и тя се върнала, за да й помага. Иска да остане близо до вкъщи. Млада е, но има чудесни препоръки. Харесва ми — призна Бодин. — Мисля, че бързо ще можеш да я обучиш.

— Ти си шефката.

— Е, истина е, а и все едно, ще я наема. Но ако след като й прегледаш биографията, решиш, че не я искаш, ще я сложа в „Дейности“ или в „Продажби“.

— Ще прегледам документите й. — Джесика ги взе от Бодин. — Нека дойде за интервю.

— Става. Кажи ми, когато можеш, възможно по-скоро.

— Ще го направя. — Джесика остави документите и заби поглед в таблета си. — Говори ли с Рори?

— От закуската сутринта не съм. Защо?

— Имаме две резервации за „Екстраваганца със снежни скулптури“.

— Вече? Появи се на сайта едва тази сутрин.

— Точно така. — Със самодоволна усмивка Джесика отпи от бутилката си с вода.

Бодин потупа папката в ръката си.

— Май ще е най-добре да наема допълнителен персонал за зимата. Мога ли да те питам нещо?

— Разбира се.

— Защо всеки ден си на токчета, като обикаляш наоколо толкова, колкото и седиш? Вероятно дори повече си на крак — поправи се тя. — В края на деня краката сигурно те болят.

Джесика надигна вежди и се загледа в краката на Бодин.

— А ти защо всеки ден си с разкошни ботуши? Носим това, което сме, Бодин.

Бодин погледна тъмносивите си ботуши „Динго“ с катарами отстрани. Наистина можеха да минат за разкошни.

— Аз съм ботушите си.

— И твоите „Ливайс“, а през повечето време — както сега — елегантния ти жакет. Възхищавам се на колекцията ти от страхотни жакети.

Развеселена, Бодин подръпна подгъва на жакета си на сини и зелени райета. Можеше да се приеме за елегантен, допусна тя.

— Това е компромисът ми между костюма и обикновените дънки.

— Е, получило ти се е.

— Хм. — Тя отметна косата си, която днес беше вързана на дълга опашка. — Ще отведа разкошните си ботуши и елегантния си жакет за разговор с Ейб. И за него имам кандидат, както и за Зен Таун. — Тръгна, но се обърна. — Ако съм с обувки като твоите, след два часа ще плача.

— По-силна си.

— Само така изглеждам…

Бодин взе палтото и шапката си. Според графика Ейб трябваше да приключва два урока по езда.

Качи се в пикапа за десетминутния преход през ваканционното селище, за да стигне до центъра. Включи радиото и отвори прозореца, за да позволи на свежия въздух и на музиката да прочистят ума й. Погледна към побелелите планини, които се открояваха на ясното синьо небе.

От слънцето снегът искреше, а температурата беше достатъчно висока, за да превърне въздуха от режещ в свеж. Докато стигна до центъра, настроението й беше също толкова светло и свежо.

Помота се из голямото ограждение, за да подуши конете и да чуе нервния кикот.

— Добре се справяш, Деб, съвсем добре. Джим, петите надолу. Така се прави.

Бодин се намръщи, пристъпи напред и видя, че Калън водеше урока вместо Ейб.

Двойка новаци, очевидно беше, но Калън ги държеше под контрол.

Мъжът си го биваше в ездата, прецени тя. Справяше се с лекотата, с която друг би седял на кресло.

Яздеха два надеждни коня, макар че дорестият кон, когото наричаха Биф, можеше да е мързелив като тийнейджър през лятна утрин. Сега обаче вървеше кротко с ездача си, а онази с нервния кикот яздеше отзивчивата Мейбъл.

— Готови ли сте да опитаме с лек тръс отново? — запита Калън.

— Божичко, предполагам. — Жената хвърли поглед към Джим. — Може ли, а?

— Давай.

— Кажете им какво искате — посъветва ги Калън.

Задниците им толкова здраво се удариха в седлата, че Бодин присви очи, но успяха да обиколят целия манеж в лек тръс.

— Давайте напред и сменете крака, обиколете от другата страна. Вече го можете. Смушкай го, Джим. Той по-скоро стои, а не се движи. Точно така.

Калън поведе своя кон — прекрасен жълтеникав жребец, който Бодин не познаваше — в кръг, за да държи двамата ездачи под око. Щом я видя, потупа периферията на шапката си.

— Готови ли сте за лек галоп? Лактите долу, Деб — нареди той, когато двамата отново се разкикотиха. — Можеш го. Покажи й какво искаш.

— Аз съм малко… добре. — Присвила устни в тясна линия, Деб се залюля на седлото и изписка, когато кобилката се понесе в лек галоп. — О, боже! Мога го. Джим!

— Виждам те, миличка. Ние яздим!

Обиколиха два пъти и макар жената да се клатушкаше на седлото като метроном, на лицето й цъфтеше широка усмивка.

— Сега ги накарайте да забавят, до ходом. Справяте се чудесно.

— Може ли да го направим отново? Времето изтече — добави Джим, като погледна часовника си. — Обаче…

— Още една обиколка.

— Иха! — извика мъжът ентусиазирано и принуди Биф неохотно да потегли за нов кръг.

Бодин взе блок за качване и тръгна през меката кал, докато Калън слизаше от коня. Той задържа ръката си отгоре му, след това застана разкрачен, с юздите, преметнати през шията му.

Почти останала без дъх и със зачервено лице, Деб погледна надолу към Калън.

— Джим ме подкупи да участвам в това с чифт ботуши, в които се влюбих в магазина във ваканционното селище. Не мога да повярвам колко забавно беше! Как да сляза?

Със смях Калън задържа коня й.

— Просто преметни крака си и се плъзни. Блокчето е точно тук.

Непохватно, но смело Деб успя да стъпи на блока, след което се ухили на Бодин.

— Здрасти! Ти за Кал ли работиш?

— Тя е шефката — обясни Кал. — Всички работим за нея.

— О! Радвам се да се запознаем. — Деб протегна ръка. — Прекарахме си чудесно, нали, Джим? От човек, дето никога през живота си не се е качвал на кон, стигнах до… Как се казваше, Кал?

— Лек галоп.

— Ето. Цяла седмица ще ме боли, но нямам търпение да опитам отново. Да направим тренировъчна езда, Джим.

— Запиши ни. — Джим слезе от коня. — Или аз ще го направя. Имам в телефона си приложението на курорта. Страхотна идея. Джим Олстър — представи се той.

— Бодин Лонгбоу.

— О, дори името ти звучи като от Монтана. Харесва ми тук. Дойдохме едва вчера, а вече съм влюбена. Ще ни направиш ли снимка? Нали нямаш нищо против? — Деб измъкна телефона си. — На мен, Джим, Кал и конете. Шапката ти е страхотна. Сега и шапка ще трябва да си купя. Харесва ми този стил с плоската периферия. Ще отидем на пазар, Джим, и ще празнуваме в „Кръчмата“. Яздих кон!

Последната снимка беше на Деб, притиснала лице към кобилката.

Деб не спираше да говори, после си тръгнаха, а Бодин отиде при кобилката, за да я разседлае.

— Бих казала, че това беше двойка доволни клиенти.

— И още как. Изглежда много е искала онези ботуши. Ръцете й трепереха, когато дойде.

— Имаме наистина хубави ботуши. А къде е Ейб? Той беше в графика за урока на Олстър.

— А, боже… — Калън вдигна седлото от коня и го постави на оградата. — Явно още не си чула. Жена му имала някакви болки в гърдите, така че…

— Еда? Болки в гърдите? Какво е станало, тя къде е? — Докато изстрелваше въпросите, Бодин извади телефона си.

— Успокой се. Получих есемес от него по средата на урока. Изглежда е претърпяла лек инфаркт.

Бодин за малко също не получи инфаркт.

— … Лек?

— Безобиден, както разбрах. Засега ще я задържат в болницата, но е добре. Бях тук, когато му се обадиха. Тя била изляза с няколко приятелки, когато получила болки в гърдите. Казах му да тръгва и че аз ще поема.

— Оценявам това, наистина, но някой трябваше да ми се обади.

— Ейб беше малко разсеян — излетя оттук като светкавица. А аз бях малко зает да внимавам клиентите да не повърнат отгоре ми.

— Прав си, да. — За да се успокои, тя свали шапката си и я притисна към бедрото си, докато крачеше напред-назад. — Аз просто… Трябват ми подробности. Добре е, казваш? Сигурен ли си?

— Според Ейб, цитирам: мрънкала да се прибира. Но ще я оставят за през нощта и ще направят някои изследвания.

— Какви изследвания? Знаеш ли? — каза тя, без да му даде възможност да отговори. — Ще проверя. Ще видя какво правят и ще му се обадя.

След като се поуспокои, отново си сложи шапката.

— Какво има още в графика на Ейб?

— Следва упражнение по езда — отговори той, преди да е успяла да извади телефона си. — Карол ще поеме. А в четири часа има седмичен урок.

— Това е Леси Силк, на дванайсет е. И аз мога да я поема.

— Ще поема аз — увери я той. — Чейс знае къде съм.

— Добре. Хубаво. Наемам още един човек. Чака ме интервю. Щях да говоря с Ейб за това, но просто ще се обадя на новия човек и ще му кажа да дойде. Ако не е идиот, ще го вземем.

Обади се на Ейб и се осведоми за Еда. После звънна на кандидата и насрочи интервюто. Еда се занимаваше с домакинските задължения, затова Бодин сама нагласи графика. Знаеше, че тя няма да се върне на работа, докато лекарите не й позволят.

— Готово ли е? — запита Калън след малко.

— Ще стане. Безобиден, каза?

— Точно тази дума използва Ейб, както и „стабилно“.

— Добре. — Бодин издиша решително. — Кой е този красавец? — Почеса непознатия жълтокафеникав скопен жребец по шията.

— Това е Съндаун^[1]. По-добрата ми половина. Съндаун, запознай се с Бодин.

Калън посочи надолу с пръст, конят подгъна предните си крака и се поклони.

— Значи не ти си умникът?

— Това е най-умният проклет кон, когото съм срещал. — Калън потупа Бодин по рамото. Съндаун се приближи и положи главата си точно там.

Бодин се разсмя и обви ръка около шията на Съндаун.

— Откога го имаш?

— Откакто се е родил — по залез, преди четири години, през май. Помагах на един приятел между проектите, неговата кобила го роди. Беше любов от пръв поглед. Купих го на мига, а когато поотрасна, го взех с мен.

Калън внимателно уви юздите около рога на седлото.

— Искаш ли да покажеш какво можеш, Съндаун?

Конят кимна с глава и се отправи в центъра на манежа.

— Гърмяща змия!

При думите на Калън Съндаун се изправи и размята копита във въздуха.

— Предател!

Отпусна предните си крака на земята и изрита назад.

— Полка!

Конят ведро затанцува странично вляво, завъртя задницата си в кръг, после затанцува надясно.

— Добро конче…

Развеселена и впечатлена, Бодин видя блясъка в очите на животното.

— Целуни момичето.

Съндаун наведе глава и докосна с издути устни бузата й.

— Ти си чародей — отбеляза Бодин и също целуна кончето. — Ти ли си го обучил? Винаги си имал подход, но това е наистина впечатляващо.

— Научих някои похвати от експертите, докато пътувах, но с него работя съвсем от началото.

— Определено си се справил забележително.

Любовта от оня вид, който тя толкова добре познаваше — между коня и човека — я имаше в думите на Калън.

— Правиш ли още някакви номера при ездата?

Бързата усмивка на Калън й показа здрава доза флирт.

— Искаш ли да ти покажа сега?

— Мислех си само как да доведа повече семейства и деца през уикендите, и още повече през лятото. Малко шоу на манежа, малко забележителна езда, която завършва с номерата на Съндаун? Ще се погълне като топъл хляб.

— Може би.

— Да кажем половин час, а после още половин, за да могат децата да задават въпроси и да галят коня. Ще получиш допълнително заплащане. Ако искаш да си помислиш, ще видя как най-добре да се включиш.

Съндаун побутна Калън по рамото, все едно му казваше: „Участвам!“.

— Мога да помисля за това.

— Добре, тогава ще говорим. Трябва ли ти помощ за конете?

— Мога да се справя.

— Добре, аз се прибирам. — Понечи да тръгне, но се обърна. — Ти си добър учител, Скинър. Никога не съм си представяла, че имаш такова търпение.

— Трябваше ми време.

— Добро постижение, бих казала.

Бодин се отдалечи, а Калън не пропусна да се възхити на дългите й крака.

— Търпението не е всичко — обърна се той към Съндаун. — Може би следващия път трябва да целуна момичето.

Конят издаде звук, който не би могъл да се обърка с нещо друго, освен със смях.

 

 

Бодин изцеди всичко, което успя, от остатъка от деня и от следващата сутрин.

Обади се където трябваше, уреди няколко срещи. Почти без да затваря вратата на кабинета си, си осигури достатъчно време, за да подреди нещата така, че да компенсира отсъствието на Еда и Ейб поне за няколко дни.

Почувства се успокоена и облекчена, когато никой от хората, с които говори, не се оплака.

След като помоли за кутия с пилешка супа от кухнята на „Дайнинг хол“, отиде да види Ейб и Еда. Лично стопли супата, за да е сигурна, че ще хапнат, а Еда настояваше, че е добре.

Когато вечерта се прибра вкъщи, извади свинската пържола от фурната и седна с нея пред лаптопа, за да направи последна проверка на хората, които се надяваше да наеме.

С едната ръка се хранеше, с другата набираше по клавиатурата. Вдигна поглед с пълна уста, когато майка й влезе в кухнята.

— Мм — успя само да каже.

— Стори ми се, че те чух да идваш. Не трябва постоянно да работиш до толкова късно, миличка.

Бодин преглътна.

— Всичко отиде по дяволите. Опитвам се да оправя нещата…

— Ще се справиш. Току-що разговарях с Еда по телефона. Звучи малко изморена и малко притеснена. Мисля, че и аз ще пийна от това вино. Тя ми каза, че си им занесла супа.

Морийн отиде да си вземе чаша и спря, за да целуне Бодин по главата.

— Ти си добро момиче.

— Уплаших се. Винаги е изглеждала толкова… здрава. Няма да се наложи операция, но ще трябва да взима лекарства. И да направи някои промени в живота си. Диета, упражнения.

— Ще следим да се грижи по-добре за себе си. — Морийн седна, отпи от виното и доля още малко в чашата на Бодин. — И за теб се отнася. Повече сън, редовно хранене. Майка ми и аз… и баща ти не създадохме ваканционното селище, за да работиш денонощно…

— Обстоятелствата са извънредни.

— А не са ли винаги такива? — попита Морийн внимателно.

— Всъщност, не. Но в момента съм се заела да ги оправя. Утре ще дойдат петима души за интервю. А вдругиден още един.

— Шестима? Джеси ми каза, че утре ще говори с Челси. И аз имам какво да кажа по въпроса — добави Морийн.

— Знам, че е племенница на Джейн Лий Пукет и знам, че с госпожа Пукет сте приятелки.

— Дори повече, макар и това да е вярно. Джейн Лий ми беше като сестра, откакто моята… Откакто моята си тръгна в деня след сватбата ми и разби сърцето на мама.

Морийн отпи голяма глътка вино и си пое дълбоко дъх.

— Тя е от семейството и няма да ти напомням, че ти е сменяла пелените, както и на Чейс и на Рори. Така, както и аз съм сменяла пелените на нейните деца. Това е семейството и това има значение.

— Знам, мамо.

Морийн просто я изгледа по начин, който изключваше всеки протест, всяко обяснение или извинение.

— Това не е всичко, което имам да кажа. Челси е умна, блестяща и възпитана. Остави добра работа, за да се прибере у дома, когато семейството й имаше нужда от нея. Това е част от характера й. Така че ми се струва, че ще е глупаво, ако не я наемеш.

Вдигна ръка, преди Бодин да успее да отговори.

— Решението си е твое. Възложихме управлението на теб, защото си умна, организирана и самата ти си изключително добре възпитана. А и ти не само искаше, а си го извоюва. Това е всичко, което имам да кажа по въпроса.

— Мисля, че е важно Джесика да я интервюира. Тя има решаващото мнение за всеки, когото бихме наели да работи с нея.

— Ето още една причина да управляваш фирмата. Защото си права за това. Предполагам, че Джеси не е глупава и няма да опровергае това с Челси. Още петима?

— Имаме нужда от сервитьори, икономка, коняр и масажистка. Засега не ни трябват задължително допълнителни хора в Зен Таун, но ще се научи как работим. Харесах автобиографията й. Другите са необходимост, особено икономката и конярят. Всъщност бих могла да ползвам друг квалифициран инструктор на манежа. Ейб ще се оттегли, за да се грижи за Еда — това е нещото, което трябва да направи. Мога да помоля Мади да идва веднъж-два пъти седмично, само за уроците, но се притеснявам да не се пренатовари.

— Опитай веднъж седмично и гледай да й стане ясно, че ако прекали или се качи на кон, ще я изриташ.

— Това е добър компромис. — И сама щеше да се сети, ако не беше толкова уморена. — Днес Калън отново пое уроците на Ейб. Вчера присъствах съвсем накрая и се изненадах колко е добър. Никога не бях мислила за него като за учител.

— Скрити заложби? — усмихна се Морийн. — Никога не е бил толкова див, колкото някои го мислеха. И той беше част от тези „някои“.

— Може би. Бях по-впечатлена от коня му, млад жълтеникав скопец. Прави номера.

— Чух за това, но искам да го видя сама.

— Помолих го да помисли за някои представления на манежа. Възрастните ще го харесат, а децата направо ще полудеят.

— Все мислиш, Бо.

— Затова съм шефът.

 

 

На следващата сутрин точно в девет Бодин се срещна с кандидатката за икономка. Хареса й онова, което жената каза, затова извика жена от персонала, за да й покаже една празна хижа.

— Бет ще те върне, когато приключите. Ивон, след това ще се видим и ще ми кажеш какво мислиш.

От офиса Бодин отиде в „Дайнинг хол“, където управителката интервюираше млад сервитьор. Момчето беше на двайсет и една, носеше бяла риза с тясна вратовръзка.

Най-опитната сервитьорка във фирмата седеше срещу него със скръстени ръце и изпитателен поглед.

— Тук вършим нещата по наш си начин. Ако нямаш маса за обслужване, се заемаш с нещо друго. Ако нещата вървят бавно, помагаш, допълваш подправките. Единственото, което не правиш, е да се мотаеш.

— Работя здравата, госпожо.

— Може и да е така, а може и да не е. На ония, дето се мотаят, веднага им показвам вратата. Защо искаш да работиш тук?

— Трябва ми добра работа, госпожо, за да мога да спестя и да се върна в училище, а после да завърша колеж.

— Защо трябва да се връщаш? Тоест, защо още не си там?

Лицето му под сламенорусата коса порозовя.

— Приятелите ми помогнаха с каквото можаха… Работих в кафене „Бигсби“, пише го в автобиографията ми. Обаче е скъпо и трябва да работя, да пестя, да се върна и да завърша. Ваканционното селище „Бодин“ е чудесно място и е по-близо до вкъщи от Мисула.

Бодин видя как Кари Ан омеква, но момчето продължаваше да е напрегнато.

— Добри ли са оценките ти?

— О, да, госпожо.

— Какво учиш?

— Искам да преподавам. Начално ниво. Аз… — Изчерви се още повече. — Искам да помагам с възпитанието и обучението на по-младите.

— Така ли?

— Да, госпожо.

Кари Ан изсумтя по нейния си начин.

— Ще те заведа във „Фийд баг“ и ще ти покажа това-онова. После ще се върнеш и ще говориш със Силвия от „Човешки ресурси“ за документите ти.

— Ъ… Аз… Вие наемате ли ме?

— Освен ако не докажеш, че си идиот. Вземи си палтото. Навън е студено.

Кари се изправи и тръгна към Бодин.

— Мисля, че ще се справи.

— Ще кажа на Силвия да го очаква.

Когато тръгна натам, се натъкна на Джесика, придружена от млада жена.

— Бо, колко хубаво, че те виждам. Искам да се запознаеш с Челси.

— Вече се запознахме — каза Челси.

Бодин изгледа красивата брюнетка с очи на кошута.

— Съжалявам, не помня. Познавам леля ти и чичо ти.

— При тях прекарах тринайсетия си рожден ден. Ти ни изведе на разходка с езда. Тогава за пръв път истински се целунах с момче. Мислех си, че ще се омъжа за него и ще имам шест деца, така че се е запечатало в паметта ми.

— Какво стана с момчето?

— Оказа се, че просто обича да целува момичета. Нещо, което моята тринайсетгодишна версия не разбра и не оцени.

— Радвам се отново да се видим.

— Бодин… — Джесика прегърна Челси през рамото. — Харесвам я. Искам я само за мен.

— Не мисля, че имаш предвид, че просто обичаш да целуваш момичета, така че допускам, че наемаш Челси.

— Благодаря ви, и на двете — каза Челси. — Искам да знаете, че не подскачам нагоре-надолу и не пищя, което демонстрира зрялост и благоприличие. Но вътрешно правя точно това. О! А сега правя циганско колело!

Това накара Бодин да се разсмее.

— Наистина искам да работя тук. Наистина мисля, че мога да върша добра и творческа работа.

Челси млъкна, когато към тях се запъти Рори, заедно с друг мъж.

— Я виж ти, сбирката на клуба на красавиците — подкачи ги Рори.

— Брат ми Рори — продажби и маркетинг. Това е Челси Уосърман.

— Ти си племенницата на Джейн Лий. — Рори протегна ръка. — Тя все повтаря колко си красива, но си мислех, че е просто любяща леля.

— Челси ще помага при организацията на събитията — обясни Джесика. — Така че ще се виждате често.

— Радвам се да го чуя. О, Бо, това е Исоу^[2] Лафой. Сал каза, че си го записала за десет часа.

— Да, така е.

— Просто малко подраних. Нямам против да изчакам в лобито, докато не ме повикате — каза младежът.

Не беше много по-възрастен от новия сервитьор, прецени Бодин, но не й се вярваше този да се изчерви. Очите му, лешниковозеленикави, бяха ясни, а погледът му уважителен.

— Няма нужда. Ела в кабинета ми. — Даде му знак и тръгна.

Дрехите му бяха поизносени, но ботушите му — лъснати, дънките му „Ливайс“ — чисти. Носеше карирана риза в западняшки стил, ватирано дочено яке и черна шапка, която учтиво свали, когато седна на стола, който Бодин му предложи.

— Значи, Исоу, ти си от района на Гарнет.

— Така е, както баща ми и неговият баща преди него. Обикновено ми викат Изи, госпожице Лонгбоу.

— Изи… Попътувал си.

— Тук и там. Известно време се занимавах с родео, работех из фермите. Хората, които съм посочил в документите, ще ви кажат, че знам как да работя и че познавам конете.

— Кога престана с родеото?

— Истината е, че не можех да си позволя повече да се занимавам с него. Скъпо е, ако не печелиш редовно, а претърпях и няколко лоши падания. Освен това баща ми остарява и си дадох сметка, че ако не се установя, няма да има кой да му помага. Има няколко акра на юг от Гарнет. Костелив орех е и се гордее с това, но след няколко години може би няма да може да върши всичко, с което се занимава.

— През зимата работата тук може да е спорадична. Може и да не ти се натрупат четиридесет часа седмично.

— Ще приема каквото ми се предлага.

— Имаш ли собствен кон?

— Сега не, наложи се да го продам. Но ако искате, може и да мога да си взема.

Има добро лице, помисли си Бодин. Донякъде издръжлив, донякъде закален като каубоите, които прекарват с часове на слънце и вятър. Ръцете му са спокойни. По дланите му има мазоли, каквито се очакват от човек, който работи с коне.

Вече беше го проверила. Не беше завършил гимназия, но както каза, по документите си личеше, че познава конете.

— Не се изисква да имаш кон. Имаме си наши, а през пролетта ще докараме и още. Преподавал ли си някога езда?

Той отвори уста, но замълча. После каза:

— Искам работата. Не мога да кажа, че съм прекарал много време да обучавам хората как се язди. На едно момиче, което срещнах в Ейбилин, й показах малко езда, но то беше по-скоро за забавление. Повечето, с които съм общувал, знаеха да яздят.

Е, не би могла да го нарече най-яркия пламък в свещника въз основа на интервюто, но той изглеждаше достатъчно учтив, честен и любезен.

А тя беше в затруднено положение.

— Иска се повече, отколкото да работиш с конете, да ги оседлаваш, да ги храниш и решиш. Ние угаждаме на гостите си, а някои от тях досега не са се качвали на кон или поне не от години. Разходките с езда са популярни, а онези, които водят гостите, трябва да знаят как да напаснат коня и ездача, как да наблюдават всичко, за да се уверят, че гостът, който не различава кон от жираф, няма да се въвлече в някоя беда. И трябва да има добър опит.

— Конете са по-предсказуеми от хората, но хората не са толкова силни, според мен, ако ме разбирате.

— Не мога да споря с това. Защо не идем в развлекателния център? Ще можеш да видиш част от дейността ни и ще се срещнем с главния коняр.

Той се изправи.

— За мен ще е удоволствие.