Нора Робъртс
Завръщане към залеза (31)

30.

Нямаше да се поддаде на паниката, нямаше да се остави на гнева. Бушуваха в него, но Калън ги задържа заключени, докато стоеше в кухнята на Лонгбоу.

Шерифът беше дошъл, после си тръгна. Калън знаеше, че Тейт е ангажирал всичките си служители да търсят и се беше свързал с ФБР с намерението да натисне източниците, които беше намерил.

Това нямаше никакво значение за него.

Слушаше хлипането на Челси. Била забравила някакви мостри и Бодин отишла до жилището й, за да ги вземе. Никой не се съмняваше, че който и да бе отвлякъл Бодин, се беше целил в Челси.

Но дори след като спря да плаче, Челси нямаше никаква представа кой би могъл да планира да я отвлече.

Тейт твърдеше, че имат предимство, че не е минал повече от час между времето на отвличането и от намирането на колата и шапката на Бодин от Джесика.

Това също нямаше никакво значение.

Още на зазоряване щеше да започне от мястото, където беше намерена Алис, и да проведе собствено издирване.

Слушаше и изучаваше картата, която Сам беше разпространил. Видя, че пръстите на Сам трепереха, но не каза нищо. Всички от ранчото, заедно с хората от курорта, щяха да си изберат район и да търсят по групи.

С коли, с коне и с АТВ-та.

Той си беше избрал район и нищо нямаше да го отклони.

— Претърсили са на километри около това място — посочи Сам.

— Остават още много километри. Проклет да съм, ако тоя, дето е отвлякъл Бодин, не е същият, който е отвлякъл и Алис. Трябва да взема ремарке. Ще се отдалеча, а оттам ще поема със Съндаун. Така ще покрием повече площ.

— Има пътища, чакъл. — Алис стоеше в основата на задното стълбище, облечена в пижама и бледа като луната. — И огради, и места, където снегът беше много дълбок. Направих снежен ангел. Спомням си. Сър е взел Бодин. Чух да говорите. Взел е Бодин.

— Не трябва сега да се тревожиш. — Кора беше толкова изтощена, че й се наложи да се подпре на масата, за да се задържи права.

— Да! Да, трябва да се тревожа. Спри, спри, спри. — Притисна ръка към устата си. — Мога да се върна. Ако мога да намеря пътя, мога да се върна. Той ще я пусне ли, ако се върна? Не искам да нарани Бодин. Тя е и моя. Мога да се върна, ако намеря пътя.

Морийн облегна длан върху рамото на Кора, след което се изправи, отиде при Алис и я прегърна.

— Знам, че би отишла, но ние ще я намерим. Ще я намерим.

— Обичам я, Рийни, честна дума.

— Знам.

— Не трябваше да си тръгвам. Той нямаше да я вземе, ако не бях си тръгнала.

— Не. Това не е истина, а ти никога, ама никога не си го мисли.

— Може Рори да знае. Той знае ли как се стига дотам?

— Още търсим — отговори й Рори. — Ще я намерим.

— Не Рори на Рийни. Моят Рори. Той дали знае?

— Нека сега поседнем. Джесика, би ли направила чай, аз просто не…

— Разбира се.

— Не ща да седя. Няма защо да седя. Ти сядай! Ако Рори знае… Не искам да знае. Баща му е зъл. Зъл е. Не бива да знае. Беше само бебе.

— Алис, моля те. — Сломена, Морийн седна и покри лице с ръцете си.

— Казах на Бодин. Казах й, че няма да му кажа, нито на него, нито на другите ми бебета. Те вече не са мои бебета. Казах й. Тя ми каза, че съм смела. Но ако той вече знае, значи знае. Трябва да го питаме дали знае, инак сър ще я нарани. Ще я изнасили и ще й вземе бебетата. Той…

— Стига! — Морийн отново се изправи и се обърна към Алис. — Стига…

Калън я избута настрани и сложи дланите си върху раменете на Алис.

— Как да го намерим, за да разберем дали знае?

— Ти знаеш.

— Не мога да се сетя точно сега, Алис. Не мога да мисля ясно. Помогни ми.

— Бива го с конете. Учтив е и казва „госпожо“. Има зелено в очите си и малко червено в косата, съвсем малко. Нарича те „шефе“, а Бодин е големият шеф. Ще помогне да намерим Бодин, ако може. Той е добро момче.

Прозрението го осени. Наложи се да вдигне ръцете си от раменете й, инак щеше да забие пръсти до костите й.

— Да, така. Изи Лафой — каза Калън и се обърна към масата. — Тя говори за Изи Лафой.

 

 

Веригата беше забита дълбоко в стената. Ножчето се изтъпи. Обляна в пот и с разкървавени пръсти си наложи да се изправи и да потърси нещо, каквото и да е, за да може да го използва като оръжие или инструмент.

Пластмасови вилици и лъжици, пластмасови чинии и чаши. Евтина керамична купа. Обмисли дали да не я счупи с надеждата да получи няколко остри парчета и отложи това за по-късно, ако се наложеше.

Огледа банята, веригата се влачеше зад нея.

Вдигна поглед към прозореца, към черната нощ навън. Ако успееше да свали проклетата верига от стената, можеше да успее да намери начин да се изкатери дотам и да го счупи. Едва щеше да успее да се промъкне през него, но можеше да го направи.

Проблемът беше, че с тъпото джобно ножче това щеше да отнеме дни, дори повече, за да изчовърка халката на веригата от стената.

А се съмняваше, че разполага с дни.

Ако Изи й повярваше, не би могъл да се възползва от нея. Можеше да спре дотам. Ако не й повярваше, щеше да го направи.

Хората щяха да я търсят и може би щяха да я намерят, преди да загине или преди да бъде пребита и изнасилена, но не можеше да разчита.

Погледна ножчето. Можеше да го прободе в окото, помисли си. Можеше да се окаже достатъчно, но пак щеше да е прикована към стената.

Отново седна на земята и този път зачовърка ключалката на глезена си. Никога през живота си не беше разбивала ключалка, но ако съществуваше подходящо време, когато да се научи да го прави, то беше сега.

Дали би могла да го придума да й махне веригата? Да изиграе картата с кръвното родство? Хей, Изи, защо не ме разведеш наоколо?

Отпусна глава на коленете си и започна да вдишва и издишва.

Човекът беше луд, с промит като на Алис мозък. И без осемнайсетте години възпитание, с които тя бе разполагала. Не обичаше баща си, тя го виждаше. Дали не би могла да го използва?

Той беше оръжие, а оръжията можеха да се използват, точно като куршум или острие.

— Няма да умра тук — зарече се тя. — Няма да бъда жертва. Ще се измъкна. Ще се прибера. Проклет да си, Калън, но ще се омъжа за теб. Реших го. Приемам.

Бясна на себе си, тя избърса сълзите, премигна, за да проясни погледа си, и се залови за работа.

По едно време задряма, но се стресна и се събуди. Щеше да спи като се прибере вкъщи. Щеше да си вземе горещ душ, да изпие цял галон кафе. Не, галон кока-кола, ледена върху пресъхналото й гърло.

И да хапне нещо топло.

За бога, Алис, как си оцеляла?

И като се сети как в продължение на толкова години Алис бе правила точно това, да оцелява, Бодин се залови още по-здраво за работа.

Когато чу изщракването, умът й се изпразни. Всяка мисъл просто изтече. Ръцете й се разтрепериха, прокапа кръв, когато опита да отвори гривната около глезена си.

Чувстваше краката си като гумени, когато се изправи и започна да пресмята как да стигне до прозореца. И тогава чу ключалките да щракат и да тропат по вратата.

По кожата й отново изби пот и тя припряно започна да връща стиропора на мястото му, нахлузи веригата си и застана до леглото, стиснала изтъпеното джобно ножче.

Щеше да го уговори, каза си. Някак щеше да го уговори, но ако не можеше? Щеше да се бие.

Вратата се отвори и лудо биещото й сърце спря, когато срещна мрачните очи на мъжа, който двайсет и шест години беше държал Алис в плен.

И разбра, че няма да може да го уговори.

 

 

Калън свали Съндаун от ремаркето. Макар да не беше стрелял от години, на колана му висеше пистолет. Чейс също беше въоръжен.

Пръснаха се, семейство, полиция, приятели. Трябваше да се покрие голяма площ, помисли си той, но не толкова като преди. Изи беше раснал южно от Гарнет, а Тейт бе потвърдил, че мъжът, известен като Джон Джералд Лафой, имал хижа някъде на юг от Гарнет.

Опита се да пресметне най-вероятните райони, в които да се търси, спрямо мястото, където бе открита Алис.

— Двайсет и осем мъже са навън — каза Чейс. — Имаме голяма площ за покриване, но с двайсет и осем мъже ще се справим. — Погледна към небето. — Скоро ще пристигне и хеликоптерът на ФБР.

Слънцето надникна над планинските върхове.

— Няма да чакам — обяви Калън и потегли с коня.

Калън предполагаше, че Лафой се е разположил далеч от фермите и пътищата и използва дърветата и възвишенията за укритие. Но му трябваше път, по който да минава, като се прибира.

Известно време яздиха мълчаливо по фермерския път и се оглеждаха.

— Ще стои настрана от призрачното село, туристите и маршрутите на АТВ-тата. — Чейс надигна бинокъла, който висеше на шията му, и погледна през него.

— Копелето каза на Клинтък, че сме пили заедно бира след работа вечерта, когато онова момиче от колежа беше убито. Не беше вярно, но аз не отрекох. Мислех си, че прикрива мен, но всъщност е прикривал себе си. Не го забелязах в него, Чейс. Никога не съм го забелязвал в него.

— Никой не го беше забелязал.

— Не е преследвал Бодин. Не мога да реша дали това означава, че тя е в безопасност, докато той не измисли какво да прави, или…

— Просто спри. Тя е жива. Ще се справи.

— Ще се справи — повтори Калън, защото имаше нужда да го вярва. — Ще се оженя за нея.

— Знам, че така ще стане.

— Така стоят нещата. Сега ще поема на запад оттук, ще оставя пътя. Какво ще кажеш да продължиш още половин километър на север, а после да направиш същото? На изток вече сме покрили.

— Ако видиш какъвто и да е знак, ще дадеш сигнал.

Калън кимна и поведе Съндаун надолу по склона, после тръгнаха нагоре и се скриха между дърветата. Видя следи, но от животни. Сърна, мечка, лос. Сам го беше научил да ги разчита още като момче, точно както беше научил Чейс, Бодин и Рори.

Язди около километър, слънцето изгря, а той продължаваше да не вижда следа от човек или кола.

Надуши добитък и премина през пасището, проследи оградата по северната страна, докъдето успя да стигне. Още един селски път. Алис беше разказвала, че е вървяла по повече от един, и той усети проблясък на надежда. Трябваше да я изчака… Защо не я беше изчакал под онази голяма червена луна? Тези мисли водеха единствено до страх и отчаяние, затова той ги прогони. Надяваше се Бодин да мисли за него. Може би ако мислеше достатъчно усърдно, щеше да го усети.

Натъкна се на някакъв фермер, който оправяше оградата си, и спря.

— Изгубил ли си се, синко? — Мъжът дръпна шапката си и изгледа студено Калън и пистолета на колана му.

— Не, сър. Това твоята земя ли е?

— Точно тъй. Надявам се да имаш причина да си тук.

— Имам. Снощи е отвлечена жена. Имам причини да вярвам, че е някъде в този район.

— Имаш ли значка?

— Не, но някои от хората, които я търсят, имат. Тя е моята жена.

— Е, не е при мен. Може пък да е избягала.

— Не е. Бодин Лонгбоу.

В погледа на мъжа се появи загриженост.

— Знам ги Лонгбоу. Бодин тяхното момиче ли е? Оная, дето управлява курорта?

— Точно така. Търся мястото на Лафой. Джон Джералд Лафой. Има и син, викат му Изи.

— Не го знам. Не се сещам за името.

— Има хижа и поне една външна постройка. Стар кон, куче, млекодайна крава и няколко пилета. Живее независим от държавата. Има си вземане-даване с „Истинските патриоти“.

— Не съм чувал името Лафой, но на около километър и половина нататък по права линия има едно място. — Мъжът посочи на североизток. — Лудия Макс, тъй го нарече моето момче. Той и приятелите му обичаха да яздят натам, докато не стигнали веднъж твърде близо до оня заселник — а той е именно такъв — и той ги прогонил. Размених си някоя дума с него за това, ама беше преди около десет години. Независим гражданин, почти луд, ако ме питаш, ама си живее там. Страним един от друг.

Надеждата, по-силна и по-ярка, се изправи пред него.

— Имаш ли телефон?

— Имам.

— Искам да се обадиш на шериф Тейт и да му кажеш каквото каза на мен, да му кажеш къде да намери хижата.

— Мислиш, че той я е отвлякъл?

— Има и син. Да, те са я отвлекли.

— Чакай да си взема коня — тъй е най-лесно да се стигне там. Идвам с теб.

— Не мога да чакам. Обади се на Тейт — повтори Калън и смушка Съндаун в галоп.

Наложи му се да забави, когато земята стана неравна и дърветата се сгъстиха. Докато яздеше, извади телефона и се обади на Чейс. Каза му къде се намира.

— Ще дойда от север.

— На километър натам съм — каза Калън и прибра телефона.

И тогава чу изстрела.

* * *

Докато оглеждаше Бодин, Лафой затвори вратата и се облегна на нея, все едно му трябваше опора. Беше болезнено блед, очите му бяха зачервени. Скрила ръка зад бедрото си, Бодин стисна ножчето. Щеше да се бори.

На колана му висеше пистолет, в канията беше затъкнат нож.

Бодин щеше да се бори.

— Знаех си, че е намислил нещо, да ми се промъква тук и да изчезва. Гледам, изолирал е стените. Може пък да не е толкова тъп, колкото изглежда. — Погледна леглото и после отново нея. — Не изглежда вече да си е взел правото и тъй е най-добре. Синът почита бащата. Аз съм глава на тази къща, къщата, която сега отстъпвам на теб. Ти си Майра, моята съпруга. Ще ме наричаш „сър“, ще ми се подчиняваш във всичко. Сваляй си дрехите и лягай на леглото.

— Изглеждаш болен. Май ти трябва лекар. — Искаше той да се приближи достатъчно, за да може да използва ножа и да се докопа до пистолета му.

— Сваляй си дрехите — повтори той и тръгна към нея. — Ще взема правото си, дадено ми от Бог, а ти ще ми родиш синове.

Тя остана на място. Ако отстъпеше, той щеше да види, че кракът й не е окован.

— Моля те. — Позволи си да покаже част от страха си. — Моля те, недей. Не ме наранявай.

Сграбчи ризата й с едната си ръка и я скъса, с другата я удари. С писнали от шамара уши и с насълзени очи, тя замахна и заби ножа отстрани в шията му.

Шокът от станалото го препъна и я повлече със себе си. Кръвта му шуртеше и Бодин протегна ръка към пистолета на кръста му. Силен пристъп на кашлица го преви на две и тя се озова под него. Започна да ругае, да крещи. Отново го прободе, докато се бореше да освободи пистолета от кобура му.

Пръстите му се свиха около гърлото й, стиснаха я с изненадваща сила. Бодин чу още един крясък, не нейния, после тежестта и натискът отслабнаха.

Видя как Изи запраща баща си към стената.

— Тя е моя!

— Ще те пребия, момче.

— Излъга ме! — Изи стисна баща си за гърлото. — Можех да те убия, докато спиш. Почти го бях направил.

Бодин задиша тежко и запълзя. Видя първия юмрук, който Лафой заби в лицето на сина си. Двамата се сбиха като животни и тя използва момента, за да се изправи и да побегне.

Груба настилка, кон с хлътнал гръб, крава, която не беше доена, и забита в земята верига със стар кучешки нашийник.

Помисли си за Алис и панически се втурна към гората.

Хижа, два пикапа. Насили се да смени посоката и да не се поддава на първичния си подтик да бяга, просто да бяга. В някой от пикапите можеше да има и ключове.

Чу изстрела и продължи да тича, но когато чу стъпките зад гърба си, се обърна и вдигна оръжието. Оказа се, че се цели в Изи.

— Кълна се, ще те застрелям. Въобще няма да се замисля.

Той спря. Вдигна ръце. Устата му беше разкървавена. Всъщност се усмихваше.

— Всичко е наред. Вече е наред. Спрях го. Не трябваше да опитва да вземе онова, което си е мое. Няма проблем да си ми съпруга. Всичко обмислих. Същото е като с Адам и Ева, децата на Адам и Ева. Ще си създадем семейство. Скоро ще взема и Челси. Тя ме харесва. Ще си имаш съпруга-сестра.

— Не, няма. Не си познал. На колене.

— Ще те накарам да се чувстваш добре. Знам как.

Когато направи още една крачка към нея, тя се приготви да стреля, да го убие, ако трябва.

— Не ме карай да го правя — предупреди го тихо.

И тогава отклони пистолета от него и го насочи към мъжа, който излизаше с нож в ръката и с обещание за убийство в погледа.

— Почитай бащата! — изрева Лафой и Бодин стреля. Стреля отново, когато той не спря, и още веднъж, за да го накара да се просне на земята.

— Ти го застреля. — В гласа на Изи прозвуча любопитство. Наклони глава, отиде при баща си и го сръга с ботуша. — Мисля, че е мъртъв.

— Съжалявам.

— Той беше зъл кучи син. Затова и не можа да си задържи съпруга. Все му се налагаше да ги погребва. Не исках да се държа зле с двете, които избрах преди това. Вината не беше моя. Няма да се държа зле с теб.

— Моля те, не ме принуждавай да стрелям. Моля те. — Ръката й се разтрепери толкова силно, че тя се уплаши, че няма да може да я задържи стабилна достатъчно, за да дръпне спусъка. А той само се усмихна и продължи да върви към нея.

И двамата чуха тропота на кон и се обърнаха навреме, за да видят как Калън вади пистолета от кобура си, докато Съндаун прескача оградата.

— На земята, Изи. С лице към земята, или ще легнеш там окървавен. — Преметна крак през шията на Съндаун и леко скочи на земята. — Веднага.

— Земята вече е моя. Имам правото да…

Калън избра лесния начин. Два юмрука с лявата ръка.

— Дръж го там.

В отговор Съндаун сложи крак върху гърба на Изи.

Калън хукна към Бодин.

— Чакай да взема това. — Взе пистолета от треперещата й ръка и я прегърна. — Нека да видя къде си ранена.

— Кръвта не е моя. Не е моя. Не съм ранена.

— Сигурна ли си?

Прибра пистолета в кобура и прокара пръсти през ожуленото й лице.

— Застрелях… Застрелях…

— Шшшт. — Той отново я прегърна. — Вече си добре. — Чу сирените и препускащите копита. — Вече си добре — повтори.

— Не мога да стоя на краката си.

— Всичко е наред. — Вдигна я на ръце. — Държа те.

— Застрелях… Прободох го. Прободох го в гърлото, с джобното ми ножче. Не можах да изстържа веригата от стената, обаче го прободох. Ти ми даде ножчето и аз го прободох.

— Добре. — В шок е, помисли си той. Беше пребледняла като сняг, зениците й бяха огромни като две луни.

— Убих ли го? Мъртъв ли е?

— Не знам. Лежи неподвижен на земята и само това има значение. Чейс идва, баща ти и Рори също, а и Тейт. Чуваш ли сирените?

— Щях да избягам през прозореца, но той влезе през вратата. Сър, не Изи. Говоря безсмислици. Не мога да мисля ясно.

— После ще мислиш. — Калън остана на място, а Чейс скочи от коня и ги прегърна.

— Не е ранена — успокои го Калън. — Кръвта не е нейна.

Чейс кимна и погледната двамата мъже на земята.

— Ти ли го направи? — запита той Калън.

— Аз се справих с единия, а тя — с другия. — Вдигна поглед към пикапа на шерифа, който забавяше по неравния път. — Все още не се налага да говориш с Тейт. Ще изчака, докато се поуспокоиш.

— Добре съм. По-добре. Вероятно вече ще мога и да си стъпя на краката.

Калън седна с нея в скута си.

— Просто ще поседим малко тук.

— Добра идея.

Бодин успя да разкаже всичко на Тейт и малко по малко да разчисти мъглата от съзнанието си. Видя как отвеждат Изи с белезници, а той продължаваше да настоява, че не е направил нищо лошо.

— Той го вярва — прошепна тя. — Да ме отвлече, макар да е смятал да отвлече Челси, било просто негово право. Убийствата на Били Джийн и Карин Алисън били инциденти, не били по негова вина. Отгледан е да вярва в това. Забравих, Господи, забравих, че каза нещо за сър — за Лафой. Трябвало да погребе съпругите си. Мисля, че Алис е права. Имало е и други.

— Ще огледаме за това.

— Щеше да убие собствения си син. Нападна го с нож. Нямаше да спре. Аз имах пистолет. Имах пистолет, тъй че го използвах.

— Миличка, не трябва да се тревожиш за това. — Тейт я потупа по коляното. — Съвсем очевидно е, че си се защитавала и най-вероятно си спасила живота на човека, който те е въвлякъл в това.

— Първо го прободох — в къщата. Нахвърли ми се, нахвърли ми се, защото нямаше просто да се съблека и да легна, както ми каза. Трябваше да дойде по-близо. Щях да използвам ножчето… ти ми го подари — каза тя на Калън. — На тринайсетия ми рожден ден.

Калън я изгледа, след това опря челото си в нейното.

— Пазила си го през цялото време.

— Хубаво ножче е. Искам си го обратно. Мога ли да си го взема?

— Точно сега ни трябва за доказателство, но ще ти го върна.

— Сега е доста изтъпено. Използвах го, за да дълбая около халката в стената, но не стана, така че с него отворих ключалката.

— Така ли стана? — Калън взе разранените й пръсти и ги притисна към устните си.

— Отне ми цяла вечност, но успях да я отключа и да се измъкна от веригата. Мислех да избягам през прозореца… Да махна оковите, да се кача до прозореца, да го счупя и да се измъкна. Да избягам. Най-добре щеше да е, ако можех да намеря и оръжие, но това беше планът, който си начертах.

— Обзалагам се, че си го направила — прошепна й Калън и просто зарови лицето си в косата й.

— И тогава той влезе. Не Изи, Лафой. Блъсна ме, съдра ми ризата. Изи ме беше зашлевил няколко пъти, но можех да го убедя. Разбрах, че с Лафой няма да мога. Изглеждаше болен… забравих да спомена това. Сякаш беше болен от доста време. Налегна го пристъп на кашлица. Прободох го два пъти и той падна отгоре ми. Успях да взема пистолета му, когато дойде Изи и го издърпа от мен. Избягах… пропуснах частта с прозореца и избягах. Видях колите им и се отправих към тях. Може би щях да успея да се измъкна с някоя от тях, но тогава Изи се втурна след мен. Помислих си, че ще трябва да го застрелям, но какво щях да кажа на Алис? Тогава се появи Лафой с ножа. Дойде и Калън… но след това, когато отново си мислех, че ще трябва да прострелям Изи.

— Това е достатъчно засега. Ще дойда да те видя, когато приключим тук. Ето го и баща ти.

— Трябва да стана, за да му покажа, че съм добре.

Миг след като Калън я остави да се изправи, Сам я вдигна на ръце.

Щеше да е трудно да кажат на Алис. Бодин го съзнаваше, знаеше и че трябва да бъде сторено. И трябваше тя да й го каже. Прибра се у дома с баща си, той настоя, и през целия път я държа за ръката.

Всички жени бяха на верандата, цялото семейство, а също и Джесика, Клементайн и Челси. Видя бледите им лица, сенките под очите, следите от сълзи. Майка й се втурна към нея, притисна я към себе си и я залюля.

— Ела да влезем вътре, за да се измиеш.

— Не още. Може ли първо всички да седнем на верандата? — Погледна баща си. — Трябва да поговоря малко с тях.

— Трудно ми е да те изпусна от поглед. — Целуна я и даде знак на останалите, които бяха карали след него, да идат отзад и да се оправят с конете.

Бодин прегърна всяка от жените поред, притисна ги силно. Видя въпросите и надеждата в очите на Алис, почувства силната й прегръдка.

Брадичката на Клементайн трепереше, но успя да заговори почти спокойно.

— Направих цяла кана с лимонада. Ще я донеса.

— Клем, по-скоро бих искала кола, ако нямаш против.

— Ще ти донеса.

— Ще ти помогна — каза Челси, а сълзите се стичаха по лицето й.

Клементайн я прегърна през рамо.

— Ще ми трябва малко помощ. Ела с мен, сладкишчето ми.

— Алис. — Бодин я хвана за ръката. — Нека седнем. Трябва да ти кажа някои неприятни неща.

— Сър ли ти нарани лицето?

— Да, но нарани само това.

Алис изхлипа и седна на стълбите.

— Избягала си. Избягала си, преди да е успял да те нарани повече, преди да ти направи всичките онези неща. Толкова се радвам, Бодин. Толкова се радвам. Сега Боби ще го вкара в затвора. Боби е законът. Боби ще го заключи.

— Той е мъртъв, Алис.

Алис премигна през сълзи и избърса очите си.

— Мъртъв?

— Никога вече няма да го видиш. Повече няма да наранява никого. Но, Алис, не сър беше този, който ме отвлече и ме заключи.

— Сър прави така. — Алис стисна ръката на Бодин и се разтрепери.

— Калън ми каза, че си разбрала, че Изи е твоят Рори, който Лафой ти е отнел. Това им помогна да ме открият, Алис. Ти си им помогнала да ме намерят.

— Не исках да те сполети нищо лошо.

— Знам.

— Рори те е отвлякъл. Моят Рори. Отвлякъл те е и те е заключил.

— Лафой — сър — му казал, че си мъртва. Излъгал го, че си умряла при раждането му. Никога не е знаел, че има майка. А сър го е научил на лоши неща, на лоши дела.

Кора също седна и погали Алис по гърба.

— Опитал да отвлече други две жени преди мен, защото така е бил научен от сър. И… те загинали.

— Сър е в него. Как е името му, истинското му име?

— Джон Джералд Лафой.

— Джон Джералд Лафой е в него и той го взе от мен, преди да мога да го науча кое е добро и кое — лошо, преди да успее да вземе достатъчно от мен… от нас, в себе си. Беше сладко бебе. Опитвах се да се грижа добре за него. Трябва ли да иде в затвора?

— Ще иде, но мисля, че на него също му е необходима помощ и ще я получи.

— Помощ като от доктор Миноу?

— Да, така мисля. И мисля, че след няколко дни, а може и по-скоро, ще ти позволят да го видиш и да говориш с него.

Алис изстена приглушено и притисна ръка към устните си.

— Не искам да ме мразиш.

— Никога не бих могла.

— Аз… искам да го видя, да му кажа, че е имал майка. Направил е ужасни неща, но е имал майка. Мамо…

— Ще дойда с теб.

— И аз също — каза мис Фанси и стисна ръката на Морийн. — Рийни.

— Ще ви закарам. Не мога да ида и да го видя, Алис, но това мога да направя. Ще ви закарам.

— Защото си ми сестра.

— Защото съм ти сестра.

Алис целуна Бодин по ожулената буза.

— Трябва да й сложиш малко лед. Иди да си изпиеш колата и остави майка ти да почисти раните ти. Обичам те.

— И аз те обичам.

Бодин се изправи, стисна майка си за ръката, а после и Джесика.

— Сега сме почти сестри и мога да използвам малко помощ. Освен това можеш да ми кажеш кой, по дяволите, управлява курорта.

— Всичко сме покрили — увери я Джесика.

Мис Фанси въздъхна и седна на стъпалото до Алис.

— Ще живея с вас в Бодин хаус. Ще живея там и понякога ще работя в курорта с Кал и конете. Ще готвя и ще плета, и ще се опитам да бъда майка за моя Рори. Ще сме три стари дами в красивата ни малка къща.

— Кого наричаш стара, момиче? — сопна се мис Фанси и Алис облегна глава на рамото й.

— Ще си оставя косата червена, също като твоята. Ще пека бисквити и ще яздя в галоп. Ще пея със сестра си и няма да се страхувам. Защото избягах и се прибрах у дома.

Прегърна майка си през рамо и се притисна до нея. После седна доволна.