Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (6)

5.

През юни 1975-а Гуенди престава да си носи очилата.

Госпожа Питърсън се опитва да я убеди.

— Знам, че момичетата на твоята възраст почват да мислят за момчета, не съм забравила съвсем какво е да си на тринайсет, обаче онова, дето твърдят, че момчетата не сваляли очилати момичета, е пълна глупост. Не издавай на баща си, че съм го казала, Гуени, но всъщност момчетата свалят всичко, стига да е с пола, пък и ти си още прекалено малка за тия неща.

— А ти на колко си била, мамо, когато за пръв път си имала нещо с момче?

— На шестнайсет — без колебание излъгва госпожа Питърсън. Всъщност е била единайсетгодишна, когато с Джорджи Маклеланд са се целували на сеновала в плевнята на Маклеландови. О, здравата се бяха намляскали. — А и виж, Гуени, ти си много хубаво момиче, със или без очила.

— Много мило, но всъщност виждам по-добре без тях — обяснява Гуенди. — Вече само ми вредят на очите.

Госпожа Питърсън не вярва на дъщеря си, затова я завежда при доктор Емърсън, касълрокския офталмолог. И той не й вярва… поне докато Гуенди не му дава очилата си и не прочита таблицата за проверка на зрението от горе до долу.

— Хм, проклет да съм — учудва се той. — Чувал съм за такива случаи, но са изключително редки. Сигурно ядеш много моркови, Гуенди.

— Сигурно е от това. — Момичето се усмихва и си помисля: „Всъщност е от шоколадчетата. От вълшебните шоколадови животинчета, които никога не свършват“.