Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (10)

9.

Седмица преди да започне десети клас в Касълрокската гимназия Гуенди тича по Стълбището на самоубийците за пръв път от почти година. Денят е мек и ветровит и тя стига горе, без да се изпоти много. Разкършва се за момент и поглежда надолу — вижда целите си маратонки, ега ти.

Отива до парапета и се наслаждава на гледката. В такава утрин на човек му се ще да няма смърт. Плъзва поглед по езерото Дарк Скор, после се обръща към площадката, която в момента пустее, ако не се брои една млада майка, която люлее бебето си на една люлка. Накрая очите й се спират върху пейката, на която за пръв път е видяла господин Фарис. Тя отива там и сяда.

Напоследък един гласец в главата й все по-често задава въпроси, на които тя не може да отговори. „Защо теб, Гуенди Питърсън? Защо е избрал тъкмо теб от всички хора на тази кръгла земя?“

Има и други, по-страшни въпроси. „Откъде е дошъл? Защо ме е държал под око? (Точните му думи!) Какво всъщност е тази кутия, по дяволите… и какво прави тя с мене?“

Дълго седи на пейката, размишлява и се взира в плаващите по небето облаци. После се изправя, тича надолу по Стълбището на самоубийците и се прибира вкъщи. Въпросите продължават да я измъчват: до каква степен животът й е в нейните ръце и доколко зависи от кутията с нейните лакомства и копчета?