Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (5)

4.

В Касълрокската прогимназия всичко е наред. Гуенди се среща със старите си приятелки и се запознава с нови. Забелязва, че някои момчета я зяпат, в което няма нищо лошо, понеже нито едно от тях не е Франки Стоун и нито едно от тях не й вика Гудиър. Благодарение на Стълбището на самоубийците този прякор е останал в миналото. На рождения си ден през октомври получава плакат на Роби Бенсън, малък телевизор за нейната стая (каква радост, господи) и уроци как да сменя сама спалното си бельо (не особено радостно, но не и неприятно). Приемат я във футболния тим и в момичешкия отбор по лекоатлетически трибой, където скоро се отличава.

Шоколадовите животинчета продължават да излизат от кутията, нито едно като другите, винаги с изумителни детайли. На всеки една-две седмици получава и по един сребърен долар, винаги от 1891-ва. Пръстите й все по-дълго се задържат върху червеното копче и понякога се чува да шепне:

— Каквото поискаш, каквото поискаш…

Госпожица Чайлс, учителката по история в седми клас, е млада и красива и прави всичко възможно уроците да са им интересни. Понякога усилията й са напразни, но от време на време постигат и поразителни успехи. Точно преди коледната ваканция тя обявява, че първият й урок през новата година ще премине като Ден на любопитството. Всеки ученик трябва да си намисли нещо историческо, което го интересува, и госпожица Чайлс ще се опита да задоволи любопитството му. Ако не може, ще постави въпроса на класа за дискусии и предположения.

— Само без въпроси за сексуалния живот на президентите — предупреждава тя, което кара момчетата да зареват от смях, а момичетата изпадат в истеричен кикот.

Денят настъпва и въпросите обхващат широк спектър. Франки Стоун се интересува дали ацтеките наистина са яли човешки сърца, а Били Дей — кой е направил статуите на Великденския остров, но повечето питания в Деня на любопитството през януари 1975-а започват с „ами ако“. Ами ако Югът беше победил в Гражданската война? Ами ако Джордж Вашингтон беше умрял, да речем, от глад или студ във Вали Фордж? Ами ако Хитлер се беше удавил в коритото като бебе?

Идва ред на Гуенди и тя е готова, макар и мъничко нервна.

— Не съм сигурна дали това се вписва в задачата — започва Гуенди, — но ми се струва, че поне може да има исторически… ъъъ…

— Исторически смисъл ли? — помага й госпожица Чайлс.

— Да! Точно така!

— Добре. Разкажи ни.

— Ако имате копче, някакво вълшебно копче, и го натиснете, можете да убиете някого, да го накарате да изчезне или да взривите всяко място, което ви хрумне. Кого бихте накарали да изчезне или кое място бихте взривили?

Възцарява се почтително мълчание и класът размишлява над тази възхитително кръвожадна концепция, но госпожица Чайлс се намръщва.

— По принцип унищожаването на хора, било чрез убийство или изчезване, е много лоша идея — отвръща тя. — Както и взривяването на което и да било място.

— Ами Хирошима и Нагасаки? — обажда се Нанси Риърдън. — Искате да кажете, че бомбардирането им е нещо лошо, така ли?

Госпожица Чайлс се стъписва.

— Не, не точно, но само си помислете за всички невинни цивилни, които са загинали при бомбардировката на тези градове. За жените и децата. И бебетата. И после за радиацията! От нея са умрели още повече хора.

— Това ми е ясно, обаче моят дядо се е сражавал с японците през войната, бил се е при Гуадалканал и Тарауа — включва се в дискусията Джоуи Лорънс. — Загинали много негови другари, било цяло чудо, че оцелял. Дядо казва, че като сме хвърлили ония бомби, сме се спасили от необходимостта да превземем Япония, при което сме можели да изгубим един милион души.

Идеята да убиеш някого (или да го накараш да изчезне) се е размила, обаче Гуенди не възразява и слуша унесено.

— Отличен аргумент. — Госпожица Чайлс кимва. — Как смятате, ученици? Бихте ли унищожили някое място, ако можехте, въпреки гибелта на цивилни граждани? И ако да, кое място и защо?

До края на часа разговарят за това. Ханой, казва Хенри Дюсо. Премахваме оня Хошимин и веднъж завинаги прекратяваме тъпата Виетнамска война. Мнозина се съгласяват с него. Джини Брукс мисли, че ще е много яко, ако Русия бъде изтрита от лицето на земята. Минди Елъртън е за унищожаването на Китай, тъй като баща й казвал, че китайците били готови да почнат ядрена война, понеже имали ужасно голямо население. Франки Стоун предлага да се отърват от американските гета, където „онез черньовци правят дрога и трепят ченгета“.

След училище, докато Гуенди изтегля колелото си от велосипедната стойка, госпожица Чайлс усмихнато се приближава към нея.

— Само исках да ти благодаря за въпроса. Отначало малко се шокирах, но това се оказа един от най-хубавите часове, които сме имали тази година. Мисля, че се включиха всички, освен тебе, което е странно, понеже тъкмо ти зададе въпроса. Има ли място, което би искала да вдигнеш във въздуха, ако ти се удаде такава възможност? Или някой, от когото би искала да… ъъъ… се отървеш?

Гуенди също й се усмихва и отвръща:

— Не знам. Тъкмо затова и попитах.

— Добре че не съществува такова копче — въздъхва учителката.

— Напротив — възразява момичето. — Никсън има такова. Брежнев също. И още някои хора.

И след като дава този урок на госпожица Чайлс, не по история, а по съвременна политика, Гуенди се мята на колелото, което скоро съвсем ще й е вече малко.