Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (19)

18.

— Гледай ти, пак печели Гуенди! — Сали вдига очи към тавана и хвърля картите си на килима пред себе си.

Четирите са насядали в кръг на пода у Питърсънови: Гуенди, Сали Акърман, Бриджет Дежардин и Джоузи Уейнрайт. Другите три момичета са абитуриентки в Касълрокската гимназия и тази година често й гостуват.

— Случайно не сте ли забелязали? — Джоузи сбърчва нос. — Гуенди никога не губи. Почти в нищо.

Сали подема нататък:

— Първа по успех в гимназията. Най-добрата спортистка в гимназията. Най-красивото момиче в гимназията. И отгоре на всичко — шампионка на карти.

— О, я млъквайте. — Гуенди събира картите. Неин ред е да ги разбърка и да раздаде. — Не е вярно.

Ала знае, че всъщност е вярно, и макар Джоузи само да я дразни по обичайния си глуповат начин (коя друга ще се стреми да стане главна вокалистка на група на име „Пусикетс“?), Сали изобщо не се заяжда. На Сали й е писнало. Сали й завижда.

Гуенди за пръв път е осъзнала, че това започва да става проблем, преди няколко месеца. Да, тя е най-бързата бегачка, може би във всички училища в окръга. Или в целия щат. Сериозно? Да, сериозно. После пък — успехът й. Винаги е получавала добри оценки, но през първите години трябваше да учи здраво за тях и дори тогава сред шестиците обикновено имаше и по някоя петица. Днес почти не отваря учебник и е първа по успех в целия випуск. От време на време даже се налага да дава грешни отговори на контролните, само за да избегне, уф, поредната пълна шестица. Или се насилва да изгуби на карти или в други игри само и само приятелките й да не заподозрат нещо. Ала въпреки всичките й усилия те усещат нещо по някакъв шантав начин.

Освен копчетата, освен монетите, освен шоколадчетата, кутията й е дала известни… ъъъ… способности.

Сериозно? Да, сериозно.

Тя никога вече не се наранява. Не получава мускулни разтежения от тичането. Нито цицини и синини от футбола. Нито драскотини от битови инциденти. Нито дори ударен палец или счупен нокът. Не си спомня кога за последен път й е трябвал лейкопласт. Даже цикълът й е безпроблемен. Няма спазми, няколко капки върху превръзката, и готово. Напоследък кръвта на Гуенди си остава където й е мястото.

Тези открития едновременно я радват и ужасяват. Гуенди знае, че това някак си се дължи на кутията — или пък на шоколадовите лакомства, — което всъщност е едно и също. Понякога й се ще все още да са приятелки с Олив. Тя може би е единственият човек на света, който би я изслушал и би й повярвал.

Гуенди оставя колодата на пода и се изправя.

— Кой иска пуканки и лимонада?

Вдигат се три ръце. Тя отива в кухнята.