Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (14)

13.

На другата сутрин в училище се опитва да заглади нещата, но Олив не й говори. На следващия ден, петък, се повтаря същото. Точно преди последния звънец Гуенди пуска писмено извинение в шкафчето на приятелката си и се моли това да помогне.

В събота вечер Гуенди излиза с един от последния клас, Уолтър Дийн, и преди да отидат на ранна прожекция в киното, двамата се отбиват през игралната зала. Докато шофира натам, Уолтър изважда бутилка вино, която е задигнал от запаса на майка си, и въпреки че обикновено отхвърля такива предложения, този път Гуенди си пийва. Тъжна е и е объркана и се надява алкохолът да й помогне.

Не й помага. Само получава слабо главоболие.

На влизане в залата се поздравява с неколцина съученици и с изненада вижда Олив да стои на опашка пред снекбара. Гуенди колебливо й махва, ала Олив не й обръща внимание и след малко минава покрай нея с голяма чаша безалкохолно, като вири нос и се кикоти с няколко момичета от друга гимназия.

— Какъв е проблемът? — пита Уолтър, докато пуска монета в автомата с „Космически нашественици“.

— Дълга история. — Гуенди гледа след приятелката си и гневът й се връща. Лицето й почервенява от раздразнение. „Тя знае какво ми беше. «Ей, Гудиър, къде е мачът? Ей, Гудиър, как е гледката отгоре?» Би трябвало да се радва за мене. Би трябвало да…“

На пет-шест метра от нея Олив изпищява, когато някой блъска ръката й и тя залива с леденото безалкохолно цялото си лице и чисто новия си пуловер. Всички я сочат и се заливат в смях. Олив засрамено се оглежда и погледът й най-после спира върху Гуенди. После изхвърчава в тоалетната.

Гуенди си спомня съня с Франки Стоун и изведнъж й се приисква да се прибере вкъщи, да се затвори в стаята си, да легне и да се завие презглава.