Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (26)

25.

Оказва се, че господин Кепнис е сбъркал, а госпожа Питърсън е била права. Не че минава, но все пак нещата се оправят.

Гуенди се запознава с едно момче.

Казва се Хари Стрийтър. Осемнайсетгодишен, висок, красив и забавен. Не е от Касъл Рок (семейството му се е пренесло тук само преди няколко седмици, след като са прехвърлили баща му на работа в града) и макар историята да не е класически пример на любов от пръв поглед, много се доближава.

Докато Гуенди е на работа в снекбара и обслужва клиентите с кутии пуканки с масло, карамелени лакомства и галони безалкохолно, влизат Хари и по-малкият му брат. Тя веднага го забелязва, както и той — нея. Когато идва неговият ред на опашката, припламва искра и нито един от двамата не успява да произнесе цяло изречение.

Хари се връща на другата вечер, този път сам, въпреки че още дават „Ужасът в Амитивил“ и „Фантомът“, и отново изчаква реда си. И след като си поръчва малка кутия пуканки и безалкохолно, иска телефонния й номер.

Обажда се следобед на другия ден и същата вечер я взима с малиновочервен „Мустанг“ кабрио. С русата си коса и сините си очи прилича на кинозвезда. На първата си среща отиват на боулинг и хапват пица, пързалят се с ролкови кънки на втората и оттогава са неразделни. Пикници край езерото Касъл, еднодневни екскурзии до музеите и големия мол в Портланд, кино, разходки. Даже тичат заедно — при това в съвършен синхрон.

Преди края на ваканцията Гуенди вече носи на шията си сребърна верижка с училищния пръстен на Хари и се чуди как да заговори майка си за средствата за предпазване от забременяване. (Този разговор ще се проведе чак два месеца след началото на учебната година, но когато най-после се решава, Гуенди с облекчение установява, че майка й не само проявява разбиране, но дори се обажда и й записва час при доктора — давай, мамо!)

Има и други промени. За ужас на треньорите и съотборниците й Гуенди се отказва от последния си сезон в момичешкия футболен тим. Просто сърцето й не бие в тази тоналност. Пък и Хари не е спортист, а сериозно се занимава с фотография, и така могат да прекарват повече време заедно.

Гуенди не си спомня някога да е била толкова щастлива. Кутията с копчетата все още изплува в мислите й, ала сякаш всичко това е някакъв сън от детството й. „Господин Фарис. Шоколадовите животинчета. Сребърните долари. Червеното копче. Дали наистина бяха истински?“

Не може да става и дума обаче да се откаже от леката атлетика. Към края на ноември започва сезонът на трибоя на закрито и тя е готова. Хари е на трибуната на всяко състезание, снима и я аплодира. Въпреки че е тренирала през цялото лято и началото на есента, Гуенди разочароващо финишира на четвърто място в окръжния турнир и за пръв път в гимназиалната си „кариера“ не се класира за щатския. Освен това сред оценките й за срока в края на декември има две петици. На третата сутрин от коледната ваканция тя се събужда и се затътря към тоалетната в коридора да се изпикае. Когато свършва, избутва с десния си крак кантара изпод тоалетната масичка и стъпва отгоре. Инстинктът й не я е подвел — качила е почти три килограма.