Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (16)

15.

Гуенди отново се замисля да продаде сребърните монети, когато вижда рекламна листовка, залепена на витрината на касълрокския ресторант. И оттогава не може да мисли за почти нищо друго. Вярно, веднъж беше ходила в нумизматичния магазин, но главно за да се информира. Сега обаче нещата са се променили. След гимназията иска да следва в университет от Бръшляновата лига — а това съвсем не е евтино. Възнамерява да кандидатства за стипендия и с нейния успех непременно ще й отпуснат, ала дали ще стигне? Едва ли. Сигурно няма.

Сигурното са Моргановите сребърни долари от 1891-ва, скрити в кутия от обувки в гардероба й. Над сто при последното преброяване.

Гуенди е прелиствала стари броеве на нумизматичното списание в дрогерията и знае, че пазарната стойност на сребърните долари не само не пада, но и продължава да расте. Според списанието причина за това били инфлацията и глобалната нестабилност. Отначало планира да продаде достатъчно монети (може би в Портланд, по-скоро в Бостън), за да плати за университета, и да измисли правдоподобно обяснение за неочакваното богатство едва когато това стане абсолютно неизбежно. Може да каже, че го е намерила. Невероятно, ама пък трудно опровержимо. (И най-сериозните планове на шестнайсетгодишните рядко са добре обмислени.)

Рекламната листовка за нумизматично-филателния базар й дава друга идея. По-добра.

Да вземе два от сребърните долари, колкото да опипа почвата, в събота сутрин да отиде с колелото до сградата на Организацията на ветераните от войните в чужбина и да види колко може да получи за тях. Ако наистина се продават, и то за добри пари, вече ще е наясно.