Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (4)

3.

В понеделник, когато се прибира от кроса по Стълбището на самоубийците, лостчето до червеното копче пуска шоколадово котенце. Тя опитва другото лостче, очаквайки, че пак няма да се случи нищо, но слотът се отваря, поличката излиза и отгоре й отново лежи сребърен долар от 1891-ва, по чиито страни няма и драскотина — от онези монети, които се наричат „нециркулирали“, както по-късно ще научи Гуенди. Тя духва метала, замъглявайки лика на Ана Уилс Уилямс, после излъсква отдавна починалата филаделфийска дама до блясък с тениската си. Вече има два сребърни долара и ако господин Фарис не я е излъгал за стойността им, парите почти ще й стигнат за годишната такса в Университета на Мейн. Добре че до следването остават години, понеже как би могло едно дванайсетгодишно момиче да продаде толкова ценни монети? Само какви въпроси ще предизвика това!

„Ами въпросите, които ще предизвика кутията?!“

Гуенди отново докосва копчетата едно по едно, като избягва противното черно, но този път се задържа върху червеното, върхът на показалеца й го обикаля ли обикаля и тя изпитва извънредно странна комбинация от мъка и чувствена наслада. Накрая пъхва кутията в мешката, скрива я и отива с колелото у Олив. Двете правят ягодови тригуни под зоркия поглед на майката на Олив, после се качват горе и пак слушат плочи. Вратата се отваря и майката на Олив влиза, но не за да им каже да намалят звука, както очакват. Не, и на нея й се танцува. Забавно е. Трите скачат и се смеят като луди и когато се прибира вкъщи, Гуенди изяжда голяма порция.

Обаче без допълнително.