Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (18)

17.

Докато отключва колелото си от близкото дърво, Гуенди примижава под майското слънце. Сутринта изобщо не й е хрумнало, че пред сградата на Организацията на ветераните от войните в чужбина няма да има велосипедна стойка — но пък колко ветерани се размотават из Касъл Рок на колело?

Отново се потупва по джоба, за да се увери, че пликът е там, после яхва колелото и потегля. В средата на паркинга забелязва Франки Стоун и Джими Сайнс да проверяват вратите на колите и да надничат през прозорците. Днес някой нещастник ще си тръгне от нумизматично-филателния базар и ще завари автомобила си обран.

Гуенди върти педалите с надеждата да се измъкне незабелязано, ала няма късмет.

— Ей, биберонче! — извиква зад нея Франки, после се затичва напред, препречва й пътя и размахва ръце. — Стой, стой!

Тя рязко спира.

— Остави ме на мира, Франки.

Трябва му малко време, за да си поеме дъх.

— Просто искам да те питам нещо.

— Питай тогава и се разкарай. — Тя се озърта за път за бягство.

Джими Сайнс излиза иззад една от паркираните коли, застава от другата й страна със скръстени ръце и поглежда към Франки.

— Биберонче, а?

Франки се ухилва.

— Това е оная, дето ти разправях за нея. — Пристъпва към Гуенди и прокарва показалец нагоре по бедрото й. Тя отблъсква ръката му.

— Задай си въпроса и се махай.

— Стига де, не се дръж така. Просто се чудя какво ти е дупето. Винаги ти е било толкова стегнато, че сигурно ти е трудно да сереш. — Пак я пипа по крака. Не само с пръст, а с цяла длан.

— Безпокоят ли те тия момчета, госпожице Гуенди?

Тримата се завъртат и поглеждат. И виждат Лени.

— Чупката бе, дъртак! — казва Франки и пристъпва към него.

— След малко. Всичко наред ли е, Гуенди?

— Вече да. — Тя стъпва на педалите и ги завърта. — Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея за обяд. Благодаря!

Тримата я проследяват с поглед, после Франки и Джими се обръщат към Лени.

— Сега сме двама на един. Падам си по такова съотношение на силите, дъртако.

Лени бръква в джоба на панталона си и изважда автоматичен нож. Върху посребрената дръжка са гравирани единствените две думи на латински, които разбират тези момчета: „Semper Fi“^[1]. Възлестата му ръка се завърта и хоп — слънчевите лъчи се отразяват в петнайсетсантиметрово острие.

— Вече сме двама на двама.

Франки офейква през паркинга, следван по петите от Джими.