Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (28)

27.

На другата сутрин се събужда в гардероба.

Прегърнала е кутията с копчетата като верен любим и десният й палец е на сантиметър от черното копче.

Сподавя вика си и рязко отдръпва ръка, измъква се заднишком като рак от гардероба. След като се отдалечава на безопасно разстояние, се изправя и забелязва нещо, от което й се завива свят: тясната дървена поличка на кутията се е отворила. Върху нея лежи шоколадово животинче — папагал, всяко перце е изваяно идеално.

Повече от всичко й се приисква да избяга от стаята, да затръшне вратата и никога да не се върне — ала знае, че не може да го направи. Тогава какво може?

Приближава се крадешком към кутията. Когато е на метър от нея, в главата й изниква образ на див звяр, спящ в леговището си, и тя си помисля: „Кутията не само дава способности — самата тя е сила“.

— Аз няма… — прошепва Гуенди. „Какво няма?“ — Няма да се поддам.

И преди да е изгубила смелост, се хвърля и грабва шоколадчето от поличката. Излиза от стаята заднишком, защото я е страх да се обърне с гръб към кутията, бързо отива в тоалетната, хвърля папагала в чинията и пуска водата.

И известно време всичко е наред. Гуенди си мисли, че кутията с копчетата е заспала, обаче не се доверява на това, изобщо. Защото знае, че кутията винаги я дебне.