Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (25)

24.

Гуенди се пече на слънце в задния двор и слуша Боб Сийгър и Силвър Булит Бенд на уокмен „Сони“. Майка й идва при нея с чаша ледена вода, подава й я и сяда на края на шезлонга.

— Добре ли си, миличка?

Гуенди смъква слушалките и отпива.

— Да.

Госпожа Питърсън я поглежда втренчено.

— Е, може и да не съм съвсем добре, но се оправям.

— Надявам се. — Госпожа Питърсън стиска леко крака й. — Знаеш, че сме до теб, ако искаш да си поговорим. За каквото и да е.

— Знам.

— Ужасно си мълчалива напоследък. Безпокоим се за тебе.

— Ами… много ми се струпа.

— Още ли не си готова да се обадиш на господин Кепнис?

Гуенди не отговаря, само поклаща глава. Госпожа Питърсън се изправя.

— Запомни едно.

— Какво?

— Ще мине. Всичко ще се оправи.

Почти същото е казал и бащата на Олив.

Гуенди се надява да е вярно, но изпитва известни съмнения.

— Мамо?

Госпожа Питърсън спира и се обръща към нея.

— Обичам те.