Павлина Михайлова
Следа от носорог (9) (Зимбабвийски етюди)

Манастирът тесен за моята душа е

Двадесет и седемгодишен, току-що завършил теология и медицина в Университета на Глазгоу, той се сбогува с родната Шотландия и заминава за Африка. За себе си пише: „Аз съм мисионер по душа и сърце.“ А това поприще, според него, означава — да помага, търси, изучава, лекува, образова, просвещава — тоест, да посвети живота си на борбата срещу невежеството, глада и робството на африканския континент. И тъй като мнозина се питат все пак какъв е — изследовател, пътешественик, политически деец, най-лесният отговор е — хуманист.

Д-р Дейвид Ливингстън пристига в Южна Африка през 1840 г. със задачата да основе християнска мисия. Като начало той се заел с изучаването на местните езици. И, междувременно, потресен от факта, че много мисионери и семействата им стават жертва на маларията, изчел цялата медицинска литература по въпроса и започнал да експериментира с хинин, включително и върху себе си. Десетина години му били нужни, за да открие „хапчето на Ливингстън“, което всеки можел да си приготви сам. За профилактика на маларията той препоръчвал по 100 мг хинин в чашата с шери. Ливингстън вземал хинин по време на целия си престой в Африка…, като на първо време оглушал.

Идеята да се намери място със здравословен климат и чиста вода за основаване на християнски мисии, се оказва доста трудна за осъществяване. Птолемеевата карта на субекваториална Африка била допълвана и поправяна постоянно, но някои централни части все още били означени само с рисунки на диви животни. Докато изучава релефа, Ливингстън предприема няколко експедиции по Замбези, в Калахари, открива езерото Нгами на река Окаванго, днес вече е пресъхнало, стига чак до Луанда на Атлантическия океан и се връща до Индийския. С една дума, той се нагърбва с изучаването на континента, задача, много по-важна в момента от проповядването на християнството в една-единствена мисия.

Години по-късно един африканец разказвал на неговия внук: „Тогава аз бях малко момче, но добре помня белия мъж. Той тръгна по брега на реката и ние, хлапетата, се скрихме зад скалите да го наблюдаваме… Започна да прави нещо върху главата си и не след дълго извади собствения си мозък. До този момент ние не бяхме виждали човек, който да може да си вади мозъка“. По-точно — те не били виждали сапун…

Погрешно би било да се мисли, че д-р Ливингстън е първият бял човек, пресякъл Африка от запад на изток и обиколил земите на днешна Ангола, Замбия, Танзания, Малави и Мозамбик. От край време португалските търговци мечтаели да открият пряк път между източното и западното крайбрежие, който би улеснил събирането на роби и търговията със злато. Известно е, че повечето африканци, продадени в робство, произхождат от Замбия, Ангола и Танзания. И както португалците и арабите са ги купували, така местните главатари и вождове са им ги продавали!

Въпросът е там, че Ливингстън е първият човек, който прави подробни описания и карти на териториите, през които минава. Гигантски труд, като се има предвид, че той е кръстосал надлъж и нашир континента между четвъртия и осемнадесетия паралел. Или както веднъж е казано за него — „… той отключи вратата на Африка и отвори нова страница в нейната история“. Би могло да се добави — вратата е една, но влизането през нея е двупосочно — Ливингстън открива не само Африка за Европа, но и Европа за Африка.

През 1855 г., след като изпраща жена си и четирите си деца в Англия, той предприема експедиция по Замбези с цел да установи верни ли са легендите за Моси-о-туния — „димът, който гърми“.

Ноември, началото на дъждовния сезон, реката изглежда страховита. Ливингстън изоставя спътниците си и продължава сам по брега. Когато наближава стълбовете пара, той се плъзга надолу по течението с кану и стъпва на един остров досами ръба на водопада. Денят е 17 ноември 1855 г., когато онемява пред: „… най-чудесният изглед, който съм наблюдавал в Африка“, „… подобна красота не е виждана от бял човек“, „… тук е толкова красиво, че сигурно, летейки над водопадите, ангелите се възхищават на гледката…“.

Ливингстън не е открил водопадите — с насмешка отбелязват зимбабвийците, — той само е бил информиран за тях. Без съмнение. Но тъй като на свой ред докторът информира Англия и останалия свят, прави първото научно описание на това природно чудо и му дава ново име — името на своята кралица, той остава в историята на човечеството като откривател на най-големите водопади в света Victoria Falls.

След година, когато се връща в родината си, Дейвид Ливингстън е посрещнат като национален герой. Веднага са публикувани неговите „Мисионерски пътувания“, той чете лекции, пише, доказва. Но издържа само две години и поема обратно за „континента на робите“.