Павлина Михайлова
Следа от носорог (24) (Зимбабвийски етюди)

В Машамбанзоу за малко

Машамбанзоу е един от няколкото центъра в Зимбабве, където работят, живеят и умират болни от СПИН. Капацитетът му е за 30 жени и 20 деца. В момента се правят допълнителни постройки. Нито една от петте държавни болници в столицата няма специално отделение за такива болни. След като ги видях и аз се разболях от мисълта за СПИН.

Непрекъснато в гърлото ми нещо се надига. Коремът ме присвива и усещам как кървавата диария разпъва вътрешностите ми. Чувствам се толкова отпаднала, че нямам желание нито да живея, нито да умря. Тялото ми сякаш се покри с гнойни пъпки, мръсно сиви и остри, по които кацат мухи. Страшно ме сърби навсякъде Имам сили да се почеша само под гърдите. И да помисля, че това вече не съм аз. Което не е от значение.

Жените минават покрай инвалидната количка и се опитват да не ме поглеждат. Те се усмихват и работят бързо-бързо. Дълбоко някъде сигурно нещо ги присвива, защото знаят, че няма да им се размине. Една след друга и те ще седнат в нея. Но сега се правят на заети — шият, режат, да изкарат някой долар. Децата са закусили и играят на площадката. Викат и се смеят. Имат си и възпитател. Защо са тук, защо са заедно? Те не разбират, че са по-различни от всички останали деца. Дали ще доживеят възрастта, когато ще попитат? Някои — може би. Но тогава няма да има кого.

Моето умря, когато беше още бебе. Устата му се покри с белезникава коричка, то не можеше да суче и за една седмица умря. Служителят от погребалното бюро каза, че този ден погребал четири-пет поради същата причина. Каква е тази болест, сестрата рече — сърдечна слабост. Нищо не разбрах и повече никой не ми обясни.

Когато бях момиче, бе по-лесно. Закачаха ме, но аз не ходех с никого. Мъжът ми отиде да работи в една далечна мина и започна да се връща доста рядко. Как живеят там? Както всички мъже, и моят е готов всяка минута за любов. От топлината ли е, от слънцето ли… Не знам дали и белите мъже мислят непрекъснато за това. Вечер минава през кръчмата, после през стаята на някое момиче и чак тогава се прибира. Но съм сигурна, че и да беше чул за тази болест, нямаше да каже. Да сложи презерватив? — Никой не може го накара. Той определя правилата на играта — и за проститутката, и за жена си. И само той има право да решава. Ако има нещо за решаване.

След като бебето умря, ме заведе обратно при моите родители. И тръгна с други. Поне да беше дошъл да пита как съм. Но тука рядко идва някой, с изключение на чужденците. Аз знам, че вече няма да го видя, защото го е страх. Плаши се от мен — нали един ден и той ще изглежда така, нищо че сега е едър и набит. За лошо ли, за добро ли, тази болест се развива много бавно. Ето виж жените, които работят тук, те изглеждат млади и красиви, но си знаят, че са HIV-положителни. Сестра Норийн им казва, че са заразни и че е по-добре да нямат контакти с никакви мъже. Те й обещават. А когато следобед се качват на камионите, които ги откарват обратно в предградията, по очите им познавам, че няма да пропуснат и тази нощ.

Само аз и още две оставаме в Машамбанзоу. Първата е сляпа и е заразена от баща си… А другата е на умиране. Една сестра по цял ден чете в нейната стая книга. И покрива лицето й с тензух заради мухите. Сестра Норийн живее също тук, само че в отделна къща. Аз обичам да ме докосва с белите си пръсти и тя не се страхува. Вечер свири на пиано или пуска грамофона. Често си разказваме истории. Аз на нея, тя — на мен.

А тези чужденци, понякога са толкова досадни… Сестра Норийн раздава хапчета и тихичко им отговаря. Те почват да ни питат, но ние всичките отказваме. Какво да обясниш на някой от Европа или от Америка? Че ако можеш да избираш, е по-добре да не се жениш? Понеже не познавам африканец, който да ходи само с една жена. Така си е и толкоз. Че съм доволна, задето бебето умря, защото откъде да търся пари за лекарства и храна? Така или иначе те нищо не разбират — искат да снимат, искат да записват. Снимайте децата, които играят на детската площадка. Ние вече не ставаме за снимка.

И аз отидох и снимах децата, някои от които бяха HIV-положителни. Кои — един ден щеше да си проличи.