Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Следа от носорог
Зимбабвийски етюди - Година
- 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- bdimov (2021)
Издание:
Автор: Павлина Михайлова
Заглавие: Следа от носорог
Издание: адаптирано онлайн издание
Издател: ГАЛ-ИКО
Година на издаване: 1996
Тип: научен текст
Националност: българска
Редактор: Вълчо Михайлов
ISBN: 954-8010-58-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16121
История
- — Добавяне
По-дълга ли е нощта от денонощието
Изведнъж нещо затрещява и от цепнатините на тръбата, която се скрива чак някъде зад хълмчето, запръсква вода. Пазачът е включил помпата.
Седим на брега на река Рууа. Часът е пет и слънцето залязва. Късна есен. Диви патици започват вечерното си кръжене над реката. Прибираме такъмите — и да имахме кюспе, вече бе твърде студено за риболов. А сега и тази пукотевица…
— Цяла нощ ли работи помпата?
— Не, сър, само 24 часа.
— Значи — не цяла нощ, а само 24 часа.
— Точно така, сър.
Пазачът е около двадесетгодишен, с униформа. Усмихва се спокойно — успял е да схване нашите въпроси и да отговори. Подобни смешки могат да те държат в добро настроение не часове, а седмици наред. Като все продължаваш да се чудиш — дали човекът разбира толкова английски или държи на хипотезата, че нощта е по-дълга от 24 часа. Но важното е разговорът да потръгне. Пазачът надзирава мястото за пикник, помпата, петте канута и малкия пластмасов сал, с който превозва пътници до другия бряг на реката.
От близката колиба излиза млада жена с кофа на главата.
— Нямате ли кладенец?
— Има един, но разрешават да ползваме водата само за пиене. За всичко останало носим вода от реката, — отговаря пазачът, като не откъсва поглед от жената.
— За какво се използува водата от помпата?
— С нея се напояват зеленчуците.
— Колко души живеят в тази ферма?
— Трийсетина. По-възрастните работят в зеленчуковата градина.
— В бунгалата за туристи има ли вода?
— Да, топла и студена.
Помпата бучи и е трудно да се разговаря. Сбогуваме се с момчето. Подреждаме кошницата, въдиците и хладилната чанта в колата и напускаме един от частните паркове в Зимбабве, който предлага (срещу заплащане) — бряг на река, скари за барбекю, кей за риболов, канута, коне за яздене, велосипеди, ресторантче и бунгала.
Смрачава се. Покрай пътя бързат жени с наръчи дърва на главите. По-малките деца ни махат с ръчички и се усмихват, като им отвърнем. Спирам в една царевична нива с желанието да потърся някой изоставен мамул. Пръстта се е превърнала на прах, стъблата стърчат прави, а листата са толкова изсъхнали, че приличат на хартиени. Освен това не се виждат никакви мамули, даже половин. Обхождам няколко реда — няма и едно зърно. Но всъщност, какво се чудя — царевичното брашно е основна храна на зимбабвийците. Сутрин, обед и вечер те приготвят от него каша. Когато имат.
До следващия дъждовен сезон остават пет месеца, до новата реколта — още осем. Вероятността да си побъбрим пак с пазача на частния парк през пролетта, когато времето стане подходящо за риболов, не е никак малка.