Павлина Михайлова
Следа от носорог (16) (Зимбабвийски етюди)

Войната

— Войната? — Беше страшно, ух, колко страшно… Идват едните: Чухме, че си хранил партизаните — бум! Идват другите: Чухме, че си докладвал на родезийците — бум!

— Войната? — Спомням си добре как една сутрин, докато още спях, леглото ми така се разтресе! После съобщиха, че терористите взривили петролните рафинерии…

Войната — трудно се пише за нея. Изминали са само петнадесет години, раните още болят, за пролятата кръв никой не се е покаял.

Кои са били прави, кое е било справедливо, кой е бил виновен и кой — невинен — днес хората избягват да мислят за това.

На белите, които са били задължени от цвета на кожата си да се бият за „защита на цивилизацията от комунистите-терористи“, им е по-лесно. Те казват, че са нямали друг избор или че са били увлечени от пропагандната машина на Родезийското правителство. Уплашени от саморазправи и съдебно търсене на отговорност, мнозина са напуснали страната веднага след обявяването на независимостта.

„Никой от нас не вярваше, че след такава мъчителна война е възможен мирен преход“, споделят останалите, за които обсъждането на една кауза пердута е безсмислено.

„Сега виждам, че не сме били прави, но ако нещата се повторят, сигурна съм, че всички ще постъпим пак по същия начин“, споделя Цинтия Лангридж, счетоводител.

Африканците също не говорят. Въпреки спомените и извоюваната независимост. Бащите не разказват за своите битки и поражения на децата си. Партийните лидери не признават сторените грешки. Предателите не са назовани.

Освободените затворници мълчат. Хълмът на героите пази останките на 26 национални герои. Има герои на провинцията, герои на окръга. С всеки изминат ден техният брой се увеличава. И заедно с това намаляват истините за войната.

За да образуваме правителство на националното единство и за да избегнем нова гражданска война, трябва да оставим миналото и да насочим всичките си усилия към настоящето и бъдещето на нашата страна.

Да забравим всичко и да си подадем ръце. Когато няма въпроси, няма да има и отговори. Нека Ян Смит спортува в Кралския клуб по голф. В независима република Зимбабве. Нека не ни пречи и самият клуб. Кои са убийците на Херберт Читепо и Джейсън Мойо, случайност ли е катастрофата с колата на Тонгогара? С годините всичко ще дойде на мястото си, да не бързаме.

… Уж война като всяка друга освободителна война. А няма виновни и осъдени. Какво е това — страх, разумен компромис, мъдрост? Или войната просто не е свършила…