Павлина Михайлова
Следа от носорог (25) (Зимбабвийски етюди)

Някъде другаде, но не тук

— Д-р Мароуа, вярно ли е, че е приет закон, според който бременните, заразени с вируса на СПИН, имат право на аборт?

— Не. Това е погрешна интерпретация на пресата. Всеки случай се разглежда самостоятелно. Ако жената има не само СПИН, но и усложненията, тя може да мине през няколко комисии за разрешение. Но ако е само вирусоносител, трудно би могло да се докаже какво ще се случи с нея и детето, защото само 20% от новородените са сероположителни.

— Смятате ли, че в селските райони жените ще знаят за това свое право и ще молят за медицинско разрешение?

— Не. Но защо те трябва да имат това право? Защо Вие искате всички да имат това право?

— Защото абортът е един от начините да се спре разпространяването на тази инфекция.

— Това е един от пътищата, но Вие трябва да погледнете на него от различни ъгли. Има ли в България бременната жена, болна от СПИН, право на аборт?

— В България абортът е легализиран. Всяка жена има право на аборт по медицински показания, които включват и СПИН.

— Добре, но у нас абортът не е легализиран.

— Според Вас, в този случай чие влияние е по-силно — на римокатолическата църква или на вашите традиционни вярвания?

— Това е комбинация от много фактори.

— Вашата религия не казва ли, че да се прави аборт е една голяма грешка?

— Да, това е наистина една много, много голяма грешка. Според нашите разбирания това е убийство. Но сега говорим за влиянието на модерни фактори, които идват отвън. Затова се занимаваме с въпроса за аборта.

— Аз съм убедена, че на бременните, болни от СПИН, трябва да се даде възможност да решат сами — дали могат да поемат риска да родят едно заразено дете, на което да осигурят адекватна медицинска помощ, докато умре, а в случай че детето се роди здраво, ще има ли кой да се грижи за него, когато те самите умрат.

— Според Вас всички хора, болни от СПИН, трябва да бъдат убити. Начинът да се спре разпространението на болестта е да бъдат прекъснати безразборните сексуални връзки.

— Да, но по-лесно е да се ограничи разпространението на епидемията, като се намали раждането на болни бебета, отколкото да обикаляш селските райони и да обясняваш как се предава заразата.

— Така ще бъдат родени, примерно колко — 20 000 или 30 000 деца, което не е много. Нашата грижа са последствията.

— Сега в страната има един милион вирусоносители. Ако не се раждат болни бебета, тази цифра може да се задържи на сегашното ниво.

— Не. Не тук. Някъде другаде може. Но не тук.

На това място д-р Мароуа, председател на Националната програма за контрол на СПИН в Зимбабве се изправи и каза, че смята разговора за приключен. Аз го помолих да коментира още един въпрос:

— Вярно ли е, че Вашата страна е дала съгласието си да участвува в клиничните изпитания на новите ваксини против СПИН?

— Народът на Зимбабве, пък и на която и да е африканска страна, не е морско свинче. Нека тези, които произвеждат ваксини, да ги експериментират в собствените си страни.

След този отговор и аз се съгласих, че няма какво повече да си кажем. Измина една година, време достатъчно, за да се убедя, че е било напълно погрешно и излишно да се обсъжда въпросът за правото на аборт и СПИН-а по гореописания начин. Както каза самият д-р Мароуа — някъде другаде — да, но не тук. Би могло да се добави, в Африка на юг от Сахара, където понастоящем живеят осемдесет процента от всички HIV-положителни и болни в света.

И второ, след като се запознах по-добре с историята на африканския континент, разбрах, че скептицизмът и недоверчивостта на д-р Мароуа по отношение чистоплътността на всички предложения, направени от развитите страни, имат своето основание.

Ако погледнем в сандъците на един н’анга ще се впечатлим от количеството билки, които той използува за главоболие, запек, венерически болести и индуциране на аборт. Абортът в неговата практика се прилага ежедневно и се нарича изчистване. Той не се асоциира с детеубийство, а се възприема като нещо безкрайно естествено. Изчистване се налага тогава, когато жената е слаба, болна, изнасилена или е забременяла, преди да са минали две години от раждането на последното й дете. До неотдавна някой с право би забелязал, че в Зимбабве е трудно да се срещнат близнаци. Обяснението е просто — близнаци се раждат, но по-малкият близнак задължително е бил умъртвяван веднага след раждането. Преди майката да види и разбере, устата на бебето е била натъпквана с пръст. Така че идеята да бъде спасена майката като се пожертвува детето, е много древна и природосъобразна.

За последните две години поради напреднала форма на СПИН в страната са направени само четиринадесет аборта. Нелегално, по официални данни — годишно се извършват осемдесет хиляди аборта, а в действителност — сигурно два-три пъти повече. Тоест, рискувайки живота си, една част от жените ползват естественото си право да решават своята съдба и съдбата на собственото си дете.

Римокатолическата църква започва последователна борба срещу тези традиции веднага след като се настанява в южната част на континента през шестнадесети век. Днес тя широко пропагандира, че нейното официално становище съвпадало с древните обичаи на местните племена, които също заклеймявали убийството. „Тази болест убива достатъчно много хора, за да убиваме и ние“. Но на практика тя иска да докаже. „Тази болест убива и ще убива невинни заедно с прегрешилите, защото хората не се вслушват в божието слово.“ Как да убедиш едно цяло общество, където полигамията не е забранена, че човек е длъжен да има само един сексуален партньор? А фактът, че 60% и повече от бюджета на здравеопазването отива и ще отива за болните от СПИН? Каква вина имат останалите болни, които ще бъдат лишени от елементарна медицинска помощ?

Когато новороденото е HIV-положително, в 70% от случаите то умира още първата година. Болниците нямат капацитет да поемат всички деца, които са с пневмония, разстройство или гъбични заболявания. Децата се изписват бързо и умират вкъщи. Ако детето не е заразено вътреутробно и се отглежда от болната си майка, шансовете да бъде хранено и гледано правилно силно намаляват. Дори и да не се зарази, докато порасне, родителите му един след друг ще умрат. До няколко години се очаква броят на сираците заради СПИН-а да достигне половин милион. И тъй като държавата няма възможност да им помогне, те трябва сами да се грижат за себе си. Ето защо фермерите настояват да бъде отменена забраната на детския труд. Техните противници пък доказват, че това е най-сигурният начин от тези деца да израснат неграмотни възрастни, алкохолици и престъпници. А фермерите да забогатеят още повече.

По настояване на римокатолическата църква рекламата на презервативи по телевизията беше забранена. Друг е въпросът, че в такава епидемична обстановка да разчиташ на един половинмилиметров найлон си е жива авантюра.

Снабдяването на затворите с презервативи беше обявено за богохулство. Излишно е да обсъждаме кой би се сетил да ги използва. Създадените по поръчка на УНИЦЕФ учебници за обучение по СПИН се връщат непрекъснато за поправки. Например заради въпроса: „Ще се зарази ли със СПИН едно момиче, което взема хапчета против забременяване, но не използува презерватив“ и обратно.

И да имаха право на аборт, жените нямаше да се възползуват от него. Защото болшинството от тях разбират, че са заразени едва когато родят болно дете. В селските райони информация за опасни болести, които мъжете носят от града, несъмнено е достигнала. Но по какъв механизъм, какви са начините да се избегне заразяването — всичко това остава недоизказано. Защото за секс не е прието да се говори, освен това хората са свикнали да питат не как и кога, а защо точно аз. На което и господ бог не би могъл да даде смислен отговор.

Вече пет години екипи на проекта „Семейно планиране“ обикалят страната и обясняват от ферма на ферма и от село на село модерните средства против забременяване. Използуват се таблици и плакати, раздават се безплатно таблетки и презервативи. Все още не е обхваната цялата страна. Но в последните години средният брой деца на семейство намаля до пет-шест.

И да знае за това си право, ако е бременна за първи път, жената едва ли ще се реши на аборт. Нейно първо задължение след сватбата е да забременее и да роди дете — тоест, да докаже своята плодовитост. В противен случай съпругът не би се колебал да се разведе с нея или да поиска по-малката й сестра за жена.

И да иска да направи аборт, съпругата не е тази, която решава семейните въпроси. Мъжът има право да продаде дори дома, в който живеят, без да я попита. Всичко, което е общо, принадлежи на него. Една от женските организации постави пред парламента въпроса за отмяна на лоболата. Но това предложение беше отхвърлено като много погрешно спрямо местната култура и традиции. Други деятелки на женското движение смятат, че лоболата трябва да бъде запазена, защото когато мъжът е готов да плати голяма лобола, той показвал респект към семейството на момичето и към него самото. Ти си евтина, ти нищо не струваш, и аз няма защо да те уважавам, казва мъжът на жена си, когато родителите й са поискали много малка лобола за нея. Понастоящем дискусията, която се води от множеството женски организации в страната върви под мотото — всяка жена има право и на човешки права.

И пак стигнахме до мъжа — водещата фигура във всяко патриархално общество. За съжаление, водеща фигура и в разпространението на СПИН в тази част на света.

Юнак без рани не може, така казват на момчето, когато се зарази за първи път от венерическа болест. Този факт се възприема едва ли не като доказателство за неговата мъжественост. Според последните статистики две трети от мъжете в репродуктивна възраст са плащали за секс и са боледували от венерически болести. Тоест, те не са вземали никакви предпазни мерки и срещу СПИН. Венерическите болести са толкова чести, колкото кашлицата и разстройството. По официални данни от СПИН умират по седем миньори всеки месец. Една трета от мъжете живеят разделени от семействата си — те работят в града, мината или във ферма. Това им позволява да поддържат по няколко сексуални връзки едновременно. Някои смятат, че ако мъжът не прави редовно секс, той ще започне да боледува. И тъй като инкубационният период на вируса е между четири и седем години, мъжете имат възможност да заразят голяма част от партньорите си.

Дори и да живее при семейството си, мъжът е много склонен да поддържа приятелка, към която се отнася като към съпруга. Най-често жена му знае за нея и е доволна и спокойна от този факт. По-добре една приятелка, която няма да ходи с други мъже, докато той я издържа, отколкото десетина случайни момичета, си казва съпругата. В болшинството от случаите жените са финансово зависими от мъжете и практикуването на повече от една сексуална връзка никак не им е чуждо. Въпросът е там, че поради редица физиологични особености младите момичета са по-възприемчиви към вируса на СПИН и се разболяват и умират по-бързо. А тяхната възраст се подмладява непрекъснато — вероятно защото мъжете смятат, че колкото е по-младо едно момиче, толкова шансът да бъде вече заразено е по-малък. Според последните изследвания само една трета от петнадесетгодишните момичета в Хараре ще доживеят до тридесет и петия си рожден ден.

„Аз не вярвам на статистиките. Изследванията, които тука се провеждат, не са точни. Това са само догадки на чужденци. Иначе досега всички да сме умрели“, сподели Елизабет от Женския съюз, „ако приятелят ми се отнася добре с мен и ме гледа като принцеса, нямам нищо против другите му връзки, в края на краищата не мога да го вържа за леглото. Такъв термин вярност в нашето общество не съществува“.

Работнически профсъюзи, полицията, църквите, всички правителствени и неправителствени организации в страната, УНИЦЕФ, Световната банка, СЗО, частни фондации и международни институции са включени в кампанията против СПИН. Но нивото на заразяване е вече толкова високо, че около 2000 година се очаква 90% от всички смъртни случаи да бъдат причинени пряко или косвено от СПИН. Застрахователните компании в страната заявиха, че ще бъдат разорени, ако не намалят до минимум застраховките „живот“, защото 70% от техните клиенти умирали още първата година от началото на застраховането. И днес, когато млад човек умре, всеки пита — катастрофа ли е или…

Рискови групи няма, рискови фактори — също. Да водиш нормален сексуален живот е вече риск.