Павлина Михайлова
Следа от носорог (1) (Зимбабвийски етюди)

Необходимо обяснение

Книгата „Следа от носорог“ е писана през периода 1993–1996 г., когато Зимбабве, бившата английска колония Южна Родезия, известна като „африканската Швейцария“, се радваше на икономически и културен възход. ЗАНУ ПФ, която управляваше страната след победата над колонизаторите, успяваше да тушира народното недоволство от факта, че най-добрата и най-голямата част от земята все още е в ръцете на 4000 бели фермери и от правителствената политика на политически компромиси.

Но след 1997 г. агресията срещу белокожите фермери взе епидемични размери — една част от тях бяха избити в собствените им домове, а останалите белокожи сами напуснаха страната. Поземлената реформа, обещана още при идването на ЗАНУ ПФ на власт, беше най-сетне осъществена. Земята на богатите фермери беше раздадена на безимотните зимбабвийци. В резултат настъпи рязък спад в производството на месо, мляко и други селскостопански изделия, тотален икономически срив, съпроводен от тежка инфлация, масова безработица, липса на основни хранителни продукти и на гориво.

През 2003 г. членството на Зимбабве в Общността на нациите (Commonwealth of Nations — Британската общност) бе прекратено завинаги, а президентът Мугабе обвини света, че бойкотирал „зимбабвийската икономика заради извършената поземлена реформа“.

Всичко това, включително и няколкогодишната суша, която удари страната, както и събарянето на „незаконните постройки“ — домове на 700 000 души от опозицията, изостри до максимум социалното напрежение. През 2008 г. ЗАНУ ПФ изгуби парламентарното си мнозинство и опозиционният лидер Морган Цвангираи спечели президентските избори, но с недостатъчно мнозинство за самостоятелно управление. Според постигнатото споразумение Цвангираи стана премиер, а Мугабе (род. 1924 г.) — само президент. Така надеждите, че след 20-годишно тоталитарно управление на партията и държавата Мугабе най-после ще отстъпи властта, не се оправдаха. Напротив — той предприе още по-сурови мерки срещу опозицията.

Днес животът на обикновените зимбабвийци е далеч по-труден от описания в тази книга. Освен всичко друго, СПИНът взема все повече жертви и по средна продължителност на живот страната вече заема първо място в света (според различните източници — от 34 за жените до 47 години за мъжете).

В този аспект книгата „Следа от носорог“ ще бъде интересна за всеки, който иска да научи повече за историята на една африканска държава, политическите борби и ролята на белия човек, бита, културата, традиционните вярвания, развитието на туризма и опазването на дивата природа в Африка на юг от Сахара.