Павлина Михайлова
Следа от носорог (14) (Зимбабвийски етюди)

Търси се място за Неханда

Има една снимка в картотеката на Националния архив на Зимбабве, която се пази в отделна стая. Може да бъде видяна, само ако специално се попита за нея. Обяснението: да не предизвиква излишен смут и безпокойство.

Колкото и да е избледняла тя, на нея все още добре личи, че тримата обесени са чернокожи, а двадесетината мъже, които се разхождат под дървото в костюми и с бастунчета — европейци.

Очевидци пишат, че подобни сцени не били изключение по време на потушаването на въстанието срещу белите заселници. Липсата на други снимки може да се обясни с факта, че към края на XIX век местното население не разполагало с фотоапарати, а и за хората с бастунчетата те били все още лукс.

От друга страна се пита, колко от наследниците на първите заселници биха предоставили доброволно снимки с такова съдържание в ръцете на зимбабвийското правителство.

Две години били необходими на тези „диваци“ и „варвари“, за да се организират срещу колонизаторите, които отнели земите и стадата им, прогонили техния цар Лобенгула, избран от духовете на прадедите, причинили суша, чума по животните, дребна шарка по хората и довели скакалци.

„Чрез лунното затъмнение бог ни дава знак да изпъдим белите от нашите земи, защото те са причина за всичките ни беди“, казал главният жрец на ндебелите. „Когато дойде новата луна, трябва да започнем нашето въстание, нашата чимуренга (борба за независимост на езика на шона).“

Не друг, а медиумите станали организатори на въстанието. Неханда, духът-пазител на шоните, който от няколко века живеел по тези места, се вселил в една Ясена на име Чаруа и чрез нейните уста учел хората как да постъпят. Появили с други медиуми — Кагуви, Мкути, Чаминука, Ниандоро.

Март 1896 г. ндебелите въстанали. Убили няколкостотин белокожи.

Заселниците са шокирани. Те не са си представяли подобно развитие на „писмената история“ на Родезия.

Ндебелите обсадили Булавайо и оставили отворен пътя на юг, като се надявали, че натрапниците ще се натоварят на фургоните си и ще си заминат завинаги.

… След няколко месеца по пътя пристигнала делегация начело със Сесил Роудс, военни подкрепления и обещания за постове и заплати. Вождовете на ндебелите отстъпили.

По същото време избухнали размирици и в Машоналенд. Тука всичко било по-просто — горене на села и посеви, взривяване на пещери с жени и деца, бесене — в продължение на няколко години.

Медиумите били преследвани с особена жестокост. Неханда и Кагуви били осъдени от Върховния съд на смърт чрез обесване.

* * *

Но не и духовете. Кой е виждал дух да бъде обесен?

Ето, преди двадесет години, по време на Втората чимуренга, се появила пак една жена, в която се бил вселил духът на Неханда. И тя отново учела хората какво да сторят, за да се отърват от своите потисници.

Годините минават, едни управници се сменят с други, а духът на Неханда броди по земите на шоните и чака момент да се всели в някого.