Франсин Матюс
Твърде лош, за да умре (42)

Благодарности

Като човек, който харесва хубавите шпионски истории, години наред четях задълбочено за Втората световна война. Невъзможно е да проследиш пътя сред този див огледален лабиринт, без да се сблъскаш с Иън Ланкастър Флеминг — арогантен, атлетичен, невероятно привлекателен с тъмносините си очи и чупения нос. Като помощник на директора на Военноморското разузнаване в Лондон през войната, Флеминг е бил затънал до ушите в тайни заговори. Той има пръст в много от най-смелите и хитри операции за подвеждане на врага, особено в кампаниите за дезинформация, провеждани срещу Оста. Около него са се създали и много митове — от самото начало той е бил типаж, създаден за литература. В опит да установя кой е този тайнствен персонаж, изядох с кориците биографията „Ian Fleming: The Man Behind James Bond“ (Turner Publishing, 1995). Разпознах сродна душа. Флеминг е прекарвал толкова много часове да създава истории, защото до известна степен е намирал измисления живот за по-интересен от своя собствен.

Но историята на Флеминг остави няколко въпроса без отговор. Той е бил хаплив и безчувствен човек, много верен на каузата си и способен на дълбоки прозрения. Човек, който отчаяно се е нуждаел от обичта и подкрепата на жените, той е бил същевременно и закоравял женомразец. Не се е чувствал добре в собствената си кожа и създал една истинска икона на мъжката изисканост: 007, Джеймс Бонд. С аристократични обноски, привилегирован и осигурен с богатството на семейството си, Флеминг бил запленен от насилието и тайните. Сложен и самотен по душа човек, той изглеждал на седемдесет години, когато се пропил до смърт. А бил едва на петдесет и шест.

Започнах да го виждам като герой в негова собствена шпионска история — в която губи баща си, когато е още малко момче, и до края на живота си се опитва да се докаже като достоен за него. Открих зрънцето на фабулата в Техеранската конференция през 1943 г., в която Флеминг е трябвало да участва, но не е могъл, тъй като бил повален от бронхит и останал в Гиза.

Направих още доста проучвания и мога да препоръчам следните източници на хората, които се интересуват от събитията и личностите в този роман: The Irregulars: Roald Dahl and the British Spy Ring in Wartime Washington от Дженет Конънт (Simon & Schuster, 2008); You Only Live Once: Memories of Ian Fleming от Айвър Брис (Foreign Intelligence Book Series, 1975); Ian Fleming’s Commandos: The Story of the Legendary 30 Assault Unit от Никълъс Ранкин (Oxford, 2011); Operation Mincemeat: How a Dead Man and a Bizarre Plan Fooled the Nazis and Assured an Allied Victory от Бен Макинтайър (Crown, 2010), Alliance: The Inside Story of How Roosevelt, Stalin and Churchill Won One War and Began Another от Джонатан Фенби (Simon & Schuster, 2006); Churchill, Roosevelt, Stalin: The War They Waged and the Peace They Sought от Хърбърт Фийс (Princeton, 1957); Hitler’s Plot to Kill the Big Three от Ласло Хаваш (Cowles, 1967); Beria–My Father: Life Inside Stalin’s Kremlin от Серго Берия и Франсоаз Том (Duckworth, 2001); SMERSH: Stalin’s Secret Weapon от Вадим Бирстейн (Biteback Publishing, 2012); Citizens of London: The Americans Who Stood with Britain in Its Darkest, Finest Hour от Лин Олсън (Random House, 2010); Reflected Glory: The Life of Pamela Churchill Harriman от Сали Бидъл Смит (Simon & Schuster, 1996); и, накрая, но не и на последно място Cairo in the War: 1939–1945 от Артемис Купър (Hamish Hamilton, 1989).

Задължена съм на моя редактор от Riverhead Books Джейк Мориси за прецизната му и цялостна работа по тази история като ръкопис, на помощник-редактора Али Кардия, че се грижеше вещо за думите ми през целия процес на писане, и на моя агент Рафаел Сагалин, който винаги е бил вдъхновен критик и сътрудник. Това, разбира се, е измислена история — всички грешки, които подчертават факта, са мои собствени.