Лоренцо Каркатера
Вълка (46)

44.

Флоренция, Италия

В стаята беше тъмно и тихо. Руслан Холт седеше в средата на оранжев диван, подпрял глава на брадичката си, и спеше, похърквайки. На дъбовата масичка за кафе имаше празна бутилка „Джак Даниълс“, кристален пепелник, пълен до горе с фасове, и полуавтоматичен пистолет. Вляво от дивана беше хотелската количка, пълна с остатъците от късната вечеря.

Аз седях на леглото и гледах спящия Холт. Разузнавателната информация, събрана от моята група в Ню Йорк, го сочеше като човека, планирал операцията срещу Големия Майк. Джон Лу беше засякъл достатъчно разговори по клонираните телефонни номера, за да се потвърди този факт. Вярно, че щеше да е много по-сигурно и безопасно да изпратя Дейвид Лий Бърк и „Безшумната шесторка“ да се разправят с Холт. Или в краен случай можех да изпратя някой от доверените наемни убийци. Важното беше той да си получи смъртта за стореното с Големия Майк. Но аз не смятах така.

Големия Майк ми беше приятел и това поставяше нещата на лична основа. Ако Холт щеше да умре, то щеше да е от ръката ми.

Станах и включих осветлението в стаята. Отидох до дивана и зачаках Холт да усети присъствието ми и да отвори очи. Той разтърка с длан лицето си и погледна към мен.

— Това е петзвезден хотел — каза той. — Човек би очаквал да се погрижат за сигурността му и да не пускат всеки срещнат в апартамента му.

— Аз не съм всеки срещнат — отвърнах.

Той кимна.

— Минибарът е до телевизора. Защо не вземеш нещо за пиене и за двамата? — предложи.

— Не съм дошъл тук да пия. А и ти вече достатъчно си пил.

— Ти имаше възможност да ме убиеш, докато спях. Трябваше да се възползваш.

— Така щеше да се отървеш много лесно. Гъркът заслужава по-добро отмъщение.

— Значи ще бъдем само аз и ти. По старомодния начин.

— Не знам как го наричате в Русия. И не ми пука. Ние му викаме „Бруклински двубой“. Само двамата и само един от нас ще си тръгне жив оттук.

Холт скочи и посегна за пистолета на масичката. Аз сграбчих празната бутилка „Джак Даниълс“ и я стоварих върху главата му. Пистолетът падна на пода. Хванах Холт за косата и блъснах главата му в стъкления плот на масичката. Продължих да го блъскам, докато стъклото не се разби. Острите парчета нарязаха лицето на Холт. Той хвана дебело парче стъкло и го наби в ръката ми през ръкава на коженото ми яке. Аз отстъпих назад и три пъти забих юмрук в лицето му. Силата на ударите го отхвърли обратно на дивана. Грабнах една вилица от хотелската количка и я забих с всички сили в десния крак на Холт. От раната шурна кръв.

Холт скочи от дивана и ми нанесе серия от крошета по ребрата. Аз го ударих с глава и го хвърлих върху масичката за кафе, след което го изритах многократно в гърдите, корема, слабините, яростно забивайки крака си в него.

Имах предимство още от самото начало. Той още беше сънен и махмурлия и беше сварен неподготвен за присъствието ми. Това беше достатъчно за мен.

Холт се търколи настрани, от устата и от носа му течеше кръв, и понечи да се окопити, поемайки си дъх. Аз взех да го ритам по главата и врата и когато той падна на колене, продължих да го удрям с юмруци. Удрях го отново и отново, изгубил чувството за време. В момента единственото, което исках, беше да накажа човека, заповядал да убият моя приятел.

Когато спрях, бях целият в пот, с изцапани с кръв ръце и обувки. Холт изглеждаше ужасно. Обърнах го по гръб и повдигнах главата му, след което подпрях коляно в средата на гръбначния му стълб. После взех главата му с две ръце, наведох се и прошепнах в ухото му „За Големия Майк“. След това издърпах главата на Холт назад, докато не чух как се пречупи вратът му.