Лоренцо Каркатера
Вълка (34)

32.

Торонто, Канада

Седяхме на голяма маса в гостната в хотел „Сътън Плейс“. Вляво от мен имаше малка купчина от папки, чашата с леденостудена вода беше близо до десния ми лакът. На масата с мен седяха членовете на „Безшумната шесторка“ и Дейвид Лий Бърк. Сред присъстващите бяха също Големия Майк Палеокрасас и Джон Лу — последният командирован при нас от Якудза. Навсякъде около Големия Майк и Джо бяха разпръснати папки и листове.

В компанията ни беше специален екип от обучени убийци-ликвидатори:

Дженифър Маласън, която още нямаше трийсет, но вече с дузина убийства зад гърба си, еднакво смъртоносна с нож и гарота.

Робърт Киндър, на трийсет и пет, ветеран от войната в Ирак и един от най-професионалните военни снайперисти.

Франклин Джей Пиърс, на двайсет и осем, кръстен на бившия американски президент, специалист по бойни изкуства, еднакво умел с ръце и крака в убийствата.

Карл Андерсън, на четирийсет и една, бивш химик в държавната лаборатория, който беше в състояние да отрови противника по десет различни начина.

Бевърли Уивър, на трийсет и две, единственият член от групата с кариера в полицията — отряд за обезвреждане на експлозиви в Северна Каролина. Тя беше и експертът по боеприпаси в екипа.

Бърк се грижеше за функционирането на Шесторката като единен екип и отговаряше за командването, когато екипът беше разгърнат за изпълнението на поредната задача.

Бърк беше служил в Специалните сили, част от времето в Италия, и си търсеше подходяща работа, в която да може да приложи уменията, придобивани близо десет години военна служба. Той не беше от хората, които мечтаят за мекия стол на консултант в някой военен конфликт или пък да проверява охраната на някоя голяма корпорация и да им дава препоръки за подобряване на мерките. Той беше роден биткаджия и пълният му потенциал се разкриваше в най-критичните моменти на боя.

В средата на моето европейско „приключение“ чичо Карло ме беше изпратил да се опитам да постигна примирие между Камората и Казалези, клон на неаполитанската мафия, които бяха решили, че им се полага по-голям пай от бизнеса в Южна Италия. Когато опитите ми за мирно решение на конфликта се провалиха, трябваше да се прибегне до по-крути и по-кървави мерки. Тогава Бърк ми се притече на помощ, намеси се в жестоката тримесечна война, в която и двете страни дадоха тежки жертви.

По време на конфликта Бърк демонстрира природния си талант на пълководец и неутолимата си жажда за битки. Той също така доказа своята преданост и ценност в не една и две ситуации. Скоро след като прахта от сраженията се разнесе, телата на убитите бяха погребани и беше постигнато примирие, аз му предложих да дойде в Ню Йорк и да работи за мен. От него се искаше да състави екип, да работи безшумно и незабелязано и да докладва само на мен. Когато нямах нужда от групата, членовете й бяха свободни да се занимават, с каквото поискат, стига да не се замесват в неприятности и да не поемат други деликатни поръчки. Те имаха солидно прикритие за истинските си занимание и начина, по който си изкарваха парите. Заплатата на всеки от тях възлизаше на шестцифрена сума, като Бърк взимаше един милион годишно. Освен това разходите му се възстановяваха. Исках всеки от тях да е задоволен във всичко, да не е лесно да бъде купен от опонентите ми. Макар че имах доверие на Бърк, хората, които той щеше да вербува, трябваше да отговарят на същите високи стандарти. Той изпълни мисията си перфектно и оттогава досега екипът нито веднъж не ме беше подвел. Предстоящите операции обаче щяха да бъдат най-голямото предизвикателство и за мен, и за тях. Давах си сметка, че преди да започна разговора, малцина от тях предполагаха в какъв ад щях да ги изпратя. Скоро този факт щеше да стане очевиден за всички присъстващи на масата.

Отместих папките настрани, а Бърк извади една и я подаде на Уивър, която седеше най-близо до него. Отпих вода и зачаках всички папки да бъдат раздадени.

— Това са вашите цели — казах им. — Има информация за всеки от тях, а преди да си тръгнете, Майк и Джон ще ви дадат още. Във всички случаи трябва да се стреля. Не ни трябват пленници, няма да разпитваме повече никого. Искам ги всички мъртви.

— Някакви съображения за евентуални странични жертви? — попита Киндър.

— Това няма как да се избегне — отвърнах. — Когато тези типове са в акция, те обичат да се крият зад жени и деца. Бих предпочел жертвите да са минимум, но направете каквото трябва, за да им видите сметката, особено на най-главния.

— Всеки от вас получава осемнайсет мишени, пръснати в няколко страни — включи се Бърк. — Аз ще изработя план кой къде и кога ще отиде. Не е необходимо да ви казвам, че разходите не са проблем. Ваш приоритет е изпълнението на задачата.

— Имаме ли краен срок? — попита Маласън.

— В известна степен — отговорих. — Трябва да преодолеете доста големи разстояния и да ликвидирате доста мишени. Разбирам, че това ще отнеме много време. При нормални обстоятелства ще ви трябват три-четири месеца, за да мине всичко гладко.

— А при тези обстоятелства? — попита Пиърс.

— Две, максимум три седмици — отвърнах аз.

— Някои от по-високопоставените цели ще имат засилена охрана — добави Бърк. — Мисля да запазим най-трудните за накрая и да ударим първо по-лесните. Така виждам нещата. Но ако ви се изпречи някое от големите имена в списъка, ако усетите слабо място в защитата им, не се колебайте да се отклоните от плана и действайте решително. Ясно?

Всеки от присъстващите кимна, поглеждайки набързо към имената и кратката информация за тях. Оставих ги да прочетат и се запознаят с досиетата, след което се обърнах към Големия Майк и Джон и им дадох зелена светлина.

— Вие няма да сте сами в тази операция — каза Големия Майк на групата. — Някои от вас може да са чували за мен или за Джон. Но от днес нататък мислете за нас като за най-верните ви приятели. Преди да си тръгнете оттук, ще получите номерата на мобилните телефони на всяко от лицата от досиетата. Ще ви дадем също така последните им известни адреси, любимите им ресторанти, местата им за срещи с приятели и местата им за срещи с други терористи.

— Клонирахме всичките им съществуващи номера — намеси се Джон Лу. — Но както всеки от вас знае, тези типове сменят номерата като носни кърпи. Това не трябва да ви притеснява. Когато номерата се сменят, ние ще ви изпратим новите много скоро.

— Терористите държат активирани най-малко пет телефона по едно и също време — каза Дейвид Лий Бърк. — Как да сме сигурни, че тези, които сте клонирали, са телефоните, които трябва да следим?

— Екипът ни следи комуникациите и разговорите по всички телефони от мрежата на Раза — отвърна Големия Майк. — Чуваме и научаваме всичко, което се говори по тези телефони, но на вас ще изпратим само най-съществената информация от най-важните телефони.

— И все пак няма да е със стопроцентова точност — поясни Уивър.

— Ние не го и твърдим — отвърна Джон Лу спокойно, без тонът му да стане отбранителен. — Ще ви помогнем да се доближите до тях, ще ви дадем достъп до водените разговори и така ще стесните кръга на предполагаемите места. Останалото зависи от вас.

Спогледахме се мълчаливо с Майк и аз му кимнах. Той беше не по-малко впечатлен от Джон, който се държеше като по-младия двойник на чичо си Кодону, водача на Якудза, и имаше абсолютно същите маниери. Беше висок, с дълга черна коса, красиво лице, гарвановочерни очи, които поемаха всякаква информация, но в същото време не разкриваха нищо за притежателя им. Той не издаваше никакви емоции, докато говореше. Излагаше спокойно фактите и беше единственият на масата, облечен в костюм.

— Информацията, която се съдържа в папките, заедно с информацията, която ще получите от подслушаните разговори, трябва да ви е достатъчна да проникнете в зоната на мишената — намесих се аз.

— Искате ли да доведем някого от тях жив? — попита Андерсън. — За информация, да разкрие връзките с другите клетки?

— Всички трябва да умрат — отговорих. — Всички от списъка.

— А ако открием някаква информация на мястото на ликвидацията? — попита Бърк. — Да я вземем или да я оставим?

— Ако имате време, вземете всичко, което мислите, че ще ни е от помощ. Унищожете всичко друго, което не можете да изнесете със себе си. Колкото по-малко отпечатъци оставите на мястото, толкова по-добре.

— Знаем ли с каква огнева мощ разполагат? — попита Маласън.

— Раза ще очаква изненади — отвърнах. — Също както и ние чакаме от него. Аз разчитам на това, че той едва ли ще е подготвен за толкова внезапен и толкова мощен удар.

— А руснаците? — попита Пиърс. — И те ли участват с техни сили?

— Засега нищо съществено. Но Владимир няма да стои със скръстени ръце. Той държи да контролира положението. Ако види, че групата на Раза понася тежки загуби, няма да се поколебае да се намеси. Ще изпрати колкото бойци намери за необходимо.

— Работата е сериозна — каза Бърк. Той потупа папките от купчината и подкани с поглед останалите от екипа, че е време да си вървят, да се отправят на мисия, от която може да не се върнат живи.

— Искам да ми донесете нещо — обадих се аз и всички се обърнаха към мен.

— Какво? — попита Бърк.

— Едно име.

— Ние прослушваме доста разговори по клонираните телефони — отвърна Големия Майк. — Три четвърти от тях обаче са безполезни глупости. Понякога се отпускат и говорят за някоя планирана акция или за вербуване на нов член. Спират с кодираните съобщения и говорят открито достатъчно дълго, че да разберем замисъла им и да се досетим за останалото.

— Значи искате името на техен член, така ли? — попита Киндър.

— Не — отговорих аз. — Искам името на един предател.

— Информацията, с която разполагаме, е още прясна и все още се опитваме да я разгадаем — добави Големия Майк. — Но мислим, че някой от нашите си сътрудничи с Раза, с Владимир или с двамата едновременно.

— От вашите? — недоверчиво попита Бърк и се обърна към мен.

— Рано е да се каже — отвърнах. — Не знам колко навътре в обкръжението ми е, но ме тревожи фактът, че противникът така спокойно говори за това по телефона.

— Непринуден разговор или нещо по-сериозно? — попита Бърк.

— Това, което засякохме досега, са разговори за дислокацията — поясних аз. — Къде отиват, къде ще се установят. Единствените имена, които споменават, са моето и на Големия Майк.

— И ако вече се питате — което е напълно в реда на нещата — намеси се Джон Лу — с Майк вече бяхме проверени.

— Подозираш ли някой друг? — попита ме Бърк.

— Докато не разбера със сигурност, подозирам всеки един в тази стая.

— Ако екипът ми попадне на нещо, веднага ще ви го предоставя и на вас — каза Големия Майк. — Но си мисля, че е по-добре да се опитате да измъкнете тази информация от някоя от важните клечки от списъка.

— Ако научите име, не ми го съобщавайте по телефона. Ще ми го кажете, като се върнете — наредих аз. — Не искам да му давам предимство.

— Той в нашия списък ли е? — попита Маласън.

— Не, той е в моя списък — отвърнах.