Лоренцо Каркатера
Вълка (43)

41.

Ню Йорк, САЩ

Големия Майк Палеокрасас, внукът на рибаря, който с годините се превърна в една от най-ярките звезди на подземния свят, седна зад волана на префасонирания черен мустанг, модел 1967 година, с осем цилиндъра колосална мощ, направен за скорост и комфорт, и облегна глава на кожената седалка. Беше мечтал за такава кола още от деня, в който за първи път гледа филма „Булит“ със Стив Маккуин. Беше на десетия му рожден ден, а филмът беше записан на видеокасета, подарък от баща му, който му беше предал по наследствена линия любовта към бързите коли. Но Майк трябваше да чака още единайсет години, докато открие това, което търсеше. Колата беше очукана, двигателят — изтъркан от каране, купето — олющено и похабено от климата и времето. Но Големия Майк тогава разбра, че това е неговата кола-мечта и не се поколеба да инвестира време и средства, за да придобие мустангът сегашния си бляскав вид. Докато израстваше в йерархията на гръцкия престъпен синдикат, той събра в колекцията си и други коли, всичките копия на онези, които беше гледал във филмите. Истинските любови на Големия Майк бяха две — колите и филмите.

— Ако можех да изживея живота си отново — каза ми той веднъж по време на дълга и обилна вечеря в лятната му вила в покрайнините на Атина, — щях да се кача на самолета и да отида в Лос Анджелис. Щях да си намеря работа в киноиндустрията, но нямаше да се занимавам с това, което вършим ние — измами с бюджета, изнудване, рекет — а просто щях да правя филми.

— И защо не го стори? — попитах го аз. — Баща ти едва ли щеше да те спре. Нямам впечатлението, че е много щастлив, задето си избрал сегашното си поприще. Можеше да направиш промяна.

— Мислех за това — отговори ми Големия Майк. — Но тогава той се разболя и изведнъж сякаш всеки грък, когото познавах, поиска да има парче от неговия бизнес. А той дори още не беше предал Богу дух. Винсънт, той беше изградил бизнеса си от нулата. Не можех да си замина просто така и да оставя да го разграбят някакви чужди хора.

— И сега съжаляваш ли за това?

— Всеки е съжалявал за нещо в живота си — отвърна Големия Майк. — Може и да не постигнах детската си мечта, но запазих жива мечтата на баща ми. Нашата организация не е голяма, изобщо не можем да се сравняваме с твоята империя, с Якудза или с Триадите, да не говорим за руснаците. Но ние сме си извоювали място на масата и без съгласието ни никой не може да предприеме каквото и да било на нашата територия. Ние никога не сме били зависими от никого и това е хубавото на една престъпна организация. Върху мен не се упражнява натиск, какъвто ти изпитваш всеки ден. Не мога да си представя, че си искал животът ти да се развие по този начин.

— Ако родителите ми бяха доживели до старини, резултатът щеше да е по-различен. Особено ако баща ми не беше умрял рано. Да, той много обичаше чичо Карло, уважаваше го и се вслушваше в съветите му, но истината е, че мразеше престъпния бизнес, с който чичо ми си изкарваше хляба. Баща ми беше работяга, който се трудеше къртовски по много часове всеки ден, а в замяна не получаваше много. Хората като него не ги е грижа много за гангстерите.

— Аз си те представях като студент по право в университета — каза Големия Майк. — Ти имаш ума и начина на мислене за това. Бих те наел на работа при мен.

Усмихнах се и поклатих глава.

— Не мисля. Макар че не бих имал нищо против да ми плащат хонорарите на час. И те ни наричат нас крадци и мошеници. Не, по-скоро бих записал да следвам медицина. Винаги съм се интересувал от нея, още повече, след като майка ми се разболя.

— Доктор Вълк — каза Големия Майк и прихна да се смее. — Добре звучи.

— Кого, по дяволите, заблуждаваме? Та ние сме били родени за гангстери. От мен щеше да излезе некадърен лекар, а твоите филми най-много щяха да ги издават на дивиди, без изобщо да стигат до киносалоните. И двамата щяхме да сме доста нещастни.

Големия Майк се намираше на последния етаж на един закрит паркинг в центъра на града. Погледна между двете дебели бетонни греди и видя, че започва да вали доста силно. Забеляза и втора кола, паркирана на същото ниво. Не му трябваше много време, за да разпознае марката и модела на седана и да разбере, че това е „опашка“. Стъклата бяха затъмнени и вдигнати догоре, за да не се вижда колко души са вътре. Той предположи, че са шофьорът и четирима стрелци.

Тази кола я нямаше, когато той паркира мустанга си два часа по-рано, преди срещата му с Джон Лу и членовете на проследяващия екип, които го информираха за последното предполагаемо местонахождение на Раза и за смъртта на Сантос. Той разтърка очи, взе ментови дъвки от жабката на колата и пъхна три наведнъж в устата си. После си сложи тънки черни кожени ръкавици и провери огледалата за задно и странично виждане. Завъртя ключа на стартера и се усмихна, когато чу звука на осемцилиндровия двигател, 427 кубика, който сам беше монтирал. Вътрешността на колата бавно потрепери. Обърна се и видя как шофьорът на седана — последен модел „Мерцедес“ — също запали двигателя. Големия Майк си каза, че ще може да надхитри и да изпревари стрелците. Даваше си сметка обаче, че по огнева мощ те го превъзхождат многократно.

„Е, Беси — каза Големия Майк на колата по прякора, който баща му й беше дал, когато за първи път беше видял жалката купчина желязо, домъкната отнякъде от сина му. — Винаги съм вярвал, че ти си по-добра от който и да било Бенц. Време е да го докажеш.“

Големия Майк свали ръчната спирачка и превключи на задна. Зави назад, към мерцедеса, превключи на първа и подкара към рампата, извеждаща от седмия етаж. Седанът го последва. Когато приближи до рампата, той превключи на втора, натисна газта до дупка и стисна здраво волана. Бързо подкара по спираловидната бетонна рампа, като внимаваше да не закачи металната мантинела от едната страна и здравата бетонна стена от другата. Седанът го следваше. Затъмнените стъкла на вратите бяха свалени и трима от мъжете се бяха показали навън с насочени пистолети.

На завоя към шестия етаж задната лява броня на мустанга отскочи в металната мантинела. Един от куршумите на стрелците разби задния фар, друг уцели страничното огледало. Големия Майк превключи от втора на първа, предницата застърга в бетонната стена и от търкането се появиха искри. Седанът скъсяваше дистанцията, като взимаше завоите със скърцане на гумите. Шофьорът предпочете да се държи по-близо до стената, за да не закачи мантинелата.

Мустангът подскочи на рампата към петия етаж и Големия Майк подкара из етажа, след което маневрира покрай близо четирийсетте коли, паркирани и разпръснати из целия етаж. Той погледна в огледалото и видя, че седанът продължава да го следва, а стрелците стреляха по него. Един куршум разби задното стъкло, а друг проби кожената тапицерия на седалката и сякаш я разряза с нож.

Един от куршумите попадна в целта.

Големия Майк погледна надолу и видя дупка в корема си, от която обилно потече кръв върху черната постелка в краката му. Левият му крак започна да изтръпва, а от болката очите му се насълзиха. Той заобиколи с колата бял ван, чиито номера бяха от друг щат, след което натисна рязко спирачката и внимателно маневрира с мустанга, като направи обратен завой, за да се озове челно срещу мерцедеса. Към него летеше ураган от куршуми. Четири куршума пробиха предницата и от капака се изви черен дим.

Големия Майк превключи на трета скорост и усети как мощният двигател оживя, само на не повече от десет метра от бързо приближаващия се седан. Даде си сметка, че ако изгуби играта „Кой е по-голям куражлия“, ще се блъсне в мерцедеса и едва ли ще оживее. Колата му нямаше въздушни възглавници, а той дори не си беше направил труда да си сложи колана. Единственият му шанс беше шофьорът на седана да трепне и да даде на заден ход.

През болката в хълбока и димната мъгла пред него срещна погледа на шофьора на седана и се усмихна.

„Страх го е от теб, Беси — каза Големия Майк. — И хубаво прави.“

Мерцедесът удари спирачки и рязко зави настрани, като по този начин избягна удара с мустанга само на сантиметри. Седанът спря рязко до ръба, като от падането и разбиването му го делеше само половинметрова бетонна ограда. Един от стрелците изскочи от колата с пистолет във всяка ръка и започна да сее куршуми по мустанга. Един от куршумите улучи Големия Майк в рамото, втори одраска десния му лакът. Той стисна зъби въпреки болката и кръвта, превключи на четвърта и натисна газта до дупка. Мустангът се устреми право към мерцедеса.

Сблъсъкът беше внезапен и силен. Стрелецът загина мигновено, а тялото му беше смачкано от скърцащите гуми и очуканата стомана. От удара мерцедесът отхвръкна настрани и падна през бетонната ограда, след което полетя надолу и няколко мига по-късно се заби в улицата с трясък. Резервоарът му избухна в огън и дим.

Тримата мъже вътре бяха мъртви.

Мустангът на Големия Майк едва не последва седана — предницата му увисна във въздуха. Колата беше смачкана и направена на решето от куршумите, гумите бяха изтъркани до метал, от двигателя излизаше дим. Гюрукът на мустанга беше изхвръкнал чак до другата стена.

Главата и гръдният кош на Големия Майк лежаха в купчина разбити стъкла. Тялото му беше мокро от кръв и едното му око беше затворено. Той бавно и предпазливо си пое дъх, като всяко вдишване беше болезнено като удар с юмрук. Силният дъжд барабанеше по главата и по гърба му.

Големия Майк си пое дълбоко дъх, потупа капака на колата, сякаш я похвали, след което напусна този свят.