Лоренцо Каркатера
Вълка (60)

58.

Флоренция, Италия

 

Андерсън изблъска Аврим в багажника на една от колите, които руснаците бяха паркирали в страничната уличка на две пресечки от Галерията. Зад тях районът се беше превърнал във военна зона. Улиците бяха изпълнени с дим от стрелбата и сълзотворен газ. На асфалта, на тротоара и по капаците на колите лежаха трупове. Витрините на магазините и входните врати на жилищните сгради бяха надупчени от куршуми. Трима униформени полицаи също бяха пострадали — двама ранени и един убит. Четирима от руските стрелци лежаха проснати на паважа, двама от тях още държаха пистолет в ръката.

„Безшумната шесторка“ на Бърк също не остана незасегната. Пиърс седеше, облегнат на стената, близо до паркираните седани. Дясната му ръка беше одраскана. Маласън лежеше по лице на улицата, на метри от него, и не мърдаше. Бърк беше отнесъл куршум в рамото, а друг го беше одраскал отстрани по главата. Дори Аврим беше прострелян в крака и губеше много кръв.

Андерсън беше взел детонатора от якето на Аврим по време на схватката и изчака Бърк да завие зад ъгъла и да дойде при тях.

— Има още седем, може би осем руснаци, които се движат към нас — каза Бърк на Андерсън. — Провери Пиърс и Маласън и се приготви да ги натоварим в микробуса. Уивър трябва да дойде скоро.

— Идвам — обади се Уивър в слушалките им. — До минута ще съм при вас.

— И него ли ще вземем? — попита Андерсън и кимна към Аврим.

Бърк поклати глава.

— Той ще се вози при руснаците — отвърна и издърпа Аврим от Андерсън. — И дай детонатора на Уивър веднага щом се качим в микробуса.

Андерсън тръгна към улицата, за да евакуира падналите си в боя другари.

Аврим се обърна към Бърк, кървящ, уплашен и уморен:

— Не можете да ме оставите на руснаците. Те ще ме убият, щом ме видят.

— Ти ще ги изненадаш — отвърна Бърк. — Ти ще им видиш сметката, преди те да имат шанса да те убият.

Бърк извади швейцарско сгъваемо армейско ножче от джоба на джинсите си и пъхна острието в процепа на ключалката на багажника на колата.

— Не са си заключили колата — отбеляза Бърк и се усмихна. — Тези руснаци никога не си заключват колите.

Той отвори багажника за по-малко от трийсет секунди и се обърна към Аврим:

— Тук пътищата ни се разделят. Влизай вътре.

— Защо?

Бърк го изгледа, след което го удари по главата с дръжката на пистолета. Първият удар го зашемети, от втория и третия се олюля, а четвъртият директно го прати в несвяст. Бърк вдигна безчувственото тяло на Аврим и го напъха в багажника, като положи главата му върху кафява чанта. После разкопча якето, провери дали бомбата е добре закрепена на гърдите му и затръшна капака на багажника.

Той изчака, докато микробусът, управляван от Уивър, завие рязко иззад ъгъла и спре до двата седана.

Страничната врата се отвори и когато Бърк скочи вътре, микробусът веднага потегли.

— Зле ли е? — попита той и погледна към Пиърс и Маласън.

— И двамата са изгубили много кръв — отвърна Киндър. — Пиърс е ранен, трябва само да се извади куршумът. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— А Дженифър?

— Коремна рана. Бронежилетката е спряла един от куршумите, но другите са минали точно под нея. Трябва да я види лекар-специалист в болница.

Бърк се обърна към Уивър:

— На какво разстояние трябва да се отдалечим, за да задействаме устройството?

Намираха се на три улици от седаните на руснаците и виждаха как останалите живи стрелци тичат към колите. Уивър рязко спря микробуса.

— Ето тук е добре — отвърна тя и взе устройството.

Бърк отвори страничната врата и излезе навън.

Погледна в далечината към тесните улици и зачака руснаците да се накачат по колите и да потеглят. Водещият седан се движеше с много по-висока скорост.

— Можем ли да взривим и двете коли? — попита Бърк.

— Колко грубо беше направена бомбата? — попита Уивър.

— Доста. Половин дузина парчета нискокачествен динамит, жици с изолация и таймер. Щеше да е достатъчно да съборят Давид от пиедестала му. Раза е планирал стените и мраморните подове да причинят останалите вреди.

— Едната кола ще хвръкне във въздуха със сигурност — отвърна Уивър. — Може да разбие стъклата на втората и да спука гумите, ако е достатъчно близо.

Бърк се отдалечи от микробуса и отиде в средата на улицата. Седаните бяха на по-малко от две пресечки. Той вдигна дясната си ръка, свита в юмрук, и вдигна палец. Вътре в микробуса Уивър натисна червения бутон на детонатора.

Експлозията рязко спря първия седан. Четирите му врати, капаците се разлетяха в различни посоки, разбивайки стъклата на паркираните отстрани коли и на вратите на сградите. В небето се изви огнено кълбо и десетки дървени капаци на прозорци бяха откъснати от пантите им. Четирима от пътниците в колата бяха изпепелени моментално.

В багажника тялото на Аврим сякаш изчезна, разтвори се. От него останаха само няколко разпръснати овъглени останки.

Вторият седан също претърпя щети. Задните му гуми станаха на парцали, задното стъкло се пръсна. Пламъците погълнаха предната част на колата и шофьорът изгуби управление и контрол върху волана. Колата бавно спря на половин пресечка от мястото, където стоеше Бърк.

Руснаците изскочиха от колата, с оръжие в ръцете, с покрити със сажди и прах дрехи.

Бърк извади два пистолета от колана си и тръгна към тях. Киндър изскочи от микробуса и го последва, а малко след това тръгна и Андерсън.

— Да видим дали им е останало желание за бой — каза Бърк, докато вървяха към противниците си. — Уивър, направи обратен завой и следвай зад нас. Карай бавно и славно.

Руските стрелци избърсаха дима и саждите от очите си и видяха как Бърк и екипът му приближават към тях, след което заеха позиции, готови за стрелба.

— Изглежда, нещо се разколебаха — каза Киндър.

— Нека да им дадем храна за размисъл — отвърна Бърк. — Като стигнем до завоя, открийте огън по тях. Ако отвърнат, тогава значи ще се бият до последно.

Тримата руснаци се отделиха от димящия седан и се придвижиха в средата на улицата, все още замаяни от силата на експлозията, без да могат да фокусират зрението си. Зад тях се чуха сирените на наближаващи полицейски коли. Руснаците разбраха, че полицията ще е тук най-много до няколко минути. Гъстият дим от горящата кола покри тясната улица като е черно одеяло. Не се виждаше почти нищо. Руснаците бяха принудени да се прицелват повече по звука, отколкото по реални мишени.

Андерсън и Киндър спряха на кръстовището и използваха за прикритие каменните стени. Бърк стоеше непоклатим в средата на улицата с насочени напред пистолети. Уивър придвижи микробуса напред и спря само на около метър зад него.

— Само кажи кога — обади се Андерсън.

— Сега — отвърна Бърк.

Всеки от тримата откри стрелба в дима, който от вятъра тръгна да се мести в тяхна посока. Ответният огън беше минимален и спорадичен. Куршумите се удряха в камъка или отскачаха от паветата. Скоро стрелбата спря.

Бърк и хората му също спряха да стрелят и зачакаха.

— Може всички да са мъртви — каза Киндър. — Доста олово изхабихме по тях.

— Може да са си плюли на петите — предположи Андерсън. — Мястото е пълно е ченгета. След броени секунди ще са и на тази улица.

— Включи фаровете — нареди Бърк на Уивър. — Димът е много гъст, така ще виждаме по-добре.

Уивър ги забеляза първа — тримата руснаци сякаш възкръснаха от дима.

Един куршум удари Киндър в рамото и пистолетът му падна на тротоара. Андерсън се обърна и си размени няколко изстрела от близко разстояние с втория руснак. Двамата бяха на метър един от друг и всеки изстрелян куршум попадна в целта си.

Бърк свърши патроните и понечи да смени пълнителя, когато беше улучен в левия хълбок. Ударът го събори и той падна на коляно.

Уивър отвори вратата на микробуса и изпразни глока си по посока на стрелеца, който беше улучил Бърк. Четири от куршумите й поразиха руснака и онзи се просна мъртъв по гръб.

Бърк напъха нови пълнители в двата пистолета със забавени от раната движения и насочи пистолетите към руснака, който се канеше да довърши Киндър.

— Залегни! — извика Бърк.

Киндър се просна на тротоара, лицето му беше на сантиметри от канавката. Руснакът, застанал над него, понечи да се обърне и да се прицели в едрия американец.

Бърк го изпревари и стреля. Онзи сякаш подскочи няколко пъти от силата на ударите и падна мъртъв назад, обратно в дима.

Бърк се обърна към Андерсън и последния руснак. Двамата бяха на земята и никой от тях не мърдаше. Киндър се надигна, взе си оръжието от земята и отиде до Андерсън. Погледна към руснака, изрита оръжието му далеч от тялото и коленичи да види в какво състояние е приятелят му.

— Още диша — провикна се. — Има две дупки, едната рана е сериозна.

Бърк отиде при Киндър и му помогна да изправи на крака Андерсън. Уивър премести микробуса до ъгъла, изскочи отвътре и бързо отвори страничната врата. Един по един тя качи ранените вътре и затвори вратата. Изтича отпред, отново седна зад волана и включи на скорост.

— Всички сме вътре — докладва Уивър.

— Да тръгваме — заповяда Бърк. — Нямаме повече работа тук.