Лоренцо Каркатера
Вълка (41)

39.

Ню Йорк, САЩ

— Откога знаеш? — попитах.

— Отпреди около седмица — отвърна Големия Майк.

Бяхме седнали на бара в един ресторант в центъра на Манхатън. Цялото заведение беше празно, а персоналът щеше да дойде на работа, за да готви за обяд чак след час.

— Но реши чак сега да ми кажеш.

— Трябваше да се уверя, че е така, Винсънт. Трябваше да съм сто процента сигурен, че е така.

— Как проследи разговорите до него?

— Не беше лесно. Той е добър, винаги е бил добър в работата си. Почти колкото мен. Но почти. Най-голямата му грешка е, че не е допускал някой да се усъмни в него и да започне да го проверява.

— Има ли риск това да е някакъв капан? — попитах аз. — Ами ако целта им е да ни накарат да се вторачим вътре в собствения си лагер, докато някой друг върши мръсната работа?

— И аз се надявах случаят да е такъв. Проверих всичко по два пъти, че и по три. Няма кой друг да е. Джими е „къртицата“ на Владимир.

Новината направо ме съсипа. Не можех да я приема, да се примиря с нея на някакво ниво — нито лично, нито професионално. На пръв поглед подобно нещо беше безсмислено и глупаво, дори твърде жестоко, предвид трагедията, която беше сполетяла мен и семейството ми. Предателствата са често явление в моя занаят, често и очаквано. Не бях наивник и допусках, че и на мен някой ден ще ми се случи. Затова винаги бях нащрек за всеки подозрителен знак.

Но и в най-мрачните си кошмари не бях предполагал, че ударът ще дойде от Джими.

Той беше най-близкият, най-довереният ми приятел. Човекът, с когото споделях всичките си съмнения, тревоги, страхове. И той винаги с готовност ми даваше утеха, даваше ми напътствия и съвети. Ако имаше някой, който да знае всичките ми тайни, който беше наясно с мотивите ми и можеше да предугади всеки мой ход, това беше брилянтният младеж, прикован за цял живот в инвалидна количка.

Но трябваше да мисля и за Джак, когото Джими пазеше и наглеждаше. Предателството му излагаше на опасност живота на сина ми.

— Какво възнамеряваш да предприемеш? — попита ме Големия Майк.

— Не знам. За първи път не знам как да постъпя.

— Не можеш да оставиш така нещата. Но не можеш и да подминеш факта само защото предателят ти е близък.

— Не, много повече от това е.

— Само ако го оставиш да е така. Ще те попитам нещо. Ако не Джими, а аз бях предателят, пак ли нямаше да знаеш какво да правиш?

Поклатих глава.

— Не, с теб щях да се разправя набързо, бъди сигурен в това. Не искам да мисля за подобни ситуации, но нищо нямаше да ме спре да го сторя.

— А Джими с какво е по-различен? Заради недъга му ли? Защото си мислиш, че двамата с него сте като братя? Сега всичко това са само разбити илюзии, Винсънт. Има предател и този предател е от най-приближения ти кръг. Той представлява риск за цялата операция. А също така за теб, за Стрега, за мен и най-важното, за Джак.

— Мислиш ли, че Джими би позволил да наранят Джак?

— С действията си той вече го е допуснал. Сега враговете ти имат такъв достъп, какъвто би бил невъзможен без наличието на „къртица“ от такъв ранг в твоя лагер.

— А какво мислиш за случилото се на самолета? — Думите сякаш сами неволно излязоха от устата ми. — Дали и той не е участвал в плана?

— Малко е вероятно. Него проверих най-напред и излезе, че е чист. По всяка вероятност Джими се е решил на предателство това лято, седмица или може би две след срещата на Съвета.

— Може ли да го използваме по някакъв начин? — попитах. — Поне докато не реша как да постъпя в тази ситуация.

— Дай ми пример.

— Ако кажем на Джими, че знаем задето Раза планира удар, че дори обмисля възможност за двойна атака? Че знаем за плановете му и че възнамеряваме да ударим първи?

— И той ще предаде информацията на Владимир, който ще я предаде на Раза. Добре, ако е така, ние какво ще спечелим?

— Ако замисълът проработи, можем да засечем техни разговори за истинските им планове, което ще ни изведе на вярната посока.

— Или?

— Или те ще ускорят осъществяването на плана. Ще преместят датата и ще ускорят подготовката. И по техните действия ще можем да локализираме местата на планираните експлозии.

— Може и да стане — каза Големия Майк. — Ще се погрижа Джими никога да не разбере, че подслушваме телефонните му разговори. Но, както казах, той е доста добър и доста по-умен и хитър от останалите ни противници. Следим го от около седмица, предимно с лазерни устройства за подслушване, така че трудно ще ни разкрие. Но когато го поставим на денонощно прослушване, много скоро ще се досети за това.

— Ще може ли да разбере кой го подслушва?

— Не е необходимо. Ние сме единствените заподозрени.

Поседях замислен няколко минути, след което станах от бара и отидох до голямата кафемашина. Погледнах към Големия Майк — той също изглеждаше съсипан от новината. Улови погледа ми и поклати глава.

— Ще гледам да спечелим колкото се може повече време — каза. — Но едва ли ще е повече от седмица.

— Достатъчно — отвърнах аз.

— Чичо ти ще бъде съсипан. Мафиот от старата школа като него няма как да приеме спокойно подобна новина. Баща ми беше същият. За тях не е важно кой е предателят, какви са мотивите му, както и дали, и колко съжалява за стореното. Предадеш ли фамилията, ти вече не си част от нея. Ти си пътник.

— Подслушваш ли телефоните на Стареца?

— Не, не съм имал причина за това. — Големия Майк явно се изненада от смяната в тона ми. — Ние и Джими не подозирахме. Той сам падна в лапите ни.

— По чия инициатива е станал контактът с руснаците? — попитах.

— Трябва да проверя по-подробно списъците с разговорите, проведени от телефона на Джими. А може и там да няма нищо. Няма как да се разбере. Остава ни само да гадаем. Според мен Владимир първи му е предложил. Съмнявам се, че Джими, каквито и да са били намеренията му, е тръгнал да се свързва сам с руската мафия.

— Тогава той как комуникира с тях? Те могат да говорят с него, а той как им отговаря?

— Повикванията винаги са от руснаците — отвърна Големия Майк. — Джими отговаря или с кодиран текст, или с помощта на аудио четящо устройство, вградено в лаптопа му. Идеалният „вътрешен човек“, ако се замислиш — човек, който не може да говори. Кой би го заподозрял?

— Аз трябваше отдавна да съм го усетил.

— Ще кажеш ли на Стрега? Тя е до нас от доста време. И не само е близка с Джими, а също му има доверие. Всъщност до днес всички му имахме доверие.

— Нека оставим всичко както си е. Ще се оправя с Джими, когато му дойде времето. Може да има нещо друго, да не е чисто предателство. Или може би на мен така ми се иска да мисля.

— Да не би да смяташ, че той иска да изработи Владимир?

— Нещо такова. Ти сам го каза — Джими е много умен, а аз не му възлагам много работа, освен да наглежда сина ми и да ръководи компютърния бизнес на фирмата. Може би това е неговият начин да демонстрира, че може да ми бъде по-полезен. Видял е, че сме се фокусирали върху Раза и неговата група. Също така знае, че освен Стрега никой друг от синдикатите не поиска да се ангажира напълно. Те стоят и чакат да видят как ще се развият събитията, кой ще остане, след като димът се разсее.

— И затова се преструва, че те предава?

— Не казвам, че точно така е станало. Но може да е било така.

— И затова той изчаква — каза Големия Майк.

— Точно така. Ако ще трябва да затрия Джими, първо искам да се уверя, че наистина е предател, а не човекът, който предано се грижи за мен и семейството ми.

— И кой от двамата според теб е той?

— Де да знаех.