Лоренцо Каркатера
Вълка (26)

24.

Ню Йорк, САЩ

— Отне ни доста време, но накрая успяхме да пробием мобилните им комуникации и да клонираме три номера — каза Големия Майк. — Имай предвид, че това са само три от десетките номера, които ползват, като прибавят четири нови на всеки седем до десет дни.

— Можеш ли да засечеш местата, от които се обаждат? — попитах.

— На някои да, но не на всички. Тези типове са умни. За да предадат едно съобщение, използват три различни номера от три различни места. Комуникират на своя код, който е труден за дешифриране. Нещата стават още по-трудни, ако не и невъзможни, когато започнат да говорят на техния език.

Облегнах се назад и се вгледах в пенливите води на реката. Седяхме на пейка в Хъдсън Парк, в Челси, а над нас се беше разпростряло ясното небе. Слънцето приятно топлеше лицата ни.

— Колко са?

— В клетката ли? Или ме питаш за разговорите?

— И двете.

— Доколкото с Джон можем да преценим, той разполага с около стотина редови бойци, пръснати из цяла Европа, най-вече в Италия и Англия. Не ме питай защо са там, не знам. От този брой може би пет до максимум седем души са в непрекъсната комуникация и непрекъснато сменят номерата.

— Останалите получават устни съобщения или такива, поставени в тайници, така ли?

— До голяма степен да — отвърна Големия Майк. — Като сведеш нещата до основи, операцията е съвсем проста. Високопоставените членове начело с Раза разработват плана. Предават го на втория ешелон и оттам той се довежда до знанието на най-низшите нива в йерархията. Този, който е най-маловажен, е нещастникът, който ще се омотае с бомбения механизъм и ще бъде изпратен да извърши атентата.

— Успя ли да засечеш Владимир в прихванатите разговори?

— Нито дума. Или иска да запази дистанция и им дава пълна свобода на действие, или успява да прикрие следите си умело, така че да не можем да го разкрием.

— Какво успя да събереш до момента?

— Раза е хитър — каза Големия Майк. — Работи без ясен почерк. С изключение може би на това, че всяка следваща акция е по-значима и мащабна от предишната.

— За тях това е мисията на живота им — отвърнах аз.

— Каузата им, за която твърдят, че била справедлива, всичко това са пълни глупости. Всичко се свежда до това да избият колкото се може повече хора, в колкото се може по-кратки срокове.

— Да, излишно е да чакаме ендшпил, такъв няма да има — каза той. — Какво цели Владимир е лесно да отгатнем. Ние сме били в подобно на неговото положение, до голяма степен и ние действаме така. Той просто се възползва от слабостите в системата, за да укрепи собствените си позиции. Неговите ходове са гангстерски. А виж, какво целят тези другите, не е лесно да разбереш.

— Имаш ли идея коя ще е следващата им мишена? — попитах аз.

— Още не — отвърна Големия Майк. — Но сме близо. Явно ще е нещо много голямо. Засега мога да ти кажа само толкова.

— Ще бъде някой културен обект — отбелязах. — Като удариха Световния търговски център, удариха финансовото ни ядро. Следващият удар ще бъде насочен към сърцето. А това означава Европа. По всяка вероятност в Италия.

— Затова ли така се сдуши със Стрега?

— До голяма степен, да. Първата битка е много важна. Щом премахнем Раза, очистим групата му и секнем паричните му потоци, тогава в играта ще се включат нашите съюзници. На всяка цена ми трябва победа, Майк. Ти и Стрега сте моят най-добър шанс за това.

Големия Майк беше един от най-коравите мъже, които познавах, а и един от най-интелигентните и мъдри мъже. Той беше от новата вълна босове на организираната престъпност, които бяха прозрели, че двайсет и първи век ще е повратна точка в начина на водене на нашия бизнес. Той постоянно се безпокоеше и ядосваше, че другите групировки все не успяват да прозрат това просто нещо.

— Според теб трябва ли да сме безпощадни като тях? — попита ме той. — Тези типове нямат никакви скрупули. За тях е напълно нормално да използват дете за примамка или дори за мишена. Може да си на пет или на петдесет и пет, това за тях е без значение. Окажеш ли се на пътя им, ще те прегазят. Мен ако питаш, ако изобщо имат някакво предимство, то е това.

— Знам. Те са способни на постъпки, за които ние не бихме и дръзнали да си помислим.

— Но не и руснаците. За тях бандата на Раза е идеалният партньор.

— От нас се изисква само да сме по-хитри и по-бдителни от тях, както и да имаме много повече късмет — отвърнах аз. — Ще се наложи да извършим някои неща, с които със сигурност няма да се гордеем. Но всяка една война има висока цена.

Големия Майк се умълча за момент и замислено се загледа в пейзажа.

— Ти вече плати достатъчно висока цена — отвърна накрая.

— Удвоих охраната на Джак — поясних. — Той е основната ми грижа. Направих го така, че да не забележи. И без това му се събра много, та да се движи заобиколен от въоръжени хора.

— За Джак не се притеснявам — каза Големия Майк. — Той е добро хлапе и няма да му се случи нищо. Ние всички ще се погрижим за това. Повече ме е страх за теб.

— Няма нужда да се страхуваш за мен. Всичко ще се нареди.

— Теб те сърбят ръцете да се включиш в боя. Загърбил си и най-елементарната предпазливост. Вярно, че когато стане дума за безопасност, ти винаги си имал свое виждане по въпроса. Но сега нещата са по-различни.

— Искам ги мъртви, Майк. И ако е нужно да изложа себе си на риск, за да го постигна, така да е. Това е риск, който съм готов да поема. За мен друг път няма.

— А на мен ми трябваш жив. Както и на Джак. Вълка може да поема всякакви рискове, но не и бащата на Джак.

Големия Майк извади от сакото си малък черен мобилен телефон и ми го подаде.

— Ако трябва да се свържеш с мен, използвай го. Позвъни ми, или ми напиши съобщение, няма значение. Него не могат да го клонират. Ще дам по един такъв на Стрега и на Джими.

— Как така не могат да го клонират?

— Така, не могат. И Джон не може.

Прибрах телефона в джоба на ризата си.

— Довечера ли летиш обратно? — попитах.

— Самолетът ме чака в Тетърбъро — отвърна той. — Ще съм си у дома утре рано сутринта. Освен ако не искаш да остана за срещата с колумбийците.

Поклатих глава и отвърнах:

— Те са доста съмнителна шайка. Може и да се паникьосат, ако се появя на срещата с човек, когото не са очаквали.

— Мислиш ли, че ще се съгласят на нашите условия?

— Да, според мен ще се съгласят. Мексиканците им отнеха лъвския пай и те сега страшно много искат да си го върнат. Мога да ги подпомогна, като им отворя вратата. В замяна те няма да оставят мексиканците на мира, докато ние се фокусираме върху терористите и руснаците.

— Те имат ли достатъчно сили, за да се опълчат на мексиканците?

— Не и за по-дълъг период. Но ще ни спечелят достатъчно време и ще забавят трафика на оръжие и наркотици, които минават през територията на Мексико. Едно главоболие по-малко за нас.

— Пази си тила — предупреди ме Майк. — Никак не ми харесват тези.

— Никой не ги харесва. Но щом могат да ни помогнат, ние ще се възползваме.

— А след като престанат да ни бъдат нужни?

Обърнах се към Големия Майк и сложих ръка на рамото му.

— Тогава ще избием колкото можем повече от техните и ще превземем колкото се може по-голям дял от бизнеса им.

Той кимна.

— Нямам търпение да дойде този ден. Гледай да се върнеш към старите си задължения и да се грижиш за ежедневните ни операции. Доста по-чисто и приятно занимание е.

— И много по-печелившо — отбелязах аз.