Лоренцо Каркатера
Вълка (6)

4.

Първата експлозия разтърси железопътната гара на Рим. Беше 8.58 часът, понеделник сутринта. Взривът избухна от една раница, оставена до фонтана от набит младеж с тениска с надпис на „Грейтфул Дед“, джинси и зелено шушляково яке. Той тъкмо беше излязъл от сградата на гарата, когато бомбата избухна. Таймерът беше настроен така, че експлозията да удари в най-натоварения час, в пика на пътническия поток — лятна смесица от туристи, тръгнали на своето ваканционно летуване, и италианци, започващи работната си седмица.

Петнайсет минути по-късно в един тих квартал в Лондон, населяван с хора от средната класа, на дълга улица с еднофамилни къщи, магазинчета и кръчми, близо до училищна площадка, пълна с ученици, избухна друга кола-бомба. От експлозията колата — „Фиат“ 124 — буквално излетя във въздуха и падна върху покрива на един мезонет, докато собствениците — младоженци — закусвали и планирали да отидат на пазар. Те загинали моментално — жената била захвърлена в стената, а трупът на съпруга по-късно беше открит с останките от чашата за кафе в ръката. Пожарът унищожи напълно шест къщи, две магазинчета, а кръчмите пострадаха сериозно. Училищната площадка замлъкна за дълго.

Две минути по-късно сто и седемнайсет пътници се качиха на самолет за полет 8142 по маршрута Франкфурт — Париж. Повечето бяха бизнесмени, пътуващи по работа. Имаше и неколцина парижани, зажаднели да видят отново родния си град. Сред тях беше и възпълен мъж в смачкан костюм, с бордната карта в едната ръка и с Библия в другата. Държеше се спокойно и често се усмихваше, сякаш някой невидим непрекъснато му разказваше смешни истории, които само той чуваше. Непознатият подаде на стюардесата на входа бордната си карта, благодари й с кимане, щом тя прокара картата през електронния четец и му върна отрязък от нея. Мъжът тръгна след двойка възрастни, стиснал още по-здраво Библията, като от време на време хвърляше поглед към часовника си.

Той не изчака самолетът да излети. Нито пък стигна до мястото си на борда на лайнера. Спря точно пред вратата на самолета, хвана Библията с две ръце и се усмихна на пътниците около него.

— Получете Божията благословия — каза — и се изправете пред Създателя още сега.

След това разтвори Библията и задейства експлозивите по тялото си.

Владимир Костолов натисна бутона за край на разговора и остави мобилния си телефон на масичката за кафе, вперил поглед към внушителните планини на Северните Алпи в съседство с неговото имение. Той беше организирал и ръководил първата вълна от поредицата терористични акции — общо три на брой. Изпитваше задоволство при мисълта, че Западът ще бъде обхванат от паника и несигурност, че западните разузнавателни служби ще се изправят пред най-страшния си кошмар — неизвестността. Никоя терористична организация няма да поеме отговорност за атентатите и дори и да има група, която да е достатъчно дръзка, че да излезе в публичното пространство, цялата мощ и ресурси на световната разузнавателна общност щяха да бъдат впрегнати, за да издирят мнимия враг. Така или иначе, Владимир владееше напълно положението.

Набивачът на кол се придържаше към мнението, което господстваше сред високопоставените босове на Червената мафия — там, където има хаос, има печалби. Масовите безредици и хаос обещаваха баснословни приходи в милиони долари. Силите на реда и закона по целия свят нямаха друг избор и щяха да пренасочат време и усилия, за да заловят терористите, виновни за насилствените акции. Това щеше да позволи на неговата организация да се концентрира върху незаконния си бизнес, без да се притеснява от внезапни полицейски операции. И когато бдителността на службите за сигурност отслабнеше, Владимир щеше да сключи тристранна сделка за доставка на оръжие за милиарди долари в Близкия изток. Стотици сандъци с автомати „Калашников“ и РПГ щяха да потънат в нелегалност на йеменска земя. Наред с това го чакаше и друга сделка, за прехвърляне по море на неколкостотин килограма хероин от Пакистан до европейските и американските брегове. Неговият дял от тези две сделки съставляваше неколкостотин милиона долара.

Владимир взе отново телефона и набра четирицифрен код, последван от четиринайсетцифрен международен номер. Вдигна очи към сутрешното слънце, което хвърляше отблясъци върху планинския склон, сякаш планината беше покрита с лак.

— Започвайте втора фаза — нареди той по телефона.