Лоренцо Каркатера
Вълка (20)

18.

Неапол, Италия

Стоях на един голям балкон и гледах замислено спокойните води на Неаполитанския залив. Анджела се приближи и застана до мен. Остави чашата си с червено вино на мраморния перваз.

— Гледам към този залив откакто бях дете — каза тя — и още намирам утеха и спокойствие в красотата му.

— Не са много местата по света, които се запазват за вечни времена, но това изглежда е едно от тях. Затова и аз продължавам да се връщам тук.

— Повечето хора се боят от Неапол. Но не и ти.

Обърнах се към нея.

— За мен беше лесно — отвърнах. — Имаше кой да ми покаже красотите му.

Анджела е хубава жена. Има дълга кестенява коса с руси кичури, изсветлели от лятното слънце. Тялото й е стройно и тренирано. Плува по един час всеки ден, или в залива, или в басейна на вилата си. Притежава очи с форма на бадем и усмивка, която излъчва топлина и уют. Образована е и обича пътешествията и приключенията. Тя е от онези жени, които някои мъже търсят през целия си живот и се надяват, но не могат да намерят. Жена, за която други мъже не смеят и да мечтаят.

Но за мен част от нея щеше да си остане онази красива девойка, която обичаше да се разхожда мълчаливо по плажа, която се смееше на комедиите с Терънс Хил и Бъд Спенсър и която можеше да спретне кулинарен шедьовър от няколко домата, червен лук и пресен босилек. Тя беше ужасна танцьорка, но това не я спираше непрекъснато да ме дърпа към дансинга на местния клуб, когато звучаха песните на любимите й италиански групи. Тя ме научи да карам мотоциклет, като ми даде да управлявам нейния „Дукати 999“ и ме удряше по шлема всеки път, когато аз сменях скоростите със стържене на предавките. Двамата с нея отидохме за първи път на опера. Заспахме в началото на първо действие и се събудихме чак когато публиката стана на крака, за да ръкопляска. Аз стоях до нея, стиснал дланта й, докато гледахме с мъка как баба й издъхва. Тогава я видях за първи и за последен път да плаче.

Аз се вълнувах от Анджела и може би дори я обичах. И макар и тя да беше спечелила уважението ми и онова специално място за нея в сърцето ми, аз бях обзет от колебания дали да задълбочим връзката ни. И да си призная честно, не бях сигурен дали и тя би искала отношенията ни да се развият.

Но имаше и една друга част от Анджела, която с течение на времето опознах добре и тази част би накарала всеки мъж да се спре, преди да е дал израз на страстните си чувства към нея.

Отстъпвайки само на баща си, Анджела беше най-жестокият гангстер в Италия и един от най-влиятелните в Европа.

Виторио Джанети все още официално беше начело на Камора, неаполитанския клон на мафията, но за онези, които всекидневно си сътрудничеха с тях, беше известен факт, че дъщеря му командва парада. Гласът й не само се чуваше на съвещанията на Съвета, но често с мнението й се съобразяваха.

Тя отговаряше за вербуването на кадри и за инвестирането на милиардите долари, които Камора печелеше годишно от търговия с наркотици, крадени стоки от висшата мода и транспорта на токсични товари. Под нейното управление с желязна ръка Камора контролираше европейския черен пазар — предприятие, от което мафията получаваше месечна чиста печалба от двеста милиона долара. Не беше никак зле за организация, създадена през тринайсети век като протест срещу тормоза над бедните.

Камора набира и вербува своите членове още от шестгодишни деца.

Те експлоатират с пълна сила Неапол, процъфтяват благодарение на мизерията в най-бедния град в Европа, с ниво на безработица над четирийсет процента. Те взимат момчетата от семействата, които им дължат пари. Много често отчаяни родители почти са обезверени за себе си, имат още по-малко надежда за съдбата на сина си и затова го водят до вратата на някой местен мафиотски главатар, след което умоляват благодетеля да вземе детето им.

Десетилетия наред тези деца са помагали на Камора да затвърди властта си.

Изпращат ги в най-добрите училища според конкретните умения и заложбите на детето. С течение на времето този метод е позволил на Камора да изгради всеобхватна мрежа от контакти и връзки, несравнима с друга престъпна организация по света. Те имат свои хора, поставени във всеки бранш, във всяка професия. Тези техни хора редовно ги снабдяват с необходимата информация. За мен именно информацията е най-силното оръжие на всяка мафиотска организация.

Анджела има дипломи и университетски степени по световна история и икономика. Тя може да води с лекота и самочувствие дискусии по най-различни теми, като може да го прави на четири езика.

Но също като мен тя има и една тъмна и зловеща страна на характера.

Анджела беше безпощадна към всеки враг, било то реален или само подозиран. Тя можеше съвсем спонтанно да реши и да заповяда някой да бъде, ликвидиран, имаше избухлив нрав и беше привърженичка на традиционния метод на Камора да се отървава от неудобни хора — чрез удушаване.

Погледнах към нея. Тя сякаш сияеше. Късното следобедно слънце огряваше лицето й и тялото й, което би запленило всеки мъж. Аз обаче си давах сметка, че зад тази външна красота се криеше най-смъртоносната жена, която познавах.

— Колко време мина? — попита тя. — Две години? Три?

— Четири — отвърнах. Разбира се, и двамата добре знаехме кога за последно бях идвал в Неапол, както и причините за това. — Тогава дойдох за една среща с хора от правителството, за да уредя сделка за телефонен и кабелен оператор. Ти много ми помогна.

— В Италия с помощта на красиво лице и торба пари можеш да постигнеш много — каза Анджела.

— Това, което сега обаче ми трябва, е… доста по-трудно и сложно.

— Този терорист, той замесен ли е в инцидента с жена ти и дъщерите ти?

Въпросът ме свари неподготвен, което, сигурен съм, тя целеше.

— Твърде е рано да се каже. Но те са една общност, работят и си сътрудничат тясно, също като нас. Ако не е бил той, то със сигурност знае кой е бил.

— И затова ли искаш да го премахнеш?

— Отчасти да. Основната причина е, че искам да им изпратя сигнал — на терористите и на руснаците.

— Защо точно на неговата група? Има десетки организации като неговата, ако не и по-големи, във всеки европейски град. Само ние в Неапол държим под око четири такива. С какво Раза се откроява от тях?

— Той е като мен и теб преди петнайсет години. Жесток, готов да постигне целите си, без да жали средства. Той е терористът-образец, по който се равняват другите. Всички гледат към него, за да видят докъде е готов да разпали войната, докъде е готов да стигне в дързостта си и в мащаба на жертвите. Ако го очистим, ако сложим край на него и на бандата му, ще дадем на другите ясно да разберат, че нямаме намерение да отстъпваме.

— Владимир е натъпкал джобовете му с пари — каза Анджела — и му е дал конкретни заповеди. И двамата добре познаваме руснака. Той не си пилее парите на вятъра. Ще следи как и за какво се харчи всеки негов цент. Ако се съглася и Камора обяви война на Раза, това ще означава, че обявяваме война и на Владимир.

— Това проблем ли е?

— Аз разполагам с две хиляди и петстотин активни бойци и повечето не стоят без работа. Колко са хората на Раза е трудно да се разбере, но не му липсват безумни кандидат-камикадзета. Мексиканците им пращат само с един кораб повече оръжие, отколкото има в цял Неапол. А Владимир има десет пъти повече бойци от нас и не го е грижа колко ще загинат при една война. Така че, да, Владимир за нас е проблем.

— Ти няма да си сама. Всичките ми хора, най-добрите, които имам, ще бъдат на твое разположение. Аз ще финансирам цялата операция и ще дам допълнителен бонус от пет милиона долара, ако всичко мине по план. А и да не забравяме, че вие ще се биете на собствена територия и никой не познава града по-добре от вас. Само този факт си струва няколко от милионите на Владимир.

— Ще ми трябват не само пари и хора — отвърна Анджела.

— Само кажи какво.

— Глупаво е да се опитваме да ги проследим без необходимата техника. Те планират действията си и комуникират по мобилни телефони, като всеки от тях сменя от седем до десет различни номера и СИМ карти. Най-добрият начин да се проследи Раза е с помощта на дигитална компютризирана джи-пи-ес система. С нея ще можем да прослушваме техните номера, да знаем къде се намират, с кого и за какво говорят. Ще ми трябва система, която може да установи времето, локацията и датата, както и да може да потвърди визуално. Искам тази система да бъде монтирана на сигурно и охранявано място и с нея да работят най-добрите компютърни специалисти. Ако успееш да набавиш такава система и специалисти, ще имаш съюзник в мое лице.

— Ще ти намеря система, която може да следи десетки мобилни номера едновременно — отвърнах. — И ще може да локализира с лазер до четири човека едновременно. Тази система може да бъде монтирана, където пожелаеш за по-малко от седмица.

— Колко техници са необходими за работата и поддръжката? Не е необходимо да споменавам, че колкото по-малко хора знаят за операцията, толкова по-спокойна ще бъда.

— Ще оставя това на гърка. По мои приблизителни сметки ще ни трябват не повече от трима души, които ще работят на смени. Може да е необходим и четвърти човек, който да бъде в постоянна готовност, в случай че възникне непредвидена ситуация. Големият Майк ще ни помогне да подберем специалистите.

— Ще ми трябва твоето досие за Раза. Цялата информация до най-малката подробност — хобита, любим филм, какъв сладолед обича.

— Той не понася лактозата и млечните продукти — отвърнах и се усмихнах. — Така че на твое място не бих заложил на сладоледа. Но за сметка на това обича женско биле — черно, не червено. Само по тази му особеност би трябвало да можеш да го засечеш.

Анджела впери поглед напред, към града. Градът, в който не само живееше, но и властваше. Отпи от чашата си и се умълча за миг.

— Какво целиш, Винсънт? — попита. — Искам да кажа, като се отървеш от Раза. Съгласна съм, всички имаме интерес това да се случи и съм на твоя страна. Но след това какво следва?

— Не съм планирал толкова надалеч. Предполагам, че ще отведа сина си някъде и ще се опитам да водя и да му създам нормален живот. Досега никога не съм го правил и не знам как ще стане, но го дължа на хлапето. Трябва поне да опитам.

— Ти не си от хората, които се провалят. — В гласа й долових възхищение.

— Жена ми и дъщерите ми загинаха заради мен — продължих, изричайки думите с тъга. — За мен това си е провал.

— И си мислиш, че ако беше с тях в самолета, щяха да оцелеят? Или че си се провалил, като изобщо си ги качил на този самолет?

— Както и да го погледнеш, смъртта им ще тежи на съвестта ми. Остана ми син, когото да защитя, и няма да го подведа.

— И тези думи ги изрича бос на мафията, който почти не използва бодигардове. Само защото въртим бизнеса си като търговска корпорация, това не означава, че сме обикновени мениджъри. Ние сме гангстери, Винсънт. Това автоматично ни превръща в мишени. Нас и нашите семейства.

— Не забелязах голяма охрана пред къщата ти.

— Това е градът на баща ми — с гордост отвърна Анджела. — Никой не би посмял да вдигне и пръст срещу него или срещу мен, защото знае, че после върху му ще се изсипят огън и жулел. Страхът на другите е моята охрана. Но аз живея по по-различни от твоите правила.

— Какво друго ще ти трябва? — попитах я.

— Само още едно нещо. — Тя остави чашата си и влезе вътре.

— Какво.

— Заведи ме на вечеря. Много скъпа вечеря. Знам подходящото място.

— Не се и съмнявам.