Лоренцо Каркатера
Вълка (35)

33.

Флоренция, Италия

Раза стоеше в средата на голямата зала в Галерията, загледан в масивната скулптура на Давид на Микеланджело, сътворена от великия скулптор едва на двайсет и шест годишна възраст. Залата беше пълна с туристи, които снимаха, студенти, които си водеха подробни записки, деца, които гледаха в захлас.

— Красиво творение — отбеляза Аврим.

Той стоеше до Раза, свит между група азиатски студенти, загледани във внушителната скулптура, и добре облечена американка на около двайсет и пет, прелистваща албум с фотографии на статуята, стиснала със зъби черен маркер.

— А след няколко седмици? Кой знае — отвърна Раза. — Ще се превърне отново в безформена купчина.

— Но аз мислех, че…

— Че това ще е нашата примамка ли? Може и да е вярно. Ще бъде правдоподобно за всеки, който подслушва разговорите ни — полицията, другите групи, Владимир, американеца. Така ще ги убедим, че ще ударим тук и ще ги накараме да съсредоточат силите си тук. Така необезпокоявано ще ударим на другото място. Но, от друга страна, има смисъл да взривим едновременно две бомби на две различни места. Ако успея да го направя, тогава това ще е „визитната ми картичка“.

Аврим погледна към статуята на Давид и тихо отвърна:

— Имаме ли достатъчно ресурси за подобно начинание? Както и човешки сили?

— Ако не ни достигат, ще ни дадат.

— Задачата, която си планирал, е мащабна и амбициозна. Ще накараме врагът да трепери от страх. Замисълът е гениален и ще ни спечели име в Европа, каквото име си спечели Осама в Америка на единайсети септември. Наистина ли мислиш, че е необходимо да разширим операцията?

— Бен Ладен събори и двете кули — отвърна Раза. — Но съм сигурен, че и едната щеше да предизвика същия емоционален ефект. Ние вървим по стъпките му. Той с ентусиазъм щеше да одобри плана ми. Ще всеем страх у врага и такъв смут, че оттук нататък ще очакват да ударим по всяко време и навсякъде. Най-накрая ще повярват, че никоя от техните светини не е недосегаема за нас.

— Във всеки ъгъл на залата са монтирани охранителни камери — отбеляза Аврим и заедно с Раза тръгнаха около голямата статуя. — На входа има въоръжена охрана.

— Могат да имат колкото си искат камери. Веднъж атентаторът влезе ли в Галерията, смятай мисията за приключена.

— А пазачите на външния вход?

Раза сви рамене.

— Те виждат само дългите опашки от хора.

— Значи мислиш да извършиш две атаки в един и същи ден?

— Ще бъде като поезия, нали? Огледай се. Погледни лицата им. Те са безмълвни пред красотата на това великолепно произведение на изкуството. Представи си как ще се почувстват, ако то изчезне, сякаш изобщо не е съществувало. Те никога няма да се отърсят от подобна загуба. Никога.

— Имаш ли предвид човек, ако избереш този вариант за действие?

— Знаех кой ще е човекът още преди да ми хрумне този план. Убеден бях, че ще приеме мисията, защото ще извърши нещо, което ще се помни за вечни времена.

— Той знае ли го вече?

Раза погледна към приятеля си, усмихна се и го прегърна през рамо.

— Още не.