Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata
Начална корекция
WizardBGRр (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Лоренцо Каркатера

Заглавие: Вълка

Преводач: Петър Нинов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща Плеяда

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини’94“

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-350-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3040

История

  1. — Добавяне

56.

Флоренция, Италия

 

Двама от руснаците в Галерията бяха мъртви, подпрени на една от стените. Маласън беше убила единия с нож в корема. Вторият беше уцелен от Киндър от близко разстояние.

Бърк водеше Аврим към изхода от Галерията. Пиърс вървеше пред тях и играеше ролята на щит към всеки, който дръзнеше да ги нападне.

— Чакайте сериозна компания от две посоки — обади се Уивър от микробуса. — Руснаци откъм гърба ви и отвън.

— Андерсън, чакай ни на изхода — нареди Бърк. — Ще ти предам обекта.

— И къде да го заведа?

— Където руснаците са паркирали колите си — отвърна Бърк. — Уивър ще те напътства.

— И после?

— Ще ти кажа, като стигнеш там. Останалите: пълно бойно снаряжение и бронежилетки. Правете всичко възможно да няма жертви сред полицаите и цивилните. Придвижете се към мястото, където руснаците са оставили колите си. Там ще чакат Уивър и Андерсън.

— В Галерията остават шестима стрелци и те се движат бързо към изхода — докладва Маласън.

— Още четири или пет по улицата, насочват се към вас — обади се Андерсън.

— Уивър, колко пазачи има около сградата? — попита Бърк.

— Виждам четирима на екрана — отговори Уивър. — Малко по-нагоре е паркирана синя кола, в нея има поне трима души.

Аврим, целият плувнал в пот, с изтръпнали ръце от стискането на Бърк, влачеше краката си, докато вървеше, опитвайки се да спре едрия непознат.

— Не можеш да ме изкараш оттук — каза му. — Твоето е самоубийствена мисия, не моето.

— На теб какво ти пука? Нали така или иначе възнамеряваше да умреш днес?

Двамата бяха на по-малко от десет метра от изхода на галерията.

Бърк кимна на Андерсън.

— Той е твой сега. Ако се опита да се отскубне от хватката ти, пречупи му врата и го използвай като щит, когато руснаците открият огън. Бомбата ще избухне само ако се натисне бутонът.

— След колко време е нагласено устройството да избухне? — попита Андерсън и грабна Аврим за ръцете.

— Устройството е грубо сглобено, трудно е да разбера — отвърна Бърк. — Но предполагам, петнайсет, може би двайсет секунди.

Андерсън и Аврим излязоха на следобедното слънце, Бърк ги следваше отзад. Руснаците тичаха по коридора зад тях, Маласън и Киндър бяха някъде наоколо.

— Ето ги, идват — каза Бърк в микрофона. — Пестете всеки патрон като последен и ще се видим, като свърши всичко.