Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The wolf, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Нинов, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata
- Начална корекция
- WizardBGRр (2017)
- Допълнителна корекция и форматиране
- analda (2018)
Издание:
Автор: Лоренцо Каркатера
Заглавие: Вълка
Преводач: Петър Нинов
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща Плеяда
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини’94“
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-350-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3040
История
- — Добавяне
56.
Флоренция, Италия
Двама от руснаците в Галерията бяха мъртви, подпрени на една от стените. Маласън беше убила единия с нож в корема. Вторият беше уцелен от Киндър от близко разстояние.
Бърк водеше Аврим към изхода от Галерията. Пиърс вървеше пред тях и играеше ролята на щит към всеки, който дръзнеше да ги нападне.
— Чакайте сериозна компания от две посоки — обади се Уивър от микробуса. — Руснаци откъм гърба ви и отвън.
— Андерсън, чакай ни на изхода — нареди Бърк. — Ще ти предам обекта.
— И къде да го заведа?
— Където руснаците са паркирали колите си — отвърна Бърк. — Уивър ще те напътства.
— И после?
— Ще ти кажа, като стигнеш там. Останалите: пълно бойно снаряжение и бронежилетки. Правете всичко възможно да няма жертви сред полицаите и цивилните. Придвижете се към мястото, където руснаците са оставили колите си. Там ще чакат Уивър и Андерсън.
— В Галерията остават шестима стрелци и те се движат бързо към изхода — докладва Маласън.
— Още четири или пет по улицата, насочват се към вас — обади се Андерсън.
— Уивър, колко пазачи има около сградата? — попита Бърк.
— Виждам четирима на екрана — отговори Уивър. — Малко по-нагоре е паркирана синя кола, в нея има поне трима души.
Аврим, целият плувнал в пот, с изтръпнали ръце от стискането на Бърк, влачеше краката си, докато вървеше, опитвайки се да спре едрия непознат.
— Не можеш да ме изкараш оттук — каза му. — Твоето е самоубийствена мисия, не моето.
— На теб какво ти пука? Нали така или иначе възнамеряваше да умреш днес?
Двамата бяха на по-малко от десет метра от изхода на галерията.
Бърк кимна на Андерсън.
— Той е твой сега. Ако се опита да се отскубне от хватката ти, пречупи му врата и го използвай като щит, когато руснаците открият огън. Бомбата ще избухне само ако се натисне бутонът.
— След колко време е нагласено устройството да избухне? — попита Андерсън и грабна Аврим за ръцете.
— Устройството е грубо сглобено, трудно е да разбера — отвърна Бърк. — Но предполагам, петнайсет, може би двайсет секунди.
Андерсън и Аврим излязоха на следобедното слънце, Бърк ги следваше отзад. Руснаците тичаха по коридора зад тях, Маласън и Киндър бяха някъде наоколо.
— Ето ги, идват — каза Бърк в микрофона. — Пестете всеки патрон като последен и ще се видим, като свърши всичко.