Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata
Начална корекция
WizardBGRр (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Лоренцо Каркатера

Заглавие: Вълка

Преводач: Петър Нинов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща Плеяда

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини’94“

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-350-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3040

История

  1. — Добавяне

54.

Флоренция, Италия

 

— Гледам те и не виждам човек, готов да умре днес — каза Бърк на Аврим.

Аврим беше изненадан от приближаването му. Бърк излъчваше спокойствието на човек, който е еднакво добър и с ръцете, и с оръжието, поради което Аврим направи усилие да прикрие паниката си и да запази спокойствие.

— Аз съм тук като теб, за да видя статуята на Давид — отвърна Аврим.

— Двама руснаци те приближават отляво — докладва Пиърс в микрофона.

Бърк продължи да гледа Аврим.

— Много е лесно да докажеш, че греша — каза. — Ще отнеме само няколко секунди.

— Какво искаш от мен? — попита го Аврим. Почувства, че тълпата около тях сякаш затяга обръча. Зави му се свят, обзе го страшна жажда.

— Разтвори якето — каза Бърк и се приближи още до него, като усети, че руснаците идват отзад.

— Още трима стрелци приближават отпред — обади се Пиърс.

— Имам чисто поле за стрелба по един от тях — обади се Киндър. — След като го уцеля, хората ще побягнат да се скрият и ще имам няколко секунди. Но пак ще остане голяма тълпа.

— Още трима са от моята страна на статуята — докладва Маласън. — Отава напечено.

— Няма да разтварям якето си — отвърна Аврим.

Бърк го сграбчи за ръцете. Движението слиса терориста и той подскочи.

— Какво правиш? — попита.

— Не е необходимо да отваряш якето, бутонът на детонатора е в някой от джобовете ти. — Бърк здраво стискаше китките на Аврим. — Няма да ти позволя да го направиш.

— Няма да можеш да ме държиш така цял ден — отвърна атентаторът и се поокопити. — Някои от тълпата вече гледат към нас. Скоро пазачите ще разберат също и ще дойдат тук. На мен ми трябва само секунда.

Бърк погледна над рамото на Аврим и забеляза двама от руските стрелци да се приближават. Всеки от тях държеше ниско на нивото на бедрата пистолет „Глок“.

— Щом тръгнем с моя нов приятел, започнете да чистите компанията — нареди Бърк в микрофона. — Но не вдигайте шум. Очистете колкото можете повече безшумно.

— С кого говориш? — попита Аврим и също забеляза двамата руснаци, които вървяха към тях.

— И ако видите, че обектът се съпротивлява — добави Бърк, гледайки Аврим — очистете го бързо в челото или в тила. Ако аз преча, стреляйте първо по мен, после по него.

Бърк завъртя Аврим, като изви ръцете му зад гърба, и заедно с него тръгна към изхода на Галерия.

Той изчисли, че има петнайсет секунди, преди Галерията да се превърне в бойна зона.