Джой Филдинг
Натюрморт (33)

33.

Когато се събуди по някое време по-късно, Кейси беше сама.

Колко е часът, замаяно си помисли тя и обърна глава към часовника на нощното шкафче.

2:07, показваха големите червени цифри.

Два сутринта, помисли си, осъзна го бавно и се зачуди какво я бе събудило.

И тогава го чу — тихото проскръцване по стълбите, което я предупреждаваше, че някой идва.

Кой би могъл да бъде по това време? Кейси замръзна под завивките. Уорън или мъжът, когото бе наел да му свърши мръсната работа? Дали съпругът й дори и сега не спеше в леглото си и не чакаше Смъртта да я грабне и да я метне надолу по стълбището като мръсно пране? А може би самият Уорън, след като лесно бе изкушил Дру и я бе докарал до пияно и надрусано вцепенение, сега идваше сам да си свърши работата?

Кейси се вторачи в тъмното към вратата. Лунната светлина, процеждаща се през прозореца, обвиваше стаята в нежна мъгла. На прага се появи някаква фигура и изпълни рамката. Поспря за малко, после бързо прекоси килима като гигантска котка. Очите на Кейси се напълниха със сълзи и зрението й се замъгли. Ще имам ли достатъчно сили, за да изпищя, запита се тя, а в това време мъжът стигна до леглото с протегнати ръце. Но дори и да можеше, каква полза щеше да има?

— Не! — чу се да проплаква. Сърцето й блъскаше бясно, заплашваше да експлодира в гърдите. Точно тогава някаква огромна длан й запуши устата. Очите й се отвориха широко, неспособни да схванат какво виждат.

— Ш-ш-ш — прошепна мъжът.

Сънуваше ли? Как беше възможно?

— Всичко е наред — успокояващо изрече мъжът и бавно освободи натиска на устата й. — Недей да пищиш. Всичко е наред.

Какво правеше той тук? Как беше влязъл в къщата?

Мъжът дръпна завивките й и внимателно я вдигна от леглото.

Джереми.

— Ще те изкараме оттук — каза той.

Кои?

Едва тогава Кейси усети присъствието на втора фигура, която наблюдаваше всичко от вратата.

— Побързай — прошепна настойчиво Дру.

Дру. Господи, боже! Това е Дру.

— Дръж се, Кейси — каза Джереми, когато излязоха в коридора.

— Ще взема Лола — каза Дру и се отдалечи, а Джереми пое към стълбището.

И тогава внезапно се появи трета фигура. Пристъпи в коридора и им препречи пътя.

Уорън.

— Накъде си се запътил? — попита, едва ли не небрежно. Беше облечен със същата синьо-бяла раирана риза и избелели дънки като по-рано и дори в тъмното Кейси ясно долови очертанията на пистолет в дясната му ръка.

Пистолетът на майка й, разпозна го тя. Намерил го е.

— Остави жена ми на пода — заповяда на Джереми той. — Веднага.

Джереми бавно положи Кейси на пода, подпря гърба й на стената при най-горното стъпало.

— По-леко, човече…

— Млъквай — каза Уорън. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Вземаме сестра ми оттук — отбранително заяви Дру.

— Отвличате жена ми?

— Махаме я от теб.

— И защо бихте искали да направите това?

— Защото Кейси иска така.

— Ясно. И как узнахте за това?

— Защото познавам сестра си. Познавам и теб — додаде след малко Дру.

— И какво толкова си мислиш, че знаеш?

— Зная, че си наумил нещо. Не зная какво е, но съм сигурна, че нарочно се опита да ме напиеш.

— Нямам спомен да съм ти извивал ръцете.

— Знаеш ли, едва не ме заблуди. Бях почнала да се съмнявам в собствените си инстинкти. Наистина почувствах гузност, че съм създавала такива проблеми на толкова мил човек. Тогава обаче ти предложи да празнуваме и си казах: защо ще ми предлага шампанско, след като знае какво ще стане, ако почна да пия? Макар че онова, което очевидно не знаеш, е, че трябват доста повече от две бутилки шампанско и шепа сода, за да ме съборят. Между впрочем, онова наистина беше сода. Намерих я в дъното на хладилника, докато търсех шампанското.

— Мислиш се за голяма умница, нали?

— Просто се опитах да се направя на пропаднала колкото се може по-убедително.

— А Джереми?

— Обадих му се, след като си легнахме, казах му, че съм измислила една наистина необикновена идея за първа среща.

— Пусни пистолета — каза Джереми. — Ние ще излезем оттук. И никой няма да бъде наранен.

В отговор Уорън насочи пистолета право в главата на Дру.

— Аз не мисля така.

— Всичките ли ще ни изпозастреляш? — попита Дру.

— Ако се наложи.

— Никога няма…

— Никога няма какво? Моля те, кажи ми, че не се канеше да кажеш, че никога няма да се измъкна. Защото освен че това е банална и изтъркана фраза, но и аз абсолютно ще се измъкна от това. Понеже очевидно не сте повикали полицията, тъй като сте били наясно, че няма начин да ви позволят да преместите Кейси от къщата, когато няма никакви доказателства за нещо нередно. Значи няма шанс кавалерията да ви се притече на помощ. И без дори да се замисля, мога да ви кажа поне няколко сценария, които ще предложа на детектив Спинети, когато му се обадя по-късно. Какво ще кажете за този например? Ревнива кокаинова наркоманка се обажда на озлобен уволнен служител, за да й помогне да убие сестра си? Храбрият и всеотдаен съпруг, който все още не може да приеме трагичния инцидент, хвърлил жена му в кома, се сблъсква с двамата убийци, докато се опитват да се измъкнат от къщата и е принуден да ги застреля? Какво ще кажете? Дали добрият детектив ще се хване? Не е идеално, зная, но докато ченгетата пристигнат, ще стане.

— О, боже — промърмори Дру. Погледът й шареше между Уорън и сестра й. — Детектив Спинети е бил прав — случилото се с Кейси не е било случайност.

— Напротив — поправи я Уорън. — Комата на сестра ти си беше чиста случайност. Тя трябваше да е мъртва.

— Ето какво се е опитвала да ми каже.

— И едва не успя, по дяволите. Не е много мило да криеш неща от съпруга си, Кейси — изрече закачливо, размахвайки пистолета в нейната посока.

— Стига, човече — обади се Джереми. — Остави пистолета, преди да си наранил някого.

— Е, нали това е идеята? — Уорън насочи пистолета към Джереми и натисна спусъка.

— Не! — изпищя Кейси.

Едновременно отекнаха и писъците на Дру, прозвучаха изстрели и Джереми се срина кървящ на пода. Дру веднага се спусна към него. Уорън спокойно насочи пистолета към главата й и се приготви да стреля отново.

— Мамо? — обади се тъничко гласче някъде зад Уорън. — Какъв беше този шум?

Уорън се завъртя обратно. В следващия миг Кейси видя как сестра й буквално изхвърча от пода и се метна отгоре му, ръцете и краката й се мятаха във всички посоки едновременно, изрита го по пищяла, заби нокти в очите и шията му. Пистолетът излетя от ръцете му и се плъзна по пода към Кейси. Спря се на около метър от мястото, където тя седеше, подпряна на стената.

Пръстите й бавно се протегнаха към него.

Можеш да го направиш. Можеш да го направиш.

След няколко неуспешни опита, Кейси успя да докосне студения метал на ръкохватката, после пръстите й придърпаха оръжието по-близо, сантиметър по сантиметър, докато той не се оказа почти в ръката й.

В това време обаче Уорън успя да притисне ръцете на Дру зад гърба й. Повдигна я във въздуха и я метна към стената с такава лекота, сякаш беше топка за тенис. Дру се свлече на пода в безформена купчина, мъчейки се да си поеме въздух.

— Мамо! — изпищя Лола и се втурна към майка си.

Уорън решително се насочи към Кейси в мига, когато пръстите й обхванаха дръжката на пистолета.

— Дай ми пистолета, Кейси — каза той и клекна срещу нея.

Кейси повдигна оръжието и го насочи право към сърцето на съпруга си. Дали изобщо има такова, запита се тя.

— Знаеш, че нямаш сили да дръпнеш спусъка — каза Уорън.

Така ли беше?

— Потупай веднъж за да, два пъти за не — чу отново гласа на Дру.

— А дори и да имаше сили, пак не можеш да го направиш — продължи Уорън с тих и хипнотизиращ глас, сякаш пееше приспивна песен. — Аз съм твоят съпруг, Кейси. Обичам те. Знаеш това. Пък и ти ме обичаш. Това също го знаеш. Толкова съжалявам за всичко, през което те прекарах. Дълбоко в сърцето си чувстваш това, нали? Знаеш колко много те обичам. Още не е прекалено късно. Моля те, дай ми възможност да се компенсирам.

— Потупай веднъж за да, два пъти за не — отново чу гласа на Дру.

— Не искаш наистина да ме застреляш, нали, Кейси?

„Мислех, че е редно да ти кажа, защото ти продължаваше, както обикновено, без да гледаш къде ходиш и стъпваш, на погрешното място. Ти винаги виждаш неща, които никой друг не вижда; но никога не виждаш очевидното.“

Кейси погледна в топлите кафяви очи на съпруга си и наистина много ясно видя студенокръвния убиец зад тях. И когато той се пресегна за пистолета, тя силно потупа с пръста си по спусъка.

Веднъж за да.