Джой Филдинг
Натюрморт (14)

14.

— Както вече казах, ситуацията е много сложна. — Уорън помълча, сякаш очакваше Дру отново да го прекъсне. Тя обаче не го направи и след няколко секунди той продължи. — Говорих с Уилям Били, един от съдружниците ми…

— Това истинското му име ли е?

— Уилям Били, да.

— Казва се Уилям Били? — Дру се разсмя.

— Струва ти се смешно?

— А на теб не ти ли се струва?

— Не особено.

Малко е смешно, помисли си Кейси и си представи човека. Повече от метър и деветдесет, той имаше масивни рамене и дебел като ствол врат, но всичко това се окарикатуряваше от момичешкия тембър на гласа му. Червеникавата му коса оредяваше, а призрачно бледата кожа ставаше пурпурночервена, когато биваше развълнуван или разтревожен, което за зла беда се случваше постоянно, благодарение в голяма степен на името му. Уилям Били, Били Били, Уили Били, Уили Нили.

— Уилям Били по случайност е един от най-добрите адвокати по наследствата и имотите в града.

— Така и трябва.

— Мога ли да продължа? Мислех, че тази информация ти е нужна спешно.

— Така е. Моля те, продължи. — И тя отново се засмя.

— Да не си друсана?

— Какво?

— Гипсирала си се, нали?

— Да, ама не.

— „Да, ама не“? — повтори Уорън. — Ти какво, на пет години ли си?

— Не, такава е Лола, племенницата ти, която изглежда имаш намерение да оставиш да умре от глад.

— И какво взимаш? Кокаин? Екстази?

— О, моля те. Де да беше така.

— Определено си взела нещо.

— Не съм на съд тук, Уорън. Не се отнасяй към мен, сякаш съм от онези свидетели… Как ги наричаха?

— На Йехова? — съвсем сериозно попита той.

Отново смях.

— Е, виж, това наистина беше смешно. Знаех си, че имаш чувство за хумор. Но не, не говоря за това.

— Знаеш ли изобщо за какво говориш?

— Враждебни — каза Дру. — Тази е думата, която търсех. Не съм враждебно настроен свидетел. Е, може и да съм враждебно настроена. Враждебна свидетелка на Йехова — и тя отново се разсмя.

— Дори няма да се опитвам да ти говоря, докато си в това състояние.

— Не съм друсана, Уорън — настоя Дру. — И мислиш ли, че ти е възможно да снижиш малко децибелите? Не е нужно целият етаж да ни слуша. Е, може и да съм попушила малко трева, преди да дойда тук — призна, шепнейки тя. — Можеш ли да ме обвиняваш, че се опитвам да посмекча нещата? Не е съвсем приятно да идвам тук и да виждам сестра ми в това състояние…

— Кого мамиш? — попита Уорън, изгубил в крайна сметка търпение. — Не виждаш по-далеч от носа си.

— Ами ти? — натърти Дру. — Тоест, чакай да позная какво се каниш да ми кажеш. Може ли?

Кейси си представи как Уорън повдига ръце с дланите нагоре.

— Разговарял си с многоуважаемия Уилям Били, един от най-добрите адвокати по имоти и наследства във Филаделфия — Уили Били от Фили! Не е ли идеално? — Тя пак се изсмя. — Извинявай, извинявай. Не можах да се сдържа. А и Кейси също го намира за смешно.

— Какво?

— Виж й лицето — каза Дру. — Тя се смее. Сигурна съм.

Права е, даде си сметка Кейси. „Уили Били от Фили“ бе сторил магията. Въпреки всичко, сестра й я бе разсмяла, макар само тя да го виждаше.

— Не се чуваш какви ги говориш — изсумтя Уорън.

— Права бях, че Кейси чува — напомни му Дру. — И за това съм права. Кейси се смее. Тя разбира. Затова, по-добре се дръж мило с мен, понеже щом дойде в съзнание, ще е много разочарована, ако не си се отнасял добре.

— Мъча се да ти помогна, глупаче такова.

— Как? Като ми крадеш парите?

— Аз не… виж, не ми се спори. Говорих със съдружника си…

— И сега вече ти си новият управител на състоянието на моите родители — триумфално възкликна Дру. — Права ли съм?

— Не е толкова просто.

— В такъв случай, на всяка цена го опрости.

— Докато Кейси… отсъства, аз съм определен за временен управител на състоянието. Но това е само временно — наблегна той, като че ли очакваше Дру да възрази, — докато не получим по-ясна представа какво става с нея, а тогава съдът ще трябва да реши…

— Значи може да отидат и години — прекъсна го Дру.

— Може, да.

— Години, през които ти временно ще отговаряш за моите пари.

— Ще си получиш парите, Дру. Имам намерение да следвам желанията на сестра ти буквално. Ще продължиш да получаваш месечната си издръжка.

— Това смърди и ти го знаеш.

— Нищо не се е променило.

— Всичко се промени. Сестра ми е в кома. А ти командваш парада.

— Какво искаш от мен, Дру?

— Искам онова, което си е мое. Защо изобщо ти трябва да вземаш участие във вземането на решения?

— Защото съм съпруг на Кейси.

— Съпруг си й от колко… само две години? А аз съм й сестра цял живот. И дори ако баща ми не ми се е доверил по отношение на безценното си богатство, също така дяволски сигурно е, че и на теб не би се доверил да го управляваш.

— Това е само временно, докато…

— Докато съдът реши. Което може да отнеме години. Схванах. И Кейси схвана. Нали така, Кейси?

Ако намекваш, че Уорън преследва парите ми, грешиш.

— Виж, така доникъде не стигаме — каза Уорън. — Въпросът при всички случаи е спорен.

— Което означава, че подлежи на спорове и дебати.

— Означава, че е теоретичен, без каквото и да е практическо значение и последствия.

— Означава, че говориш пълни глупости. Лично ще говоря с този Уили Били…

— При всички случаи ще съм повече от щастлив да ти уредя среща.

— Няма нужда да правиш каквото и да било за мен. Направи предостатъчно вече. Ще си наема свой Сили Били и ще ти осъдя задника. Чу ли ме добре?

— Направи го, Дру. А докато си заета да ми съдиш задника, помни, че да се иде на съд е много скъпо и отива дълго време, докато изобщо се стигне до съд. Не е лошо да помислиш и за евентуалния изход от такъв процес, като се има предвид факта, че аз съм не само съпруг на Кейси и законен настойник, но също така и дяволски добър адвокат. А ти си самотна майка с богато минало по отношение на злоупотребата с наркотици и безразборните полови връзки.

— Уау! Бива си го това заключително слово, адвокате. Кейси виждала ли те е някога в тази светлина?

— Очевидно ти си в състояние да извадиш на показ най-доброто от мен.

— Извинявай, „най-доброто“ ли каза или „най-дребното“?

— Виж, направи каквото смяташ за най-правилно — продължи Уорън, без да обръща внимание на въпроса й. — На всяка цена си наеми адвокат и ме привикай в съда. Ако искаш да си харчиш парите по този начин, това си зависи изцяло от теб. Предполагам, че е по-добре, отколкото да ги издухаш през носа си.

Мълчание, ако се изключи шумът от накъсано дишане.

Кейси не можеше да каже кой диша по-тежко, Уорън или Дру. Установи, че всъщност съчувства на по-малката си сестра. Не можеше да се съревновава с Уорън. Той нямаше да допусне да бъде надприказван така лесно, както Кейси често позволяваше на сестра си.

— Коя си ти, че да ми казваш какво мога и какво не мога да правя? — спомни си Кейси как й крещеше един следобед Дру от другия край на Г-образната всекидневна в тъмния й едностаен апартамент в „Пенс Лендинг“, с изглед към река Делауер. Тежките завеси и застоялият мирис на марихуана, проникнал в гънките им, пречеха на късното слънце да огрее претрупаното занемарено пространство, въпреки че на Кейси не й бе трудно да открие принадлежностите за най-различни наркотици — стара черна лула, няколко разпилени квадратчета тънка бяла хартия, смачкана двайсетдоларова банкнота, фин бял прашец тук-там — разпръснат върху елипсовидната стъклена масичка.

— Отново го правиш — безизразно изрече Кейси. — Как изобщо можеш да мислиш да родиш?

— Сега пък искаш да ме спреш да мисля ли?

— Аз съм ти сестра. Просто желая най-доброто за теб.

— Искаш да кажеш, че желаеш най-доброто за теб.

— Не си в положение да раждаш.

— Напротив — възрази Дру. — Бях в идеалното положение — легнала по гръб.

— Едва ли е време за безвкусни шеги.

— Не ми се стори толкова безвкусна. Във всеки случай, това бебе не е никаква шега. То е истинско. И ще го родя, независимо дали одобряваш, или не.

— Знаеш ли поне кой е бащата?

— Има ли значение? Аз ще съм тази, която отглежда това дете.

— Как? С какво? Да не си мислиш, че е лесно сам да отгледаш дете?

— Кога изобщо животът ми е бил лесен?

— О, я стига с този оплаквачески маниер. Почва леко да омръзва.

— Съжалявам, ако те отегчавам.

— Не става въпрос за мен. Става въпрос за това, че се каниш да доведеш едно беззащитно малко бебе сред тази каша. — Кейси описа широк кръг с ръце, раздвижвайки болезнено сладкия мирис на хашиш.

— Мислиш ли, че ще съм толкова ужасна майка?

— Мисля, че ще си страхотна майка — искрено заяви Кейси, — когато му дойде времето. Когато си чиста и трезва и готова да се установиш.

— Може би съм готова сега.

— Не мисля, че си.

— Може би не знаеш всичко.

— Зная, че ти самата имаше всякакви проблеми, когато беше бебе, заради всичкия алкохол, изпит от Алана, докато беше бременна…

— Сравняваш ме с нашата майка? Това не е никак мило, Кейси. Никак.

— За бога, Дру, това бебе няма никакъв шанс. Ще се роди пристрастено към наркотиците.

— Не и ако се запиша за рехабилитация. Не и ако се изчистя.

— А искаш ли да направиш това?

— Ще направя всичко, което е необходимо. — Дру изтри сълзите от страните си и обърса нос с опакото на ръката си. — Наистина искам това бебе, Кейси. Можеш ли да разбереш? Искам да имам нещо свое, нещо, което никой не може да ми отнеме, нещо, което да мога да обичам и то да ме обича. Безусловно. — Тя обви ръце около гърдите си и почна да се клати напред-назад, сякаш люлееше дете.

— Винаги има условия — каза Кейси на сестра си. — И то не е нещо, Дру. А човешко същество.

— Зная. Да не си мислиш, че не зная?

— Какво ще правиш, когато бебето не спи и плаче по цяла нощ?

— Ще му пея приспивни песнички.

— А ако пак не иска да заспи? Ако има колики и е раздразнително и…

— Ще го обичам още повече. Ще съм много добра към това бебе, Кейси. Толкова любов ще му дам. Не ме интересува дали ще е момче или момиче. Ще го обичам каквото и да е. И страшно добре ще се грижа за него. Зная, че не мислиш, че съм способна, но…

— Смятам, че можеш да направиш всичко, което поискаш — възрази Кейси, но очевидно не прозвуча убедено и знаеше, че Дру е усетила. — Просто не мисля, че сега е най-подходящото време да се взема подобно решение.

— Не ме интересува какво мислиш — извика Дру. — Знаеш ли аз какво мисля? Мисля, че трябва да вървиш по дяволите. Чу ли ме? Върви по дяволите!

После, както можеше и да се очаква, след по-малко от година, сестра й крачеше напред-назад из същата тази стая с пищящото бебе в ръце.

— Какво да правя, Кейси? Тя ме мрази.

— Не те мрази.

— Плаче през цялото време.

— Бебе е. Те така правят.

— Толкова се старая, Кейси. Нося я на ръце. Пея й. Сменям й памперсите. Храня я. Но нищо от това, което правя, няма значение. По цял ден плаче. И по цяла нощ. Плаче, когато я оставям. Плаче дори по-силно, когато я вземам.

— Може да има газове.

— Трябваше да я кърмя — каза Дру, самата тя вече разплакана. — Лекарите в болницата се опитаха да ме убедят, че е хубаво — казаха, че за нея ще е по-добре — но аз се притеснявах, че в кръвта ми може да има още наркотици, въпреки че от месеци съм чиста. Кълна се. Просто внимавах, понеже не исках да направя нещо, което може да й навреди. А сега вече е твърде късно. Млякото ми пресъхна.

— Лола се чувства чудесно с биберона, Дру. Наддава добре. Красива е.

— Наистина е красива, нали?

— Също като майка си.

— Толкова много я обичам.

— Зная.

— Защо ме мрази? — жаловито попита Дру.

— Не те мрази.

— Трябва да видиш изражението й понякога, сякаш е напълно отвратена от мен.

— О, Дру. Не е отвратена…

— Не си виждала това изражение, Кейси. Сгърчва си лицето и цялата се зачервява като спаднал червен балон. А тези големи тъмни очи ме гледат втренчено, сякаш вижда през мен. Сякаш ме съди.

— Бебетата не мислят, Дру. Не могат да съдят.

— От нея исках само да ме обича.

— Тя те обича.

— Не — настоя Дру. — Тя знае, че съм мошеничка.

— Не си мошеничка. Ти си нейната майка.

— Аз съм ужасна майка.

— Не, не е така.

— Да, така е. Понякога, когато плаче, така побеснявам, че ми се иска направо да я удуша с някоя възглавница. Не че бих направила някога подобно нещо — припряно добави тя.

— Зная, че няма да го направиш.

— Но дори само да си го помисля…

— Ти си изтощена — оправда я Кейси.

— От цели дни не съм спала — потвърди Дру. — Може би повече от седмица. Всеки път, когато легна, щом затворя очи и тя почва да плаче. Сякаш знае и го прави нарочно.

— Не е така.

— Толкова съм уморена.

— Какво ще кажеш да наемем детегледачка? — внимателно подхвърли Кейси. Вече няколко пъти бе предлага това, но то всеки път биваше категорично отхвърляно.

— Гувернантка? — Дру изплю думата така, сякаш беше проклятие. — Няма да позволя детето ми да бъде отглеждано от непознати.

— Никой не казва, че трябва завинаги да е така.

— Не мога да си позволя детегледачка.

Кейси поклати глава. През това също бяха минавали вече.

— Аз ще платя.

— Не ми трябва твоята милостиня.

— Не е милостиня.

— Само защото е част от наследството. Защото това са си моите пари — изкрещя Дру, за да надвика усилващите се отчаяни писъци на бебето.

— Това е нелепо, Дру. Не виждаш ли, че просто се опитвам да помогна? Защо винаги трябва да обръщаш разговора към парите?

— Защото той винаги е за това! Наистина ли си толкова сляпа, или си глупачка?

— О, за бога — изпъшка Кейси, напълно извадена от търпение. — Защо просто не млъкнеш?

— А ти защо не вървиш по дяволите? — изстреля в отговор Дру.

— И така, кога ще мога да си взема собствените пари? — попита сега Дру с нисък и приглушен глас, сякаш брадичката й бе притисната към гърлото.

— Веднага мога да ти напиша чек ако искаш — отговори Уорън.

Кейси чу поскърцване на химикалка.

— Ето, виж го. Провери точна ли е сумата — предложи Уорън.

— Наред е. — Секундна пауза. — Предполагам, че сега ще ти се махна от главата. Грижи се за себе си, Кейси — каза Дру.

И после си отиде.