Джой Филдинг
Натюрморт (27)

27.

— Как си тази нощ? — продължи мъжът, извисил се над Кейси като гигантска кралска кобра, с полюшващо се тяло, готово да нападне.

— Явно си е мръднала главата — каза му Уорън.

— Какво означава това?

— Може да не значи нищо — отговори мъжът й. — А може и да означава, че Спящата красавица се кани да се събуди.

Мъжът отмахна одеялото до коленете й и Кейси почувства как погледът му обхожда тялото й.

— На мен ми се вижда като напълно мъртва. Макар че, да си призная, изглежда дяволски добре за труп. Мислил ли си някога…?

— Разкарай си мръснишките мисли — предупреди го Уорън с почти искрено негодувание.

Мъжът се засмя.

— Разправял ли съм ти за онзи път, когато го направих с едно момиче, което беше толкова пияно, че просто умря по средата? Искам да кажа, направо си пукна ей така, можеш ли да повярваш? Аз я чукам и изведнъж тя прибелва очи и ’айде. — Той отново се засмя. — Много особено чувство, казвам ти.

— Ти си болен ум.

— Което е добре за теб.

— И ти какво направи? — попита Уорън.

— С момичето ли? Че какво трябваше да направя? Да спра по средата? Продължих, докато не свърших. Но на този етап тя вече беше доста безполезна.

— Безполезна? Доста дълга думичка за теб май?

Мъжът се изсмя на обидата.

— Тя така или иначе си лежеше там. Нямаше кой знае каква разлика. — Смехът му премина в ниско ръмжене. — Естествено, тогава я обърнах и направих някои неща, които нямаше да ми позволи, докато беше жива.

— Същински джентълмен.

— Старая се. И като стана дума, тази малка сестричка там долу, е доста хубавка. Надявам се, че нямаш нищо против, че приех предложението й за кафе…

— Когато приключиш тук.

— Разбира се. Дай да хвърля едно око. Да видя с какво точно разполагаме. — Мъжът се пресегна и хвана ръката на Кейси. Раздвижи я нагоре-надолу, сгъна я в лакътя, завъртя китката.

— Е? — попита Уорън.

— Не чувствам нищо особено, честно казано. Определено няма съпротивление. Това е мъртво тегло, човече. — Той пусна ръката й. Тя тупна на леглото като умряла риба.

Пръстите му бавно се спуснаха по бедрата й. Кейси трябваше да събере всичките си сили, за да възпре тялото си да не реагира на докосването.

Той сграбчи десния й глезен, повдигна дясното й коляно към себе си и размърда крака й насам-натам.

— Има добър диапазон на движение. Без съмнение, ако се продължи работата с тези мускули, те ще заякнат. Разбира се, силните мускули няма да я отведат далеч, докато е в кома.

— А ако излезе от нея?

— Наистина ли мислиш, че има голям шанс за това?

— Мисля, че има много голям шанс.

— А ние не можем да допуснем това да се случи.

— Не, не можем.

— Тогава, кажи ми какво искаш да направя. Ще го направя.

— Нещо просто: влизаш, натискаш лицето й с възглавница и си тръгваш, без никой да те види — спокойно изговори Уорън, сякаш четеше готварска книга.

Влизаш, натискаш лицето й с възглавница, мълком повтори Кейси, чувствайки как в ъгълчетата на очите й се събират сълзи. Истински ли бяха? Щеше ли Уорън да ги види?

— Можеш ли да го направиш? — попита той.

— За кога го искаш?

— За този уикенд.

— Толкова скоро?

Сълзата се отрони от окото на Кейси и очерта тънка линия върху страната й.

— Нещата се развиват по-бързо, отколкото очаквах — обясни Уорън. Очевидно вниманието му бе съсредоточено върху убийствения му замисъл. — Не мога да си позволя да загубя повече време. Ще направя необходимото в къщата да няма никой. Тогава ти ще влезеш, ще си свършиш работата и ще се ометеш.

— Звучи ми като добър план.

— Не го прецаквай.

— Няма.

— Хей — внезапно се провикна Патси от долния етаж. — Кафето е готово. Слизайте.

 

 

— Уенди Джаксън, слезте тук. Вие сте следващата състезателка в „Цената е точна“.

Кейси си представи Уенди Джаксън като четирийсетгодишна жена с руса коса и много излишна плът, тресяща се изпод розовия суичър, с всеки изблик на вълнение.

Къде беше Дру? Защо още я нямаше?

— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам — проплакваше Уенди Джаксън и без съмнение скачаше нагоре-надолу.

— Здравей, Уенди — каза водещият.

Здравей, Красавице.

— Добре, сега опитай да се успокоиш, Уенди, и внимавай много — натърти водещият. — Идва следващият обект за облозите.

Къде си, Дру? Защо се бавиш?

— Ново обзавеждане за трапезария! — възкликна дикторът, последван от ескалиращи охкания и ахкания.

— Каква глупост! — обяви отношението си Патси, седнала на стола до леглото, докато говорителят изреждаше преувеличено отделните единици от комплекта.

— Не мога да повярвам колко се вълнува тази от тъпите маси и столове. Макар че аз самата сигурно щях да съм доста развълнувана от тях, преди да се пренеса тук. Но щом веднъж видиш мебелировката, която си имате тук… — Тя млъкна. — Не давай на никой никога да ти казва, че парите не могат да купят щастие. Те купуват хубави неща, а хубавите неща те правят щастлив за дълго време. Повярвай ми.

А знаем, че всичко е за пари.

— Две хиляди и петстотин долара — бе облогът на Уенди Джаксън.

— Три хиляди — бе вторият облог.

— Знаеш ли, че те трябва да плащат данъци върху нещата, които спечелят? — попита Патси, докато наддаването продължаваше. — И са длъжни да подпишат споразумение, според което нямат право да го продават. Така че, ако всъщност не им харесва, са прецакани.

Къде си, Дру? Времето ми изтича.

Чу се силно бръмчене.

— Бръмченето означава, че всички сте наддали повече — бодро съобщи водещият.

— Казах ти, че е глупост — заяви Патси.

Четиримата състезатели набързо предложиха нови облози и този път един от тях спечели, но не беше Уенди Джаксън.

Чао, чао, Красавице.

— Горката Уенди. Нищо няма да спечели — презрително изрече Патси. — Веднага се вижда. На челото й е написано „загубенячка“.

Тя вижда, движи се, говори, по дяволите, може и да пищи. Това я прави победител в моята класация, помисли си Кейси и отново се запита защо сестра й се бавеше.

— Боб Баркър ми харесваше повече от този, новия. Да не е умрял или нещо такова?

„Влизаш, натискаш лицето й с възглавница и си тръгваш“ — чу отново съпруга си да казва. Или нещо подобно.

Наистина ли се бе разплакала?

И ако е така, ако сълзите не само се бяха събрали, но и потекли, той беше ли ги видял?

Едва ли, реши Кейси, съдейки по следващите му действия.

— Кафето е готово — бе казал ухилен, метнал бе одеялото й обратно върху тялото, сякаш вече беше мъртва.

На вратата се позвъни.

— Можете ли да отворите, госпожо Сингър? — провикна се Патси. — Сигурно е сестра ти — съобщи на Кейси тя. Само след секунди Дру връхлетя. — Казах ли ти? — гордо попита Патси.

Дру, слава богу. Къде беше? Толкова имам да ти разказвам, а нямаме много време.

След още няколко секунди Дру влезе в стаята, но рязко спря.

— О, здравей, Патси. Не знаех, че си тук.

— Къде другаде да съм?

— Как е Кейси днес? — Дру хвана ръката й и заговорнически я стисна. — Съжалявам, че закъснях. В училището на Лола имаше малка криза. Явно съм пропуснала да подпиша декларация, че я пускам на някаква екскурзия. И когато се появих в училището, никой не ме позна. Можеш ли да повярваш? Толкова са свикнали с гувернантката й. Наистина се наложи да им покажа шофьорската си книжка. Която, разбира се, беше с изтекъл срок. Напомни ми да я подновя другата седмица. Както и да е, скъсаха се да се извиняват. Всъщност беше доста смешно. Мислиш ли, че мога да получа чаша кафе? — попита тя Патси.

— Ще трябва да слезеш долу и да помолиш госпожа Сингър — каза Патси. — Имам строги разпореждания да не оставям Кейси, докато господин Маршъл не се върне.

— Така ли? И защо така?

— Мисля, че просто е крайно предпазлив.

— Защо? Да не се е случило нещо?

— Кръвното й малко играе. И има спазми.

— Какви спазми? Откога?

— От снощи. Първо главата й се наклони на една страна, а по-късно, когато се отбих да я видя, преди да си легна, я намерих обърната на една страна. — Тя се засмя. — Господин Маршъл каза, че изглеждало почти сякаш се опитва да стане от леглото.

— Кейси се е опитала да стане от леглото?

— Какво? Не! Разбира се, че не. Как би могла?

— Не зная. Просто…

— Първата работа на Уорън сутринта бе да се обади на лекаря. Той пристигна на мига и я прегледа, каза, че сигурно е имала мускулни спазми, които понякога са доста болезнени, затова й би инжекция и й предписа болкоуспокояващи и мехлеми за отпускане на мускулите и точно там е Уорън в момента — купува лекарствата.

Не. Не искам повече лекарства. Те само ме упояват.

Което бе целта, осъзна тя. Уорън не искаше да рискува.

— Добре, сега аз мога да погледам Кейси — заяви Дру. — Сигурна съм, че Уорън не би имал нищо против да си вземеш половин час почивка.

— Време е за последната част на „Цената е точна“ — обяви говорителят.

— По-добре не. Освен това, време е за последното представление. Не ми се иска да го пропусна.

Моля те, Дру, разкарай тази жена оттук. Трябва да поговорим.

Дру издърпа един стол и седна до леглото. Тя мушна ръка под завивките и хвана ръката на сестра си.

— Добре ли си, Кейси? Боли ли те нещо?

Кейси стисна палеца й два пъти. Говорителят почна да описва първия случай.

— Комплект енциклопедии! — обяви той и последва буря от ръкопляскания.

— Сякаш някой ще се развълнува от някакви си тъпи енциклопедии — изсумтя Патси.

— Тези красиви енциклопедии „Британика“ са с корици от истинска кожа… от тях можете да научите всичко от А до Я, като се почне от… Акропола — продължи говорителят. — Информация, която може да се окаже полезна за пътуването ви до… Гърция!

Нескончаеми охкания и ахкания. Взрив от аплодисменти.

— Да, двамата с още някой ще летите първа класа до Атина, където ще отседнете в прекрасния хотел „Крал Джордж II“ за пет нощувки, ще посетите Акропола и много други удивителни обекти на древна Гърция. След това ще се включите в зрелищен круиз около гръцките острови.

— Ти харесваш круизите, нали? — попита Патси. — Била ли си някога в Гърция?

— Ходих там преди няколко години — отговори Дру.

— Наистина ли е толкова впечатляващо, колкото го представят?

— Доста удивително е.

— Аз никога не съм ходила никъде.

— А би трябвало.

Би трябвало, още сега.

— Не мога да си го позволя. — Патси се изхили, сякаш знаеше нещо, което те не знаеха. — Но кой знае? Може би един ден?

— В този случай ще пасувам — заяви състезателката.

— Мисли си, че следващият ще е по-лесен — обясни Патси.

Трябва да има начин да се отървем от тази жена, мислеше си Кейси. Трябва да има начин да каже на Дру какво се случи предната нощ. Трябва да има начин да й каже за Уорън.

— Опитах да се свържа с Джереми — каза Дру, съобщавайки новината на Кейси, докато привидно се обръщаше към Патси. — Но от болницата не искаха да ми дадат никаква лична информация. Затова снощи се отбих там и му оставих бележка. Казаха, че ще му я предадат, но той още не ми се е обадил.

Да, трябва да намериш Джереми.

— Започваме с оборудване за къмпинг — поде телевизионният говорител.

— Защо си искала да се свържеш с него? — попита Патси.

— Просто да видя дали е добре — отговори Дру. Тя за втори път стисна ръката на Кейси. Жестът говореше: Да му кажа за Кейси. — Вчера Уорън беше доста брутален с него.

— Заслужаваше си го.

— Както и да е, аз мога да проведа някои от упражненията с Кейси, които той ми показа — продължи Дру.

— Не съм сигурна дали това е добра идея — каза Патси.

— Защо не?

— Защото сега Кейси има нов терапевт и той навярно си има собствен подход.

— И можете да отнесете всичкото това оборудване с новата си кола! — изрече говорителят, заглушен от гръмовни аплодисменти.

— Уорън вече е наел нов терапевт? — учуди се Дру. — И кой е той?

— Казва се Ник някой си. Марголин… Марголис? Нещо такова. Много е симпатичен.

— Е, това е важно за един терапевт. Къде го е намерил?

— Треньор е във фитнес клуба, където тренира Уорън.

— Уорън е наел личен треньор да се грижи за сестра ми?

— Той е с много висока квалификация.

— И ти си наясно с това, понеже…?

— Понеже господин Маршъл никога не би наел някого, който не е висококвалифициран да се грижи за съпругата му.

— Ама ето че нае теб — отсече Дру.

— И ако се уморите да спите на открито — заяви говорителят, — можете да прекарате нощта в новата си каравана!

— Аз отлично се грижа за Кейси — наежи се Патси. — Нямаш право да си толкова критична.

— Безпокоя се за сестра си.

— Нямаш представа колко е добър този човек към нея — продължи без подкана Патси. — Всеки божи ден трябва да коленичиш и да благодариш на Бога за господин Маршъл, вместо да му създаваш толкова проблеми.

— Да коленича ли?

— И защо не? Доколкото разбирам, доста добре си запозната с тази позиция.

— Бре — възкликна Дру. — Добро попадение, Патси.

— Облогът ми е двайсет и три хиляди и петстотин долара — заяви състезателят.

— Малко ниско — разсеяно отбеляза Дру.

— Уорън е прекрасен човек — не спираше Патси. — Ако Кейси беше в съзнание, обзалагам се, че щеше да се отврати от начина, по който се отнасяш към него.

— Така ли мислиш? — Пръстите на Дру обхванаха тези на Кейси под завивките. — Уорън прекрасен човек ли е, Кейси? Ти така ли мислиш?

Кейси сграбчи пръстите на Дру.

— Добре. Да видим кой е най-близо до цената, без да я превишава…

Кейси стисна веднъж.

И още веднъж.

Два пъти за не.

— И аз така си помислих — каза Дру.

— Какво си помисли? — попита Патси.

— Помислих си, че облогът й бе твърде нисък. Сега онази възрастна дама трябва да отиде до Гърция и да види онези древни руини, за които изобщо не й пука. Виж. Дължа ти извинение — без да спира, каза Дру.

— Така ли?

Така ли?

— Бях много груба и съжалявам. — Дру стисна пръстите на Кейси, сякаш искаше да каже „Търпение“. — Зная, че даваш най-доброто от себе си за Кейси. Просто, ужасно е тежко да я виждам всеки ден в това състояние.

— Не се съмнявам.

— И си го изкарвам на теб и на Уорън.

— Той не го заслужава.

— Зная това.

Кейси разпозна фалшивата искреност в гласа на сестра си, спомни си в колко много случаи я бе чувала. Представи си склонените очи на Дру, лекото потрепване на устните й, помръдването на ръцете, сякаш не можеше да намери точните думи, с които да изрази разкаянието си.

— Уау. Не съм свикнала да се извинявам. Дойде ми малко в повече. — Дру се засмя с обезоръжаващ тих смях, който се изви във въздуха като дим. — Не се и надявам, да преосмислиш решението си и да ми донесеш чаша кафе?

— Никакъв шанс.

Мамка му.

— Кучка — промърмори нечуто Дру.

Входната врата се отвори и затвори.

— Прибрах се — провикна се от фоайето Уорън. В следващата минута вече се качваше по стълбите и влизаше в стаята. — Здравей, Дру. Радвам се да те видя. — Кейси подразбра, че се навежда да целуне сестра й по страната. Явно опитваше нов подход.

— Разбрах, че Кейси е имала малко тежка нощ — каза Дру.

— Според доктора има мускулни спазми.

— Така ми каза и Патси. Но сега изглежда май добре.

— Малко по-късно ще й бием инжекция, за да сме сигурни, че ще спи спокойно.

Не. Не искам никаква инжекция. Имам нужда главата ми да е ясна.

— Мислиш ли наистина, че лекарствата са добра идея? — попита Дру. — Няма ли само да попречат на прогреса, който бележи?

— Аз изобщо не виждам някакъв прогрес, Дру. Ти виждаш ли?

— Ами, не. Но човек никога не знае…

— Не искам нищо да я боли.

— Нито пък аз.

— В такъв случай, да оставим докторът да реши. Патси, умирам за чаша кафе. А ти, Дру?

— О. Не бих искала да затруднявам Патси — сладко промълви Дру.

— Имаш ли нещо против? — Уорън попита Патси.

— Разбира се, че не.

— Благодаря, Патси — каза Дру. — Много си мила.

— Е, как е племенницата ми? — попита Уорън, след като Патси излезе.

— Добре е.

— Мислех си дали да не ви заведа двете до Гетисбърг тази неделя. Ако ти е удобно.

— Искаш да ни заведеш до Гетисбърг?

Иска алиби.

— Помислих си, че може да ви хареса. За себе си съм сигурен. Двамата с Кейси прекарахме толкова добре там. Пък и ще имам шанс да се реванширам, задето бях такъв задник напоследък.

Не. Не се хващай на това.

— И аз не бях самата доброта и прелест — призна Дру.

— Е, какво ще кажеш?

Не го прави.

— Мислиш ли, че ще можеш да ми дадеш още един шанс?

Няколко секунди мълчание.

Не. Моля те, не.

— Неделя става — отговори Дру.