Джой Филдинг
Натюрморт (25)

25.

— О, боже мой — възкликна Дру и Кейси усети как рязко обърна глава към нея. Сестра й скочи на крака, но ръката й продължи здраво да държи дланта на Кейси. — Джереми!

За втори път Кейси стисна пръстите на сестра си, още по-силно от преди. Жестът означаваше: Не! Не бива да му казваш. Не бива да казваш на никого.

— Нещо не е наред ли? — обади се от вратата на банята Джереми.

Кейси я стисна за трети път. Моля те, не казвай нищо. Той ще каже на Уорън. Това е важно, Дру. Не бива да казваш нищо на никого. Не още. Не и докато не намеря начин да ти кажа какво се случи.

— Намери ли кърпички? — попита Дру, сякаш по някакъв начин бе разбрала.

О, благодаря ти, благодаря ти.

— Намерих — Джереми побърза да се приближи. — Какво има? Изглеждаш ми малко бледа. Добре ли си?

— Не зная. За няколко секунди ми прилоша.

— По-добре седни.

— Вече съм добре. Наистина.

— Недей да спориш. Хайде.

Дру неохотно пусна ръката на сестра си и тя се плъзна в скута й. Кейси чу как Джереми издърпва един стол, представи си как Дру се отпуска на него, без да изпуска сестра си от очи.

— Поеми си няколко пъти дълбоко дъх — посъветва я Джереми и Дру се подчини. — Мога ли да ти донеса нещо? Вода? Чаша най?

Да, накарай го да ти донесе чай.

— Чай звучи чудесно.

— Веднага се връщам.

— Благодаря. — Веднага щом той излезе, Дру се спусна обратно към Кейси. Грабна ръката й и постави пръсти под пръстите на сестра си. — Добре, това не беше случайно. Тук си, нали? Разбираш ме.

Кейси стисна пръстите на сестра си. Да, тук съм, говореше жестът. Да, разбирам те.

— Добре, добре, добре — мърмореше Дру, а дъхът й излизаше рязко и накъсано. — Това е удивително. Не мога да повярвам. Не зная какво да направя.

Кейси отново стисна ръката й, за да я накара да се успокои.

— Добре, добре. Ти си тук, чуваш ме и разбираш какво става, но по някаква причина не искаш да кажа на Джереми. Така ли?

Още едно стисване.

— Добре. Ще приема това за да. Защо не искаш да кажа на Джереми? Не, това е прекалено сложно. Няма да стане така. Искаш ли да кажа на Уорън? Какво говоря? Разбира се, че искаш да му кажа.

Кейси стисна пръстите й, колкото можеше по-силно. Не, не казвай на Уорън. Каквото и да правиш, само не му казвай.

— Добре. Не съм напълно сигурна какво точно означава това. Искаш да кажеш, че не желаеш да му казвам или напротив?

Кейси я стисна няколко пъти в бърза поредица. Не. Не му казвай. Не му казвай.

— Не, не става така. Трябва ни система. Можеш ли да мигаш? Така може би ще е по-лесно. Мигни веднъж за да и два пъти за не.

Кейси прехвърли цялата си енергия към клепачите. Мигнете, заповяда им тя. Мигнете.

— Нищо не става.

Мигнете, по дяволите.

— Добре, връщаме се на стискането — заяви Дру. — Стисни веднъж за да и два пъти за не. Искаш ли да кажа на Уорън?

Кейси стисна веднъж и се опита втори път, но пръстите отказаха да й служат.

О, боже. О, боже. Щеше ли Дру да си помисли, че казва да?

— Извинявай. Не съм сигурна дали това беше веднъж или два пъти. Можеш ли да пробваш отново?

Слава богу. Ще пробвам пак.

— Какво да пробва отново? — неочаквано попита Уорън от прага.

О, не. Колко ли е видял?

Дру тутакси пусна ръката й.

— О, боже мой, Уорън! Уплаши ме до смърт. Не те видях.

Не му казвай. Моля те, не му казвай.

Уорън влезе в стаята.

— Къде е Джереми?

— Слезе долу да ми донесе чаша чай.

— Не знаех, че това му влиза в задълженията.

— Малко ми прилоша.

— Разбирам. И явно това е по-важно от комата на жена ми.

— Джереми просто бе любезен.

— Струва ми се, че му плащам да бъде любезен с Кейси.

— Не се ядосвай на Джереми, Уорън. Той е добър човек. Не е направил нищо лошо.

— Остави ме аз да преценя това. И ако ти е лошо, май е най-добре да си идеш у вас и да си легнеш.

— Няма проблеми. Вече се чувствам по-добре.

— Интересно. Какво да опита отново?

— Какво?

— Когато дойдох, ти караше Кейси да опита нещо отново.

Внимавай, Дру. Не му позволявай да те подмами.

— Така ли? — Дру си прочисти гърлото. — О, това. Нищо не беше. Просто размишлявах на глас и питах Кейси дали смята, че трябва да дам още един шанс на Шон. Помниш ли Шон? Срещнахте се в болницата. Както и да е, напоследък се обажда и моли да опитаме отново с връзката си.

— Така ли? И какво те посъветва Кейси?

Продължителна пауза.

— Тя мисли, че трябва добре да размисля.

Браво, Дру.

— Е, ако го направиш, със сигурност ще ти е за първи път, нали?

Дру се засмя.

— Може.

— Въпреки че не съм сигурен, че съм съгласен — заяви Уорън.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че размишлението може и да не е най-добрият подход в този случай. Шон ми направи впечатление на доста добро момче. Може и да си струва още един опит.

— Така ли смяташ?

— Ами, нещата станаха доста напрегнати около катастрофата на Кейси. Не предразполагаха особено към успешен романс.

— Така е.

— Може би дори няма да е лошо двамата с Шон да помислите да заминете някъде за няколко седмици. Например на някой хубав романтичен круиз.

— Круиз? Сега? Докато сестра ми е в кома?

— Няма да е за първи път, Дру — напомни й той.

— Но сега е различно.

— В какъв смисъл?

— Струва ми се, че Кейси има нужда от мен. Мисля, че иска да съм тук.

— И защо ти се струва така?

— Просто понякога имам такова чувство.

— Кейси би искала да си здрава и щастлива — каза й Уорън. — Сигурен съм, че би те разбрала.

— Наистина ли смяташ така?

— Сигурен съм.

Джереми се върна в стаята. До носа на Кейси достигна ароматът на боровинков чай.

— Освен, разбира се, ако тук няма нещо друго, което да те задържа — добави Уорън.

— Внимавай — предупреди Джереми. — Горещ е.

— Благодаря — каза Дру.

— По-добре ли си? — попита Джереми.

— Дру е добре — отговори вместо нея Уорън. — Жена ми обаче, се чувства малко пренебрегната.

Джереми незабавно седна, вдигна единия крак на Кейси в скута си и леко почна да върти глезена й.

— Добре, ще се опитаме веднага да поправим нещата. — Няколко секунди той работи концентрирано, в тишина.

— Може би е добре да попитаме Джереми какво мисли — каза Уорън.

— За кое? — попита Джереми.

— Едно от бившите гаджета на Дру настоява да дадат нов шанс на връзката им. Аз го намирам за доста приличен човек. Определено по-добър от повечето боклуци, с които е излизала. Затова смятам, че трябва да се навие. Ти как мислиш?

Кейси почувства ръката на Джереми внезапно да се стяга.

— Мисля, че Дру е единственият човек, който трябва да вземе подобно решение — с безизразен глас произнесе той.

— Ами точно там е проблемът. Дру никога не е била особено добра в разсъжденията. Тя рядко знае какво е добро за нея. Нали така, Дру?

— Уча се.

Уорън се засмя.

— Както и да е, намирам, че е добра идея, ако замине за известно време. Ти сам видя колко слаба се чувства, дори се е наложило да изоставиш жена ми, за да й донесеш чай, а и не бихме искали да донесе нещо тук и да зарази Кейси с някой от противните вируси, които се въртят напоследък.

— Не съм донесла нищо.

— Лола е на възраст, в която е в контакт с много деца и всяко от тях представлява малък инкубатор на болести. Къде е дъщеря ти, впрочем?

— На училище — отговори Дру. — Остава й само още една седмица да ходи.

— И после какво? Ще я захвърлиш в детски лагер като миналата година ли? Повечето родители не обичат да пращат децата си надалеч от дома толкова малки. Но не и Дру. Лола е най-малкият участник в историята на лагера „Ероурут“ — обърна се към Джереми той.

— „Ероухед“ — поправи го Дру. — И не, тази година няма да ходи там. Всъщност — продължи бодро тя, — мислех двете с нея да се преместим тук при теб за през лятото. Как ти се струва това?

Този път Джереми се засмя.

— Нещо смешно ли видя? — попита Уорън.

Джереми не отговори нищо и се прехвърли на другия крак на Кейси.

— Стига толкова терапия за днес — рязко обяви Уорън.

— Тъкмо започнахме — възрази Джереми.

— Напротив, смятам, че работата ти тук приключи.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Мисля, че чудесно ме разбра.

— Уволнявате ли ме? — попита Джереми.

— Това е нелепо — каза Дру.

— Не е твоя работа, Дру.

— Уволняваш го, защото отиде да ми донесе чай?

— Уволнявам го, защото не съм го наел да ти прави чай. Наех го да се грижи за жена ми, не да се възползва от състоянието й, за да влезе в гащите на сестра й.

— Хей, я чакайте… — започна Джереми.

— Не, ти чакай. Наех те да вършиш определена работа, а доколкото виждам, не я вършиш. Закъсняваш, небрежен си, грубиян…

— Прекалихте.

— Държиш ми тон…

— Глупости.

— Вън от къщата ми — викна разярено Уорън.

— Тази къща е и моя — напомни му Дру.

— Стой настрана от това, Дру.

— Сестра ми се подобрява. Аз искам Джереми да остане.

— Сестра ти ще продължи да се подобрява с някой друг. Джереми си отива. Освен ако, разбира се, не почнеш сама да плащаш за услугите му. — Дру не отговори. — Което не ми се вярва.

— Хей, човече, по-кротко — предупредително изрече Джереми.

— Коя точно част от „уволнен си“ не разбра? Сега, моля те, тръгни си, преди да съм повикал полицията.

— За бога, Уорън. Това е лудост.

— Предлагам и ти да си тръгнеш с него, Дру.

— Оставам тук.

— Какво — не искаш ли да си размените телефонните номера? Или вече сте го направили?

— Върви по дяволите — заяви Дру.

— Повярвай ми, вече съм при тях. — Уорън изпусна дълбока въздишка. — Е, Джереми. Време е да си вървиш.

Не, моля те. Остани.

Тишина. После:

— Струва ми се, че ми дължите пари — каза Джереми.

— А-а, всичко е за пари, нали? Добре тогава, последвай ме, Джереми. Ще ти напиша чек за оказаните услуги.

— Почакай… — викна след тях Дру.

— Довиждане, Дру — чу се гласът на Джереми. — Грижи се за сестра си.

Кейси чу стъпките им да заглъхват надолу по стълбите.

— Господи. За какво, по дяволите, беше всичко това? — отчаяно проплака Дру.

Добре, Дру. Хвани ми ръката. Нямаме много време, преди Уорън да се върне.

— О, боже — възкликна внезапно Дру. — Ти чу всичко, нали? Чу какво стана. — Тя взе ръката на Кейси.

Кейси стисна пръстите й. Веднъж. Силно.

— Веднъж за да — каза Дру. — Добре. Какво да правим сега? Кажи ми какво да направя. Не зная какво да направя.

Кейси стисна ръката на Дру и я задържа дълго, докато не усети захватът й да отмалява. Трябва да се успокоиш, казваше жестът. Трябва да се съсредоточиш.

— Добре. Значи трябва да намисля прости въпроси. Въпроси, на които да може да се отговори с да и не. Какви въпроси? Не зная какви въпроси. Добре. Добре. Мисли. Мисли. — Дру си пое няколко пъти дълбоко дъх. — Добре. Първи въпрос. Не искаш ли да кажа на Уорън? Не, извинявай, забрави го този. Ще се получи двойно отрицание, нали? Твърде сложно. Искаш ли да кажа на Уорън? Така е по-добре. Искаш ли да кажа на Уорън?

Кейси стисна ръката на сестра си два пъти. Дали Дру усети?

— Бяха два пъти. Значи не искаш Уорън да разбере. Защо? Искам да кажа, зная, че постъпва малко странно, но той е под голям стрес. А може и наистина да съм флиртувала с Джереми. Не зная. Сигурна ли си, че не искаш да му казвам?

Кейси стисна ръката на сестра си.

— Защо не? Какво става? О, мамка му. Това беше тъпо. Добре, как да го направим? Как ще ми кажеш?

Кейси усети очите на Дру да шарят из стаята за отговор.

— Добре. Добре. Ето какво ще направим. Ще се опитаме буква по буква. Видях това веднъж по телевизията. Имаше един парализиран човек, който чрез мигане посочваше букви. Само че ти не можеш да мигаш. А това стискане не е много удобно. Можеш ли да потропваш? С пръста си? Можеш ли да потупваш с пръст по ръката ми? — и Дру постави ръката си под пръстите на Кейси.

Кейси насочи цялото си внимание към показалеца на дясната си ръка. Мислено го повдигна и го стовари върху китката на сестра си. Веднъж. Два пъти. Три пъти.

Дру буквално изпищя.

— Страхотно. Това е страхотно, Кейси. Толкова е страхотно.

Проработи. Мога да го направя.

— Добре. Добре. Значи, едно потупване е А, две е Б и така нататък. Добре. Може и да отнеме повечко време, а не зная колко точно имаме, преди Уорън да се върне, но да почваме: Защо не искаш той да знае?

Кейси я потупа осем пъти по ръката.

— А… Б… В… Г… Д… Е… Ж… З — каза Дру. — З.

Кейси потупа веднъж.

— А — каза Дру. — Добре, значи имаме З и А… за… Защото?

Кейси й стисна ръката с останалите си пръсти. После я потупа деветнайсет пъти за буквата Т и още петнайсет за О.

— Т… О… Той? Защото той…?

Защото той се опитва да ме убие!

Кейси стисна ръката на сестра си и отново почна да я потупва за буквата С.

— Почакай — изпъшка Дру. — Обърках бройката. Трябва да го направим отново. Съжалявам, Кейси. — Тя отново почна да изговаря буквите на глас. — А… Б… В… Г…

Изглежда щеше да отнеме цяла вечност. Защо всички букви бяха все в края на азбуката?

— С! — възкликна Дру и от вълнение изпусна ръката на Кейси, но бързо я взе отново.

Кейси почна да потупва за буквата Е.

— Г… Д… Е… Ж?

Кейси я стисна два пъти. Не!

— Не е ли Ж?

Отдолу се чу хлопването на външната врата, моментално последвано от стъпките на Уорън нагоре.

— Мамка му! Нямаме достатъчно време. Има ли някой, на когото мога да кажа за това?

Има ли някой, почуди се Кейси. На кого можеше да вярва, че няма да каже на Уорън?

Стъпките се приближаваха.

— Уорън? — неочаквано се обади Патси от долния етаж.

Стъпките спряха.

— Да? — провикна се той.

— Госпожа Сингър би искала да знае дали искаш да приготви нещо специално за вечеря.

Джереми. Уорън току-що го бе уволнил. Определено можеше да се довери на Джереми, че няма да каже на Уорън.

Кейси почна яростно да потупва ръката на Дру.

— Чакай. Трябва да го направим по друг начин. Искаш ли аз да изговарям буквите, а ти да ми стисваш ръката, когато дойда до нужната? Става ли? Готова ли си? А… Б… В…

По-бързо. По-бързо.

— Кажи й да сготви каквото иска — провикна се отново Уорън.

— Г… Д… Д?

Кейси й стисна пръстите.

— Джереми? О, чакай. Да ни бе да е…

Стъпки по стъпалата. Дру пусна ръката на Кейси.

— Джереми като че ли вече напусна къщата — обяви Уорън и изпълни стаята с присъствието си. — А мисля, че е време и ти да сториш същото.

— Мисля да остана. Ако нямаш нищо против.

— Боя се, че се налага да си тръгнеш. Струва ми се, че жена ми изпита достатъчно вълнения за един ден.

А ти дори и за половината не знаеш, помисли си Кейси. Знаеше, че и Дру си мисли същото.

— Добре, ще си тръгвам — каза Дру и стана от стола. Тя се наведе и зарови лице в косата на Кейси. — Не се притеснявай, Кейси — прошепна й. — Скоро ще се върна.