Яцек Дукай
Други песни (24)

χ
Като Магьосника

В деня, в който тя пристигна във Воденбург, падна първият сняг и улиците се покриха с киша, животни и возила хвърляха по минувачите тежки мокри парчета. Жената, която се представи в Третата странноприемница на Скела като естле Юнона фон Ферщек, си беше облечена зимно: кожени шалвари, нордлингова курта, хермелинова шуба с голяма качулка. Нареди да й занесат багажа в покоите, но самата тя дори не надникна там. Нае файтон и даде адреса на Кратистоубиеца. Плати с британски денари. Във файтона си свали качулката (косата й беше по-бяла от сняг) и нервно пушеше тутуница.

Учуди се открито, че файтонджията зави към пристанището, но нищо не каза. Спряха на старата каменна тераса над товарния док, в сянката на масивната магазия. Жената извади от ръкава писмо с гербов печат от шлака и заръча на кочияша да го даде на Кратистоубиеца. Което той, естествено, нямаше как да изпълни; даде писмото на един хорърен, който се показа след тежките удари по високата врата на магазията. Жената остана във файтона. Продължи мълчаливо да пуши.

Изпуши една, запали следваща, после още, една след друга, пак заваля сняг, наложи се да доплати на файтонджията. Той седеше на капрата, увит в закърпена наметка. Жената си сложи качулката, сега се движеха само ръцете й в еленови ръкавици. По крайбрежието се гонеха деца, замерваха се със снежни топки и подвикваха вулгарни стихчета за Кратистоубиеца, Магьосника и Лунната вещица. Стана пладне, от воденбургските минарета се разнесе езан за последователите на Мохамед. Жената чакаше.

Чак след седмата изпушена тутуница на страничната врата на магазията се появи стар слуга, воденбургска морфа. Хорърен със заредено оръжие го пусна да излезе и застана на прага. Старикът се приближи до файтона.

— Естлос ви очаква.

Жената хвърли недопушената тутуница в снега и го последва. Освободи файтона с едно махване на ръката в ръкавица.

Влязоха в магазията. Старият слуга веднага се насочи към стълбите. Складовите клетки бяха празни, само в една от най-крайните тя забеляза неколцина хорърни без доспехи, те я изгледаха, като минаваше.

На етажа беше по-топло, тя отметна качулката, развърза шубата. Миришеше на някакви африкански благовония. В главния коридор се извисяваха натрупани сандъци, денкове, куфари. Дулоси окачваха по стените московски гоблени.

Старият почука и влезе в стаята в дъното на коридора; пред вратата й също имаше хорърен на пост. Известно време двамата мълчаливо се гледаха, войникът, лакедемонска морфа, и белокосата естле. Върху графитовия му нагръдник беше изобразен Ахил, приготвящ се да хвърли копие.

Слугата отвори вратата.

— Влез, естле.

Тя влезе. Кратистоубиеца стоеше зад отрупана с книжа маса, обърнат към отворения към снега, пристанището и морето прозорец, и прелистваше голяма книга, която държеше в лявата ръка.

Вдигна очи от нея.

— Порте.

Старият слуга се поклони и излезе, внимателно затваряйки вратата.

Жената съблече шубата, хвърли я на софата, свали ръкавиците, тях хвърли върху шубата. Огледа се из стаята, сви рамене и седна.

Кръстоса крак връз крак, сплете ръце на коляно.

— Какво четеш?

— Старовремски астрологически врели-некипели — измърмори той. — Какво ли не измислят хората… Аристарх от Самос, Селевк, дори Питагор, всички твърдят, че планетите кръжат около Слънцето — представяш ли си? — Земята също. Макар че някои неща може да бъдат полезни. Трябва да прочета пак трактата на Архимед За изчисляването на пясъка, в него е пресмятал диаметъра на сферите на неподвижните звезди, но май е сбъркал с няколко десетични точки. Но теорията за епициклите на Аполоний Пергски частично се е потвърдила, както и картите за приливите на ефира на Алкивиад от Геруя, така че…

— Къде го погребахте?

— В Африка. В саваната, край Костенурковата река. Имам карта на мястото, ако…

— Дано изгниеш в Шеол.

— Защо си дошла?

— Знаеш.

Той вдигна очи за втори път от книгата.

— Още ли те преследват? Добре, ще те препоръчам на княза, ще те вземе под своя закрила в двореца.

— Бях сигурна, че благородният Кратистоубиец ще ме защити — процеди тя.

— О, да, бива те да използваш хората, няма спор. Какви всъщност си ги забъркала там?

— Ами, всичко е клевета.

— Хм.

— Точно ти си длъжен да ми повярваш, велики стратегосе. Колко хора си унищожил така с твоите тайни планове? Някои жертви накрая сигурно сами си вярват, че са виновни. Не и аз.

— Разбира се. Ти никога.

Тя тръсна глава и отметна коси.

— Ох, виновна съм, виновна съм. Че изобщо изпратих децата при тебе.

— Кажи това на Алитеа.

— Ще й пиша, не се бой; това е първото нещо, което ще направя.

— Защо не замина направо за Александрия? Хипатия също щеше добре да се погрижи за тебе, ако не и по-добре. Ах, да, не си сигурна дали няма да те изхвърли от града! Затова първо писмо. В писмата винаги си била най-убедителна.

— Човек се променя, не познавам сегашната й Форма — измърмори тя. — Аз съм някоя друга, тя е някоя друга.

— Но в мене беше сигурна, а? — усмихна се иронично Кратистоубиеца.

На вратата се почука. В стаята надникна десетникът на хорърните. Размени бързо с Кратистоубиеца няколко думи; накрая се поклони ниско и се върна в коридора.

Жената стана, отиде при масата. Прекара ръка по блата, картите и книгите, докосна с върховете на пръстите си ураноизовата астролабия, ясносиньото перпетуум-мобиле, обречено на трагична смърт… Кратистоубиеца я наблюдаваше изпод спуснатите си клепачи. Тя не се приближи още, той беше по-висок от нея повече от пус.

— Да — прошепна тя, — сега пак коленичат пред тебе, сега пак си могъщ, още по-могъщ.

— Нима не ме обичаше точно такъв? — отвърна той също тихо. — Мигар не ме напусна именно защото загубих тази морфа?

— Аз ли те напуснах? — Тя си пое дълбоко дъх. — Така ли си запомнил това? Ти беше този, който си отиде, ти избяга от нас! Четири месеца, още не се беше съвзел от Коленица, едва се държеше на краката си. Посред зима, мраз като Тор, Позен засипан, но ти вземаш шейната и дим да те няма. Не можа да понесеш нашето присъствие, никого от близките ти, който те помнеше отпреди Коленица. И за какво всъщност те обичах: не за победите ти, завоеванията и славата. Обичах те за това, какъвто беше извън тях.

Кратистоубиеца затвори шумно книгата и избухна в смях. Смехът беше звучен, гърлен, сигурно са го чули чак в пристанището.

— Направо ти повярвах! И богаташите ги обичат извън златото им! — Остави книгата и спря да се смее. — Но не можеше да ме обичаш извън тези победи, когато тези победи вече ги нямаше.

Тя вдигна глава, искаше да го погледне в очите, но не издържа дори секунда. Обърна поглед към морето.

— Само че сега вече го няма дори това „извън“ — рече. — Виждам само Кратистоубиеца. Йероним Бербелек само би замърсил морфата.

— Ще пия вечерта за нещастния му живот.

Той пак я раздразни.

— Смяташ, че Магьосника тогава те пусна, защото си демонстрирал такава сила? Че си го победил? А на мене какво каза? Помисли. Какво е победата за кратистоса? Не убийство, не унищожение, на това е способен всеки роб. Кратистосът побеждава, като налага своята Форма.

Тя обхвана раменете си с ръце, сякаш студеният вятър откъм морето най-сетне се вмъкна под куртата й.

— Позволих ти да си отидеш, да заминеш, защото видях прекрасно, нали те познавам така, както никой друг — видях, че не Йероним Бербелек се върна от Коленица.

— А кой?

— Плъх на Магьосника! — извика тя. — А сега си се издигнал хилядократно повече.

Той пак се разсмя.

— Смей се, смей се! — нахвърли се тя, вече без да извръща очи.

Той я гледаше с любопитство, наклонил леко глава.

— Те те търпят — говореше все по-бързо, изливайки вистулските думи, — защото си им нужен. Избрали са си суровина, изковали са си оръжие… Впрочем бих искала да се запозная с този ковач. Ти вече не забелязваш това; само някой, който отдавна и добре те е познавал… Чета вестниците, всичко съм премислила — и сега виждам, че ти беше прав. Вещицата имаше нужда от кратистоубиец за адинатосите, но знаеше, че всеки, който е достатъчно силен, за да победи кратистос, е прекалено силен и за да го контролира, и той няма да отиде на сигурна смърт на бой, в сърцето на какоморфията, ами ще си придобие богатство на Земята. Как да се разреши този неразрешим парадокс на Формата и силата? Именно така: да се намери един нещастник в момент на падение, на слабост — и тогава да му се наложи Формата. И ти се надигна и си такъв, какъвто тя искаше да станеш. Но когато изпълниш задачата… Ще те изгонят или ще те убият. Защото само едно не могат да търпят: кратистоубиеца, вечна заплаха за тях, човека, за когото вече съвсем сигурно се знае — и който съвсем сигурно знае това за себе си — че е в състояние да се изправи срещу кратистос, да вдигне ръка срещу него, да го убие. Ти си трън в петата на всеки кратистос, дамоклев меч над главите на Силите. Няма да има място на Земята за тебе. На Луната впрочем също, нали не очакваш милост от Илеа Жестоката? Нима някога ти е обещавала награда, вечен живот на спокойствие, убежище? Не е. И няма да ти обещае. Дори ако по някакво чудо оцелееш, ако преживееш Ефирната война — те ще те прокудят, Йерониме, ще те убият.

Той кимна. Протегна ръка към лицето й, към бледата буза.

— Знам.

Тя се дръпна от това докосване. Той се усмихна, вече без капка ирония.

— Права си, във всичко си права. Но разбери: такава ми е природата. Искам това, сънувам тази битка, тя е моята цел.

— Какви глупости ми…

— Пиши й колкото може по-бързо. Може да успееш за кръщенето на внучка си. Сега ще отидем в двореца, ще те представя на княза. Хрема ли пипна? Ето, вземи, издухай си носа. Порте! Гореща кахва! И затвори проклетите прозорци. Прати за багажа на естле в… Къде си отседнала?