Яцек Дукай
Други песни (11)

Κ
Като баща

18 септембер

Върнахме се в лагера. Авел разкъсан от какоморф, в безсъзнание. Мбула казва, че ще умре. Алитеа не излиза от шатрата му. Н’зуи бият барабаните си, нощ на светлини и шум. Отидох в саваната. Знам, че ще умре.

19 септембер

Още е жив. Мбула спи, Алитеа спи. Седях при него (глупост). Коремът му е разпран, гръбнакът смазан, краката строшени, лицето издрано, лявата ръка се държи само на кожа. Във вените вместо кръв — въздух, пулсът е накъсан. Много храчки и черна жлъч, лошо. Силни маларични пристъпи. Според Мбула сигурно има много силна морфа, щом още е жив, макар и непрекъснато в безсъзнание. Само да дойде на себе си, да се върне душата му, волята ще натисне Формата, тялото е само жалка материя, и демиургосът ще го задържи на повърхността, докато се доберем до някой текнитес на сома. Той има много силна морфа, аристократична кръв. Само да дойде в съзнание! Какви ги брътвя.

19 септембер, следобед

Алитеа си поплаква при Шулима. Май се чувства виновна. Папагалий разпита тези н’зуи, които са били с тях (седмина са оцелели). Именно Алитеа е дръпнала какоморфа от Авел, сякла го е с рукатата, какоморфът е бил течен, от кръвта на жертвите, която придобила някаква дива Форма. Съсирвал се и пак се разтичал, можело е най-много да бъде разплескан, но не и убит. Децата са били обречени. Писано било.

19 септембер, през нощта

Но какво всъщност е това Изкривяване? Точка, в която керосът се е пукнал, от която по него са тръгнали пукнатини, които разбиват каквато и да е Форма — както се опасяват хердонците? Зайдар и Верониеви се върнаха. Зайдар ми припомни за Ал-Кааба: Черния камък, Ал-Хаджар ал-Асуад, това също е мъртъв предмет, място — а влияе на всички Форми наоколо. Казват, че е паднал от небето. Трябва да пиша, не мога да заспя. Алитеа седи пред шатрата, храни тия свои птици, ядосано върти питагорейско кубче. Ами ако и тя загине? Край на джурджата, повече никакъв лов, ще наредя да се върнем в Египет колкото може по-бързо. Луната набъбва на небето. Не мога да заспя.

20 септембер

Още е жив.

20 септембер, пладне

Още е жив. Мбула опита кръвта му, казва, че може да има заразяване, кръвта на какоморфа да се е смесила с нея, кръвта на Кръвта, и сега у Авел се борят две морфи, човек и Изкривяване. Не разбирам. Какво значи всичко това? Няма такава медицина. Може би трябва да се отдалечим от Сколиодои, да се върнем на гладък керос — но ме е страх да мърдам Авел.

20 септембер, още

Шулима ми се извинява, още една, която мисли, че вината е нейна. Мегаломания на нещастията, явно някаква мода.

20 септембер, полунощ

Антон ме събуди. Авел е дошъл в съзнание. Стоя пред шатрата, стонове, сянката на Мбула. Дотичва Алитеа.

21 септембер, пладне

Заспахме при него, Алитеа с глава на гърдите ми, лявата ми ръка е изтръпнала. Мбула казва, че ще се оправи. Н’зуи пак думкаха цяла нощ, Авел заспа на разсъмване. Позна ни, говори неясно, но не бълнува, главата му е в ред, не се е побъркал, тялото ще издържи. Ще се оправи.

21 септембер, вечерта

Дълъг разговор, сега Мбула го храни. Все по-добре е, ще оздравее. Другите излязоха, разговаряхме на спокойствие. Разбира се, започна със самообвиненията. Това е лоша форма, особено сега; убедих го. Кой е най-големият триумф? Да не бяга, когато е очи в очи със смъртта. Понякога може да й плюе в лицето и да си отиде, понякога се налага да плати цялата цена; но не и бягство. В такъв огън се калява истинската Форма. Разбра. (Сега се питам: Лъгах ли го? Заблудих ли го? Наистина ли Коленица беше най-големият ми триумф?) Знаех, че чака тези думи. Нали бях същият като него, младостта не може напълно да се забрави, чак до смъртта си тъгуваме за това несъвършенство, за времето на големите възможности. Искаше да ме хване за ръката, но не можа. Аз стисках неговата, сигурно е почувствал. Изобщо не плака. Силен е, да. Мбула твърди, че трябва страшно да го боли. Следователно говорим така: бъдещето, Александрия, добре, ще им купя къщата, ще се преместя, къде ще оздравее по-бързо, ако не в антоса на Навуходоносор? Някакви неловки шеги (още не може да се смее), разговори за александрийски романси, измисля ли, няма значение, вече е добре, ще бъде още по-добре. Щом Мбула разреши, се връщаме на север. Най-добрият текнитес в Египет — и след половин година няма да има и следа. И така, останах си коленицкият триумфатор, победил Магьосника. Ха. Имам прекрасен син. Алитеа ме дърпа да танцуваме. Страшно съм изморен.

24 септембер

Щеше да изгние по пътя към Александрия, погребахме го в саваната край Костенурковата река.